Паническо разстройство - 46

Да кажа само, че от вчера почнаха бури, ще ескалират до 2-3 дни до 6-та степен. Мен ме подкараха днес цял ден се чудя защо имам мощно систоли и висока тревожност. Сега погледнах и донякъде си изясних. Така че да не се чудите ако тези дни не ви е ОК. До 28-29 се очертават тегави дни. Запасен съм вече с бета блокери и бензо. Явно ще е тегаво.

Мерси Георги, ще поизчакам значи, може пък с бурите да е свързано. Имам един клонарекс останал от преди, ако не му е изтекъл срокът на годност дали мога да пия при нужда, без схема?

Почна ли да получавам паник атака винаги ми се гади и почвам да повръщам....

Можеш Jane12, разбира се. Бензо винаги при нужда може. Георги, и аз четох за бурите, че днес и аз съм с аритмия и кашлям от нея. Ама те от днес почват и са съвсем слаби днес точно. Какви каръци сме само, всичко ни влияе😀
Иначе за успокоение на Шоколад аз имам проблеми със стомаха от години. Като имам силно напрежение напълно спирам да се храня, защото не мога че даже и повръщам. Това отдавна не го отчитам като тежък симптом обаче. Просто съм свикнала и знам че няма какво да ми стане от глад и повръщане. Чакам да премине. По-притеснително ми е да усещам аритмия, стягане в гърдите и най-вече високо кръвно. Стойте спокойно, отпуснете се, каквото има да става ще стане. Но няма да умираме. Прегръдки от мен 😊

И аз като съм много тревожна не ям, имам диария, като се преработя ми се гади. Споко моментно е. Поговори с психолога.

Е , как не ядете ? Мен само храната не успокоява. А , пък  сладолед , а пък Магнум  .....направо вече си мисля , че за да има такова действие ,  нещо му слагат . Почти като бензо ,е.

Офф,много е гадно като те стегне шапката...Благодаря,момичета,за отговорите.Успокояващо е да знаеш,че не си само ти така и няма страшно!
В момента на криза не само стомаха ме подкара,ами и начесто ходене по голяма и малка нужда...Тоя път кръвно и сърцебиене нямам,Слава Богу,но то всеки път е различно.Само негативните натрапчиви мисли са постоянни и страхът....да не ти е нещо сериозно,защо това,защо  онова...хипохондрията...
Минах вече две консултации с терапевтката,но нещо не ми вдъхва доверие.Опитва се да ме накара да погледна ситуацията отстрани.Но ми е много трудно...
Единственото нещо,което осъзнавам е,че може още от дете да си я имам тая тревожност,просто сега да е задълбала.
Баща ми почина,когато бях на 5 и го приех много тежко.После сексуалните опити за злоупотреба, мизерията (живяла съм 1 година без ток), гладът и тревожността на майка ми,която беше хипохондричка и диабетичка и ми е умирала почти в ръцете няколко пъти ...и това,че аз бях дълго "глава на семейство" и се борех сама с живота,защото тя "абдикира" от ролята си на родител...цялото това връщане към старите травми ми е непоносимо. Не мога да си представя как ще се измъкна от тая каша в главата ми с психотерапия. На моменти се чудя как ще продължа да живея с този...страх.
Толкова ходих по лекари през последните 3-4 години,че и по-рано и как никой не ми каза,че е тревожност и трябва да се лекува навреме...Моля се само да не е късно за адекватно лечение.Страхувам се да не полудея. Знам,че повечето ми страхове са неоснователни, но самото преминаване през тях е ужасно.И това,че ми се случи пикът на кризата в чужда държава,където е трудно и почти невъзможно скъпо да отидеш на лекар.
Остана ми само да се моля. Вярата в Бога ме крепи и се надявам на чудо.
Толкова дълго време се опитвах да открия проблема си и сега,когато е ясно какво е,ми е трудно да го приема.Не мога и не искам да се примиря с тази ....болест...че няма лечение и че ще си все така...Не е честно просто!

Пак ли бури, бееееее....
Аз се чудя що вчера не можех да се събера, навъртях 25 км, изкупих е-маг... Изпокарах се с половината познати. Сега се събуждам в ужасно състояние - сърцебиене, тревожност, треперене...
И една тренировка не мога да направя, че мускулите пищят - почивка.
При мен проблемите със стомаха са, че от нищо едва ли не получавам разстройство. И си е болка за умиране, особено ако си навън

Добро утро!

Шоколад , не е болест, така че не си болна. Не се лекува в смисъла на лечение, защото е повече терапия. За съжаление си е нещо, което е част от характера. Повечето хора с тези състояния са емоционални повече от нормалното. То и на мен ми се ще да бях някой социопат, ама уви, не стана работата. И обикновено нещата са така от дете, просто в даден момент от живота се отключват и паниките. Но пък страха ти от откачане е съвсем в рамките на нормалното. И е невъзможно да откачиш. Лудите не разбират че са луди. Ако бяхме с САЩ, тяхната школа на лечение е да те друсат до зомби с хапчета и психолог да те програмира. Ставаш робот без емоция. И си така до края горе долу. За тях това е успех. Функционираш, имаш си базовите функции, бачкаш нещо си и толкова. Европейската школа залага на временно лечение в умерена граница без задължителна психотерапия, средно 3 години. Азиатската школа използва билколечение, Аюрведа или иглотерапия и масажи. Човека се изважда от средата му за известно време, за да си почине от всички стресови. Изпращат например за жените друга жена, която да е заместничка у дома (и не наложница!). Така че всеки лекува различно. Процента на успеваемост на лечението е най висок в Азия - 90%, в Европа е 50-60, а в САЩ е едва 15%.

Шоколадче, и моят психотерапевт миналата година ми казваше "ще гледаш на ставащото с теб като страничен наблюдател". Ама аз незнам дали успях. Във всички случаи ми помогнаха срещите с него. Не се отказвай за сега от психотерапията.
Впрочем моята сестра ходи на иглотерапия. Не по някакъв график, а винаги когато стресът й идва в повече ( работата й е много стресова ). Просто си усеща че има нужда и отива. Но невроложката, която прилага иглотерапия й е позната и я взима веднага , без час. Казва че й боде ушните миди и е много доволна. Много пъти съм се замисляла, но не ми й правена такава терапия. Не се изненадвам че индийците, и не само те разбира се, имат такъв висок % успеваемост в лечението. Те и съвсем по друг начин възпитават децата си. Те нямат страх от смъртта, а това е много важно. Затова и едва ли страдат от хипохондрия. Чела съм че още от най-рано детство биват учени да приемат смъртта като естествен процес и като следващ етап от развитието на душата. Вярват в реинкарнацията. И няма общо с финансовото благополучие. Там е пълно с хора на прага на бедността. Ние гледаме да изкарваме пари, да си купуваме имоти и коли, за да чувстваме сигурност, а всъщност ставаме още по-несигурни, страхливи и обременени. Един познат казваше "праим всичко за гъза, не за душата"😀 Ми прав е. Трябва да си доставяме удоволствие на душата,не само на г..за. На мен пътуването много ми помага, при всичките ми проблеми със страха от пътуване, който получих преди време. Затова ме е страх много от затваряне в тая Ковид ситуация.

Здравейте,присъединявам се и аз към Вас,вече 5та година се боря с ПА,страхове и тревожност.Пробвах какво ли не -ТЕС,медитации,повече почивка,психолог,стабилизирам се малко и пак падам на дъното .Сега пробвам НЛП терапия.Имам постоянна тревожност,страх ме е да ходя буквално на всякъде,само с мъжът ми съм по-спокойна Ще се радвам на съвети и помощ В началото пих золофт и флуанксол и за 1 година си стъпих уж на краката,но след като ги спрях след 4-5 месеца всичко се върна.Сега пак от 1год съм зле.Решила съм пак да ходя на психиатър.Мисля да пробвам с някакви успокоителни само,че много зле бях от АД предния път,парцал.Моля за съвет дали така могат да се случат нещата?Спряла съм се на Др Николов,от Варна съм,някой има ли впечатления от него?Благодаря!

Ако става дума за Петър Николов, е отличен специалист, той е и психотерапевт. Много добър избор. Но тоя път пий медикаментите няколко години. И никакви отклонения. Парцал, моп, кърпичка... Това е положението.

Да,за Петър Николов става въпрос,благодаря!Лекарствата ги спрях по съвета на психиатъра,тогава при Др Войнов ходих,бях добре и ги спряхме по схема.

Благодаря ви,хора! Много благодаря за подкрепата!

До 2-3 часа ще пусна новата тема.
Мнения, насоки, идеии, препоръки!?