На море в Гърция 2020/2021

"На другия ден замръкнах близо до едно село; гладен бях, изморил се бях да ходя цял ден по каменистите места; не познавах никого в селото и дори не знаех как се казва то. Но бях спокоен; знаех, че на която и врата да почукаш в критско село, ще се отвори; ще сложат, за твой хатър, трапеза, и ще спиш в най-хубавите чаршафи в този дом. Все още в Крит гостът е непознатият бог; и пред него всички врати и сърца се разтварят."

Никос Казандзакис, "Рапорт пред Ел Греко"

Крит е най-южният гръцки остров, ако не броим малкия и почти необитаем през зимата Гавдос, който е критска община. Неговият южен бряг, плискан от вълните на Либийско море, е по-близо до екватора от северните части на Тунис, Алжир, Мароко. С това разположение би могъл да е безплодна пустиня, но високите над 2000 м планини, буйната растителност и стратегическото разположение насред морето - намира се на 110 км от Европа, 175 от Азия и 300 от Африка - са го превърнали в благодатен средиземноморски оазис. Ягодите и доматите, които продават у нас в началото на пролетта или края на есента (кажи го зима), идват от оранжериите край Йерапетра и Палеохора; край пътищата се редят портокалови и лимонови гори, а като говорим за зехтин, критският е отделна категория. Тук преди близо 5000 г. минойците създали първата голяма европейска цивилизация. Следи от нея могат да се видят в археологическите обекти Кносос, Фестос, Малия и Закрос и в богатия Археологически музей на столицата Ираклион. Ханя и Ретимно пък са очарователни кръстоски от венецианско и османско архитектурно наследство, защото републиката и империята последователно владели Крит чак до 1899 г., когато става част от независима Гърция.

С три международни летища днес Крит е в авангарда на масовия туризъм. Почти цялото северно крайбрежие е застроено с хотели и развлекателни съоръжения, а топ плажовете Балос, Елафониси и Ваи врят от хора през летните месеци. От юни Крит е още по-достъпен и за българите благодарение на директния полет на "Райън" София-Ханя. Досега единствените директни самолетни връзки бяха чартъри с пакетно почиващи, а любителите на волната програма, желаещи да стъпят на Крит, имаха няколко възможности. Най-очевидният - полет с прекачване в Атина. Поради голямата конкуренция между авиокомпаниите, с добра организация билети до гръцката столица могат да се намерят и по 10 евро, а от летище "Елефтериос Венизелос" ежедневно излитат многобройни полети до Ираклион и Ханя. Друг бюджетен вариант е до Солун с ваш автомобил - който се зарязва на платен паркинг за седмица-две - или с автобус, и хващане на самолет на Aegean или Elinair от тамошното летище. Също се намират отлични цени, по 20 евро в посока без багажа.

Като кацнете на Крит, имате две възможности - обществен транспорт (добре организиран, но все пак ограничаващ) или рент-а-кар. За тези, които предпочитат комфорта на собствената кола и дългото, но за сметка на това незабравимо пътуване, има четвърти вариант. Пътят до Атина по шосе се взема за ден, а от пристанище Пирея всеки ден отплават няколко курса за Крит. Те пътуват между 6.5 и 11 часа, за нощните плавания има предвидени каюти с баня.

-----------
Красавицата Ханя е най-атрактивният и оживен град на острова през лятото. Кръглото венецианско пристанище вечер кипи от живот, а зад крепостните стени алъш-веришът се вихри в стотици заведения и сергии. Летището й се намира на близкия полуостров Акротири, а фериботът акостира в дълбокия залив Суда. Акротири е малък скалист полуостров с чудесни плажове (Калатас, Терсанас, Марати и перлата в короната - Шейтан Лимани, Дяволският залив). На север, там, където се издига висока гранитна скала, са заснети заключителните сцени от "Зорба гъркът" на Михалис Какоянис. Тъкмо там, на плажа на Ставрос, Алексис Зорбас танцува своето сиртаки и влиза в историята на киното и литературата. Марката Зорбас днес се ползва като примамка от цялата гръцка туристическа индустрия, неговото име и образ стоят и на всеки ъгъл в Ставрос (има си хас). Плажът обаче е прекрасен, плитък и лазурен, водата - винаги топла, защото заливът е закътан зад монолита. А домакинята Георгия ни посреща късно вечерта с юзче домашна ракия, продукти за закуска и широка усмивка. Предстои да разберем, че тези комплименти са закон в Крит. Дори в най-туристическата кръчма, за клиента винаги има шишенце скоросмъртница за сметка на заведението и специална минута внимание. Закуска, обяд, вечеря - почерпката е задължителна. Ако има някакъв проблем - ела седни, пий една ракия, пък после ще видим. Това повелява критската етика, а етикетът, акцизът и касовата бележка са ненужни приумици от севера.

В област Ханя се намират най-забележителните плажни ивици в Крит, истинско тържество на природата. Балос и Елафониси могат да бъдат незабравимо преживяване и в добрия, и в лошия смисъл. Особено Елафониси, чиято розова лагуна е достъпна по нормален асфалтов път и към 10-11 ч. подстъпите на плажа вече са превърнати в  паркинг за хиляди рентали и стотици туристически автобуси. Славата и упадъкът му започват едновременно през 2014 г., когато е включен в класация "Топ 10 плажа на света" и оттогава туристите прииждат на тумби, за да се уверят в красотата му. Ако искате да се уверите и вие, идете май, октомври или рано сутринта. В близост по черен път се намира подобният, но не толкова популярен и утилизиран Кедродасос.

Балос е труднодостъпен и толкова по-добре. Към този райски плаж в северозападния край на Крит водят два пътя - корабчета, които тръгват два-три пъти на ден от пристанището на Кисамос, или 9 км черен път, след който следват 20-30 минути слизане по стръмна пътека (на връщане - качване в жегата!). Преди десетина години единствената ви компания в лагуната на Балос щяха да бъдат местните диви кози и неколцина къмпингари. Сега тя побира няколко хиляди души всеки ден, но все още думите не могат да изразят красотата й. Туровете с корабче спират и на близкия остров Грамвуса, с останки от стара крепост и кристалносиня вода с идеален за шнорхелинг риф.

Фаласарна е друг зрелищен плаж наблизо, толкова просторен, че и в пиков сезон не се усеща претоварен. Често е ветровит, но пък идеален тогава за скачане във вълните. Ако ви стиска, минете по крайбрежния път Фаласарна-Елафонисос през Сфинари, където след редица серпантини по планинския ръб можете да посрещнете залеза в някоя таверна с прясно уловена риба. В този регион на Крит наша домакиня е София от село Българин (няма майтап!). Вулгаро е името на селото сред маслинови гори, а младата критянка ни посреща с вече обичайната щедрост - с хладилник, пълен с плодове и зеленчуци от градината, домашни яйца, кекс, зехтин и ракия. Крит не е място за трезвеници. Ако откажете почерпката, току-виж местните се обидили, а те, особено в южната част на острова, са известни с кибритливия си нрав. Най-видимо е това в Сфакия, където всички пикапи са без номера, а всички пътни табели - надупчени от куршуми.

Мнозина почиващи в околностите на Ханя си пробват силите с каньона Самария, разсичащ планината Лефка Ори (в превод - Бялата планина, 2400 метра, почва директно от морското равнище и кара стръмно нагоре, без церемонии). Рано сутрин автобусът ги стоварва в Омалос, където обуват туристическите си обувки и поемат на 6-7-часов преход през клисурата, чийто край извежда далеч на юг, в селцето Агия Румели, докъдето няма път. Повечето се топват набързо в Либийско море и хващат ферибот за Сугия или Хора Сфакион, откъдето автобусът ще ги върне в града. Други остават, за да се насладят на космическата тишина и огромните звезди. Нощем Либийско море е като обсерватория - при нула светлинно замърсяване и 100% ясно време Млечният път се очертава идеално ясно в черното небе.

Сфакия е най-дивата, чукареста и бунтовна област в Крит. Местните са рунтави, синеоки, наглед намръщени и мълчаливи, но само до първата ракия и разчупването на леда. Всички домакини в Крит са добри, но сфакийците Зои и Янис са факири в обгрижването на госта. Храната е феноменална - Яни върти барбекюто и маринова октопод по стара домашна рецепта, а Зои бере от градината тиквички и техните цветове, които ще приготви по четири-пет различни начина за обяд и вечеря. Цветовете от тиквички са критски специалитет, ядат се пълнени като сармички или панирани със сирена. В тяхното селце Родакино няма туристически луксове и шумни развлечения, само кукуригане на петли, чанове на кози и шума на морето. Все пак в селския хотел Polyrizos се хвалят, че преди да стане премиер, тук гаджета е водил Алексис Ципрас.

Сред най-живописните села в Сфакия е Лутро. Дотам също няма път, стига се само по море. Може и с няколко часа ходене през чукарите на Лефка Ори, но за екипирани и подготвени. За останалите - по вода. Така е докарана всяка тухличка, всяка тенекия боя, всяко гардеробче от Икеа и всеки патладжан и картоф в мусаката на туриста. Като дойде камионът, слиза на малкия бетонен кей, разтоварват го и после отново го качват на ферибота. По същия начин идват и си отиват и хората. Поминъкът извън туризма се изчерпва с няколко парчета обработваема земя и няколко кози. Зимата Лутро е празна черупка (макар че някога е било по-важно пристанище, а надписът на малка къщичка гласи "общинско училище"). Но през лятото е възторжена комбинация от бялото на варосаните сгради, синьото на Либийско море и навъсената прегръдка на планината.

Ако сте стигнали юга на Крит, не пропускайте и безкрайните плажове на Палеохора, където водата по залез е с цвят на разтопено злато. Или естествената палмова гора в дефилето Курталиотис, която започва от плажа Превели и устието на леденостудената р. Мегас Потамос. Ако сте гмуркачи, направете един тур до плажа Схинария и неговите скалисти рифове. Ретимно е по-спокоен от Ханя и също има своя венецианска крепост, а в селцата по пътя можете да се насладите на още една доза критска кухня и гостоприемство.