Много рядко се имали разногласия. Говорим по въпроса, ако се налага спорим и накрая стигаме до най-добрия според двамата вариант.
- Публикувана: 8 септ. 2006, 16:45 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 11:05 ч.
разногласия при възпитанието на детето
С мъжа ми обсъждаме как да постъпим и как да реагираме в различни ситуации. Като имаме разногласиq - спорим докато стигнем до консенсус. Не играем ролите на "доброто и лошото ченге". Никой от нас не иска да е "добрият " родител за сметка на другиq. И двамата играем със сина ни, разхождаме го, четем му, караме му се....Опитваме се да имаме единен стил на родителстване доколкот ни е възможно - така и детето не се обърква какво може и какво не
имаме разногласия по някои дребни въпроси, но това не нарушава хармонията в семейството.
а как да се справиш с тръшкането по земята:
остави я да се потръшка колкото си иска и детето само ще усети, че така няма да постигне кой знае какво. ще си полежи на земята, ще си попищи, ще си блъсне главата в земята няколко пъти, пък ще се откаже ...
а как да се справиш с тръшкането по земята:
остави я да се потръшка колкото си иска и детето само ще усети, че така няма да постигне кой знае какво. ще си полежи на земята, ще си попищи, ще си блъсне главата в земята няколко пъти, пък ще се откаже ...
А как да се справя с тръшканията по земята ,когато и откажа нещо,само при мен "прилага"тези номера.
Ако имаше начин, всички да сме се справили до сега. Нормално е с мама да си позволява глезотии и тръшкания. Ако можеш да бъдеш твърда лека полека ще се отучи - познавам твърди мами. Аз самата не съм от тях и си се тръшкаме. Като порасне и почне да разбира смятам да затегна режима, ама сега май му е рано.
Иначе тук препоръчват да се игнорира подобно поведение на детето. Обръща му се вимание само когато е много избесняло и очевидно не е лигня, а има някакъв проблем
Много бързо забрави лошия навик 