За бабите - майка ми я изгубих преди години, иначе щеше да ми е страхотна помощ. Свекървата просто не искам да я допускам, тя е супер настоятелна и обучителна, после ще разправя как е отгледала внучето... Знам че и аз съм си за бой, но ще се справя. Просто исках да си споделя с някой. То и от социална гледна точка, вече един месец не съм виждала нито приятелка нито никой, заради тоя вирус никой не иска да идва вкъщи, та явно и това се отразява
За да не завършвам негативно, преди няколко дни си мислех да ви питам за интимните отношения - не, че сега ми е до това де хаха, но ми е интересно възобновихте ли, ако да кога. Мен вече не ме боли долу, но още ме е страх. Нямам идея къде са били шевовете, как, и не знам кога ще се престраша физически (нали като изключим другите обстоятелства )