Паническо разстройство - 46

Аз съм начална учителка, в първите години ми беше много трудно понякога ми е идвало да си тръгна, когато отивах, но когато вляза в час и децата почват да говорят и се разсейвах и забравях за всичко. Това беше в началото, сега си пия хапчетата и съм супер. Обичам си професията и се чувствам супер. Много съм доволна от Флуанксол, поне на мен ми действа супер, може би това е моето хапче

Елица звучи много мотивиращо това, което ми казваш.
Георги, ти какво чувстваш точно в такъв пик?

Е зависи. Най често е рязко ускорение на пулса и невралгични болки в сърдечната област. Понякога болка в стъпалото. Понякога болка в тила отляво или отдясно. Понякога нищо особено, освен стягане в гърдите такова като от стрес. То тия неща са индивидуални при всеки. Игнорирам ги. Ако имам възможност в момента почвам да правя активно движение с бърз ход. Случвало се е и да се метна в реката с дрехите даже при такова усещане Мислят ме за ексцентричен на моменти

Елдорадо при нас повечето колеги са на АД и директорката даже. Те ме посъветваха да потърся помощ от психиатър при ПА. Според мен това състояние е напълно нормално за нас, като се има впредвид, че работим предимно психически. Има моменти в които напрежението е голямо, затова аз си служа с хапчета, като патерица, за да се справя.

Движението с бърз ход какво ти е? Тичаш ли, какво правиш? Акъл искам! Ей сега пак получих. А пих и половин Ксанакс. Какво да правя, плаче ми се? Толкова силно ми прилоша, а сега се появи и треперенето. Направо първоначално все едно ми спря сърцето.

Да ти кажа аз си пия хапчетата( Ципралекс и Флуанксол) и си живея щастливо със семейството ми. Пробвах на няколко пъти да ги спра, но не се получи. Пия ги от 6 години. Иначе пробвах хранителния режим на Узунов, но издържам малко. Имам две момчета и нямам време да спортувам.
При мен може и да е наследствено- майка ми страда от ПА от Много години, а в последствие и аз и сестра ми. Имам разбиране пълно от близките и се чувствам щастлива и уверена. Много ми помагат екскурзиите и разнообразието.

Аз се плаша много, защото продължавам да правя атаки ли са, кризи ли са, въпреки лекарствата. Не би трябвало да правя май. Но пък според пси било ПР и ТР при мен. Занесох и всичките ми изследвания и каза, че всичко е наред. Точно се похвалих днес от флуанксола и вижте какво стана. Две, три кризи си направих. Още не ми е отминало. Пих и за кръвно.

Елдорадо, аз ще се повторя и потретя, но твоето прилича 1 към 1 на хипогликемия.

Проблема е , че ти разчиташ на хапчетата да решат проблема. Е няма да стане. И с тях ще имаш паник атаки. И ще си тревожна. Те не лекуват. Трябва да се вземеш в ръце и да убедиш мозъка си, че нищо ти няма. Да игнорираш симптомите. В пика на моите ПА, ми се случи да летя за Финландия. Трябваше за 7 часа да съм там, но поради добрите стари сърби и смотаните им организации, пътувах 36 часа без да спя общо взето. Та може да си представиш на летищата Атина, Виена, Барселона, Дюселдорф, Рига, Стокхолм какво чудо ми е било. Перяха ме паники, нямах никакви хапчета (страх да не ме задържат граничните) , бях на черешата, с яки болки в сърцето, но не се спрях. И в крайна сметка оцелях със силата на волята. Друг такъв случай имах във Франкфурт, с тяхното огромно ужасно летище, за 50 минути под зверско напрежение трябваше да мина от единия край до другия, за да премина всички процедури да си стигна гейта. И това с 18 кг багаж + раница с лаптоп и таблет. И тичах. Бях 136 кг. Е оцелях и тогава, но имах атаракс. Та какво казвам - игнорирай симптомите. Живей въпреки тях. Колкото и да са гадни, те не са реални. Просто дискомфорт.
Така - какво е бързо ходене. Бързо ходене е 1 км под 10 минути. Дали навън, дали на бягаща пътека, това е бързо ходене. В началото гониш 20 минути. Ако си ок, правиш ги 30. Крайна цел е 50 минути или 5 км. Ще ти е гадно. Ще ти пари. Ще се чувстваш ужасно. Ще искаш да спреш. Ще усещаш главоболие, сърцето в гърлото и инфаркта зад гърба ти. Но това е илюзия. Силата на волята ти трябва около 6 седмици. След това се адаптираш и завишен пулс и замайвания изобщо не ти правят впечатление. И така с тежестите също. Нямам време не е извинение, не мога също. Имаш време да се гърчиш в мисли каква тайнствена смъртоносна болест си хванала, дето медицината не я вижда, да мислиш как болката в главата е инсулт, а в корема е рак, но нямаш време за активност. Така че това е оправдание.

И както ти казаха хипогликемия е опция, и то реактивна. Виж пак тест за диабет да се направи с натоварване. И инсулин на гладно пак мери с гликиран хемоглобин. А ако си смела - вечерта 2 водки големи на екс. Припадаш. На другия ден седиш до 11:00 на гладно. Ако си на умирачка - хипогликемия е.

Елдорадо и аз си помислих за менопауза. Горещите вълни не са ли нещо такова като при теб. Слава богу още не съм ги изпитвала, но са ми казвали че са в торса, най-вече в гърдите и лицето. Силна горещина изведнъж и потене. За хиперфункцуя на ЩЗ мога от личен опит да кажа че има такава горещина в цялото тяло. Започва от краката и се разлива нагоре. Събуждах се от това, нощем ми се случваше. Но пък ти си направила всички възможни изследвания. По-скоро менопауза или хипогликемия,както ти казаха Георги и Luna.
Само да вметна как и на мен се наложи да летя до Хамбург, а още не бях стабилна. Не е чак толкова далече,но все пак беше голямо препятствие за мен. Колко ви мрънках тук преди полета, търсих съвет, ама човек е сам в това. Каквито и съвети да му се дават трябва да намери сам за себе си решението. Това , което съм забелязала и ще се повторя сега, че съм го писала вече, е че всяка победа над себе си ни дава много сила и увереност. Затова трябва да се предизвикваме и да се изправяме срещу страховете си. Когато слязох от самолета просто не стъпвах по земята , летях, толкова бях щастлива че съм се преборила. Това е начина според мен за хора като нас с много страхове.

А на момичето на 18 години ( дълго ти е името мила ) искам да кажа , че няма да припаднеш по време на паник атака. Няма как да стане от този адреналин в кръвта ти в този момент. И моите паник атаки се изразяваха в изтръпване на лицето, ръцете и краката, замайване че даже и дереализация. Дива паника ме обземаше, но минават и не са опасни. Даже колкото по не им обръщаш внимание са по-леки. Млада си , ще се научиш да ги предвиждаш и укротяваш. Общо взето няма излекуван от това. То е до човека и до психика. Паник атаките ще ни съпътстват цял живот, но ни стават близки и добре познати. А това ги прави слаби и лесно преодолими. Ще се справиш.

От флуанксола няма да се доспи. Да луднеш може!

Оооох, като си спомням на времето съм ставала в 4.30 да спортувам. Друго време нямах. И от тогава си остана този навик. Сега искам, но за известно време само ще се разхождам. То да не е малко по 14 км на ден. И секс няма!

Лечение за ПР - пренасяне на няколко кубика дърва до втория етаж! Е, аз само ги редих!
Оправихме се!

Добро утро!
Дано не вали, да ходя да си извървя след малко километрите!

Добро утро и от мен! Благодаря ви, че ви има! Като ми напишете нещата и ми става по - леко. За менопауза - знам ли. Че ще е по - рано, по - рано ще е, ама до момента съм с редовен цикъл, въпреки че трябваше да ми дойде вчера, а още го няма. Ще пускам и ТАТ и МАТ скоро. Ако е хипогликемия би трябвало да се оправя от малко сладко, но опитах снощи и нищо. Чудя се и друго, няма как да е друго заболяване и да се проявява основно следобед и вечер. А сутрин няма нищо. Въпреки, че онова трепкане го усещам още.

Ох, момичета, никакви пред- и менопаузи не ни тресат! За тези, които упорито се опитваме да си внушим нещо подобно!
Аз и не се опитвам!

Искам да споделя, че голяма част идват, пльоскат си проблемите, лежат и си чакат отговора. Малко сме тези, които се опитваме да обърнем внимание на голяма част.
Все пак темата е наша и искаме, и трябва да се справяме заедно с проблемите си!

Спомням си майка ми, когато беше в т.н. критическа. То бяха нерви, аритмии, горещи вълни. И все плачеше. Менопаузата си е кофти период за жените. Вярно е че е нормален период, всички минават през него, но някои жени изпадат в тежка депресия. И пият антидепресанти точно тогава. Незнам за вас. Повечето тук сте по-млади, но аз усещам че съм близо до менопаузата.

Джери, какво имаш предвид за флуанксола?
Аз нямам един яйчник, както съм казвала и друг път, и вероятно менопаузата ще настъпи по - рано при мен, но някак не мисля, че случаят е такъв.
Ще видя ТАТ и МАТ.
Цитомегаловирус и токсоплазмоза изследвах като бях бременна, а кърлеж не си спомням да ме е хапал.Нали те основно носят лаймска? Хив нямам, защото покрай инвитрото ми пускаха сигурно над 10 пъти през годините.
На рентгена на шийни прешлени пише: Снишен конвекситет на шийната лордоза. Уплътнение на дискалните повърхности. Стеснение на диска С5-6, без промяна на дискалните повърхности. Изострени процеси унцинати и интервертебралес. Интерспинален допир и уплътнение. Стеснение и деформация на интервертебралните отвори. Д.Хондроза С5-6. Спондилозни промени.
А от последното ЯМР на коремни органи и гръден кош: Нискостепенна дясноконвексна сколиоза.
С прости думи какво значи, предполагам Георги има идея?!