Чувствам се като стара мома

Знам, че не е съвсем по темата, но подкрепям напълно. Големи очаквания и когато по някаква причина не съм могла или не съм искала да отговоря на тях, не са се опитвали да ме разберат, а са се опитвали да ме променят. И досега трудно приемат, че не отговарям изцяло на представата, която те имат за мен.
Когато не си единствено дете, сигурно е малко по-лесно, все ще можеш да се покриеш поне от време на време. Но когато си сам и всички очаквания на родителите и техните родители (толкова многобройни и толкова разнородни) са насочени единствено към теб, понякога трудно се издържа. Не ти дават да живееш както искаш ти, а както те очакват от теб.

Да, аз на всички казвам да си родят и второ дете. Ако може да не се остава с едно дете, ако имаш пари може и три деца. Едно дете е малко, много му трепериш.

Да дооспамя темата - винаги ми е било чудно защо хората си мислят, че когато детето е едно в семейството, то непременно е глезено и му се дава всичко. Всяко нещо си има цена - може да му дават всичко, но и искат всичко. Само на пръв поглед единствените деца са галеници.

Никога не съм искала всичко за себе си. Винаги съм си поделяла, с майка, татко, после с брат ми. И като възрастна така. Щастието е в споделянето. И в това да си широко скроен.

Само ако не си първото дете. Но ако си първо на мама и тате, особено ако се окажеш и първо внуче, се оказваш в центъра на много стремежи и надежди, плюс очакват от теб да си "пример" за по-малките (добър пример де).

Здравей мир.мар. Напълнот те разбирам как се чувстваш, защото и аз съм в същото положение като теб. Няма за какво да се притесняваш, не си Стара мома, за защото не си. Аз съм на 33, но не мисля че съм стар ерген, въпреки, че почти всички приятели имат по 1 или 2 деца, а аз дори не съм обвързан в момента. Радвам, че си осъзнала че създаването на семейство не е просто състезание, което се печели като се избере първия мъж с подходяща биография (предимно финансова), а отговорно действие на зрял човек,който търси подходящ партньор. Направи си един експеримент, колко от приятелките ти, който са омъжени са, щастливи? Колко от бракове им ще издържат? Предполагам, че за това си раздвоена - да търсиш подходящия човек или да започнеш с компромисите като тях. Това, което харесвам в чуждестрснните си приятели е липсата на какъвто е да е, пиър прешър. Предполагам, че именно това те кара в България да се чувстваш като Стара мома. Не прекъснато натякване от страна на родители, приятели и общество, че трябва да се раждат деца докато си двайсетина години, че после...Дейтинга в Бг си има своите особености и ми е трудно да ти дам съвет. Най-стойностите ми запознанства с момчета са предимно от професионални ангажименти. За сайтове за запознанства.,приложения не мисля че ще изпуснеш нещо. Важното е да бъдеш активна и мисля, че нещата ще се наредят. Аз например, тук във форума, открих сродни души измежду дамите, така че времето ще покаже къде ще си открия човека..

Невена, ще почина.
Реши да ми направиш mini bio на Криста ли?
Няма да я взимам за булка, нямаше нужда.
Нито пък ще я развеждам.
Аз съм казал, че е много много противоречива, ем я сърби, ем боли.
Привидно знае какво иска, прости неща, конкретни. Но дотук
Другото е мътно и кърваво.
За съжаление е в окови.
Ние съвсем приятелски й пишем, дано така и да го разбира.
Защото реално коментираме споделеното от нея, и емоцията, която всеки усеща различно.
Аз в нея не виждам жизнерадостност, няма емоция, няма живина.
Може да е добър човек, сигурно е.
Но ето, пак казва и бленува за "мечтания", била го срещнала, ама не бил момента. Явно и на мъжа й му е удобно, и затова си кютат. Може пък и да са се разбрали, какво толко. Не знам, на мен ми е странно.
Не я знам в какви среди движи и от колко години живее тук, явно е "прескочила" прехода.
Това за "Долно Нанагорнище" ме разби. Точно така и аз съм я усещал в много ситуации, и чак се учудвах, тя ли нещо не вербализира, като хората, аз ли съм нещо "странен".

Кристина, не търся целево. Каквото, такова.
Че държавата ни ми е "тясна" е вярно. И то отдавна.
В много аспекти. Много дълго ще стане, оставям го за друг пост, или път.

Преди малко една приятелка чалгарка ми предложи кръчма другия уикенд и веднага ми оправи настроението. Живее ми се на мен, хич не съм сдухана, ама много отговорности в тоя живот, много задължения и за това така.
Бих ви поздравила с трепни, трепни, ама знам, че вие сте интелектуални натури и моето, не е вашето.

Кой  е интелектуална натура, аз ли?  И какво, всеки има нужда от здравословна доза простотия!

Андариел ме изпреварила.
Това щях да попитам и аз.
Колко да сме "интелектуални"?
Малко ми трябва, и простотията се отприщва.
Идвало ми е много пъти, ама се спазва някакво благоприличие все пак.
Ще се учудиш на "талантите" ми иначе.
Мани го форума, не ме познавате.
За чалгата иначе, твърдо - не. Тук съм "сухар".

Светът е оцелял, защото се е смял. 🥂. Наздраве, макар че не пия алкохол. Пуша (не трева 🥵) и този порок ми стига.

Кристина, жалко, че не съм в София да ме заведете и мене. Купон не отказвам, стига да се танцува, а не само да се седи и да се порка.

Ми да, Кристина има нужда от приземяване и отрезвяване. Всички имаме мечти, но нейните са големи, празни балони и всъщност фантазии. Сигурна съм, че ако беше свободна и беше поживяла с мечтания и бленуван господин щеше да ореве форума след максимум месец.

Тези идилии със срещнати в заведения и лондонски индийци често завършват като филми на ужасите. Няма да ви казвам колко пъти съм прибирала багажа на романтични приятелки от домовете на мъжете на живота им
 Това поне е по-лесно от изхвърляне на въпросните мъже от техните домове.

Да, Кристина, добре си си и можеш и да си доволна от постигнатото. Сама понякога пишеш, че мъже бол. 

Много от нещата, които искаш да правиш, като да пътуваш, да ходиш по заведения, можеш да ги правиш сама, без мъжа ти, без децата. Те са напълно достижими и няма нужда да ги представяш като мечта, по която да охкаш и пъшкаш с години.

Моята последна мечта, единствената, която не осъществих е да ида и да поживея в Бразилия. Нещо като година, примерно. Домашните, майка ми, повечето ми приятели не искат и да чуят за това и няма да дойдат с мене. Не ги влече нито езика, нито музиката, за тях там е опасно за сама жена, но съм решила да ида. Не мога да говоря непрекъснато за това, а няма и смисъл. Като му дойде времето просто ще отида. После ще ви разказвам.

Повечето хора след децата рядко имаме романтика като двойка. Такъв е живота и е добре това да се знае преди да ги родим. Ти поне имаш кой да ги гледа за да излизаш, а моите ми звънят да се връщам да им стопля чинията в микровълновата.

Мислила ли си да станеш екскурзовод? Можеш да работиш почасово и само в някои дни. Ще пътуваш и ще срещаш туристи.

Хубав човек си, интересна младост си имала, но като пишеш е все едно нямаш хубави спомени, нямаш интересна реалност и чакаш чудо. Чудеса не стават.

Поздрав за Кристина:

https://m.youtube.com/watch?v=ujqQJMJxgkk

Забелязвам, че много хора тук (за мой ужас предимно жени!) умират от кеф да ползват крайни епитети а-ла "имаш срок на годност", "късно ти е вече", "нямаш избор" и т.н. Злоба ли е, гъдел ли им прави, дали са прекарали 20те си с бебета и не са се наживели, не знам какво е, но е много тъжно. Вместо да срещнеш подкрепа от собствения си пол... ти се размахва пръст, че вече не си полезна като добитък, видиш ли. Природа било. Природата е толкова луда и яка, че понякога прави невъзможното.

Аз познавам около 4 жени, които са родили над 35, една даже на 42, и имат най-прекрасните деца на света, които са и мои връстници. Деца, които не е трябвало да се учат да живеят сами и в движение, защото родителите все още не са познавали всеки ъгъл на живота. Та, на който каквото му се падне, стига с това съдене.....

Интересна тема, макар че всъщност малко от коментарите са по нея

Аз не съм едно дете, но и при мен ги има очакванията и желанията да живея живота, който родителите ми искат за мен.
Малко по-малка/млада съм от авторката, но съм едната от двете неомъжени от съученичките ми..
И на мен ми тежи, а също и натякванията и подмятанията. Но и без тях пак не съм ок като виждам всички семейни около мен. Има тук-там и няколко разведени вече, но са единици.

На скоро баща ми ми каза, че искам да си имам харем от мъже. Тъй като се изморих да споря и обяснявам, му заявих, че да, точно така е. Даже в момента го имам и се чувствам добре.
Малко след това пак пита ''какво става с харема'' - ''ми, добре са, чух ги всичките, сега тъкмо излизам с единия''. Ми..то писва, я, от обяснения. Като един човек (било то и  сред най-близките) не иска да те разбере, няма да го направи, независимо ти дали и колко ще опитваш да обясниш себе си  и гледната си точка.

А аз искам съпруг и дете. Но искам да е някой стойностен, какъвто търси и авторката. Още имам надежда да го намеря, пък да видим.

П.П. Мой набор, много хубав, особено в тялото, още го дава като 18-20 годишен. Бройкаджия. Сменя жените от често - по-често, и си му е добре. Не се чувства като стар ерген.
Друг - не бройкаджия уж, ми твърди как има всичко - работа, кола, къща, само семейство и дете му липсват и му е време. Също мой набор.
Но някак за мъжете е по-прието. На 30 никой не съм чула да ги нарече ''стари ергени''. Виж, ''стари моми'', да, чувам го.

С втория, след около месец познанство и няколко излизания на по кафе/питие/вечеря/плаж/театър, проведохме разговор тип ''ти искаш ли деца, по принцип; аз искам, по принцип (без заявяване - искам точно от теб); до 5-6 месеца според мен е нормално да се прецени дали това е твоят човек и да има развитие'' и т.н. Без да давам конкретни срокове '''до 5 месеца искам пръстен'', но пак - насочващо, надявам се. Пък да видим.

О, имам и един 31-годишен. Той.. абсолютно апатичен, пуснат по течението като мъртва риба, но живее в село, със селско мислене и среда. Търси жена, но оставя усещането, че я търси, просто защото е на някакви години и му е време. Никакъв плам, чувства и т.н. не се вижда при него. И упорит, натиска много. Там аз се дърпам, защото ми изглежда доста..празен.

анон, в темата никой на никого не размахва пръст. А колкото до природата - няма как да я пренебрегнеш, ако ще технологиите да позволяват и на 60 да родиш. Ако щеш и заради амортизацията на собственото ти тяло, включително мозъка. Не става, не можеш да пренебрегваш материята колкото и да ти е млад духът. Случаи колкото щеш с родили на всякаква възраст - но си е друго да се роди на млади години. Но то и все от някого трябва да се роди, не може все технологично да се кара, нали това дете трябва и баща да  има, а не само донор. Бащата също трябва да е малко от малко с акъла си, а не на 50 да иска повече да си гледа спокойствието и егоизма, вместо да тича след малко дете или да мисли за ученик. Най-лесно се гледат деца на млади години, но и трябва все някъде да го срещнеш този, с котого ще създаваш деца. Не можеш да си представиш колко се променя човек във възрастта 20-30 години! безметежността на 20 я няма на 30, вече човек е по-малко склонен да се съобразява с друг човек, а повече иска да се съобразяват с него, изгражда си навици, от които не иска да се откаже. Уж зрели, зрели на 30, но децата са ангажимент, който много хора на 30 трудно преглъщат, защото им нарушава правото да правят каквото си искат. Не е лесно, ама в живота повечето неща са въпрос на късмет.

Що не я оставите Кристина! Значи, на моменти като захапете, нямате спирка! намерихте пикантерия. Значи, ако една жена не иска да ходи насам-натам - що не ходи. Ако иска - що иска! И мен така се опитват да ме ядат периодично потребителки, сакън да не каже нещо човек - веднага някой решава да се упражнява в поучения и анализи! достатъчно дълго време сме някои тук, вече се познаваме виртуално доста добре. И все пак не достатъчно добре.

Анди, благодаря за виртуалната подкрепа, но аз отдавна не се обиждам. Преодолях всякакво его, покрай големия син. Мненията на Невена, фф и на Босилка съм чувала и в реала, но аз просто имам друго виждане за живота. Разбирам, че и моето дразни и се старая да не го изразявам. Въобще много се старая да съм приятен събеседник, макар и фалшиво. Всеки си има виждане за щастие и удовлетвореност съобразно възрастта. На мен на 25 г ми се гледаха деца, сега ми се живее. При някои хора е обратно.