Чувствам се като стара мома

Това не е съвсем твой проблем. Аз съм родена с една стабилна доза инат и самостоятелност, дето само расте с годините. И никой не се е опитвал да го играе втори баща, нито гаджета на майка, нито този с който реши да остарее. Били са там, подкрепяли са ме и са помагали, но винаги са поддържали осезателна дистанция, точно защото бяха на ясно че опити да ми се правят на родител са най-бързия начин да си създадем проблеми. Сега напълно осъзнавам, че е било просто правилна преценка на детето от тяхна страна, за което мога само да им кажа Евала.

Кристи, никой не обича да се подчинява. Затова имаме хората уста и реч, за да можем да комуникираме и обменяме мисли, чувства. Няма как да знам каква е твоята конкретна ситуация, тъй като не познавам теб и майка ти/партньора ѝ. Но вариантите не са много – липса на адекватна комуникация между вас, липса на чувствителност от страна на майка ти как да подходи към теб, наистина гаден мъж. Точно в тази възраст 6-7 години децата са изключително себични и тепърва предстои да се отделят от личността на майката като собствено аз. Нормално е да има съпротива от твоя страна като дете на тази възраст. Все едно ти вземат целият свят – мама.

Босилка, цял живот искам света да се върти около мен и всичко да става както аз реша. Поради тази причина се боря , за това което искам да имам, без значение дали е жилище или дете. При мен целта оправдава средствата. С мъжете до сега не съм го постигнала това, да става на моето, но имам още половин живот да търся.

Аз съм супер нова във форума, не съдя или нещо такова, но ми е интересно, в някои постове казваш, че си се омъжила, родила си си децата и супер, всичко точно. В някои постове как имаш половин живот да търсиш. Малко е странно.

Ами родила съм ги, когато съм намерила от кой да ги родя. Тоест деца имам. Освен деца искам и други неща, които поради наличието на малки деца, не можех да свърша. С мъжете положението е сложно. Ако си мила и добра, живота върви, ако проявяваш характер и показваш зъбки, ти се показва вратата.
Ако се появи мъж, който е готов да ми угажда, защото ме обича, може и да сменя настоящия. До сега не съм намерила такъв, но е факт и че не търся.
Стана ли по-ясно.

Сега и аз се обърках - нали никога не бихте се развела, Кристина? Или това важи, ако съпругът Ви иска развод?

Децата винаги са себични, а по нашенски казано - егоисти. На всяка възраст. Също както и възрастните. Дори бих казала, че възрастните по нищо не отстъпват на децата по егоизъм. Децата ту се откъсват, ту се прилепват - според това какво им дойде като събития, чувства, опит или цели. Неслучайно дъщерите разбират майките си, когато на свой ред станат майки. За бащите важи същото. Малко фройдистко изглежда, но играта е "двама са малко - трима са много".

Какво я подхванахте Кристина? Вярно, че тя е възрастен човек и може да постави граница на чуждото любопитство, ако иска, но на мен ми става малко вповече да я разпитвате така. Все пак темата не е нейна, нито иска нещо.

Трайчо, не знам как ще се развие живота. Ще го живея както дойде. Не се замислям много много.
Като пораснат децата може да замина за чужбина. Не мога да ви кажа, какво и защо. Всеки ден при мен е ново двайсет. Не съм последователна. Каквато възможност се появи се хващам като удавник за сламка за нея. За това и не разбирам хората, които много много го мислят.
В момента точно с малки деца не бих се развела. Утре като станат на 18 и заминат за чужбина,не знам на какъв акъл ще съм.
На моите приятелки масово свекървите заминаха по Европа и срещнаха любовта.

Лично аз не разпитвам Кристи, а се опитвам да я насоча да намери собствения си център, защото с толкова противоречиви и крайни мнения, ми се струва, че е неспокойна, тревожна, липсва ѝ собствен център. Когато човек е ок със себе си, обикновено е и по-единен в мисленето си, спокоен и трудно му влияят външни хора и фактори.

Това за несвършването на работата изобщо не е вярно. Децата на разведени не щем родителите ни да живеят с нови партньори докато не навършим някаква възраст, която при мене беше 15-16г, при кристина 1980 е била 18г итн.

Мисля, че става дума за подсъзнателен страх да не се роди друго дете, което ще е дете и на двамата и ще дърпа време, средства и внимание от собствения родител.

Аз нямах нищо против родителите ми да си имат гаджета, но нямаше да ми е приятно да се оженят и да имат други деца. Също нямаше да ми е приятно да не мога да излизам от банята гола, в стаята до моята да има щъкащо малко дете, да нацапва бялата, колосана покривка с малките, гнусни, омазани в пюре ръчета, да ми пипа личните вещи.

кристина, шоколади и играчки имах с куфари. Баба ми раздаваше шоколадите на нейни приятелки, защото не ги обичах. Аз си мечтаех за сладолед, защото не ми даваха да ям за да не ме боли гърло и да не лепна салмонела, за куче, защото имахме "само" котки, а исках да го разкарвам с каишката. Всеки мечтае за нещо. Каквото и да ни дадат родителите, все ще има нещо, което сме искали и не са ни го дали.

Харесвах гаджетата на майка ми, а и те много ме глезеха, но не бих искала да живеем в един дом. Като Кристина, винаги исках всичко за мене.

А разведените мъже с деца, веднъж разочаровани и останали с една издръжка внимават и не се навиват лесно на ново дете с друга. Ако са видяли, че новите жени масово в началото уж приемат детето, а като родят собствено го ритват като мръсен парцал и все им пречи, могат да имат връзка, но не и дете. Само мотаят моми, защото не им се занимава с майки с деца, а искат млада.

Понеже съм дъщеря и внучка на разведени, а и около мене имаше доста деца на разведени, за себе си бях решила, че за нищо на света няма да причиня пастрок на мое дете и ако остана сама ще си хойкам и бръмча, но без съжителства и без да пръквам други деца.   Нито бих станала мащеха.

Боси, кой е толкова спокоен. Ето авторката и тя не е спокойна.
Невена, говорим си само. не ме убеждавай в нищо. По-добре отколкото на теб ми е ясно. В бг живея. Наясно съм, нов баща не търся, нови деца няма да раждам.

Какъв център, това да не е публичен сеанс по психотерапия? Какво ти се струва на теб си е твоя работа. Центъра тя ще си го намери, ако го е изгубила. Твоите субективни усещания са си твои субективни усещания и те отразяват теб, а не нея. Сори.

Кристи, говоря ти за вътрешно състояние. Когато вечер легнеш, затвориш очи и останеш сама със себе си. Спокоен не значи да си оспан, заспал, да бягаш от реалността, а вътрешно да ти е спокойно, с теб самата – с мислите ти, чувствата, изборите, решенията.

Андариел, успокой топката и стига подскача. Прескачай, не те кара никой да четеш.

Босила, за момента съм взела най-добрите решение, съобразно ситуацията. В бъдеще не знам как ще се развие живота.
Просто авторката пита за женитба, за мъже, гледане на деца и понеже аз това вече съм го минала, като отчитам, че някои проблеми не бих преживяла, ако бях действала по друг начин, то като съвет мога да дам да има собствено жилище, в което да живее с бащата на децата, а не да ходи в чуждо жилище. Тоест ако авторката ми е дъщеря, бих и дала същия съвет.
За мъже къде да срещнем: аз ги срещам по работа, екскурзии и кръчми. На курсове не ходя, защото нямам време.
как да се разбираш с едни мъж: жените, които имат голяма уста, обикновено са сами. Моите наблюдения са че българинът не обича жена му да го командори  и изисква. Но не съм представителна извадка.

 

Е, тебе си те зная 💐. В нищо не те убеждавам
 Частта за какво бих направила беше по принцип, не адресирана до тебе. За тебе, но не само, беше частта за шоколади и сладоледи.

И ние мислехме да емигрирам и пътуваме като пораснат децата, но нашите не щат да живеят в чужбина, нито в отделно жилище. Синът отказа шофьорски курсове и кола. Дъщерята иска да събира пари, за да иде доброволка в детски дом в Естония. Децата ти може и да не искат това, което си искала ти и това, което мислиш, че ще искат.

Не само българите не обичат жените им да ги командорят. Западните също не го приемат, но понеже хората там са индивидуалисти си гледат в тяхната паница и ако нещо не устройва и двамата, всеки го прави сам. За индийци и араби няма да споменавам 🥳.