Публикувана: 9 окт. 2020, 18:22 ч.
Последно мнение: 16 окт. 2020, 15:55 ч.

Мащеха-втори баща.

4 934
36
1

# 15 10 окт. 2020, 09:49 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 178

Имам мащеха,на всичкото отгоре чужденка.
Но баща ми се ожени за нея,когато аз вече бях на 19г.
В началото не исках да я приема,но тя не се отказа,положи всички усилия ,за да станем близки.
Невероятен човек е и сега сме в чудесни отношения.
Естествено тя не може да замести майка ми,не се е и опитвала.
Имам по-малка сестра,никога не съм усетила мащехата ми да ни дели по някакъв начин.
Даже на мен обръща повече внимание.

# 16 10 окт. 2020, 10:10 ч.

Мнения: 698

Аз съм извънбрачно дете (78 година така е определяно). Създателят ми съм го виждала 2 пъти.
Когато съм била на 3 майка ми се омъжва за баща ми. Винаги съм му казвала татко. Той също има дете - сестра ми. Никога не съм усетила баща ми да ни дели. За съжаление миналата година почина, но до последния си дъх можех да разчитам на него за всичко.
Майка ми всъщност е мащеха на сестра ми, но не се е опитвала да замести майка `и.
Мъжът ми има детенце от предишен брак, дефакто и аз съм мащеха, но не се опитвам да съм майка на детето му, по - скоро приятелка, тя е още мъничка надявам се и като порасне да ме харесва.

# 17 10 окт. 2020, 12:59 ч.

Варна
Мнения: 4 379

Чета ви от вчера и размишлявам по темата със заместването. За мен това е страх и комплекс на бившите партньори от двата пола. Нито децата ви, нито новите партньори помислят да ви заместят в животите си.
Мъжът ми им двама сина от предишен брак. С децата и с майка им се разбирам добре, не смятам да замествам никого.
Те не са малки вече и различават характерите ни, общуват все по-пълноценно и задълбочено, преценяват стойността на възрастните в обкръжението си, може би това усещат и родителите, и се ражда страхът от заместване, така си мисля.

# 18 10 окт. 2020, 13:53 ч.

София
Мнения: 22 700

По "наблюдения" е трудно. Ако не си вътре, трудно можеш да прецениш реално. Това са едни сложни отношения.
И тук едни жени се прехласвар какъв прекрасен втори баща са намерили на децата си, пък току се изпуснат за някое бивше дете и подобни.
На Уиш май беше осиновил дъщерята, което вече задава един съвсем друг наратив. Ама кой давал пари, кой водел на детска градина и кой ходел на представления, все още не значи, че детето се чувства добре.

# 19 10 окт. 2020, 16:31 ч.

Мнения: 2 375

Това са много сложни и деликатни отношения. А често се срещат. Мисля, че много зависи и от другия родител (кръвния). Ако няма уважение и стабилно семейство, детето, просто отражава това, което вижда.

# 20 10 окт. 2020, 21:55 ч.

Мнения: 1 007

Нагледала съм се на всякакви случаи.На някои и от болезнено близко, за съжаление.Има разлика дали родителя,който е "заместен" с друг е жив или не.Но за децата е трудно.Мъжете май много не ги грее, важното е жена да има.Има и истински родители,които...не стават.Важното е човек да е добър по душа,интелигентен и възпитан.Не може да се обобщи май.

# 21 11 окт. 2020, 03:08 ч.

Paris, France
Мнения: 17 734

Цитат на: _silence_ в пт, 09 окт 2020, 18:22

Незнаех как правилно да напиша заглавието. Според мен е много трудно чужд човек да замени най-близък. В повечето случаи е провал, ужасни отношения, унижения и тн. Но има и изключения. Аз например. Имате ли подобен опит с вас или децата ви?

Дъщеря съм на разведени родители. Никой човек не може да замени друг човек. камо ли чужд да замени близък.

Родителите ми никога не натовариха следващи партньори с моето отглеждане и възпитание Много харесвам повечето следващи гаджета и партньори на родителите ми, уважавам ги, някои ги чувствах близки, но те винаги са били близки на родителите ми, не моя рода.

Провали, ужасни отношения и унижения не е имало, защото родителите ми, съветвани от баби и дядовци с опит, овреме са сложили ясни граници. Съвсем не съм изключение.

На децата ми пастрок не бих причинила, а и не би било честно да натреса на мъж две чужди деца и да очаквам да ги отглежда, храни, търпи в къщи, да се съобразява с учебната им програма. .

Понеже съм видяла лоши отношения с пастроци и мащехи бях решила, че ако остана сама с дете, ще си излизам с мъже, но няма да живея с мъж и моето дете вкупом. Не обичам усложнения.

# 22 11 окт. 2020, 10:20 ч.

София/Севлиево
Мнения: 12 460

Майка ми и баща ми са се развели още преди да навърша 3 и после мама се омъжи за вторият ми татко,който също имаше дете от предишен брак и се роди сестра ми.Вторият ми татко беше много добър и грижовен (за съжаление и двамата с мама си заминаха през 2005-та).Мащехата ми също е много добра,но не съм живяла с нея и татко ми,а само през ваканциите ходех при тях.И все пак двете сме приятелки (наричам я кака,т.к е по-голяма от мен само с 11 години),а пък на вторият ми татко първо му виках чичо и после като се роди сестра ми съвсем естествено започнах да му викам тате.Със свекърите беше същото-сутринта преди сватбата бяха леля и чичо,а вечерта майка и татко,но това е друга тема...

# 23 11 окт. 2020, 21:55 ч.

Мнения: 788

Мъжа ми има дете от предишна връзка, тоест аз съм “мащеха”. Детето живее с майка си в друга държава и го виждам изключително рядко, когато се видим се разбираме добре, аз попринцип се разбирам чудесно с повечето малки дечица.
След всичко което виждам и изпитвам на свой гръб съм сигурна, че ако нещо се случи един ден и се разделя с мъжа ми не бих се събрала да живея с друг мъж поне докато дъщеря ми не стане на 16-17 години.
По мое мнение мъжете по-лесно приемат чужди деца и успяват да се грижат за тях.
Когато ми се е налагало да гледам сина на мъжа ми винаги съм се опитвала на детето да му е приятно с мен, мисля че успявам защото той винаги си ме търси и пита за мен. Да му бъда майка обаче нито искам, нито мога, на него мога да бъда просто много добра приятелка ако той пожелае един ден.

# 24 12 окт. 2020, 05:17 ч.

Мнения: 859

Баба ми, на която съм кръстена, е мащеха на баща ми. Остава сирак като дете. Ако не знаеш, че не сме "една кръв", няма и да разбереш. Обичахме се много. Беше прекрасна жена, строга, но справедлива, много хора я уважаваха. За съжаление бях малка, когато почина, а ми липсва и до днес. Но тя е била колежка на дядо ми (учители), познавали са се от деца, та не е същото като да се появи някоя непозната.

Но и аз съм чувала кошмарни примери - новата жена връхлита "с бутонките" и веднага прави сметка на имотите и парите, а детето го гледа като натрапник и излишен разход. А има мъже, които явно дотолкова се смятат за златни, че директно поставят условие на приятелките си с "ремаркета" да ги разкарват, ако искат трайни отношения.

Също мисля, че ако майката е жива и здрава, не е редно "новата" да се напъва да я замести. Но едно добронамерено отношение винаги си личи. С времето биха се напаснали с детето.

# 25 12 окт. 2020, 17:50 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 932

Наричам втория съпруг на майка ми "баща ми - баща ми". Едно, защото имам биологичен баща, съответно вторият съпруг е "баща ми - баща ми" и второ, защото този човек ми е два пъти баща. Та, баща ми - баща ми ми направи ужасната услуга, казано шеговито, да вдигне толкова летвата на грижовното, етичното, дълбокото общуване между родител и дете, онова, в което родителят наистина вижда детето и има истинска сетивност за преживяването му, че и досега ми липсва в зрелия ми живот.

За жалост, аз не успях да заема такава роля в живота на децата на съпруга ми, помагам с каквото мога отстрани.

# 26 12 окт. 2020, 22:36 ч.

Мнения: 2 375

При мен изначално никак не беше лесно. После вече с годините може би и двамата направихме компромис. Лека полека ми стана много близък. Така и не успях (просто не го казах) да му благодаря за всичко, което е направил за мен. Но може би той си го усещаше и без думи.

# 27 13 окт. 2020, 17:22 ч.

Мнения: 14 981

Лично не съм засегната, но имам близки, семейство с три деца. Съпругът почина много млад и остави жената вдовица с две малки дечица. Тя имаше пълната подкрепа на свекъра и свекървата. След пет-шест години се омъжи отново, роди се още едно дете. Вторият баща не е правил никаква разлика между децата, съвсем сякаш всичките са негови. Даже ако не знаех, нямаше и да помисля, че две от трите не са негови.

# 28 13 окт. 2020, 17:24 ч.

Мнения: 1 007

Де да го можеше всеки!

# 29 14 окт. 2020, 15:23 ч.

Мнения: X

Аз съм дете на разведени родители и имам чудесни отношения с вторите половинки на майка ми и баща ми. Имам близко семейство,където детето от първия брак на майката, нарича втория си баща - тате, а той го гледа като негово собствено. Така че хубави примери - колкото иска човек.

Препоръчани теми

Почивка с лошо начало...неясен край

Раздяла с властна жена

осиновената ми дъщеря

Как да се отървем от един насилник?

Причина:

Причина: