Американски колеж - двадесет и първа тема

Чели сте назад в темите за нула проценти на задания. Ми тъпо е. Гарантирам ви , че никой учител не иска да събори умишлено някой си ученик, но какъв избор има ако "тъпия" параграф от 100 думи не е предаден. Макар и със закъснение, учитeлите коригират веднага процентите. Е, хубаво, може да "отхапят" 5 % от максимума точки, ама на фона на алтернативата от нула процента, това направо е отличие.
Децата обаче попадат в омaгьосан кръг - не са направили домашното, междувременно не са направили още 5 по други предмети, после ги хваща срам (или в краен случай немърливост) да пишат на учителя, да се извинят и да си предадат нещата. В крайна сметка го правят, но при втора, трета такава ситуация съвсем се отказват, защото са нагазили яко. А аз лично знам за случка, в която учителя чакаше едно дете да прояви самоинициатива и да си вдигне оценката, подканваше детето да се яви за екстра задание, с което щеше да си гарантира отлична оценка. но детето не пожела, вече беше си изградило вредния навик, а оттам и лесното "обяснение"  - ми то ясно, няма смисъл, ще ми остави петица. И сега си го представете за няколко предмета наведнъж. То просто в един момент изглежда, че най-лесното е да вдигнеш ръце и да става каквото ще. Решението - менажиране на времето. Организация.
има деца, които нямат таkива проблеми, да речем, че са много умни, много способни, нужно им е една трета от времето. Добре, супер.  Това са малка част от учениците на колежа, които обаче, като всички останали не могат да избягат от задачите и поставените сто хиляди неща. Няма измкване, това е положението и все пак ще се справят с лекота (поне в очите на другите). За всички останали  - мега добра организация. Тефтер и отмятане .
Знам, че сега ]е се появят мнения как това не е толкова вярно, как има такива дето с поглед завършват. Вярно е - има всякакви - и преписващи, и непокиси, и "заимстващи" работата на другите. Не може без тях. Няма какво да си затваряме очите. Те ще се такива ученици във всяко едно училище. Колежа не прави разлика. И все пак ще научат и ще вземат много със себе си от колежа.
Тази година разбрах за няколко деца, които са се преместили от колежа точно поради неиздържане на нервите или  значимото спадане на успеха. Каквото и да си говорим - успеха е мега важен, особено за амбициозни деца, които рискуват да завършат с по-ниска диплома на фона на връсниците им от училища, където далеч, не се полагат толкова усилия, а и сборуването на оценките им в дипломата се случва от доста по-малко критерии. Не споря, че тези деца знаят много, със сигурност дори в някои направления ще са безупречни, но тяхната оценка на знанията няма да е пострадала от фактори като организация, отговорност, умение за спазване на срокове и т.н. Това е една от причините заради които чуваме за преместили се ученици.  Аз пак да кажа- не че колежа яде хора. Но ритъма му, начина му на работа изисква ученика да е въвлечен постоянно в заданията си.
Неиздържането на нервите, понеже също го споемнах като причина за напускане, е много трики момент. Изначално важно ми се струва ученика да знае, че няма учител, който да иска нарочно да го забатачи и да го остави с по-ниска оценка. Второ - нека се научат къде, кое задание си заслужава активиране на стопроцентовото им вниамние и усилие и кое в крайна сметка, не е нужно да бъде направено чаааааааак толкова перфектно, след като с половината заряд пак ще постигне отлична оценка. (това е едно от не]ата, които аз се опитвам да предам като послание на моето дете). Нека, и това e един от основните ми съвети, се научат на навременна комуникация с учителите. Слаб куиз - пишат мейл/ говорят с учителя, определят консултация, поправят навреме процентите. Слаба оценка на проект - не е възможно това, някъде нещо по верижкаа е пропуснато. Обикновенно има много стриктни разписани условия - в тях е разковничето Ако е казано, че трябва да посочиш линк на ПЪРВАТА страница на проекта, я посочваш на първата страница. няма такова нещо като - "ама текста ми стана дълъг, ще сложа линка на втората". Като е казано да се предаде до 16 часа, предаваш до 16. Не можеш? Имаш нещо което те спъва? Пишеш мейл веднага. не утре, сега, веднага и казваш "имам урок по скално катерене, няма да успея, може ли да го предам до 21 часа?" Това е положението - комуникация, нон стоп. Наистина никой не иска да прецаква учениците.
Какво правим в случаите, в които детето се чуства сякаш учител го неглижира - ми не си мълчим. Ако аз съм сигурна, че детето ми е опитало всички възможни канали за общуване, изчистване на неточности, неразбирателства и т.н, няма сила, която да ме спре да не попитам нагоре по-стълбичката. Ама тоя филм - големи са вече, няма да се меся, не е моя. Всичко, което като действия от моя страна може да ми помогне да дам пример на детето си как да заявява своя глас, мнение и несъгласие е моят филм. Естествено не говоря за ситуации, в които някой не е бил на кеф и казал по-грубо от обикновено "здрасти".
Много се разприказвах, но се оказва, че има какво да кажеш, когато детето ти напредне със стаж в колежа.
Та така, мили родители на осмокласници - две неща  - научете ги, помогнете им с добрата организация и ги поощрете да привикнат към навремена комуникация с учителите. Друго, другооооо, не се сещам. И без това много писах. Айде, успешен срок и страхотни коментари ви пжелавам