💪"Игри на волята: България" - сезон 2, тема 4 /21.09. - 27.09.2020/

Започваме този ден заредени с нова сила, поради две причини: първата е намирането на сандък с провизии, а втората е че най-накрая успяваме да се наспим на сити стомаси. Мая, Катя и Ники след дълго лутане в гората намират ключе, което ни дава така нужната надежда за успех и ни вдига духом и телом. В сандъчето има банани, ябълки, фурми и ориз. Всички сме гига щастливи и почваме да нагъваме! Аз хапвам като муден охлюв – наслаждавам се, Мира яде цялата ябълка на 3 маха, а Ники нагъва банана директно с кората. Пълна Лудница! Важното наистина е че лягаме сити за първи път от толкова много време!
Рано сутринта ставам и започвам да обсъждам потенциалните битки с Иво и какво може да ни се падне.Комарите и мухите ме разкатаха, обаче, аз не им се дадох без качествен дармон! Чувствам се нахъсан, мотивиран, като абсолютен пауър рейнджър! На реката отново цари Хаосът – Христа и Катя се сдърпват отново, сформирват се групички за обсъждане на кой, какво и кога, а Катя се чуди кое дърво вече да покатери от нерви. Броя минутите (мъчейки се да хвана рибенца), след които ще отидем да се сражаваме! Нямам търпение! Както и да е – потегляме към арената с Иво, а нашето племе ни изпраща с благословията си!
Пристигаме и виждаме изпитанието и нашите дуелисти. Веднага преценявам, че ще бера ядове на този дънер. Аз – масивен мъж – 187 санта, на 91 килограма да се чекна като гъсеница с две стройни и набити борчета някак си ми се струва непосилно и все пак съм адски стимулиран от предизвикателството. За Иво просто ноу комент колко дръвцета ще яде на това изпитание, бидейки по-масивен от мен. Теглим чоп преди битката и на мен ми се пада да избирам първи дънера на който ще застана. Избирам дънерът с най-малък диаметър – 28 санта, с идеята да го обхвана целия по плътно и да не пренатоваря мускулите си!
Подготвяме се и започваме битката! Всички изглеждаме много добре първите три минути, а след това става трудното![/i]

Иво започва да се олюлява и да е видимо изнемощял и се пуска на седмата минута. Оставаме трима само а с Тошко и Ева постоянно си обменяме реплики и се драчим като лапета! Психо-атаки да има. Димо и той се опитва да ми вменява реплики (работата му), обаче Алекс не поддава! Минават 15 минути и идва време да сменим трудността. Целите ми крака контрактират и почват да крампирват и вече се включва волята ми! Изтръсквам си ръцете константно, за да възвърна чувствителността си обратно в тях. Краката ми кучетата ги яли. Виждам агонията по лицето на Ева и малко след 26-тата минута, тя решава да се пусне! Оставаме само аз и Тошко!
Целият вече треперя, обаче усещам че мога да натисна още поне 10-15 минути! Предлагам на Тошко да останем и качим на следващото стъпало, а той ми се изсмива в лицето и заявява, че може да държи така с часове. В знак и жест на добра воля след изказването на Иво, той решава да се пусне и да предостъпи жълтиците на нас. Тук той спечели моето уважение с тази постъпка. Трогнат отчасти от реверанса и твърдо решен да посветя първата си победа на майка ми го правя с искрено обръщение от дълбините на душата си! Днес се завръщам в племето си като победител!
Двамата с Иво сме посрещнати с озадачение и аплодисменти! Днес за нас ще бъде отворен специален пазар и ще можем да оползотворим грошовете! Пристигаме пред масата от доста време насам хванати под ръка и сплотени и аз се чувствам изключително щастлив! Ралица започва да изкарва битака и ми предлага качествен алъш-вериш, а аз отправям предложение към племето да изхарчим част от парите, а другата да запазим за един по-преден етап! Мисълта за телефонен разговор или за два гласа на номинация не ми минава и за секунда през главата, понеже имам желание да се сплотим като племе! След единодушното съгласие изхарчваме 30 жълтици за огромна питка хляб и буца сирене! Сядаме задружно пред огъня и аз разчупвам хляба и разпределям равните дажби, а Ники реже сиренето и го охомогенизирва с късовете! Всички плющят като невидели, а аз се сещам за прабаба ми и нейните мечки, които ми правеше като лапешор! Невероятна жена с голямо сърце беше!
Страхотен ден![/i]

Събуждаме се от раз, ставаме и всеки се захваща с неговата си дейност, кой да яде джанки, кой да лови риба, кой да се уединява и кой да си доспива! Ситуацията е – синджира си иде, а козата я нема! Сядаме покрай бавно димящия огън и започваме да обсъждаме предстоящата елиминационна в която Иво ще се изправи срещу Ева! Христа прави нейния специалитет – риба с клонки в менче и предлага на всички да хапнем! Иво отказва да приеме каквато и да е храна, понеже е решил да го играе на празен стомах и да задейства вътрешния си Хълк на арената.
Идва лекарски екип и отнася Мая, която има болки в стомаха от 6 дена! Всички сме смаяни!
Изненадани сме и от появата на Димо, който ни разяснява, че ние можем да ползваме аватари в битките си и да увеличим шансовете си в директна елиминация. След изключително кратко обмисляне Иво избира Мира за негов съюзник, което направо изкарва Ники извън равновесие!
Ники с отчаяни опити се опитва да го мотивира да отстрани Ева и прекарва часове убеждавайки го, че имаме нужда от него! Иво обаче е като дефектирал ВЕФ и не предава даже и на ултракъси вълни! Ники полудява и започва да беснее и мята всичко що му видят очите навсякъде. Загрижен за моите маратонки, набързо отивам и ги каширвам далече от неговото полезрение.
Мира, бидейки добрата душичка която е се мъчи и тя да инсталира малко приток на кислород в главата му, обаче удря на камък. Ники решава да се сдърпа и с нея за спорта! Еххх… мили дни край дивата река!
Идва време за битка и двамата ни съплеменника потеглят към арената! Беснеениците продължават разбира се, а Катя изглежда видимо неподлъгана от състоянията на Иво и подозира че това е стратегия от негова страна. Минава известно време и виждаме усмихнатото личице на Мира да се подава зад ъгъла и непосредствено след нея идва ходещият като Квазимодо със запек Ивайло! Катя пребледнява като препикано мушкато и се завива презглава в чувала си!
Иво и Мира ни разказват за битките си и разбираме, че Мира даже е била Тошко на баскетбол и сме смаяни! Разбираме, че той също е човек и има слаби места, които могат да се експлоатират. Доволни от цялостния развой сядаме край огъня! Цари щастие![/i]