ОСМИ клас 2020/2021 - "С къса клечка или не, ОСМОКЛАСНИКЪТ e все добре!"

Мразя робуването на марки. Малкият ми син и щерката са износили дрехите на половината приятелски деца. При набора нямаше как да стане, защото той беше първото дете в компанията.
В същото време има определени спортове и хобита като ски и маунтин байк, които са си скъпи. Но и там има варианти за втора употреба.
Опитвам се да ги науча, че важни са преживяванията, а не вещите, които се чупят, губят, крадат ги, остаряват... Вещите са, за да служат на нас, а не ние на тях...
Пари харчим за пътувания в България и чужбина. В тази ситуация сега това най-много ме дразни - не се усещам комфортно да си планирам разни неща.
Наборът разказа, че всяка седмица при тях идват бивши дванайсетокласници и им разказват какво правят сега - надъхват ги един вид. До момента са дошли хора с най-разнообразни интереси, от право, икономика, японистика, други източни езици до инженерни специалности, което ми хареса. Последно е било едно момиче, което си чака резултатите за 5-годишна стипендия в Япония, за което е държала изпити по японски, английски и математика. Последната на доста високо ниво.

Доня, понякога хартията е по добър вариант. И двете ми деца ходят на школа по английски. Имат изпити (от тези, четири компонентите) и в края на всяка учебна година и за защита на ниво (по английската система). Винаги има избор за хартиен носител и електронен вариант. И винаги отказват да правят електронен. Знаят за какво става дума. Всяка година един от тренировъчните тестове е в електронен формат. Казват, че с хартиения е по-удобно, бързо и лесно. Имаш поглед на всички листа едновременно и не трябва да скролваш напред-назад.  Може да пишеш в разхвърлян ред и е по лесно да видиш какво остава.
Тази година, набора беше с комбиниран изпит. Части на електронен вариант, част присъствено. Имаше няколко въпроса, на които каза, че в последния момент ръката е мръднала и е маркирал съседния отговор . Беше малко ядосан, че така лесно може да стане грешка.

И ние не робуваме на марки и модни тенденции (ябълката е недолюбвана от младежите у дома). Имат телефон от китайските производители. Даже таткото е с най-простия с копчета, защото "телефона е за разговори и ако му трябва Интернет, ще си ползва компютър". И е голяма мъка и смях, като трябва да използва (само да отговори на звънене, за набиране и дума няма). А е супер програмист, на ниско ниво. Може да измисли телефон, но не и да го ползва
И за дрехи не са придирчиви. Да са удобни.  И от други деца преносваме, и от втората употреба има.

Набора няма мераци за айфон, но той ползва телефона си само като слушалка. Телефона му не може да се свързва към WiFi мрежа след една повреда, но пак отказа нов телефон. От 2 месеца го ръчкам да му купим нова раница, не искал. Аз съм по-консуматорски настроена, харча много за книги и прежда! Мечтата ми е да си имам ателие, в което да си плета за удоволствие!

Моето осмокласно съвсем доскоро беше с телефон с копчета.
В тази връзка какви безплатни приложения бихте ми препоръчали за родителски контрол на тийнейджърския телефон - колко време с кое приложение си губи?
Мисля, че беше коментирано, но тогава не ме интересуваше и не си и записах.

Хммм...на марки не държа, особено що се отнася само за рекламни такива - като Адидас например. Но на качествени марки, когато се отнася за спорт се налага да държа. Вратарските ръкавици, волейболните наколенки, маратонките за зала при волейбола...няма как.  За маратонки напоследък сме се насочили към Mizuno. Но търся и избирам това което е на промоция, без да давам много избор на цвят например. Инъче финансово няма да се справим
Телефоните - на марки не държат, но искат да работят добре,  да не насичат на клипчета и игри
За дрехи - ами малкия е за ожалване в нас Все износва от големия. Поради малката възрастова разлика, дори не се налага да прибирам. Като видим, че на големия му е поомаляло нещо при следващото изпиране се прибира в на малкия гардероба

Охо, супер! Ще дам на пубера да прочете, че не е единственият с обикновен телефон с копчета!
Аз всъщност въобще не исках да има смартфон. В четвърти клас, във Варна работеше почасово - чистеше нашият вход един път седмично и получаваше 45лв, за Коледа сам си купи часовник-телефон Майки. Бяха доста модерни тогава и сам си плащаше месечната такса от 8лв. Изкара с него и пети клас тук, обаче му се смеели, драми , рев... Като му свърши договора, баща му в началото на 6кл отвори кутията на Пандора и купи смартфон. Сам казва, че е създал чудовище. Моя се престрасти направо. Баща му искаше за Коледа да купи плейстейшън, да играем заедно, зимата когато няма какво да се прави. Категорично забраних! Ваканцията преди 7кл, моя като вампир я прекара в стаята си с телефона. А на 200м от нас има басейн, идват деца на лагери... От както не е зависим от устройство е друг човек - спокоен, наспан, учи по добре, лятото е почти изцяло вън с кучето, колелото, на басейн, по двора.

Аз се уча да плета, давай да се срещаме на клюка и урок

Аз съм винаги готова за Месинджър или Вайбър видео кафе 🥰

За много усмивки! (Откраднах снимката специално за вас

Fifiana, Life360 ползвам аз за локация.

                12-ти клас там отдавна са на 3 дни присъствени и 2 - ДО.Сега още не се знае как ще продължи.До колкото разбрах ще карантинират само 12-я клас,в който има дете с положителна проба на ковид.Другите за сега са на предишната схема.
               Относно марковите парцалки и джиджавки - аз воювам срещу тях,като купувам  дрехи основно следейки състава на материята.Купувам това,което ми харесва и се стремя на малките да знам предпочитанията и тийн-модата.Изрязвам от години всички етикети,не за да скрия марката,а защото са сложени на места,на които лично на мен ми пречат,а има и такива ,които драскат и ми създават дискомфорт.Така,че получават дрехите без възможност да установят на коя фирма са.До сега рекламация нямам.Дъщерите се чудят как така винаги харесват купеното от мен,а вечно мрънкат ,когато те им купуват нещо без присъствието на децата.На приятели и колежки нося постоянно омалели дрехи с етикети,които не са свалени,защото не са одобрени от дечурлигата.Пролежават в някой шкаф докато омалеят и след това слизат при мен. И сега на пострадалата в у-ще девойка ,която все още лее сълзи на дивана,занесох купени за РД та да я поуспокоя.Явно за РД ще търся нещо друго.

Didia, поста ти ме подсети да напиша нещо - Не искам по никакъв начин да приемаш лично това което ще кажа. Това е мое собствено виждане и знам със сигурност, че не е миродавно
Аз много се дразня, когато бабите ни (особено свеки ) купуват дрехи за децата. Смятам, че това е наше задължение и се справяме успешно с това. Изобщо не обичам да ми се месят в живота. Дразня се и от ежедневното "Здрави ли сте?"
Изпратих ги по живо, по здраво още на първия ден след като се роди детето(имаха мераци да помагат) Сякаш сме неспособни да се справим.
Изобщо съм проклета снаха (май и дъщеря)

Аз бях доволна от ходенето с униформа 4 години на младежа. Купувах малко по голяма и си ходеше с нея 2 години. И по евтино излизаше, и всяка сутрин не се чудех какво ще облече.
От две-три години давам право на избор над блузите на пубера, за сега съм доволна от избора му , но както казах, влизаме в H&M и каквото, такова.

             MollyBy,изобщо не се притеснявай,че можеш да ме засегнеш по някакъв начин изказвайки своето мнение.Отдавна съм над нещата.Нали се сещаш ,че трябва вече поне малко да съм поумняла на тази възраст /или поне така си мисля/.
              На мен ,когато бях млада и с малки деца, никой не ми е помагал ,а и ММ доста години работеше в провинцията,а аз с бебе на един месец и дете на 3г и 6 м останах съвсем сама без помощ.ММ пътуваше всеки петък вечер и се връщаше всеки понеделник сутрин на работа.Тогава си обещах,че ще помагам колкото мога и когато потърсят помощта ми.За щастие не съм свекърва. Разбирам се чудесно с децата си , а и със зетьовете не съм имала проблеми.Който ме познава много добре знае,че не премълчавам и не говоря зад гърба на никого.Ако има нещо казвам в прав текст.Живеем в една кооперация и от бебета децата са си при нас.Децата на малката дъщеря гледаме от 9 и съответно второто от 6 м ,защото тя се върна на работа.На голямата помагахме,защото тя си стоя повече в къщи.Така,че живеем малко патриалхално - едно семейство в три апартамента. Отивам при тях ,когато имат нужда или ме повикат.Когато готвя или правя нещо друго за похапване винаги им занасям./Тогава само не чакам да ме повикат,но не са ме върнали до сега /
              За купуването - ами обичам да купувам и ... е истинско удоволствие за мен да издиря нещо интересно,оригинално и нестандартно.Няма значение дали това е предмет,дреха ,аксесоар или някоя джунджурийка.Е,може и да е недостатък тази ми мания,но.....оплаквания няма. Никой не ме е задължавал или забранявал да правя подаръци на децата си.Без значение дали са моите или внуците.Никой не приема моите подаръци ,като нещо задължаващо.Когато  човекът ,на когото правя подарък,ми е безразличен просто давам една сума и.....толкова.Не влагам емоции.Не знам дали можеш да разбереш точно какво изпитвам когато видя нещо хубаво ,дреха например и си представям как стои на конкретното лице.Е,няма сила ,която да ме спре да не я купя.Може и да ми е недостатък или мания това отношение ,но се радвам когато видя нещото в употреба.Старая се да съм в час с вкусовете и предпочитанията им и отдавна съм установила ,че почти никога не греша при избора.Съобразен е на 100 % с предпочитанията.
             И сега за да успокоя Неда /с разтегнати връзки на глезена и плачеща непрекъснато/ реших да и занеса подаръци купени за РД ,който е след седмица.Занесох ги в деня ,в който пострада и днес когато отидох да видя как е вече беше се накиприла.Ами радвам и се! За това пък мен вече ме човърка мисълта къде и какво да бъде за РД!
            Всеки си има мании и особености и.....за сега моите на никого не са пречили или досаждали.Освен на ММ вероятно,защото той си има свои и понякога му развалям волно или неволно плановете.

            ПП.Пропуснах нещо важно - за миг не съм си представяла,че не могат да се справят сами или ,че нямат възможности.Дори обратното - справят се чудесно и възможностите са им далеч по-големи от моите.

Ох, дано се оправи бързо момичето! Как се случи?