Здравейте! Досега само четях написаното,но сега реших да пиша е аз.Как се справяте когато имате различни виждания при възпитанието на детето/децата Ви.Съпругът ми например е много строг с дъщеря ми /5г./,докато аз не толкова.Как е при Вас.Просто искам да разбера как се справяте в подобни ситуации.
- Публикувана: 8 септ. 2006, 16:45 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 11:05 ч.
разногласия при възпитанието на детето
И моят е много строг и с двете деца особено със сина, който е и по-голям. Аз съм по толерантна, по-емоционална, по-мила, по-състрадателна...За жалост тези черти от характера ми се тълкуват някой път погрешно и започва война с обвинения от сорта: "Ти нарочно не се караш на децата, за да те обичат теб повече...ти ги настройваш против мен...ако продължаваш така ще ти се качат на главата..." и т.н. 
В една книга пишеше, че не трябвало да има разногласия във възпитанието, защото детето се научава, че при едната баба е едно, а при другата - друго и при мама - трето, тати - четвърто...
Заех се аз по книгата да създавам един стил у всички. Изводът е, че този който е писал книгата или не е гледал деца, или ги е гледал сам, или не зная какво да мисля.
След като видях, че не е възможно всички да сме с еднакви условия пред детето, започнах да намирам предимствата в разногласията
В края на краищата в живота няма да има учителки или всякакви други хора, които да се наговарят да действат еднакво.
Заех се аз по книгата да създавам един стил у всички. Изводът е, че този който е писал книгата или не е гледал деца, или ги е гледал сам, или не зная какво да мисля.
След като видях, че не е възможно всички да сме с еднакви условия пред детето, започнах да намирам предимствата в разногласията
В края на краищата в живота няма да има учителки или всякакви други хора, които да се наговарят да действат еднакво.
Всъщност не са разногласия.Относно възпитанието и сме единодушни,но явно аз съм по-търпеливата-на два пъти я плясва вече 
Определено не винаги имаме еднакво мнение по всеки въпрос, но сериозни разногласия нямаме. По тази причина по един и същи въпрос пред детето не даваме различни сигнали, ако татко му е казал едно, дори и да не съм съгласна потвърждавам казаното и обратното. В общи линии мисля, че и бабите са възприели този начин.
Здравейте! Досега само четях написаното,но сега реших да пиша е аз.Как се справяте когато имате различни виждания при възпитанието на детето/децата Ви.Съпругът ми например е много строг с дъщеря ми /5г./,докато аз не толкова.Как е при Вас.Просто искам да разбера как се справяте в подобни ситуации.
Тези разногласия са ежедневие при нас. И моят съпруг като твоят се държи строго и се опитва да строява децата. Особено голямата. Тя отнася възпитателните му мерки и заради малкия, който за сега не се поддава на управление.
Моите опити да му обясня до какви последици може да доведе прекаленото стягане и стресиране водят до репликата, че много ги глезя и съм ги оставила да си правят каквото си искат, което означава че съм лоша майка.
Нямаме, за щастие... Понякога се появяват колебания за едно или друго, но те са взаимни - обсъждаме ги насаме и стигаме до общо решение. Освен това спазваме железния принцип, пред децата да сме винаги като едно цяло. Няма такива "питай майка си", "кажи на баща си"... Каквото е казал единия, дори и да е грешно за момента, другия го поддържа. Бабите нямат право на глас, те само изпълняват
С мъжа ми обсъждаме как да постъпим и как да реагираме в различни ситуации. Като имаме разногласиq - спорим докато стигнем до консенсус. Не играем ролите на "доброто и лошото ченге". Никой от нас не иска да е "добрият " родител за сметка на другиq. И двамата играем със сина ни, разхождаме го, четем му, караме му се....Опитваме се да имаме единен стил на родителстване доколкот ни е възможно - така и детето не се обърква какво може и какво не
имаме разногласия по някои дребни въпроси, но това не нарушава хармонията в семейството.
а как да се справиш с тръшкането по земята:
остави я да се потръшка колкото си иска и детето само ще усети, че така няма да постигне кой знае какво. ще си полежи на земята, ще си попищи, ще си блъсне главата в земята няколко пъти, пък ще се откаже ...
а как да се справиш с тръшкането по земята:
остави я да се потръшка колкото си иска и детето само ще усети, че така няма да постигне кой знае какво. ще си полежи на земята, ще си попищи, ще си блъсне главата в земята няколко пъти, пък ще се откаже ...
А как да се справя с тръшканията по земята ,когато и откажа нещо,само при мен "прилага"тези номера.
Ако имаше начин, всички да сме се справили до сега. Нормално е с мама да си позволява глезотии и тръшкания. Ако можеш да бъдеш твърда лека полека ще се отучи - познавам твърди мами. Аз самата не съм от тях и си се тръшкаме. Като порасне и почне да разбира смятам да затегна режима, ама сега май му е рано.
Иначе тук препоръчват да се игнорира подобно поведение на детето. Обръща му се вимание само когато е много избесняло и очевидно не е лигня, а има някакъв проблем
Много бързо забрави лошия навик