Как/къде създавате нови познанства?

Точно така - човек сам си слага бариерите.
За евентуалното присмиване - като излезе сред хора, човек забелязва, че на околните рядко им пука и изобщо не се вглеждат чак толкова, колкото сам се страхува. Само че, докато стои сам, страховете му обрастват с всякакви фантазии. И както казах - губят се социални умения.

Не е задължително всички да общуват. Темата е за тези, които искат и са склонни да станат от дивана.

Аз съм много социална. Единствените десет години, когато съм искала да съм сама,  беше от 2 до 11 -та година на големия ми син и то защото се държеше непоносимо и всички ме обвиняваха, че не го възпитавам. Беше ми писнало да им слушам простотиите и си ходихме сами навсякъде. Но дори и тогава страшно се привързах към няколко колежки и нуждата си от социални контакти задоволявах в работата, като ги натоварвах с моите драми с детето, те пък ме натоварваха с техните драми с мъжете, така че бяхме квит.

В такъв случай съжалявам, че си се trigger-нала от нещо, което аз не съм казала или дори намекнала по никакъв начин, и си решила да изравниш точките с язвително включване.
Но няма как авторката да пита "Хора, кажете къде да се запозная с нови хора във възрастта 20-30, около мен е пълно с хора, които се чувстват самотни" и аз да й напиша "Че за какво са ти?" Това искаш от мен на практика. Няма как да стане. Не критикувам твоя или нечий чужд начин на комуникация, изказвам се по темата.

Но използвам момента да наблегна - общуването трябва да е качествено, мислех, че се подразбира - буквално във всеки абзац съм писала някое от следните:
- научаваш нещо ново
- общи интереси
- сходни характери.
Целият ми пост се върти около "Бъди интересен човек и срещни други интересни хора" и в прав текст съм написала да не се фалшивее или да се изнасилват ситуациите. Не е случайно, имам предвид точно това: намери СВОИТЕ хора. Завърших с "изградила съм си среда от нулата" - това значи "заобградена съм от хора, с които общувам качествено, с които се обогатяваме взаимно", а не "имам случаен сбирщайн от познати, с които си дрънкаме глупости на кафе колкото да не заспим". Даже си мислих да допълня повече за въпросното състезание и как на него имаше 40 човека със сходен манталитет, с всеки от които щеше да си струва да започна разговор - което дори като замисъл дава много по-голяма гаранция за основа на приятелство отколкото случаен рожден ден на приятел, където има всякакви хора и ми се покачва вътреочното налягане от толкова eye-roll-ване (наум, разбира се :д).

Та, послание и към авторката, и към всички в сходна позиция - с уговорката, че не искам да звуча като гуру, просто да споделя какво мен лично ме кара да се чувствам добре и genuine:
Не правете жертви. Не се карайте да комуникирате с хора само за да има с кого да излизате. В голяма компания наистина може да има някой, който не е съвсем ваш човек, но може да има и такъв, който е. Истинското клик-ване между хората се усеща и си личи, търсете него. Комуникирайте по теми, които лично на вас са интересни, никога не знаете дали срещу вас не стои човек, който не споделя същата страст. Искрената страст по дадена тема си личи и е изключително заразителна и притегателна! Пресявайте си средата, не бъдете скептични към нови хора, но и не се притеснявайте да изключите от нея човек, когото сте включили преди месец-два-година-пет години. Спирам до тук, че ще се отплесна към друга моя любима тема, а именно качествената комуникация под надслов "Хората не четат мисли!", а това е съвсем отделно

Не ги разбирам тези примери с познанствата с продавачки и ето колко лесно било. Какво познанство е, въобще името им научихте ли? На тях им се плаща да са любезни с клиентите, току-виж сте станали редовен клиент и ще направят повече оборот. За какво служи това познанство, как ще го развиете, следващия път на кино ли ще я поканите?  По-малко самотни ли станахте? То и аз разменям по някоя дума с един симпатичен бариста, много е мил, откакто му оставих голям бакшиш, но чак пък познанство да го водя...

Примера с продавачката ме подсети за един познат американец, който се премести в бг заради жена си. Та човека се сприятеляваше с всеки и накрая толкова беше си говорил с една продавачка, че тя му стана частен учител по български.
На рождения си ден беше поканил 50 човека... някои хора и сватби не правят с толкова, а накрая се записа на психолог, защото беше изпаднал в депресия, че се чувства самотен и неуспял.

Аз харесам някой мен да ме заговаря, а не аз да заговарям, но обикновено екстровертите понякога много рязко ми влизат в пространството и чак ме плаши това, някои срамежливи като мен пък ми изглеждат странни от стрес. И накрая пак предпочитам в общи компании, на работа... да се запознавам.
Иначе онлайн много пъти съм заговаряла и сама някого , но нямам очаквания да се получи каквото и да е, дори напротив , но поне не ме изважда рязко от конфортната ми зона.

Това ще е доста полезно. А и е по темата.

Варианти има различни. Има хора, имат трудности в самата вербализация. Не са научени като малки, а това трудно се учи като по-голям. Колко силно да говориш, кога и как да прекъснеш, как да реагираш, ако те прекъсват.
Такива хора, дори и да имат хобита, интереси, и да имат какво да кажат, трудно общуват.
Има други случаи, има хора без нито едно хоби, 0ла. Нямат интереси. Нищо не ги вълнува. Вълнува ги да се наядат, да имат подслон. Искат и гадже/мъж/жена. Те буквално нямат какво да кажат. Говорят за работа, кой колко лошо се държал, колко много работа имало, какви интриги имало, другите колко са глупави. А може и просто да си мълчат.

Та, ако е възможно, проблемът трябва да се раздели на по-малки. И да се борят те. Не винаги става генерално.

За заговарянето, по-специално мъже към жени, жените реагират съвсем различно. Някои се чудят защо мъжете не заговарят. Други се чудят защо мъжете не заговарят по-малко. Понякога се случва нормална реакция. Приветливост. Оттам нататък, или поставяш граница, ако нямаш интерес, или обратното. Но пък в други случаи се случва крайно неадекватна реакция от някои жени. Или някакъв неадекватен уплах, или пък обиди и агресия. И това е, което засяга мъжете. И ги възпира от нови опити.

п.с. стига с тия екстроверти и интроверти. От много отдавна съм го забравил това разделение.
Това са етикети, рамки, които подсилват вярването.
Всички сме хора. Това имам предвид, че не се дава достатъчно "шанс".
Може пък интроверт да заговаря. Нали и той е човек, и той иска да се запознае с хора.

Орион, откъде го изсмука този пример?

Повечето са като Кристина - ляляне и товарещи с "интересния" си живот, проблеми, и фантасмагории.
Оплаквачи и мрънкачи нямам около себе си.
Не товаря никой с нищо, още повече пък седя някой да ми се обяснява.

Да благодарим на Бамби, че ни "научи", така де, приказката за краставичарите и краставиците я знаем.

Клишета след клишета се повтарят, неща които отдавна са ми ясни, дори и аз съм ги повтарял.

Айде, айде, или можеш и имаш социални умения, или нямаш.
Няма средно положение.
Няма такова нещо, като "забравя се".
Нищо не се забравя.
До интелект е.
А практиката отдавна е на "мускулно паметно" ниво.
Който има нужда от "коучинг", да ходи по глупави семинари от рода на Кобилкините и глупавите "инфлуенсърчета".

Също пишете на български, стига сте смесвали английски думи в контекст.
И аз го правя от време на време за по-бързо, но не постоянно.
От подчертавания и натъртвания също няма нужда, няма малоумни тук.

Забравих да кажа, че на този рожден ден с 50 човека аз не отидох, защото ме уплаши броя на хората. 😐😐😐 това беше преди 2 години, естествено повече не ме покани. Та преди време сякаш и аз бях "самодостатъчна", общувах с 1-2 защото държах да е много лично и дълбокомислено.... само дето тези хора не са ти семейство, и накрая трябаше да станат някои неща да се осъзная, но малко късно сякаш.

Е, ако човек чака 40 години да се осъзнава, ясно че някои неща ще осъзнае по трудния начин.
Не го приемай лично, имам доста такива примери около мен.
Там е работата, че много хора не са честни спрямо себе си. Залъгват се упорито, въртят някакви сложни мисловни схеми, оправдания. Имат обяснение за всичко, което правят, и най-вече не правят. Философи са, нищо не можеш да им кажеш, и все само те са прави и най-много знаят. И накрая, след ХХ години, ама що така, ама какво да правя сега.
А нещата не са толкова сложни. Елементарни са. Виждат се тенденциите. Просто хората си поставят капаци и движат в слепота. Ден за ден.
Пак се повтарям, говоря по принцип за мои познати.

Колкото повече остарявам, толкова по-екстровертна ставам! Използвам всеки удобен момент и място да се запознавам с нови хора. Жалко, че стана хладно и седя повече вкъщи. Надявам се да ми се отвори работа лице в лице с нови хора.

Какъв е проблемът в рождения ден с 50 човека? И аз съм правила такива, прекрасно сме си изкарвали. Иначе съм интроверт по-скоро.

Вече не виждам никакъв, точно обратното, но тогава се притеснявах, защото познавах единствено рожденика и се тревожех дали всички други вече не се познават и са на групи И аз как ще им се натреса, после пък как ще се прибирам сама и ей така не отидох.

Иначе съм ходила на такава нова година, но с познати, а не сама, на самото събитие е имало доста нови хора, с които съм си говорила и после с никого повече не се видях.

Фрий, да, и при мен е така малко, или много.
Но в момента тази зима, може би и пролет, не е много до "контактвания", въпреки че го правим.
Определено много хора се затвориха хипохондрично с кризата.
А се очаква сега и икономическа такава.

Няма проблем, Параход, екстра е.
Чудесен начин за срещичка с много хора едновременно, запознанства, размяна на лафче, флиртове и контакти.

Явно има нужда от подчертавания. Имаше горе, защото с момичето не се бяхме разбрали и ми скочи за нещо, което аз не съм имала предвид в никакъв случай. Явно има и сега:
Авторката е пуснала тема. Отговарям на нея. Съжалявам, ако на теб или на Пеперудката, или на някого другиго не му е лично полезно, това не означава, че коментарът е безсмислен, че е клише и не знам си какво. В крайна сметка е публичен форум, няма как съдържанието да е като в разговор 1 в 1 и да е специално пригоден и полезен за всеки четящ индивид. Това, от което няма нужда, са женски пасивно-агресивни коментарчета с препратки към народни поговорки. На мен като нещо ми е ясно, просто го пропускам.

И не е вярно това със социалните умения. Социални умения се учат, както и много други. На някои им идват отвътре, на други не, но както с много други неща - готвене, ремонт на коли, ходене на токчета, учене на език, се учи.  

Не видях и аз къде е коментирана ситуацията на Ореон, но и аз познавам такива хора, които се зареждат с такъв тип комуникация. Мен адски много ме натоварва. Един познат имам - на него 2 часа (буквално, не преувеличавам за драматизъм!) му отнема ходене до кварталния магазин, защото среща 5 човека по пътя и с всеки си говори. Продавачки, бармани, случайни момичета, които вървят намусени, с всички е така. И има талант, никой не му се сърди. С него сме говорили, той наистина не проумява нуждата от тишина, него говоренето го зарежда. И има талант - десетки пъти съм го виждала как предразполага и разведрява хора с най-различни характери, никой не му се сърди
Но не говорихме сякаш за това?

То и аз съм правила, но беше през купонджийския ми период в гимназията преди доооооста години. Сега трудно ще изтрая 2-3 часа на подобно събитие, а какво остава да го организирам.