Чувствам се като стара мома

Всеки да се дразни колкото си ще - вече изобщо не ми дреме и дори не се старая да съм фалшиво приятен събеседник. Айде, стига толкоз фалшивеене! С човека или ще се разберем, или няма да се разберем, като под разбиране имам предвид не усмивки и прегръдки, а дори да се изпокараме качествено за нещо, но без лоши мисли и уязвяване. Досега колкото пъти съм била фалшиво приятен събеседник,толкова пъти съм съжалявала. Някой мисли, че може да изживее живота ми по-добре или по-правилно от мен самата? Ми, хубаво, да се разменим, тогава! Готов ли е? Предлагала съм го и тук, и в реала на хора, които са се опитвали да ме поучават, при това без да съм искала мнение или съвет, и то обикновено когато нещо хубаво напиша, веднага получавам "ти недей толкова да се хвалиш, че ще ти се случи нещо лошо". Познай - досега никой не се е съгласявал, а реакциите са били от детско-истерични до злобни погледи със стиснати устни. Което всъщност повече ме е забавлявало. Да не ти дреме! Всяко нещо с времето си - на 25+ се гледат деца, на 40+ се живее за себе си, после идва ред на внуците, да сме живи и здрави да го доживеем!

Andariel, звучиш точно като лелка, която размахва пръст, дръкайки клишета. Когато на мен са ми ги подмятали такива, в чудо са се виждали и рдяко някой се е изкушавал да повтори. И ранното майчинство, и късното майчинство, и животът без деца си имат своите плюсове и минуси. На млад човек, ако ти е близък или е питал, може да му се разяснят тия предимства и недостатъци, а той да си решава кои рискове да поеме. Не помагаш, а вредиш, ако намилаш на жена, която среща трудност да намери подходящия мъж, че времето ѝ да стане майка изтича. Същата бира е, ако срещу себе си имаш обвързана жена, за която не знаеш, че от години се мъчи да забременее ин витро.
Анонимен, има доста невъзпитани и нетактични хора, които уж добронамерено си врат носа, където не им е работа. На млада жена, която иска мнението ми и е 30+, бих и казала да си провери състоянието на резерва си и периодично да го проверява, ако е добре или да замрази яйцеклетки/да действа с донор, ако нещата вървят на зле. Аз  съм на 40+, правим ин витро от доста време и по процедури със се засичала с момичета, които малко над 30 са с много лош резерв. Не е добре да се виси на кълката, че има много случаи на жени, които лесно са забременели и родили и на по над 35-40 години. Има, но много повече са тези, които не са успели или нямаше да успеят, ако бяха опитали.

Разбира се, че съм лелка! В крайна сметка тук не правя психотерапия, затова говоря по-общо - това, което казваш за клишетата. Предполагам, че цялото послание на поста ти е да ме засегне. Кое точно те дразни в написаното от мен? Това, че си има време за всичко?  Природата не можеш да я лъжеш до безкрайност, колкото и да ти се иска. Има избори, които трябва да се правят когато им е времето, а не само когато искаме. Раждането на деца е един такъв избор - не се лежи на ухото за инвитрото и как технологията напреднала и може да се чака, когато "имаме къща, вила и кола, кариера, пари за бавачка и колеж". Природно не всички жени успяват да родят - със или без технологии. Обаче поведението си човек може да го контролира и един образован човек знае, че с възрастта дори при идеално здраве, шансовете за забременяване намаляват. Разбирам те защо се разстройваш, не е към теб лично, но и ти не ми насочвай разни неща лично, защото нямам нищо общо с твоята история - нито те питам, нито те разпитвам. Засягаш за са неща, които не съм ги измислила аз - не убивай вестоносеца. Разговорът отдавна не е относно историята на авторката. Говорим си за други неща, а не за нея конкретно.

Анонимна, защо "анонимна"?
Излез с ника си (името си), белкем па станеш симпатична на някой.
Не само това, а не криеш съпруг, деца, любовници.
Всеки търси "свестен". Никой няма да се хване с "несвестен" по неговите си желания и критерии.

В какъв смисъл да я "оставяме" Кристина?
Че ние сме прители, мисля й само доброто.
Да живее, както иска, както и всеки.
Просто коментираме това-онова. Всеки изявява гледната си точка.

Невена, мда. Чакам и аз да организираме една среща с 35 годишната руса нимфа на Кристина.
Да видим как ще ме прави на мармалад.

Съгласен съм иначе, че тонът във форума трябва да е по-обран.
Съмнение в това няма.
И ако от мен зависеше, отдавна да съм строил редиците, и променил "имиджа".
Но, отново отчитам факта, че явно модераторите са решили малко да отпуснат нещата, защото другото беше някаква крайност, а реално обсъждаме нещата от живота.
А и все пак да има 1-2 теми "по-така", смятам, че е нормално.
Не при най-малката наченка да се заключва, и да настава сухота и скука.

Дразни липсата на такт и елементарно възпитание, дразни манията за величие, която прозира зад думите ти. Има доста по-добри начини да каже човек онова, което казваш по същество, но явно са над възможностите ти.

Ще се отнеса с разбиране към написаното от теб относно личността ми и твоите възприятия спрямо написаното от мен. Имаш право на субективно усещане - твое си е. Благодаря, че сподели.

Брей! Идеята на тоя пост демонстрация на превъзходство ли трябваше да бъде!? Преди няколко поста беше брутално откровена и не виждаше смисъл да галиш някого с перце.

Анонимен, на авторката отдавна дадох някои идеи за запознанства, но повече от това няма как да направя като не я познавам и не живее до мене.

На нейно място бих се върнала в Англия и бих се заселила в Лондон, където има милиони мъже от цял свят. Няма гаранция, че ще се оженя, но поне има купон и ще си живея както си искам. В това отношение България ми е малка и тясна като чепик с два номера по-малък. Каквото и да го правиш стиска.

Андариел, не захапвам Кристина, а се опитвам да и обясня, че много от това, за което мечтае всъщност го има или може да го добие лесно. Някои от проблемите и съм ги имала и аз - трудно, палаво дете, носталгия по близко минало и съмнения не сгреших ли като напуснах Лондон. Мисля, че това, което и пиша би и помогнало да осмисли ситуацията, в която е и даже да я хареса.

А 30те години могат да бъдат толкова безгрижни колкото и 20те и даже повече.

Е, хубаво, Анди. Всички знаем как работи биологията и че на 24 е по-вероятно да станеш майка, отколкото на 34.

Приемам и останалите ти аргументи за различните нива на енергия и способност да се грижиш за дете и т.н.

За много хора срещането на партньор, с когото да пожелаят дом и дете не е бил нито лесен, нито бърз процес, нито пък задължително се е случил на 20 и малко - докъм 30.  Или аргументът "все от някого трябва да се забременее" изключва всякаква селективност?

В подходящия според теб на мен ми липсваха всякакви ресурси да бъда добър родител. И изобщо не говоря само за финанси.

Не, че се чувствам лично засегната от теб - аз си познавам мотивите и житейската история, но се опитвам да обясня защо можеш на някого да му идваш нетактична, ако и вероятно добронамерена.

И финално - във форума има доста дами и техните партньори, които се борят с различни неща в опитите да имат дете. В който ред на мисли изрази като "лъжене на природата" може да идват болезнени или просто невъзпитани (въпрос на лично усещане).

Поздрави!

Не лично към вас, а по принцип - точно защото е форум и повечето от нас реално не се познават, няма как да знаем на кого коя му е болната тема. А би било малко изморително постоянно да внимаваме да не засегнем някого, затова има и изказвания, които на някои хора им се струват "болезнени или просто невъзпитани". Но пък тези хора да не го взимат чак толкова навътре, в крайна сметка пишещият едва ли умишлено ги е обидил.

Bell,

Принципно сте права, но предвид профила на форума е силно вероятно да има майки или опитващи се да станат такива с различен бекграунд, затова аз лично бих внимавала с крайните изказвания и обясненията кое как работи.

Въпрос на усет!

В какъв смисъл, в смисъл, че сме дефектни, ялови и там подобни квалификации! То до ин витро се стига, защото ти е кеф, защото имаш излишни пари, защото искаш да излъжеш природата.
Внимавате, защото са Ви възпитали, когато му е било времето. На такива коментари съм се дразнила и преди да разбера, че и аз имам репродуктивни проблеми.

Именно, старите си се знаем, а иначе няма как във всяка тема да се стъпва на пръсти, само защото на някого нещо му е болезнено, още повече, че нито темата е за него, нито нищо. Коментираме си тук - не съм врачка, за да зная кой е на тема инвитро, кой е на тема намиране на партньор. Не очаквам и някой да стъпва на пръсти заради мен.  Разбирам пряко да съм казала на потребителката 123 нещо за нейния живот, аз дори на авторката на темата май само веднъж нещо написах конкретно към нея, че да има засегнати. А и в живота и това го има - как човек се научава да възприема и как сам той може да си направи преценка на своята реакция за неща, които някакви хора са написали или казали, при това не конкретно към него. Това също дава идея на човека за самия себе си. А и ние не сме в тема за трудно забременяване, а в семейни отношения - говорим си изобщо за житейските неща.

В никакъв случай не казвам, че трябва да се ражда от кого да е. Конкретно за темата на авторката - когато една връзка започне да се влачи без да има развитие - или се женят, или раждат, или прекратяват - рискът за жените е доста по-голям житейски, защото нито се женят, нито раждат. Времето си минава, а мъжът не ражда - той може да прави деца до дълбока старост. Бъгавото на нас жените ни е, че сме готови да чакаме. Какво чакаме? Годо?

Невена, ние старите си се знаем, не беше към теб за Кристина. Намесиха се потребители, които решиха да се упражнят върху нея, смятайки че й правят добро. Ние можем да си обсъждаме някакви неща, дори да спорим, да си разказваме епизоди или възгледи от собствения си живот - вече се познаваме в някаква степен. За "външен" човек това е непонятно, все едно да влезе по средата на филма..

123, не проявявам никакво превъзходство, а реагирам умерено. То и на теб угодия няма - нали реагирах така, както ти искаш - деликатно. Какво пак си недоволна? Но, добре, оставям те да се възмущаваш от мен чрез трети лица, мислейки си, че не съм наясно какво правиш - чрез Теодора се опитваш да кажеш на всички и конкретно на мен колко съм зле възпитана. Ок. И сега какво?

Външен човек (в обществен публичен форум...), ние си се знаем (другите явно да траят... кои сте тези вие?), упражняване върху Кристина (тя да не е опитен заек?).
Нещата отиват на психария.

А темата беше за младата жена дето се чувствала като стара мома в България, а отскоро и в Англия.
Дадоха се толкова различни и прилични съвети в първите страници, не знам защо темата зави към проблеми с детеродни функции и дубайски любовници.
За мен е изчерпана отдавна, явно и за авторката щом спря да пише.

Явно представата ти за умереност се покрива с моята за липса на елементарно възпитание. Не реагирам така, защото съм разбрала, че имам репродуктивни проблеми и се мъчим от години с ин витро, редакцията ми беше същата и на 20, когато не съм и подозирала, че може да имам такъв проблем. Не съм психично болна, но по същия начин реагирам, когато някоя патка излезе с идеята „да ги затворят всичките”, не съм майка на наркоман, но по същия начин ще реагирам, ако някой трие сол на главата на такава жена, търсеща помощ и т.н. Не ми е нужно да съм лично засегната, за реагирам остро на нечии нетактичност, презрение, агресия.