Има такива мъже...

Колко дълго трае този кастинг? И какво по време на брачната церемония превръща един човек от хойкащ във верен? Защо тези неща не се казват преди да започне шоуто?

123, интересно, това че изневярата не се брои до брака аз само от жени съм го чувала. Не знам мъжете какво мислят, няма да тръгна и да ги питам, де, но предполагам -  ти мислиш същото и за мъжката страна на нещата

От правна гледна точка може и да не се брои, от човешка когато по познатия начин съзнателно обърнеш емоционалното обвързване в нещастие за единия, все тая с подпис ли сте.

Едва ли има някакво фиксирано време, та колкото ти е необходимо, за да се убедиш, че искаш да свържеш живота си с точно този човек, толкова. На церемонията просто заявяваш публично решението си, подписваш и получаваш документ. Сключването на брака е своеобразна декларация, че сме приключили с кастингите.
Някои мъже смятат, че не се брои, ако е на пияна глава, ако е в командировка, ако е с бивша, ако е с проститутка, там „не се брои” е доста по-широко понятие.
Ако нещастието е трайно състояние в една връзка, аз я пиша бЕгала със или без брак.

Ясно. Имаш да си връщаш

Аз съм го заявила ясно, взимайки решение да живея и правя бизнес с него. Колко още да ме обвърже подписа? По-скоро ще ми е пречка даже за нещата, които съм намислила. А и след 2 брака - колко да смятам за ценно великото заявяване пред свидетели?
Важно е за себе си какво съм заявила.

То, ако чака човек да сложи подпис, та да спре да изневерява, не знам, не знам.

Не, нямам или поне не ми е известно, а и да имах, не се трогвам особено.
Ако вътрешно не си убедена, че това е точно твоят човек, никакъв подпис няма да те убеди. Аз съм живяла със съпруга си и преди да сключим брак, имали сме търкания, даже сме се разделяли, но се омъжих за него, когато бях абсолютно сигурна, че съм приключила емоционално с бившия си, че обичам мъжа си повече от всеки друг, когото съм обичала, че никакви други мъже не ме интересуват.
За другите не мога да кажа, но на мен другите мъже не са ми интересни, не са ми секси, не могат да ми предложат нещо, което си го нямам вкъщи.

Ама ти защо си мислиш, че като съм се омъжвала преди - не съм била абсолютно убедена също?))

Значи пак опираме, че гаранция Франция, и няма такава.
Ако се намери някой да ти "предложи" нещо "повече", ще ти се размъти мозъкът?
А такива винаги има, някъде. Просто си има хора все нещо не им стига, дори да са намерили кьоравото, не могат да си седнат на задника и да са щастливи. Не е до възраст, а до самосъзнание.
Сякаш е до ценностна система, и някакъв баланс да си намери човек - първо за себе си, след което в отношенията и с конкретния "избраник".
Ако си навлязла надълбоко вече с децата, финансово-имуществените "бумаги" и отговорности, може и да се замислиш, ако имаш сигурност и не пие, не бие и т.н.
Но дълбоко в себе си не си щастлива.
Пример Криста от форума.
Т.нар. "удобен брак".
В което няма лошо, стига участниците да са щастливи.

За теб ти си знеш, аз говорех за себе си.
За да се намери някой, който да ми „предложи”, трябва аз да го допусна достатъчно близо до себе си, за да има възможността да „ми предложи”, та вероятността да ми се размъти мозъкът е много малка.

За изневярата, като жена която я е преживяла, тоест аз съм била активната страна, никога не са ми изневерявали или поне не съм разбрала, мога да ви кажа, че истински се влюбих и имах емоционална нужда от внимание. Сега не ми се разисква кой крив, кой прав. Преживяла съм я, изстрадала съм я и аз определям себе си като жертва, а не околните.
Аз лично нито като мома, нито като омъжена бих влизала съвсем целенасочено под кожата на женени мъже.

Интересно. Не се ли предполага да не започваш връзка ако не си абсолютно сигурна, че си приключила с бившия?...
Изневярата е изневяра. Всичкото "ако", "обаче", "ама само", и т.н. са детайли, които единствено губят време и нерви.

Аз да питам, с капут брои ли се за изневяра? А само орален? Също както сега е модерно да се живее без брак, значи ли тогава, че купонът може да не спира и кой каквото хване да действа?

Темата ти е супер
Прочетох първите няколко страници и не разбрах какво толкова скочиха на цитираните от теб текстове в пост №1.
На мен ми харесват. Романтична съм си по природа, какво да ме правиш? /допълнително да кажа за себе си, че със Слънце, Меркурий и Венера в Риби такива "захаросани" според вас слова всъщност ме карат да се чувствам много добре, в хармония със себе си и в мир с околния свят/.

Довечера ще благодаря на мъжа ми за това, че е толкова земен, стабилен и способен. За това, че е човек с ценности, че е до мен толкова много години вече. Че е благороден, възпитан и умеещ да разбира, изслушва, прощава. Че ми вярва и винаги желае да съм успешна, здрава и щастлива. Пък че не бил много, много емоционален, че бил сдържан и тих, мълчалив - да ми е жив и здрав! Аз имам чувства, вълнения и страсти и за двама ни. И друго, обичам да съм нежната, милата, добрата, неумеещата всичко в нашата връзка. Обичам той да се занимава с дребните ремонти у дома, с колата и т.н., като предпочитам хиляди пъти пред това аз да сготвя вкусна манджа, да се занимавам с детето, да украся дома ни, да простра прането и да измия съдовете. Пък после да си чета някоя книжка или самата аз да си пиша нещо, да рисувам, да говоря с приятелки...

П.П. Важна забележка:

Работя. Винаги съм работела. Държа да го правя. Знам, че имам образование и професии, и си ги ползвам.
Извън дома е едно - там съм професионалистка, колежка, подчинена ... Работничка, справяща се, печелеща.
У дома обаче съм Жената в къщата. И това ми звучи гордо, приятно, нежно и страхотно. /и да, не е изключено всичко това да се дължи на Луната ми в Стрелец и Сатурн на МС/.