Публикувана: 25 септ. 2020, 06:39 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2020, 01:48 ч.

Има ли хора, с които не се разбирате?

6 020
56
1

1
2
3
4
Всички

25 септ. 2020, 06:39 ч.

Мнения: 248

Здравейте. Тези дни съм изпаднала в големи анализи и размишления относно моя характер ... Принципно си падам интроверт, неуверена съм, чувствителна , но съм добронамерена, усмихната и учтива към другите. Имам 1 истинска приятелка, на която всичко мога да споделя и други , с които рядко се чуваме , но знам , че винаги мога да разчитам. Пораснах далеч от родителите си и без самочувствие. В училище все търсех вниманието на хора, които не ме приеха и станах обидчива. Усетя ли пренебрежението на хората отсреща, ги отписвам лесно и се дистанцирам. Не се карам , но се отдръпвам.Така правя и с неприятните за мен хора, но става дума за хора , които наистина не са мой тип и нямаме нищо общо. Усещам тези, които не са искрени. От друга страна има и доста хора, с които се разбирам с лекота и можем да си говорим с часове. Наскоро преустанових отношения с такива хора, с които не си пасваме и въпросът е това лошо ли е по принцип? Аз хем отписвам лесно, хем след това го приемам малко ,като "края на света", мисля ги тези неща. Вие как процедирате с тези, които не са ви приятни или не харесвате? Някои казват, че не им пука- как става тоя номер- научете ме и мен Simple Smile

:😁Кога приключвате дадени отношения и какво е нивото ви на търпимост? Благодаря, че прочетохте, ще се радвам на всяко мнение.

Последна редакция: пт, 25 сеп 2020, 07:25 от pastolina

# 1 25 септ. 2020, 07:26 ч.

Мнения: 760

Цитат на: pastolina в пт, 25 сеп 2020, 06:39

Вие как процедирате с тези, които не са ви приятни или не харесвате?

Старая се да не общувам с тях, нищо лошо не им мисля, просто ги отбягвам.

# 2 25 септ. 2020, 07:34 ч.

Мнения: 1 605

Не мога да ти схвана въпросите - от една страна има хора, които са ти неприятни, а от друга желание да продължаваш отношения с тях ли?
Всеки среща хора, които не харесва и ако не се налага да ги изтърпява поради някакви причини, нормално е да ограничи максимално контактите си с тях.
Въпросът е да не си ръб в отношенията с другите, независимо приятни или не, не е нужно да проявяваш излишна любезност или сърдечност към хора, които те отблъскват.
Кои са тези хора, които не понасяш и търсиш приемливо поведение спрямо тях? Роднини, колеги? Много общо е зададена темата и не разбирам какво питаш.

# 3 25 септ. 2020, 07:39 ч.

Мнения: 3 143

Авторке,здравей.Най-доброто решение е наистина да се абстрахираш от тях.Свеждаш контакта до минимум и не се напрягаш от срещите си с тях.Аз не съм за пример,понеже съм много зла и отмъстителна към хората,които са ме обидили по някакъв начин.Принципно съм много добра.Както му и думата,последния си залък ще ти дам.Само някой да ми каже,че има какъвто и да е проблем,буца ми засяда на гърлото.Но докоснеш ли ме болните места,ден да мине,година да мине,си го връщам.Държа се с такива хора доста пренебрежително,даже на моменти язвително.А на тези,които просто не ги харесвам,им го показвам.Или направо казвам на трети човек,който е връзката между нас,че дадения човек ми е неприятен и не желая да имам какъвто и да е контакт с него.Това е черта в характера ми,която не харесвам,затова казвам,че не съм добър пример.

# 4 25 септ. 2020, 07:45 ч.

Мнения: 248

Райна 13 , имах желание да се виждам с тези хора, но или сме твърде различни , или просто не ме приемат сред тях. Не става дума за роднини и хора,с които се налага да се общува,а с други майки и колеги например или изобщо в социума.

# 5 25 септ. 2020, 07:49 ч.

Мнения: 1 605

Т.е. те не са ти неприятни, а ти на тях? Примири се, не може всички да те харесват.

# 6 25 септ. 2020, 07:51 ч.

Мнения: 746

Звучиш, като че ли си в някакво колебание със самата себе си каква трябва да бъдеш и как трябва да се държиш с другите заради това, че си по интровертен тип.
Мисля, че е напълно нормално да се дистанцираш от хора, които си усетила, че не те харесват или обратното-такива, които ти не харесваш. Ако сте колеги на работата е достатъчно едно "Здравейте, как сте" и толкова. Не мисля, че трябва това да те притеснява.
Според мен притесненията ти идват от това, че си по-неуверена и поради тази причина си явно по-търпелива, все в дилема как трябва да се държиш с другите,вероятно понякога ти се иска да се покажеш по в твоята си светлина, която повечето хора не познават, но те спират неувереността, самочувствието. Не знам точно какъв съвет да ти дам, освен да се приемеш такава каквато си, да поработиш върху самочувствието си, няма нищо лошо, че си интроверт. Когато се изясниш за себе си, може би няма толкова да те притеснява каква трябва да си с другите.
Обиждаш ли се лесно? Може и това да е донякъде причина.

# 7 25 септ. 2020, 08:10 ч.

Мнения: 12 473

Напоследък даже много внимавам за хигиената на отношенията си.
Изобщо не допускам край себе някой, който не усещам или не приемам с лекота.
От другите просто нямам нужда.

# 8 25 септ. 2020, 08:29 ч.

Мнения: 2 204

Цитат на: pastolina в пт, 25 сеп 2020, 06:39

Някои казват, че не им пука- как става тоя номер- научете ме и мен Simple Smile

:😁

Няма да стане. Най-многото, което можеш да се научиш е, да прикриваш перфектно, че ти пука. Да си ошлайфаш реаргирането към дразнението. Самото дразнение, това, което ти идва отвътре преди всякакъв разум да се включи в картинката или няма да се промени, или и да се промени това няма да има общо с някакви твои усилия. Избягвай ги колкото можеш тия хора, като най-безвреден за теб личен ход. Които можеш разкарай напълно и окончателно и после си подари нещо хубаво за мъдрата постъпка. Ако пък не постъпиш така, подари си нещо хубаво anyway.

# 9 25 септ. 2020, 08:49 ч.

Мнения: 1 625

Цитат на: pastolina в пт, 25 сеп 2020, 07:45

Ами, щом те нямат желание, просто се отдръпни.
Няма смисъл да се буташ зорлем в някой, който не иска да общува с теб.
Поработи над това ниско самочувствие. То е в основата на проблема. Трябва да имаш достатъчно самоуважение, че да не ти прави впечатление, че някой си не иска да излиза с теб. Да е жив и здрав, за какво ти е?
Имам една приятелка, която е на хиляди километри от мен.
Имам една по-близа колежка, с която общувам.
Оттам нататък, който иска да е в живота ми, там е. Който не иска, ако се налага, общувам любезно, но само при нужда.
Не смятам, че трябва да се изпада в кризи, че не ни харесват. Хората са различни. Няма как да се харесваме всички, нали?
Дай го по ведро и не си мисли, че проблема е в теб. Всъщност проблем може и да няма, просто да не си пасвате.

# 10 25 септ. 2020, 08:52 ч.

Мнения: 2 039

Не може да се разбираш с всички.Поддържам възпитана дистанция.
Много малко хора допускам по-близко да себе си и така ми е добре.

# 11 25 септ. 2020, 09:13 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Overthinking. Не ти е нужно, свикни да не премисляш и анализираш ситуации и отношения.

# 12 25 септ. 2020, 11:08 ч.

София
Мнения: 7 997

Разбира се, че има хора, които са ми неприятни, както и аз едва ли съм приятна за всички.
Хората, с които не се разбирам, ги деля на две категории:
1. Такива, с които ми се налага да общувам: карам по етикет - любезни, служебни отношения и толкова.
2. Такива, с които не ми се налага и ги игнорирам и не изпадам в размисли за причините.
Обидчива със сигурност не съм, защото това натоварва, а предпочитам енергоспестяващия режим на работа.

# 13 25 септ. 2020, 11:14 ч.

Мнения: 2 638

Не се разбирам, ама никак, с хора, които зачитат единствено своето мнение. Такива, дето дърпат черджето все към себе си. Давам пример с началството. Държат ме едни часове овъртайм, ама, не дай си боже, да си тръгна точно навреме. Скоро мисля да им сипя от тяхното, дано си оплета кошничката правилно Grinning

# 14 25 септ. 2020, 11:31 ч.

Мнения: 1 864

Приключвам веднага и с лекота отношения, които не са ми приятни и ме натоварват. И аз съм като теб, усетя ли кофти отношение веднага се дистанцирам. Не го смятам за нещо лошо, хората са го казали "по-добре сам отколкото зле придружен". Интроверт съм също и тъй като не търпя връзки, които ме дразнят, натоварват и ми влияят зле, логично нямам много приятели. Преди ми тежеше, вече не. С времето търпимостта ми към хорската глупост, егоизъм и други отрицателни черти, все повече намалява.
За щастие работя сама, не ми се налага да търпя колеги и шефове, само клиенти. Досадни роднини имам естествено, там държа здравословна дистанция, спазвам любезност и уважение, но не оставям да ми се качват на главата.

# 15 25 септ. 2020, 18:09 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 298

С хора , които не харесвам и с които не мога да намеря общ език се държа учтиво,но дистанцирано.
Поздравявам,мога да водя кратък разговор,ако ме питат нещо,но до там.

Имам три истински приятелки.С тях сме заедно от детската градина.

Често се случва да пия кафе или да изляза с някоя съседка,майки на приятелки на дъщеря ми ..но това не значи,че сме близки и споделяме всичко.

Имам роднини с които съм прекъснала всякакви отношения,защото са ми неприятни и изобщо не ми пука.
По-добре така,отколкото да ми късат нервите.

# 16 25 септ. 2020, 20:55 ч.

Мнения: 625

Имам семейство, родители, две приятелки, да са ми живи и здрави изброените, други хора не ми трябват. Нямам познати, с които просто да пия кафе и да си говорим празни приказки, но не страдам от това. И майчинството си изкарах сама, и по площадки пак така и си беше супер

# 17 26 септ. 2020, 14:08 ч.

Мнения: 14 435

Има, разбира се. Родителите и сестрата на мъжа ми. Различни вселени сме. Ни ги виждам, ни ги чувам. Пълен игнор. Жалко, че са ми рода, ама какво да правиш, случва се.

# 18 26 септ. 2020, 14:42 ч.

София
Мнения: 1 200

Последна редакция: сб, 26 сеп 2020, 16:23 от bugi6

# 19 26 септ. 2020, 15:49 ч.

Мнения: X

Случвало ми се е, хора, с които съм в недобри взаимоотношения, да ми помогнат в даден момент. Нещата се обръщат. Случвало ми се е и обратното - човек, на който съм помагала, бил ми е приятел, да ме предаде. Да, има такива, от които искам да съм далеч, обикновено това са колеги, но знам, че най-важните хора в живота ми са в семейството, а останалото е част от живота.

# 20 26 септ. 2020, 15:54 ч.

Мнения: 469

Цитат на: pastolina в пт, 25 сеп 2020, 06:39

Престават да са част от обкръжението ми, излизат от живота ми. Аз съм си ценна, животът ми е ценен, нервите ми са ценни, спокойствието ми най вече, та не позволявам да ми ги тровят.

# 21 26 септ. 2020, 19:58 ч.

Мнения: 3 662

Приключих с времето приятелства и връзки с роднини, които са били на базата интерес, интриги, лъжи, лицемерие, злоба и пр.
Животът ми е прекалено кратък, за да го губя в отровни отношения. По-добре сама, отколкото зле придружена!

# 22 26 септ. 2020, 21:32 ч.

Мнения: 859

Разбира се, че има. Няма как да се харесваш с всички и не е нужно. Лошо е, когато се налага да прекарваш определено време с хора, които не просто не те харесват, а се опитват да ти вредят. Примерно - колеги. Но такива има навсякъде.
Добронамерен човек съм и се опитвам поне да нямам лоши отношения с околните, за което често съм патила. Явно се решава от мнозина интриганти и негативни хора, че ти си някакъв наивник, който всеки трябва да излъже, нарани и прецака, защото подхождаш позитивно и приятелски към тях. Или гледат на останалите като на конкуренция, която трябва да се разкара на момента.
Не разбирам ползите от това, но те си знаят. Животът учи, а и лошото се връща.
Да, много приятелства и познанства не оцеляват с времето. С годините имаш и нужда от все по-малко хора.
Та, нищо фатално няма в разминаванията и разочарованията, ако щетите за теб са минимални.

# 23 28 септ. 2020, 18:22 ч.

Мнения: 4 424

Първия пост все едно аз съм го писала.
Този на A-L-I-N-A - също.
Здравей pastolina Hug

Аз също лесно приключвам отношения с хора, които по някаква причина не харесвам. Твърде лесно даже. Хеле пък напоследък, когато работата ми дойде в повече - режа директно, дори блокирам, ако се наложи.
Проблемът е, че после се замислям: Трябваше ли наистина да се стигне до тук? Ама никакъв шанс ли няма с тези хора да се харесаме? Дали не избързах в преценката си?
Това е, което ми тежи. Струва ми се, че и при теб проблемът е същия. Или, както отбеляза Сараниа - overthinking.
Не съм намерила решение все още, но наистина с времето все по-малко се замислям дали не съм сбъркала.

# 24 28 септ. 2020, 20:32 ч.

Мнения: 29 640

Избягвам общуване с подобни хора. Остават на ниво "Здравей-Здрасти" и разговор на санитарния минимум.

Животът е твърде кратък за контакти с хора, с които не си допадаме.

# 25 29 септ. 2020, 07:37 ч.

Мнения: 107

Като един виден социопат си имам даже един дъъъълъг черен списък с противни, нелицеприятни и отровни хора, някои от които откровено само ги пази НК. Отделно че съм злопаметен и помня като слон. Много. И то разни истории и хора от близкото минало ме направиха такъв. Щото съм добричък и доверчивичък... Иначе не знам интуиция ли е, какво е, но понякога даден човек ми става противен без дори да ме е заговорил. Или в неговата компания се чувствм изморен или подтиснат. Малко са хората, с които съм намерил общ език. Дори с родителите ми е трудно понякога. Но с времето се научих без извинение, да си го местя у левУ и да се впечатлявам само от хората, на които държа и които държат на мен.

# 26 29 септ. 2020, 10:33 ч.

Мнения: X

Аз от дете никога не съм приемала съветите на майка ми (и тя от тези вироглави, саможиви, "самостоятелни" хора) от порядъка: зарежи ги, не се разправяй, живей си живота, тия не са ти приятелки и тн., когато се е случвало да страдам заради лоши отношения или караници.

За мен е елементарно като поведение и е вид социална непригодност, когато решението ти е "остави ги и си гледай живота" или "ще си намериш други приятели" и прочее. Просто мен ме интересува защо така става, кой в какво греши, каква е причината, може ли да се поправи, не може ли... и тогава действам. Социално същество съм и винаги съм работела в посока да стана РАЗВИТО социално същество.

Но понеже, разбира се, има много хора по света, с които сме несъвместими, имам си и аз вече с годините изработен профил на хората, с които не се разбирам и също не се разправям с тях, но поне знам защо.

# 27 29 септ. 2020, 10:46 ч.

Мнения: 7 933

Директорката в първото училище, където преподавах след завършване на университета, веднъж сподели, че се възхищава от начина, по който поставям хората на мястото им. Изобщо не разбрах какво иска да каже, но явно има нещо у мен, което държи на разстояние хората, които не харесвам. За разлика от повечето никога не съм имала груби вмешателства в личния живот, не са се бъркали в начина ми на отглеждане на децата, не ми се донасят клюките по мой адрес (не че няма такива, просто явно не смеят да снесат информация. Ако искам да разбера нещо за себе си, питам). На всичко отгоре с едно-две изключения винаги гладко преминават срещите ми с кисели дами и господа от държавни институции и болници. Ако знаех как да култивирам и продавам тази дарба, щях да съм богата...
Веднъж на младини с една колежка взаимно се намразихме от пръв поглед. Беше изключително странно - тогава още нямахме никакви проблеми, но после, разбира се, се появиха. Един ден след работен конфликт поговорихме, аз казах, че не мога да я понасям от първия миг и че нямам обяснение, тя сподели същото. Оттогава продължихме да се мразим, но работехме без проблеми и с проява на взаимно уважение за проявената откровеност.

# 28 29 септ. 2020, 11:23 ч.

Мнения: 1 008

С хората обикновено се разбирам. Виж с идиоти, дебили и самовлюбени персони - няма начин да се разберем.

# 29 29 септ. 2020, 16:40 ч.

Мнения: 12 848

И аз, както всички, имам хора, с които не се разбирам. Има само един човек, който съзнателно ми е навредил. Него тотално съм изключила от живота и от обкръжението си - беше много трудно, защото въпросната усойница е много близка с повечето хора, с които общувам редовно.
А тези, които не харесвам, и тези, с които не се разбирам - просто ги избягвам, ако това е възможно.
Ако се случи аз да харесвам някого, а той / тя мен не - неприятно е, но какво да се прави, карам нататък.
Помня и лошото, и доброто. Нямам изобщо способност да забравям и даже след много години чувството на обида или на обич и благодарност са си все същите.

# 30 29 септ. 2020, 18:42 ч.

Мнения: 1 000

Разбира се, че има, ама те не знаят.Рядко стигам до крайности, не обичам драмите.Но това са едни повърхностни отношения, които не ме топлят.

# 31 29 септ. 2020, 21:10 ч.

Мнения: 7 472

През дългия ни житейски път ,срещаме различни хора,като емоция, интелект,възпитание и хората са различни. Невъзможно е, да си със всички на една вълна.
Аз съм пряма,откровена и нищо не тая в себе си,така че хората които не понасям го усещат от километър.Девизът ми е : Разбирам хората, които не харесват моята искреност....и аз не харесвам тяхното лицемерие.

# 32 29 септ. 2020, 21:24 ч.

Мнения: 1 000

Налага ми се да контактувам със съседи,познати,колеги и прочее например, с които сме на различни планети.Опитвам се да ги разбера, изслушвам ги.Имаме различно светоусещане, търпелива съм към тяхното поведение и разбирания, но някак нямам нужда да изложа гледната си точка пред тези хора, не биха ме разбрали.Но не,че не ги понасям.Просто не се хабя, никому ненужно е.Не бих го определила като лицемерно от моя страна.

Последна редакция: ср, 30 сеп 2020, 08:49 от Monet

# 33 29 септ. 2020, 21:30 ч.

Мнения: 7 472

Аз винаги излагам моята гледна точка, независимо дали ще се хареса. Научих се с годините да отстоявам своето. Това не значи, че не изслушвам всички и не влизам в чуждите обувки.Напротив ,даже съм много състрадателна и ме товарят много с чужди проблеми.

# 34 29 септ. 2020, 21:30 ч.

Мнения: 29 640

Защо да е лицемерно? Не можем да харесваме всеки, както и да сме харесвани от всеки.
Когато се мазниш на някой, а зад гърба му да говориш, че не го понасяш, тогава е лицемерно. Това, че си любезна с хората и не ги отрязваш направо, е единствено от добро възпитание.
Аз лично с хора, които не ми допадат, контактувам на минимума, но поздравявам и отговарям, ако ме питат. Все пак любезността и възпитанието са мои.

# 35 29 септ. 2020, 21:45 ч.

Мнения: 1 000

Понякога се чудя какво би станало, ако всички казвахме на другите какво наистина мислим за тях? Без значение семейство или не.Не мога да бъда толкова пряма.Все заобикалям някак си.Не знам хубаво ли е или не, карам по усет.

# 36 29 септ. 2020, 21:47 ч.

София
Мнения: 7 997

Типична проява на различието е, че никога не съм разбирала хора, които имат необходимостта да изкажат мнение без спирка и задръжки. За мен това е противоестествено, защото рядко вербализирам всичко, което ми минава през главата. Което в никакъв случай не означава, че не отстоявам позицията си, но го правя, само ако го считам за важно. Особено в работна среда, е много трудно да се сработя с любител на прямотата. Хората сме различни, както става видно и от написаното тук.

# 37 29 септ. 2020, 21:51 ч.

Мнения: 29 640

Пряма съм само с най-близките ми хора, т.е. семейството.

Като по-млада все отстоявах позицията си. Сега съм поумняла..... Trollface

# 38 29 септ. 2020, 21:53 ч.

Мнения: 845

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 21:10

Въпросът е дали тази прямота и откровеност да не се превърнат в грубост и простотия?

# 39 29 септ. 2020, 21:54 ч.

Мнения: 1 605

Цитат на: милинка в вт, 29 сеп 2020, 21:47

Особено в работна среда, е много трудно да се сработя с любител на прямотата.

И на любителите на прямотата им е трудно да се сработват, но докато наричат нетактичността откровеност и грубостта - прямота, мислят, че вината е в другите, чието възпитание пък наричат лицемерие. След смяната на 5-6 работни места и неумението да се впишат в екип, може и да се усетят къде е повредата, а някои никога не се усещат - изостават и като позиции, остават и без приятели.

# 40 29 септ. 2020, 22:35 ч.

Мнения: 7 472

Цитат на: Дракарис в вт, 29 сеп 2020, 21:53

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 21:10

Въпросът е дали тази прямота и откровеност да не се превърнат в грубост и простотия?

Ами не робувам на чуждото мнение

# 41 29 септ. 2020, 23:04 ч.

Мнения: 845

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 22:35

Цитат на: Дракарис в вт, 29 сеп 2020, 21:53

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 21:10

Въпросът е дали тази прямота и откровеност да не се превърнат в грубост и простотия?

Ами не робувам на чуждото мнение

Ами тогава не робувай, но очаквай изненади. Защото на грубостта и простотията се отвръща двойно.
Надявам се да имаш топки да удържиш ответната реакция.

Последна редакция: вт, 29 сеп 2020, 23:10 от Дракарис

# 42 29 септ. 2020, 23:36 ч.

Мнения: 7 472

Цитат на: Дракарис в вт, 29 сеп 2020, 23:04

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 22:35

Цитат на: Дракарис в вт, 29 сеп 2020, 21:53

Цитат на: happy doc в вт, 29 сеп 2020, 21:10

Въпросът е дали тази прямота и откровеност да не се превърнат в грубост и простотия?

Ами не робувам на чуждото мнение

Това да отстояваш и изказваш мнение, не не те прави нито прост ,нито груб .Важен е начинът, по който го правиш.

# 43 29 септ. 2020, 23:47 ч.

Мнения: 845

Да, важен е начинът. Но има и пак налагане/натрапване на мнението и по учтив и по груб начин. Е, с такива досадници, които си въобразяват, че техните мнения са толкова ценни, аз ставам безцеремонна и груба.

Последна редакция: вт, 29 сеп 2020, 23:55 от Дракарис

# 44 30 септ. 2020, 06:11 ч.

Мнения: 29 640

То дори не е за отстояване на мнение по някакъв въпрос . Има хора, които си мислят, че са "прями", а всъщност са нетактични. Не визирам никой от темата, говоря принципно.

# 45 30 септ. 2020, 15:51 ч.

Мнения: 24 467

Смятам, че няма човек, който да се разбира с всички.

# 46 4 окт. 2020, 06:13 ч.

Мнения: X

Гледам да игнорирам тези, с които не се разбирам. Ако много му се спори с мен казвам каквото имам да казвам и се махам. С роднините е малко по-трудно...

Хората, които се тупат в гърдите, че са много открити и прями, най-често са агресивни и груби. Това е все едно да пърдиш и оригваш, докато вечеряш с други хора. Без да ти пука. Щото, нали- отвътре ти идва!

Не смятам, че е нужно да информирам всеки с когото съм за всичко, което виждам или мисля. Затормозяващо и ненужно е.

Последна редакция: нд, 04 окт 2020, 06:25 от Анонимен

# 47 13 окт. 2020, 14:14 ч.

Мнения: 7

Флегматици, сигурно защото съм холерик. Действат ми унищожително на нервната система.
Иначе имам инстинктивна неприязън към определени хора, които нищо не са ми направили. С тях се държа като животно - заобикалям, не закачам, не се сближавам. 6-то чувство.

# 48 13 окт. 2020, 18:24 ч.

София
Мнения: 16 203

Да се научиш да казваш "не" (държането на хора "на разстояние" е част от "не"-то) е един от признаците на порастването. Не е задължително да си груб, даже е прекален учтивост можеш да ги накараш да се почувстват не-добре-дошли.

# 49 14 окт. 2020, 20:41 ч.

Мнения: X

Естествено, че има. И това не са "нахалните, агресивните, простите, мързеливите, наивните, клишираните, позьорите" и прочие общи частности. С такива мога да се разбера при нужда, просто стъпвам на пръсти покрай тях, защото съм сигурна, че човек може да е добър и... как да кажа, "жив", и същевременно да е завистлив, злобен, троснат, обръгнал, незрял, глупав... Но... когато у един човек почувствам равнодушие, недобронамереност и непреклонност, вдигам ръце. И друг въпрос е един такъв индивид човек ли е въобще.

# 50 16 окт. 2020, 06:41 ч.

Мнения: 3 350

Аз не мога да понасям манипулаторите, с цел изгода от теб, да те изтискат максимално. Те имат един такъв похват, отварят сърцето си за теб (един вид домът си), че да се почустваш важна част от техният живот, по този начин да се отдадеш на тяхните каузи и да работиш за постигането им (облагодетелстваните са основно те), да заживееш с тяхните проблеми дотолкова, че да станеш съпричастен и да помагаш за решаването им, и разбира се да ти вменят вина, ако случайно гледаш повече собственият си интерес и не работиш за техният. Просто трябва да си им изгоден. В момента, в който престанеш ще бъдеш низвергнат и се отървават от теб. Това често е сценарии при шефовете. Много им е изгодно да сте екип. Равни сте, заедно сте в бизнеса. Абе направо сте едно семейство. Само дето накрая парите са за него, а за теб заплатата. Ако случайно поискаш увеличение рискуваш да се превърнеш в лош човек.

Последна редакция: пт, 16 окт 2020, 06:46 от buttercake

# 51 16 окт. 2020, 08:20 ч.

Пловдив
Мнения: 23 755

Цитат на: Sharky* в вт, 13 окт 2020, 18:24

Това е много трудно. Едно е рационално да осъзнаваш, че това е начинът, друго е да успяваш да го прилагаш естествено в необходимия момент.

# 52 16 окт. 2020, 08:53 ч.

София
Мнения: 16 203

До едно време е трудно, после (от болка) порастваш...

# 53 16 окт. 2020, 11:03 ч.

Мнения: 24 467

Абе като се извозиш няколко пъти сериозно и се научаваш. Като при останалите житейски уроци.
Стига да имаш здравословна доза самокритичност, за да осъзнаеш, че извозването си е твоя отговорност.