- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
Мене слава богу ме подмина следродилната депресия,но имам познати които стигаха до ръба, затова гласувах за първата опция. 
Аз съм "За".
Като начало може педиатрите да вдъхват повече увереност в майките. Да има общи, валидни за цялата страна основни препоръки за отглеждането и то съобразени с международните стандарти. Защото тези две неща наистина улесняват настройването към новия живот.
Като начало може педиатрите да вдъхват повече увереност в майките. Да има общи, валидни за цялата страна основни препоръки за отглеждането и то съобразени с международните стандарти. Защото тези две неща наистина улесняват настройването към новия живот.
Честно казано не съм се интересувала колко често срещана е следродилната депресия.Че е тежък проблем-съгласна съм-случаи под път и над път.Разбира се,тръби се за най-бруталните такива,а по-леките (предполагам масовата част) остават неогласени,а до голяма степен може би и несподелени (дори с близките хора).
Мисля, че през следродилна тъга минават почти всички млади майки, а случаите на депресия са по-малко. Аз също минах през тъгата - плачех всеки ден и се чувствах като машина за хранене на бебето, а не като човек. Слава богу този период отмина.
Съгласна съм, че е нужна повече информация по въпроса, но това едва ли ще предпази някоя майка от депресия. По-важното според мен е близките (съпругът, родителите) да са информирани, за да знаят как могат да помогнат на майката да се справи със състоянието. Важно е да се знае, че това не е глезотия, а сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание.
Съгласна съм, че е нужна повече информация по въпроса, но това едва ли ще предпази някоя майка от депресия. По-важното според мен е близките (съпругът, родителите) да са информирани, за да знаят как могат да помогнат на майката да се справи със състоянието. Важно е да се знае, че това не е глезотия, а сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание.
Това, което описвате, не е никак приятно, но наистина не мога да си представя как няма да искам да видя детето си след раждането. Голямата беше една седмица в кувьоз, всеки ден ми обясняваха, че нв й са наред дробчетата, после сърчицето, после друго и тъй нататък (най-лоша възможна прогноза, че може да я загубим!!!!) Е, питам аз, каква депресия да ме гони????? Второто ми раждане беше изкуствено инициирано, бебето беше добре, но не съм си и помислила, че може да ми пречи, да не го искам и да се чудя как да му навредя. Ситуациите, които описвате, все си мисля, че идват от шок, сигурно при млади майки, които идея си нямат какво да го правят сега това бебе, като никой не ги е научил. Моля, нека психолозите кажат на какво се дължи! Но ако съм, права в предположенията си, същия шок човек преживява при първата работа, първия брак и т.н. всяка нова опитност, която му предлага живота, но там не се говори за депресия, а единствено за справяне със стреса.
Змайли позволи ми да не се съглася с теб, че следродилната депресия едва ли не е проблем на младите майки.. всичко е въпрос на психическа нагласа, която не всеки може да насрои в правилната посока и другия голям проблем са бушуващите хормони и ако е първо дете- тоталната смяна на приоритети и начин на живот..
Аз лично смятам, че всяка майка би трябвало до 1м след раждането ( в масовия случай това е периода, когато проблема се разраства, ако се е появил) да се консултират с психолог и да се вземат навременни мерки, а не да се чака проблема да стане очеваден за цялата рода и тогава да търсим помощ..
Аз лично смятам, че всяка майка би трябвало до 1м след раждането ( в масовия случай това е периода, когато проблема се разраства, ако се е появил) да се консултират с психолог и да се вземат навременни мерки, а не да се чака проблема да стане очеваден за цялата рода и тогава да търсим помощ..
Проблема наистина е много тежък.Само който не го е преживял не знае колко е жестоко.За съжаление аз съм от преживелите го 
Още се лекувам и се надявам и моля за пълно подобрение.
Няма да описвам подробности,не искам да стресирам никого излишно.
Змайли,не само че не исках да видя детето си,аз исках да го убия !
И не съм от младите майки,но ето на - случи ми се.
Пак казвам - беше огромен кошмар и само преживелият го знае закакво говоря...Болно ми е че повечето хора не ме разбраха,и ме гледаха като извънземно.Но съм благодарна и на такива като desykv които ми подадоха ръка !
Още се лекувам и се надявам и моля за пълно подобрение.
Няма да описвам подробности,не искам да стресирам никого излишно.
Змайли,не само че не исках да видя детето си,аз исках да го убия !
И не съм от младите майки,но ето на - случи ми се.Пак казвам - беше огромен кошмар и само преживелият го знае закакво говоря...Болно ми е че повечето хора не ме разбраха,и ме гледаха като извънземно.Но съм благодарна и на такива като desykv които ми подадоха ръка !
Смятам, че това е много сериозен проблем и трябва да има много повече информация за това. И то много преди раждането. И за двамата родители, а и за близките им. Да могат да имат едно на ум и да потърсят помощ навреме, ако разпознаят симптомите.
Аз лично не съм имала, но познавам две мами, които имаха проблеми. Ужасно е не само за тях, но и за близките им.
Гласувах с 1.
Аз лично не съм имала, но познавам две мами, които имаха проблеми. Ужасно е не само за тях, но и за близките им.
Гласувах с 1.
Беше повече от тъга, но се надявам да не премине в депресия. Змайли, аз пък исках да видя детето си, исках да го прегърна, но не можех. Единствените думи, които си спомням, от моето също така, предизвикано раждане и все още ехтят в главата ми са: "Губим детето. Подготвяйте я за секцио, трябва да го извадим........и т.н." Не искам да ти обяснявам какво беше в операционната, докато не ме приспаха...... Аз също не мога да се депресирам от проблеми, от това, че съм сама, че нямам и минута почивка, че съм постоянно на нокти дали всичко е наред...Това си е живот под натиска на стреса. Единствено се надявам в един момент да не рухна, да не ме врахлети изведнъж.....
Като ми дойде в повече се качвам на колата и карам, карам, карам. Знам, че и това е начален етап на една болест, но все от някъде се започва
Това е моят начин да разпусна. Трябва да си имаме някакви хитринки, с които да отпочиваме.
В крайна сметка от депресията страда най-вече детето, не близките, то има нужда от здрава мама. С две ръце гласувам за превенцията
N.B. Като се препрочитам звуча по-зле, отколкото съм......Май трябва да се замисля...
Като ми дойде в повече се качвам на колата и карам, карам, карам. Знам, че и това е начален етап на една болест, но все от някъде се започва
Това е моят начин да разпусна. Трябва да си имаме някакви хитринки, с които да отпочиваме. В крайна сметка от депресията страда най-вече детето, не близките, то има нужда от здрава мама. С две ръце гласувам за превенцията
N.B. Като се препрочитам звуча по-зле, отколкото съм......Май трябва да се замисля...
Говорят хората, но винаги съм мислила, че на мен няма да се случи. Сега казвам- няма застраховани. Ей така ме връхлетя. Ревях постоянно, имах мнооого тъмни мисли и за мен и за детето( първото) преодолях го с лекарска помощ за ~ месец. Но си нося последствия и да ден днешен- нервни кризи съпроводени с копривна треска. Доста рядко, но май ще е доживотно. Вторият път ми се размина- слава богу 
Да преживях тази депресия. При мен продължи много дълго. Когато спрях да кърмя положението се утежни двойно. Не искам да се връщам към тези спомени и забравени чувства. Смятам определено, че трябва да има превенция. Трябва да има и разбиране от околните а не когато избухнеш без "видима" причина да ти казват, че "психясваш".
Хайде и аз в отбора. 
PC (коте), позволи ми аз да не се съглася с тебе. Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз. Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива. Иначе бях чела. И по време и след бременността. И тук ти правят разни малки тестчета, но излишно май е да споменавам че отговорите си ги премислях, защото не исках да се издам и мислех, че проблема е само в мен и нещо е сбъркано с мен самата. Ей, така една нощ пак си помислих, че е по-добре да умре и се разревах, споделих най-накрая на Вальо, който ми каза "Ти не си добре" и на свой ред ревна, а аз седнах и пуснах анонимна тема. Е тогава от получените отговори разбрах, че всъщност не съм сама, че има и много по-зле от мен, тотално промених всекидневното си държание и нещата малко по-малко се стабилизират. Но
не забравям, че ако пак стане толкова лошо (беше за мен) ще потърся лекарска помощ и на следващия тест, ще отговарям както е, а не с премислен и пресят отговор.
PC (коте), позволи ми аз да не се съглася с тебе. Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз. Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива. Иначе бях чела. И по време и след бременността. И тук ти правят разни малки тестчета, но излишно май е да споменавам че отговорите си ги премислях, защото не исках да се издам и мислех, че проблема е само в мен и нещо е сбъркано с мен самата. Ей, така една нощ пак си помислих, че е по-добре да умре и се разревах, споделих най-накрая на Вальо, който ми каза "Ти не си добре" и на свой ред ревна, а аз седнах и пуснах анонимна тема. Е тогава от получените отговори разбрах, че всъщност не съм сама, че има и много по-зле от мен, тотално промених всекидневното си държание и нещата малко по-малко се стабилизират. Но
не забравям, че ако пак стане толкова лошо (беше за мен) ще потърся лекарска помощ и на следващия тест, ще отговарям както е, а не с премислен и пресят отговор. Препоръчани теми