Чувствам се като стара мома

Не е казано, че е от раз.
И аз съм на мнение, че имането на дете и на мъж са различни работи. Може да съвпаднат, може да не съвпаднат.

Навремето гледах как стават нещата със замразяването на яйцеклетки. В Испания става лесно от административна гледна точка и не струваше кой знае колко. Това е добър вариант за застрахователна полица.

Само не разбирам защо трябва да се намила на човек за фертилността? Повечето от нас знаят как работи биологичния часовник и че нещата по-добре не стават с времето.

По същество: зависи какъв начин на живот искаш, което включва и какъв мъж искаш. Ако ти се живее в България, явно оставаш и търсиш късмета си там. На 32 можеш да си позволиш да се надяваш да обичаш бащата на детето си, а не да изпадаш в паника или да мислиш как ще останеш самотна майка. То срещу това никой не е застрахован.

Лондон е град на кариеристи - там е съвсем прието да си сингъл много над 32, има свобода и ако например беше писала в който и да е местен форум, много малко вероятно да прочетеш 90% от коментарите, които прочиташ тук. Не, че и в Лондон няма много семейства с деца, но по правило хората се изнасят в предградията, щом има и хлапенца.

Като човек, който е бил на дейтинг сцената и в Бг, и в Англия, изборът тук е несравнимо по-голям. На 32 никога не съм се чувствала преоценена стока, винаги са ме харесвали много. Хората са по-отворени, случвало ми се е дори в супермаркета да ме заговорят - супер висок и красив французин, който ме гони за телефона. Има всякакви типажи и винаги можеш да си намериш твоето. Аз имах идея с какъв мъж искам да остана, какъв живот искам и си го намерих в голямото море от хора тук. Не искам да се омъжвам, никакъв интерес нямам към брак, макар с моето момче да се надяваме на бебе.

Според мен всичко започва от това ти какъв начин на живот искаш да имаш, това включва и какъв мъж, и да мислиш къде и как е най-вероятно да го получиш.

Изцяло съм на това мнение, 11 години в чужбина няма как да не окажат влияние върху цялостния облик на човека и манталитета.Темата зави в посока забременяване, някак си се пропуска моментът, дали съвременният български мъж ще бъде склонен да се напасне към по-различна жена, поживяла в различна от местната среда. Дано все пак да е в София, иначе в провинцията ще я гледат като бяла врана.

Аз също съм за мъж чужденец, не мога да си представя момиче живяло 11 г в Лондон да свикне с бг порядките, свекървата и прочие.
Моите приятелки се омъжиха в Лондон, но за индийци. Даже не са особено красиви, пълнички бяха, а и с деца. Ама срещнаха любовта, даже пръстени с диамант получиха.

Колко е хубаво, когато любовта реши да дойде по този начин! Добрите примери, от които да се поучим.

Значи Жаклин Кенеди е казала, че най-голямото доказателство за любов са диамантите. Коя съм аз, че да го оспорвам.
Факт е, че получиха пръстени, а са пълнички и с деца, на възраст 35+. Тоест по бг критериите нямаше кой да им даде такъв пръстен. Или поне в бг нищо не намериха.

Донорска може да бъде и яйцеклетката, но пак невинаги се получава износването.
Но като цяло времето не работи ЗА фертилността.

То па чужденците едни китки! И най-голямото доказателство за любов е да ти изпържи тиквички при 40 градуса на сянка и в кухня без климатик, а онова с диамантите всеки лигльо го може.

Харесва ми чувството за хумор тук.

Не е нужно да отговаряш на очакванията на обществото, ти гледай да си в унисон със собствените си усещания. Стара/млада мома, този живот е твой и ти ще си го живееш, няма да го живее средата в България или Англия вместо теб. Ако ти е комфортно така, питай си шапката.

Пръстенът с диамант не е еднорог, дами. Ако искам диамант, нужно ли е да взимам и мъжа? Или по нашенски - " Ако ми се яде пържола, трябва ли да взема цялото прасе?“.

Е не всяка може да си купи диамант. Аз нямам идея по колко вървят. Та не знам дали мога...

Има и доста евтинки

Като живяла в Лондон да ти кажа, че индийците редовно живеят с родителите си и още купища роднини и след сватбата и че индийските свекърви са доста по-досадни, скучни и супер изискващи в сравнение с българските и особено английските. Някои направо тормозят. С индиец не бих се оженила дори и диамантена огърлица да ми подари.

В унито редовно побарваха по асансьорите и това никога не ми се е случило с черен, арабин, китаец. Много от тях са супер стиснати и мизерни. Колеги са ми споделяли, че си дават цялата заплата на майките си. Редовно бях канена от индийски и пакистански колеги на ........ разходка в парка. У тях се яде само тяхна храна, гледат се само техни си сериали. Много бързо остаряват, оплешивяват (даже и жените), окапват им зъбите и се разболяват от диабет. Миризмата в техните и нигерийските квартали е неописуема и не е на френски парфюм.

Красива бяла без дете, пък била и дебела в Лондон тръгва с индиец само ако е суууууупер успял. Белите жени не ги харесваме особено, а са и много ниски повечето и с нищо в гащите.

А в Лондон може да означава точно предградие до някое далечно летище, което е по-мръсно и отдалечено от центъра от селото, в което живееш.  Там след 7-8 вечер няма нищо отворено.

Та, не мисля, че си изпуснала. 💐