Как/къде създавате нови познанства?

  • 10 391
  • 251
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 1 007
Има я и финансовата страна. Хората се свиват в черупката си, скапани от работа и не им е до нищо. Депресии и скандали не са рядкост.
Просто не им достигат средства и време за хобита и разтоварване. Особено семейните, появяват се деца, ипотеки и времето е кът.

# 196
  • Мнения: 4 706
Случвало ми се е да стана близка с някого, с когото наглед нямаме нищо общо, нямаме общи интереси, но като сме били в някаква среда сме се опознали и паснали.
Имах колежка, която всеки ден беше някъде... салса, фитнес, още една работа по едно време си намери, после някакви застраховки взе да прави ... нон стоп много и различни контакти, но постоянно ми казваше, че се чувства много самотна.
Според мен човек ако няма семейство докато е станал на 25-6 оттам нататък се чувства самотен.

То ако само първичните хора бяха самотни ... То даже те са добре, защото някои и не го осъзнават или нямат нужда от друго.
Проблемът е именно липсата на среда, и това че онлайн общуването уж отпуска, а накрая замества реалното такова

# 197
  • Мнения: 13 587
Monet,
не е само финансова. Просто с възрастта се настанява физическа и духовна умора.
По соца никой не работеше кой знае колко ("аз ги лъжа, че работя, те ме лъжат, че ми плащат") и нямаше особен зор за нищо (макар че и големи хубосии нямаше), та на хората им оставаше време и ресурс повече да се събират, разговарят, играят карти...  Стресът и неизвестността са си убийци на удоволствията. Все пак да не забравяме и че живеем в първото глобално бедствие от 1945 година насам.

Според мен човек ако няма семейство докато е станал на 25-6 оттам нататък се чувства самотен.
Сигурно зависи къде и как живееш. Аз създадох семейство на 32 почти, чудесен ергенски живот имах и нищо не ми е липсвало - нито кариера, нито пари, нито забавления. Не е като на 20 да купонясваш гол като пушка и без никаква представа кое от нещата, които хвърчат, се яде. А и днес браковете и ражданията се изместват във все по-късна възраст (далеч не е само български феномен), почти не познавам млади хора, които на 25 са семейни. Преди дни моя близка приятелка, страхотна и общителна мацка с отлична работа, образование и социално положение, роди на 41 - за пръв път.

----
П.П. Дорис, не мога да се сдържа да покажа на теб и на останалите как са го правили колегите през 1965 г. Simple Smile

Последна редакция: пт, 30 окт 2020, 15:06 от Параход

# 198
  • Мнения: 5 578
Самотните хора масово са скучни.
Всъщност зависи какво разбираш под "НЕскучно". Ако е да се води лековат разговор с нотки на семпъл хумор, ама само семпъл, то да, скучни са. Самотните хора, точно защото са сами, разполагат с ужасно много време да наблюдават, разсъждават. Съответно наблюденията им са невъобразимо по-големи от тези на хората, потънали в битовизма на... кредита, апартамента, новите плочки за банята, детето, градината, какво ще каже учителката ако... Стига да има кой да се поинтересува от тези наблюдения.
Освен това трябва да се прави разлика между самотни хора и такива, които обичат уединението. Има тънка разлика помоему.

# 199
  • София
  • Мнения: 4 668
Брех, 65 та година са извадили уиндоус, офис пакет и компютър с принтер със 100 шрифта.
Наистина са били много напред от ОФ-то.

Има различни хора. Някои от самотните наистина  мислят задълбочено за Вселената, теорията на относителността, черните дупки и извънземните.
Други не искат да мислят за нищо (дори и да имат интелект) и циклят, в елементарни мисли. Ако искат да избягат от самосъжалението, решават кръстословици и судоку. Или гледат филми до припадък. Това не ги прави глупави. Но чак пък житейски философи с наблюдения, далеч не всички. А и дървени философи има също.

Общото, което обединява всички е мързелът. Ако не беше така, щеше да се раздвижат повече, когато е трябвало, излизане, спорт, фигура и все някой щеше да ги изкара от черупката им на съзерцание на Всемира.

# 200
  • Мнения: 11 455
Тангра, с мързелът ме спечели. И аз мисля, че който иска си намира мъж/жена, ражда си деца, изплаща си ипотеки и си живее елементарно. Който го мързи, никой не му е виновен, че е самотен.

# 201
  • София
  • Мнения: 4 668
Може би мързел спрямо претенциите е по-точната дефиниция.
Също и взимане на сериозно/перфекционизъм.

Имал съм пример, казвам, прави това, прави онова, ама еди кой си не правил, а на него му се получило. Е, ама той/тя не е с претенции, като твоите!

# 202
  • Мнения: 1 590
Емоционалната близост, сродност сближава.  Сходното мислене, светоглед, интереси също. Иначе може да се срещаш и общуваш с много хора, но между тях да няма човек, който чувстваш душевно, емоционално, на инстинктивно ниво твой човек.

# 203
  • Мнения: 3 505
Тангра, с мързелът ме спечели. И аз мисля, че който иска си намира мъж/жена, ражда си деца, изплаща си ипотеки и си живее елементарно. Който го мързи, никой не му е виновен, че е самотен.
Да ве, хваща първия срещнат, прави/ражда деца от човек, когото не обича, а после се сеща, че другите живеели, а той съществувал. Самотата е душевно, а не обективно състояние. Не са един или два случаите на хора, които са самотни и във връзки, и с деца, и с внуци. Не са един или два случаите на хора, които са без партньор/деца/пари по независими от тях причини.

# 204
  • Мнения: 2 477
Всъщност зависи какво разбираш под "НЕскучно". Ако е да се води лековат разговор с нотки на семпъл хумор, ама само семпъл, то да, скучни са. Самотните хора, точно защото са сами, разполагат с ужасно много време да наблюдават, разсъждават. Съответно наблюденията им са невъобразимо по-големи от тези на хората, потънали в битовизма на... кредита, апартамента, новите плочки за банята, детето, градината, какво ще каже учителката ако... Стига да има кой да се поинтересува от тези наблюдения.
Освен това трябва да се прави разлика между самотни хора и такива, които обичат уединението. Има тънка разлика помоему.
Много добър и точен пост, хареса ми. ;_)

# 205
  • Мнения: 22 593
На мнението на Танграта съм. Колкото повече се изолира човек, толкова повече губи инерцията на простия неангажиращ разговор, на общуването като цяло. Сега пак някой ще каже "аз не искам прост разговор, простите неща не са за сложни персонажи като мен, под диалог радикален ли е политическият ислям не слизам". Еми... има си причина значи да те подминават хората.

Не са виновни компютрите и телефоните за самотата на хората.

# 206
  • Мнения: 3 505
Стремежът към прекомерна ангажираност с развлечения твърде често е неосъзнато бягство от самотата. Сакън да не останеш насаме с мислите си и да осъзнаеш колко си самотен и нещастен. Иначе това с неангажиращите разговори е като карането на колело - не се забравя, но не всеки има потребност да провежда такива, надхвърлящи елементарната любезност.

Последна редакция: сб, 31 окт 2020, 10:46 от +-123

# 207
  • София
  • Мнения: 4 668
Оправданията могат да са всякакви. Един може да се оправдава и търси прекомерна ангажираност с развлечения или хобита.
Друг може да се оправдава с точно обратното, и да му бъдело прекомерно да излезе 1 път в месеца от жилището си.
Случаи всякакви. Преобладават 2 те, обаче. Поне при моите наблюдения.
А и има доста голяма разлика между развлечения и хобита.
Развлечението предполага убиване на време, почивка.
Хобито е дейност, която не е професионална, т.е. не вадиш пари от нея. Или поне не са основни.
Но хобито може да е доста далеч от приятно прекарване на времето. Може да е крайно болезнено, да има дисциплина, постоянство, стремеж към някаква висша цел, може да е изкуство, може да е благотворителност, може да е с научна или изследователска цел.
Напълно е възможно едно хоби да е много по изискващо, болезнено, изстискващо и изискващо постоянство и отдаденост от една работа, която работиш за заплата.

Също така, няма и пряка зависимост между несемейните сами хора и влечението към изкуства и хобита. И дори да има някаква частична зависимост, тя е по-скоро обратна. Хората, с влечения и цели над битовите и житейските, по-малко правят компромиси за съжителство и брак. За разлика от "битовистите", които живеят за да "битуват".

# 208
  • Мнения: 1 007
"аз не искам прост разговор, простите неща не са за сложни персонажи като мен, под диалог радикален ли е политическият ислям не слизам". Еми... има си причина значи да те подминават хората.
"Сложните" персонажи явно във всяка глава са различни. Да искаш различен разговор от "прост" такъв, не значи да обсъждаш политиката, нечии вярвания и т.н.
Това масата да те подминават, не винаги също значи, че имаш проблем. Обикновено успешните хора ( тези, на които им се получават нещата) са различни от другите, не са конформисти и не действат като всички останали.
Да се радваш на простички неща е чудесно, но някои хора нямаме нужда от монотонно общуване често и това не ни прави нещастни или сбъркани. Просто искаш да си истински, честен и открит и обикновено това не включва желание за коментиране на посочените от теб неща, а обхваща единствено душевните потребности на двамата събеседника.

Последна редакция: сб, 31 окт 2020, 11:08 от Monet

# 209
  • Мнения: 22 593
Ласкаете се Simple Smile
Това "нямам нужда от прости разговори, успешните не са конформисти, те не са като масата" може да утешава на момента, но не са помогнали на никого нито да стане успешен, нито да се откъсне от самотата си, ако е бил самотен. За качествено общуване трябва И практика, не само да си сложна личност.

Тези с доволния живот "аз във вътрешния ми свят", които не търсят общуване, не ги бръсне дали са като масата или не са. Обаче е пълно с другите - които хем искат да са като другите, хем не им се мърда от зоната на комфорта, която по някое време вече се е свила до една точка, обаче категорично отказват да се погледнат малко по-критично. И се завъртат в спиралата "никой не ме обича, аз съм е.а ти пича".

Общи условия

Активация на акаунт