Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 1
Искам да попитам всички студенти, които учат или са завършили. Сблъсквали ли сте се с агресивни  и арогантни преподаватели от университета?
Забелязала съм една тенденция в университета в който уча, че преподавателите (повечето, не всички разбира се), се държат изключително неуважително и нападателно към студентите.
Специално моя курс и не само и с хора от други курсове си говорехме, защо има такава нападателност от страна на тези учени - доценти, професори и т.н. Разбираемо е, че повечето от тях си разбират от материала, който преподават. Но, това ли е най-важното за един доцент и професор, само да знае материала добре? Къде отиде етиката, морала, уважението към студентите?

С тази тема не искам да обидя никого, защото не всички преподаватели са арогантни и с чувство за превъзходство.

Просто наистина съм разочарована от отношението на тези хора, които вместо да ме карат да ги уважавам заради това, което са постигнали, те ме настройват негативно към хората, които практикуват тази професия.

Това написаното е за държавен университет, който не е в София. Но, предполагам в повечето държавни университети е така.
Има ли университет в България, в който преподавателите да са по широкоскроени, да общуват свободно със своите студенти и да се държат с тях, като с равни?
Чувала съм, че в НБУ отношението на администрацията и преподавателите са прилични.
Но, колко е вярно е друг въпрос.
Може би наистина в частните университети е една идея по добре?

Вие какво мислите?

# 1
  • София
  • Мнения: 6 100
Преподавателите са като всички хора - различни. Някои се опитват да ви вземат страха, за да ви накарат да учите. Другите постигат този ефект, мотивирайки студентите. На трети не им пука и просто изнасят лекцията, а който се интересува, да слуша. Добрият преподавател е този, които ви научи на нещо и то остане като трайно познание.
Хората, които са ме научили на нещо и с което си изкарвам хляба и до днес, са били сред най-неприятните като отношение. До ден днешен мога да изрецитирам и дефиницията, и формулата да разпиша, освен да ги сметна в ексел. За справка, завършила съм преди 20 години.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 993
Аз не съм останала с такова впечатление, а смея да твърдя, че съм общувала с много преподаватели от различни факултети. Може би е частен случай, но с мен никога университетски преподавател не се е държал неуважително. В училище беше друга история, там до гимназията 2/3 от учителите се държаха грубо, неуважително с мен, макар и да бях добра ученичка. И всичко това защото не бях дъщеря на някой си важен човек в града. За провинцията говоря. 😁
Преподавателите ми в университета винаги са били приятелски настроени към нас, помагали са ни, дори когато сме търсили помощ относно казуси, които въобще не ги касаят. Отговаряли са си на служебните мейли в неделя следобед, дори и деканът на факултета. Винаги са били отзивчиви, любезни и търпеливи. Дори и по-търпеливи, отколкото трябва
Единственото неуважително отношение, което съм срещала, е в отговор на проявено неуважение и наглост от страна на мой колега.
За грубото отношение на администрацията, обаче, ферман мога да напиша.
За държавен университет говоря и аз.

# 3
  • Мнения: 15 141
Именно, различни са и ги има всякакви.
Но постави се на тяхното място - в момента в университет влиза куцо, келяво и сакато, правят се по три класирания, та белким някои от трети път изкарат тройка и се попълни бройката. После професорът като им преподава среща ято тъпи погледи. И това ден след ден година след година. Ми как да ги гледат? И в чужбина е така в университетите, дето не са топ. В някои държави пък цедката на входа е супер рехава, а на изхода е тежка и първата година отпадат половината.
Според мен след 2-3 курс, когато останат сериозните, отношението се променя. особено пък към учещите студенти, участващи в разработки и прочее.

# 4
  • Мнения: 14 687
В НБУ преподават много преподаватели от държавни университети, даже може и всичките да преподават не само в НБУ, но и в държавни ВУЗ, не съм сигурна. Значи, ако наистина едни и същи хора в един ВУЗ се държат с чувство на превъзходство, а в друг - не, причината не е в самите хора

# 5
  • Мнения: 125
Защо... не знам. Не съм се срещала с агресивни, груби и нападателни, но за неуважителни смятам тези, които не пускат на изпити, ако не им пуснат студентките. Или ги преследват по коридорите, или в соц. мрежи. Всякакви извратеняци съм виждала. Не пречи,, че е институция. Прасетата са си прасета навсякъде. Та, така и с тези агресивните. Университетите ги пазят обикновено, каквито и да са.
И като им знам заплатите..., което не ги оправдава, предполагам това "превъзходство" им е реакцията. Или просто са си арогантни и надути.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 351
Май не много на място използвате думата превъзходство. Преподавателите ви превъзхождат - със знания, с опит - професионален и житейски, ако щете. Ако не беше така не те щяха вас да учат, а вие тях. Може би думата, която ви трябва е високомерност? Останалите "качества", за които пишете, не са ОК. Но хора всякакви. Ако си е прасе в ежедневието, си е такова и в работата. В по-нормалните от нашата държава има етични комисии, които си вършат работата. Тук също ги има, но проформа. Не е лошо, обаче, да обърнете внимание и на съществуването на обратната ситуация - нагли и арогантни младежи.

# 7
  • Мнения: 516
До човек е. А и доста им е писнало. От администрация, ръководство, бумащина, откровено тъпи студенти и колеги и т.н. Не е оправдание, но е факт.

# 8
  • Мнения: 2 728
Искам да попитам всички студенти, които учат или са завършили. Сблъсквали ли сте се с агресивни  и арогантни преподаватели от университета?
Забелязала съм една тенденция в университета в който уча, че преподавателите (повечето, не всички разбира се), се държат изключително неуважително и нападателно към студентите.
Специално моя курс и не само и с хора от други курсове си говорехме, защо има такава нападателност от страна на тези учени - доценти, професори и т.н. Разбираемо е, че повечето от тях си разбират от материала, който преподават. Но, това ли е най-важното за един доцент и професор, само да знае материала добре? Къде отиде етиката, морала, уважението към студентите?

С тази тема не искам да обидя никого, защото не всички преподаватели са арогантни и с чувство за превъзходство.

Просто наистина съм разочарована от отношението на тези хора, които вместо да ме карат да ги уважавам заради това, което са постигнали, те ме настройват негативно към хората, които практикуват тази професия.

Това написаното е за държавен университет, който не е в София. Но, предполагам в повечето държавни университети е така.
Има ли университет в България, в който преподавателите да са по широкоскроени, да общуват свободно със своите студенти и да се държат с тях, като с равни?
Чувала съм, че в НБУ отношението на администрацията и преподавателите са прилични.
Но, колко е вярно е друг въпрос.
Може би наистина в частните университети е една идея по добре?

Вие какво мислите?
Някой професор не е равен с някой студент. Ако демонстрира чувство на превтзходство, всъщност според теб няма ли превъзходство? Важното за мен е познаването на материала. Преподавателят се опитва да го "налее" в главите на студентите, а те не винаги му помагат в тези му усилия. Чак липса на морал и етика... Ако преподавателят овика студентите, това не е неморално. Неприятно, арогантно, но не неморално. Съвсем друго е неморално - ако продава оценки или ако си иска секс срещу оценка.

Според мен, студентите тепърва ще се сблъскват с арогантно отношение, когато завършат и имат началници, които ще ги овикват и няма да са широкоскроени. Това е животът, не е лошо да го опознаят от сега. Пълна хармония има само на някой необитаем остров.

# 9
  • Мнения: 8 825
Преподавател и учащ не са приятели. Преподавателят обяснява, учащият полага усилия да разбере и обясненото, и отвъд него, и да го запомни и после приложи.
Аз бих се замислила дали не прекалявам във фамилиарниченето и/или не съм предизвикващо некомпетентна, и/или не приемам твърде лично нещата.

В частните университети целуват задника, защото се плаща. Ако целт е дипломка в подвързия и пазене на съмнително достойнство, а не придобиване на знания и компетенция, значи частен ВУЗ е по-добрият избор. С което не твърдя, че там не се учи, да не ме разберете погрешно, но разликата в таксите играе роля в отношението.

# 10
  • Мнения: 1 365
Лично от моето висше, познавам доста преподаватели, които са чудесни спрямо отношение към студенти.
Става дума за Пловдив.
В момента обаче две познати завършват в София. В два различни университета. Едната положи съвсем наскаро държавен изпит, другата ще защитава дипломна след  дни. Едната е коренячка от града, другата е от Пловдив. И двете споделят отрицателни впечатления от преподавателите си, като за протокола трябва да добавя, че и двете са супер сериозни, отличнички - т.е. нямат лошо реноме. Но все споделят лоши впечатления от преподавателите си. Едната е бакалавър, другата - магистър.

# 11
  • Мнения: 516
Естествено, има го и в частните. От момента за борба за студенти до моментите на дразнения и преливане на легени, изтичат бая вода, срещи, нерви. Едно е администрация, друго е преподаватели, но навсякъде изкипява водата.

# 12
  • Мнения: 3 740
Преподавателите също са хора и е нормално да са различни, има ги всякакви. Имах преподавател в бакалавърската степен, който е правил изказвания от рода на "Вие сте нищо, защото нямате висше образование", но него всички си го знаят колко е откачен, дори в Учебен отдел са ни казвали "Никой не го иска и не го харесва, но няма с кого да го заменим". Повечето си държат на предмета и започват да те уважават, когато видят, че показваш знания и интерес. Имам близки преподаватели, повечето са споделяли, че предпочитат да преподават в магистърските програми, защото имат срещу себе си осъзнати личности, които знаят какво искат, докато повечето бакалаври, особено редовните, били ужас. Като прибавим и все по-ниското ниво, картинката става пълна. Моят опит е от държавен университет.

# 13
  • Между гори и планини
  • Мнения: 5 044
Ама тия хора там не са отишли да ви стават приятели, те си имат такива. Имам двама приятели, единият преподава медицина, другият икономика. И двамата ядат студенти за закуска, от всичко това което съм прочела като отзиви за тях в интернет. Обаче всички учат и после са им благодарни. Особено пък за медицината, там право на незнайния и грешки нямат, поне при моя съученик.

# 14
  • Мнения: 8 595
Май не много на място използвате думата превъзходство. Преподавателите ви превъзхождат - със знания, с опит - професионален и житейски, ако щете. Ако не беше така не те щяха вас да учат, а вие тях. Може би думата, която ви трябва е високомерност? Останалите "качества", за които пишете, не са ОК. Но хора всякакви. Ако си е прасе в ежедневието, си е такова и в работата. В по-нормалните от нашата държава има етични комисии, които си вършат работата. Тук също ги има, но проформа. Не е лошо, обаче, да обърнете внимание и на съществуването на обратната ситуация - нагли и арогантни младежи.


Много добре казано.
Преподавателите ви превъзхождат ,да.Имат повече знания и по-богат опит от вас.Не сте равни,не са ви приятели.
Те са хората от които можете да научите много,а вие сте там точно за това...

Общи условия

Активация на акаунт