Многодетна майка съм и неведнъж съм черпела идеи и вдъхновение от тук. Днес обаче влизам с нов профил и моля за съвет във връзка със следното: от дълги години работя като преподавател в частно висше училище като през последните години ръководството многократно ме ангажираше да пиша по европейски проекти. В последствие се оказа, че официално за работата, която аз съм вършела са наемани подставени лица, които документално са получили съответното финансиране. Те (лицата - мои колеги) твърдят, че само се разписвали на платежните ведомости без да получат парите- парите “оставали” в организацията. По техни думи тази "схема" се практикувала с години... На всичко отгоре, те са обозначени за автори на мои материали (учебници, анализи, стратегии и пр.) в обем от няколко стотин страници.
След като се оплаках на ръководството,веднага ми беше блокирана служебната електронна поща . Последва тормоз на работното място, отрицателна атестация, компромати, скалъпени обвинения в плагиатство , уволнение (което обжалвам)...
Междувременно сигнализирах на много “компетентни” институции за злоупотреби с европейско финансиране, трудови злоупотреби, документални измами, кражба на интелектуална собственост и т.н. Проверките на въпросните органи се изразяват в следното: 1) да поискат от ВУЗ-а становище по моите сигнали; 2) да цитират горното становище и 3) и да заключат, че всичко било наред. Информираха ме, че мои сигнали са препратени и към прокуратурата, но от там никой не ме е потърсил за доказателства и разяснения.
Започнах няколко съдебни дела. Висшето училище представи фалшиви документи и промени правилниците си със задна дата, но съдът се позова на тези неистинни документи (изобщо не допусна мои докакзателствени искания за проверка), прекрати делата без нито едно заседание и ме осъди да платя пълен адвокатски хонорар на ответника (бизнесмен със солидни позиции в региона).
Стигнах до извода, че местни, държавни и дори европейски структури имат интерес да прикриват нарушенията и да ги замитат под килима. Може да е корупция, некомпетентност или просто апатия (мързел): не мога да определя. В крайна сметка аз се оказах виновна - създавам неудобства на страните в една взаимно изгодна и безпроблемно работеща система. В последствие образователната организация запорира мои сметки/имущество и към момента ме съди за почти 80 000 лв “уронване на престиж” (визирайки моите сигнали към “контролните” органи) .
Моля, за съдействие - дайте идеи към кого да се обърна: има ли комисия или структура, за която сте убедени, че би си свършила работата и реално би направила проверка? Препоръчайте ми разследващ журналист и/или достоен политик, който има смелост да извади истината на светло. Ако има сред вас адвокат, който вижда потенциал в тази сага, моля да ми пише на лични. Към историята има още много подробности, нередности, обстоятелства граничещи с абсурда...
След като се оплаках на ръководството,веднага ми беше блокирана служебната електронна поща . Последва тормоз на работното място, отрицателна атестация, компромати, скалъпени обвинения в плагиатство , уволнение (което обжалвам)...
Междувременно сигнализирах на много “компетентни” институции за злоупотреби с европейско финансиране, трудови злоупотреби, документални измами, кражба на интелектуална собственост и т.н. Проверките на въпросните органи се изразяват в следното: 1) да поискат от ВУЗ-а становище по моите сигнали; 2) да цитират горното становище и 3) и да заключат, че всичко било наред. Информираха ме, че мои сигнали са препратени и към прокуратурата, но от там никой не ме е потърсил за доказателства и разяснения.
Започнах няколко съдебни дела. Висшето училище представи фалшиви документи и промени правилниците си със задна дата, но съдът се позова на тези неистинни документи (изобщо не допусна мои докакзателствени искания за проверка), прекрати делата без нито едно заседание и ме осъди да платя пълен адвокатски хонорар на ответника (бизнесмен със солидни позиции в региона).
Стигнах до извода, че местни, държавни и дори европейски структури имат интерес да прикриват нарушенията и да ги замитат под килима. Може да е корупция, некомпетентност или просто апатия (мързел): не мога да определя. В крайна сметка аз се оказах виновна - създавам неудобства на страните в една взаимно изгодна и безпроблемно работеща система. В последствие образователната организация запорира мои сметки/имущество и към момента ме съди за почти 80 000 лв “уронване на престиж” (визирайки моите сигнали към “контролните” органи) .
Моля, за съдействие - дайте идеи към кого да се обърна: има ли комисия или структура, за която сте убедени, че би си свършила работата и реално би направила проверка? Препоръчайте ми разследващ журналист и/или достоен политик, който има смелост да извади истината на светло. Ако има сред вас адвокат, който вижда потенциал в тази сага, моля да ми пише на лични. Към историята има още много подробности, нередности, обстоятелства граничещи с абсурда...
