Споделете 2.1

Kalida, точно той, моят златен мъж 

Честита нова работа на Димана - успех ти желая!

Еовин, напълно те разбирам - и мен преди пътуване ме хващат паранои, че съм забравила нещо важно. Лек път (закъде пътуваш, ако не е тайна?)!!

Маргарита, имаш моето силно палцестискане утре! И не забравяй после да се похвалиш с успеха!

Димана, честита нова работа! Страхотна новина!

Маргарита, ще стискам палци за теб утре, а ти после разкажи за какво е ставало дума, да знаем кога да си отпуснем палчетата и дано новините са хубави

Иначе при мен се случват странни неща...или поне аз им отдавам такова значение. От известно време съм много влюбена в един мъж, отношенията ни с него са на приливи и отливи. Днес, след като почти цял следобед този човек владееше мислите ми (не сме се виждали от почти месец, а и не съм убедена в чувствата му, сложна история...), излязох малко да подишам въздух и да не мисля за него, защото от самата му липса ме боли. Да, понадишах се, времето беше чудесно и ... малко преди да стигна до моя блок, го видях...при все, че знаех, че не би трябвало да е в града, работи в друг град...Излишно е да казвам, че загубих ума и дума... ...Той се спря, поговорихме, видях жалейка на ризата му. Оказа се, че баба му е починала, изказах съболезнованията ми и няколко минути между нас цареше тягостно мълчание, като на хора, които искат да кажат много и се въздържат с огромни усилия. Накрая, аз просто го прегърнах, толкова много исках да му кажа прекалено много неща, реших, че това е по-добрият начин. В този момент, на прегръдката, се чувствах безумно щастлива. Изобщо, вълнувам се повече от ученичка и се надявам отношенията ми с него да се изяснят...Такива ми ти работи около мен

Вергилийке, съдбата има различни лица. Добротата, също; а може би просто другите майки, не са притежавали Твоето излъчване, а?!
Димана, поздравления и от мен. И без излишни страхове; мъничето ще се чувства перфектно на яслата и Мама няма да има поводи за притеснения!
Еовин, успех на интервюто и после да споделиш резултата!
Умбра, златен е наистина, и много талантлив. Добра двойка сте- Ти писателстваш, Той онагледява!
Маргаритката, и от мен го имаш, палцестискането! Ще успееш, ще видиш!
Чаровнице- СТрамелл, хубавите неща бързо не стават/ изтъркан лаф, но за твоето положение е в сила!/. Търпение Ти трябва, и скоро и Ти ще споделиш нещо хубаво, ще видиш!
Шехина, от постинга Ти лъха толкова щастие и хубави емоции. Дано те достигнат до душите на Момичетата, които вчера се оплакваха от есенни депресии и лоши настроения! А на Теб Ти желая, тоз щастлив миг да се повтаря и потретва, и всеки нов да е с по- голяма сила от предишният. Отново искам да Ти благодаря за споделения красив миг и хубавият Ти цветен постинг! Заслужаваш щастието Си, наслади му се!

Въййй.... Същия е.... Леле, какви ги забърка тоя в ШУ през еди коя си година, чак разни репортери го следяха из зад дърветата, то беше голям скендъл тогава, мани-мани...хахахахах...интересно, тоя човек жив ли е още? 

Споделям.
Боли ме кръста. Болят ме ходилата. Болят рамене. охххх

Mamica, сподели още малко - от какво са тези болки?


Мила Калида, благодаря ти изключително много за топлите думи...Несподеленото щастие не е никакво щастие, а е истинско щастие, когато видиш, че някой отразява твоята емоция в себе си. Благодаря ти отново, заповядай :

Киса, малка поправка - беше доцент по мое време, главен асистент е бил когато мама и тати са били студенти... Сори, поомешах моите и чуждите спомени... Както и да е, явно е, че за един и същи човек говорим. Ама не си мисли, че ще се измъкнеш с "хахахахаха" - казвай какво е ставало! На него му се носеше славата на дърт мераклия - да не е спретнал някоя любовна сапунка?

Да добавя-има 2-3 деца ,и то все от различни студентки
Преди 15 години си спомням, че го засичах в центъра на ВТ с количка....и млада мацка.

  Бре! Пък аз си мислех, че злите езици преувеличават... Гледаш го един такъв взел-дал, пък той какъв любовчия излезе! 

Мнееее, няма лъжа, няма измама, дам.
Не съм си виждала университета не знам откога.

Гледам и не вярвам на ушите си...  Тук разговорът се насочил към един любим субект от моето близко минало- самият Гено Генов...

Точно по мое време група препатили студенти се опитаха да го пребият в горичката около ШУ. Не вярвам да са били само слухове, той повече не се върна да чете лекции тук  Виж го ти, какъв любовчия бил тоз доцент  А?!

Мерси на всички ви за поздравленията   

Споделям, че днес беше готин ден. Отидох на работа в 10 както си трябва, но се отбих при един, който продава вестници, бях му дала Хари Потър да я чете и днес си я взех, и го попитах дали я е прочел, и той каза да, даде ми я и ми даде един шиколад. Понеже аз си купувам вече една година от него списания всеки четвъртък(Хай Клуб и БРАВО), и той ме знае, и ми викам "ми в четвъртък знам какво д ати дам, а а в сряда... Да се почерпиш". Заговорихме се и в 11 аз се сетих че все пак съм на работа и си отворих магазина по никое време. Ванчето каза че никой изобщо не е минавал по алеята... Стоятх там, никой не влезе, накрая ми писна, сложих една бележка "в съседния магазин съм" и казах на Ванчето ако някой дойде да ми кликне, ще дойда за секунди. И отидох при оня, цял ден сме си говорили. По едно време ми кликнаха да ида, и той ми каза да се върна после, та се върнах пак, и пак говорихме, и после пак ми кликнаха и той вика "Нее, не не неее, не е тяя", ама тя беше де. Та после пак се върнах и така до седем часа никой друг не дойде на работа, но си приказвахме с него и беше весело. Днес ми беше последния ден на работа, но като си тръгвах той ми каза да дойда утре да си взема списанията, че искал да ги взема и аз като му казах че трягбва да давам 1.20 за тях той каза "е ама ще спестиш 2.50". Искал да ми ги подари списанията, и аз помънках малко че ми е далеч, ама обещах да ида. И без това имам да изчистя магазина... Та така. Сега малко ме боли главата и краката че цял ден права стоях...

Гено Генов....хихи..честно казано вече тудно си спомням историйката около него, отдавна беше, но беше свързана с мераци към студентки... 

Днес ми беше тежък ден, нещата не се развиха така както исках  . Съжалявам, за това не мога да говоря/пиша сега. Трябва да мине време. Скоро пак ще моля за палцестискане.

Благодаря ви!