Дами, това беше отдавна, преди 6-7 години. Забравили сте. Да не съм ви само аз на главата.
Невена, вече не съм толкова самокритична.
Невена, вече не съм толкова самокритична.
- Публикувана: 8 окт. 2020, 13:11 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2020, 23:30 ч.
Как да разпознаем фалшиво богати хора
Скрит текст:
Само дето това за кофите за боклука не важи в редица държави, където е забранено да има видими такива. Веднага ще ти дам точния цитат, зaповядай:
"Когато искаш да разбереш дали си на бедно или богато място, трябва да гледаш кофите за боклук. Ако не виждаш нито кофи, нито боклуци, значи е много богато. Ако виждаш кофи, но не и отпадъци, значи е богато. Ако видиш отпадъци до кофите, не е нито бедно, нито богато, а туристическо. Ако видиш само отпадъци без кофи, значи е бедно. А ако хората живеят сред отпадъците, значи е много, много бедно."
А за другата книга ме подсети дискусията за зехтина, защото една от героините обясняваше на чистачката си защо богатите винаги са слаби
Всъщност в книгите пише почти всичко, за което бихме искали да научим повече, но масово се предпочитат списания тип жълти с пикантни историйки от живота на разни тъпунгери футболисти и плеймейтки.
"Когато искаш да разбереш дали си на бедно или богато място, трябва да гледаш кофите за боклук. Ако не виждаш нито кофи, нито боклуци, значи е много богато. Ако виждаш кофи, но не и отпадъци, значи е богато. Ако видиш отпадъци до кофите, не е нито бедно, нито богато, а туристическо. Ако видиш само отпадъци без кофи, значи е бедно. А ако хората живеят сред отпадъците, значи е много, много бедно."
А за другата книга ме подсети дискусията за зехтина, защото една от героините обясняваше на чистачката си защо богатите винаги са слаби
Всъщност в книгите пише почти всичко, за което бихме искали да научим повече, но масово се предпочитат списания тип жълти с пикантни историйки от живота на разни тъпунгери футболисти и плеймейтки.
Например, във Финландия кофите за боклук се намират в едни бараки, които се отключват с ключ, какъвто имаш само ти и близките съседи. Големите казани за боклук между кооперациите пък са с диаметър няколко метра и се намират под земята, като малкият им капак се подава над земното равнище, но пак са оградени и възможно по-ненатрапчиви за погледа. А там в бедните и богатите квартали е еднакво чисто, просто защото още от малки деца са се научили на ред (за което принос имат и големите глоби за мятане на хартийка или опаковка на земята; плюс факта, че там съседите могат да те изклюкарят веднага за това на властите).Всъщност единственото много мръсно място из онези земи е областта около Централната жп гара в Хелзинки, където вечерта и през нощта пиянстват разни негри и араби. Но всяка сутрин рано се чисти и през деня пак си е чисто. Там е и едно от много малкото места, където можеш да видиш полиция на улицата. По принцип във Финландия може да минат седмици, преди да видиш дори и една патрулка из жилищните квартали. Просто е спокойно и няма престъпност като при много от западноевропейските държави, пък макар и да са уж икономически по-богати.
Скрит текст:
Невена, огромна част от българския народ е използвала олиото и свинската мас за готвене от време оно. За Беломорска Тракия преди почти век е ясно. Но за другата част от тогавашна България основната мазнини са били олиото и свинската мас.Жребче, зехтинът е част от географския район, наричан днес България от хилядолетия, много преди България да я има. Маслини растат и в днешна южна България, но и районите, от които е донасян зехтина не са далеч. Със зехтин са готвели предците ни, които не са знаели какво е домат, царевица, тиквичка, картоф. Последните са донесени преди не повече от 500 години. Една трета от днешните българи сме потомци на средиземноморски и малоазиатски българи, които са дошли след войните и размени на население. За тях зехтинът е бил всичко, с което са пържели и готвели. Масло е другото, но не го е имало целогодишно и е трябвало да се преварява и осолява. Маслото и лойта са животински продукти, а в източноправославната църква има поне 100-200 дена пости без животински продукти. Там не се готви с лой и мас.
За студенопресования зехтин - преди десетилетия рафинирано май не е имало, но не съм много сигурна. Точката на димене или кипене (smoking point) на студенопресования зехтин е 214°С, по-висок от тази на рафинирания. Баба ми не пържеше, но ми е казвала, че са пържели в зехтин. В старите рецепти грис-халвата за пости е със зехтин, баниците със зехтин, спанак, лук, бадем, орехи.
Зная, че в северна България кухнята е леко различна и стоките от юг е било трудно да се доставят заради Балкана. Там също има места с влажен, субтропически климат, но не съм спец и не зная дали растат маслини.
Маслините са лесни за отглеждане и събиране, а също и за ферментиране и консервиране. Имали са ги по двора, а имало и из гората.
Месо от овца са яли на сватба, помен, кръщене и някой голям празник. Кокошки са яли веднъж месечно, чо изключение и риба в останалото време.
Ако искаш да отслабнеш, разкарай олиото!
Кристинке, изразявай се по-ясно и с примери, че на повечето ни е трудно да схванем какво точно искаш да кажеш! И не наричай, моля те, липсата на неморален лукс бедност! А какво не ти хареса в Намибия и Ботсвана, примерно?
За студенопресования зехтин - преди десетилетия рафинирано май не е имало, но не съм много сигурна. Точката на димене или кипене (smoking point) на студенопресования зехтин е 214°С, по-висок от тази на рафинирания. Баба ми не пържеше, но ми е казвала, че са пържели в зехтин. В старите рецепти грис-халвата за пости е със зехтин, баниците със зехтин, спанак, лук, бадем, орехи.
Зная, че в северна България кухнята е леко различна и стоките от юг е било трудно да се доставят заради Балкана. Там също има места с влажен, субтропически климат, но не съм спец и не зная дали растат маслини.
Маслините са лесни за отглеждане и събиране, а също и за ферментиране и консервиране. Имали са ги по двора, а имало и из гората.
Месо от овца са яли на сватба, помен, кръщене и някой голям празник. Кокошки са яли веднъж месечно, чо изключение и риба в останалото време.
Ако искаш да отслабнеш, разкарай олиото!
Кристинке, изразявай се по-ясно и с примери, че на повечето ни е трудно да схванем какво точно искаш да кажеш! И не наричай, моля те, липсата на неморален лукс бедност! А какво не ти хареса в Намибия и Ботсвана, примерно?
А това "Ако искаш да отслабнеш, разкарай олиото!" не зная защо си го написала след обръщение към мен, след като преди твоето мнение бях писал в темата, че пържени картофи с олио си правя едва няколко пъти годишно и обърнах внимание на това, че ги поставям върху няколко пласта салфетки, за да попие олиото в тях.
А отслабването си се случва и без диети или хранителни добавки; само с движение. Минус 11 кг за 2 месеца, без да се стресира тялото с глад или рязко отслабване. Ям по 5-7 пъти на ден и губя тегло.
Слънчоглед в България започва да се отглежда като земеделска култура през 1917 г. Преди това слънчогледовото олио е било по-екзотична и непозната мазнина от зехтина по българските земи.
Отслабваше, защото си дебел и има какво да сваляш.
кукумицинка, а знаеш ли кога започва да се произвежда олиото. От баба и дядо зная, че преди 1950г, примерно, не е имало олио, а само шарлан - студенопресовано слънчогледово олио. Бил им отвратителен на вкус, защото явно не са свикнали с него.
Маста започва да се употребява през втората световна война, когато германски войски конфискуват кравите на хората за да хранят войниците. Нямам стара, българска рецепта с мас. Яли са сланина, в северна Тракия са мазали сачовете със сланина, но не и да готвят с нея.
Слънчоглед дядо ми вкусил след смъртта на майка си, значи след 1926-27г.
"След 1940 и особено след 1965 година, много от основните съставки липсват на пазара и биват заменяни с други, които и днес са част от националната кухня. Така маслото бива заменяно със свинска мас, маслините – с кисели краставички"
Това намерих тук:
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D … D1%85%D0%BD%D1%8F
Имало е масло от орехи, от бадеми, от сусам (Не цял на тахън, а само олиото) .И от ленени семе е имало, но не зная дали са готвели с ленено масло.
В далечното минало не е имало маслена култура, която да лесна и нетрудоемка колкото маслините. Сега има нови технологии. Орехите и бадемите е трябвало да им белят меките обвивки, да чупят черупката, да вадят ядката и чак тогава да извличат маслото и мисля е трябвало да добавят нещо във водата, с която са ги били и месили преди да ги пресират.
Другото е, че един орех е почвал да дава плод чак на 20-25 години (тогавашните български сортове), а маслината много по-рано.
Маста започва да се употребява през втората световна война, когато германски войски конфискуват кравите на хората за да хранят войниците. Нямам стара, българска рецепта с мас. Яли са сланина, в северна Тракия са мазали сачовете със сланина, но не и да готвят с нея.
Слънчоглед дядо ми вкусил след смъртта на майка си, значи след 1926-27г.
"След 1940 и особено след 1965 година, много от основните съставки липсват на пазара и биват заменяни с други, които и днес са част от националната кухня. Така маслото бива заменяно със свинска мас, маслините – с кисели краставички"
Това намерих тук:
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D … D1%85%D0%BD%D1%8F
Имало е масло от орехи, от бадеми, от сусам (Не цял на тахън, а само олиото) .И от ленени семе е имало, но не зная дали са готвели с ленено масло.
В далечното минало не е имало маслена култура, която да лесна и нетрудоемка колкото маслините. Сега има нови технологии. Орехите и бадемите е трябвало да им белят меките обвивки, да чупят черупката, да вадят ядката и чак тогава да извличат маслото и мисля е трябвало да добавят нещо във водата, с която са ги били и месили преди да ги пресират.
Другото е, че един орех е почвал да дава плод чак на 20-25 години (тогавашните български сортове), а маслината много по-рано.
Тая Франция ще се окаже нещо като постапокалиптичен кошмар! Баси ужасиите. 
"Това може да е валидно в едно общество с работещи социални асансьори, но не и колониални държавици, каквато е нашата."
Това последното не го разбрах. А и за пръв път чувам България да е имала колонии.
Това последното не го разбрах. А и за пръв път чувам България да е имала колонии.
Лютеница съм купувала от турски магазин в Pantin. Istanbul се казва:
https://www.pagesjaunes.fr/pros/08917023
Лютеницата беше някаква хърватска, босненска или словенска, едро смляна. Харесваше ми. От този магазин купувах и цели кисели зелки в голям буркан, също тархана досущ като на чинка ми. Не ги намирам другаде, а където видя турски магазин влизам.
В Пантен имало и български магазин, но не съм ходила и не зная къде е. Там би трябвало да има ракия.
За сланината - освен тая по мене друга не съм виждала. 😎🤐. Сланина за хапване и в България трудно се намира. Иначе, по улицата доста сланини разхождат, доста повече от във Франция и все повече стават.
В 15ти район има турски магазин, в който имаше българска лютеница, но на пюре, а аз не обичам такава. Сега не се сещам кал се казва.
Правила съм лютеница от червени, обелени сладки чушки от буркан. Има в Лидл,а Лидл има навсякъде. Много лесно става в машина за хляб с програма мармалад или готвещ пасатор, робот-готвач. Слагате каквото искате. Лютите чушки ги купувам в Leclerc или арабски магазин. На пазара има само зелени и дълги. Заменяла съм с едни тумбести, американски и пак става. Моркови, чесън на вкус. Има рецепти за хлебопекарна в готварския форум. Не правя, защото никой освен мене не я яде.
Липсват ми зелени чушки в буркан. Има на пазара, но домашните мразят миризмата.
Да, Идвай с ракията и сланината! Лютеницата ще е домашна от мене. И цигари няма да откажа, че тук са по над 20 лева кутията от 20 цигари.
https://www.pagesjaunes.fr/pros/08917023
Лютеницата беше някаква хърватска, босненска или словенска, едро смляна. Харесваше ми. От този магазин купувах и цели кисели зелки в голям буркан, също тархана досущ като на чинка ми. Не ги намирам другаде, а където видя турски магазин влизам.
В Пантен имало и български магазин, но не съм ходила и не зная къде е. Там би трябвало да има ракия.
За сланината - освен тая по мене друга не съм виждала. 😎🤐. Сланина за хапване и в България трудно се намира. Иначе, по улицата доста сланини разхождат, доста повече от във Франция и все повече стават.
В 15ти район има турски магазин, в който имаше българска лютеница, но на пюре, а аз не обичам такава. Сега не се сещам кал се казва.
Правила съм лютеница от червени, обелени сладки чушки от буркан. Има в Лидл,а Лидл има навсякъде. Много лесно става в машина за хляб с програма мармалад или готвещ пасатор, робот-готвач. Слагате каквото искате. Лютите чушки ги купувам в Leclerc или арабски магазин. На пазара има само зелени и дълги. Заменяла съм с едни тумбести, американски и пак става. Моркови, чесън на вкус. Има рецепти за хлебопекарна в готварския форум. Не правя, защото никой освен мене не я яде.
Липсват ми зелени чушки в буркан. Има на пазара, но домашните мразят миризмата.
Мани, иде ми да ви организирам спасителна акция.
Да, Идвай с ракията и сланината! Лютеницата ще е домашна от мене. И цигари няма да откажа, че тук са по над 20 лева кутията от 20 цигари.
Идвай! Ама носи домашна лютеница и ракийчица. Може и малко сланинка. Това е едно от малкото неща, които никога не съм видяла да продават тук.
Aux Champs-Elysées, aux Champs-Elysées
Au soleil, sous la pluie, à midi ou à minuit
Il y a tout ce que vous voulez aux Champs-Elysées.
Невена, в Билла продават страхотна датска сланина - тънка, от коремната част, прошарена с месо. Слагам я в опушващото барбекю и после "дръж се"! Нали и ти си като мен на "мазната диета"? Идвай и носи виното!
Васко, ама и ти ли си в чужбина?
Препоръчани теми