НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 8

Калции съдържащите храни пречат на усвояването на желязото и магнезия, както и те помежду си, ако няма поне 2 часа разлика между приема.
Относно ролята на таткото - за мен той е също толкова важна фигура в живота на детето, колкото и майката и освен с кърменето(което е ясно,че мъжете не могат), в грижите за бебчето ,двамата трябва да са абсолютно взаимозаменяеми! Бабите помагат, но дойде ли си таткото от работа - всеки да си знае къщата! Аз в това отношение компромиси не мисля да правя, а и познавам мъжа си - почти съм сигурна,че нощем ще скача преди мен, когато бебка се разплаче, даже си мисля, че ще има моменти(уикендите основно), когато няма да мога да се вредя да я гушна 😄 На бебка стаята е отделна от нашата, но сме предвидили разтегателен фотьоил, когато се налага някой да остава при нея, но пренасяния на единия или другия родител изцяло в друга стая - НЕ!

Аз съм категорично против детето да спи на спалнята, т.е. в едно легло с родителите си и единия родител да спи отделно от другия.
Детето си спи в собствено легло от ден едно. 
Моето дете сега иска да спи на спалнята като голимите. ММ казва да го оставя поне да заспи и после да го преместим. Аз не съм съгласна. Да си знае леглото. Навици се създават.

Интересно, на мен също не са ми казали за магнезия, а го пия с години, преди заради спорта, сега заради бременността. Явно тази схема се прилага само, ако има проблем с желязото.
 На мен ми каза, че микробиологията ми е супер и че рядко има такова изобилие на лактобацилус при бременни.

Ние имаме отделна стая за бебето, но по-скоро за нещата на бебето - леглото, в което ще спи като порасне, дрешки, якета, спално бельо, козметика, повивалник - всичко е там, а при нас ще е самото бебе и кошарата, в която ще спи.
Аз нямам против детето да спи в нашето легло, но от моята страна, а не между нас. Мисля, че е хубаво да се чувства обичано и на сигурно място. Не говоря всяка нощ по цяла нощ да е при нас, ще видя, то ще си покаже. Теории мн.

Има форум бебемания, ние имаме нужда от още няколко неща да купим, надявах се да мога да отида.

Снощи и нощес ми беше много зле, малко спах и ми е криво

Относно раждането в Шейново, понеже няколко от вас попитаха. Ами аз съм доволна, и от лекари и от отношение. Още сме тук.  Бях с избор на екип. Оперира ме др. Вецев, който следи бременността ми.
Няколко пъти вече съм споделяла хубави отзиви, и сега също всичко беше на ниво!!  Супер бързо стана всичко, само страхът ми беше голям. Засега добре се възстановявам. Наистина нямам идея как се справят лекарите при такава натовареност и спешности .

Условията в болницата са доста прилични, чисто е, дезинфекцира се, няма какво да не му харесва на човек.
Гледат добре бебетата, поне моето ми го носят изкъпано, наядено и доволно Това ми бяха на мен критериите - доктор, на който да разчитам, грижа за децата, и да съм сама в стая.

Ако сте в самостоятелна (вип) стая съвсем се забравя, че си в болница.

Ще кажа и какво не ми хареса. Не обясняват и не пише никъде какъв е графика за водене на бебетата , не се дават насоки за хранене и първи грижи, хората са видимо заети и претоварени.  Някакси с налучкване някои неща ги разбираш в движение и не са много ясни, като организация имам предвид. Ако сте фрийк контрол като мен, това може да ви подразни.
Сега, ако  питаш за помощ, няма да откажат, а и сигурно някои майки се оправят и сами по инстинкт , не като мен да са завеяни и неориентирани. Не ме е срам да си призная, че вчера за пръв път сменях памперс и ревах заедно с бебето, щото не смея да го пипна и виждам, че го мъча.
Храната не е много ок, ама не ми е проблем за някоко дни престой и след секцио особено. Аз си внесох отвън плодове, има автомати за напитки и сладки неща. Хората са услужливи и ако се примолиш, качват багаж от близките (говорим за плик/чанта нали, не за тежки куфари). Реално аз половината работи дето ги внесох не ми трябваха до момента и не ги ползвам.
Това е общо взето

MrsAlwayssRight, аз имам един изключително незначителен въпрос, но пък много ме гложди, тъй като следващата седмица и аз ще съм там. Сега като не може да влиза бащата и не му показват детенце, а на теб след секцио не ти го дават веднага, някой поне снима ли ти го или водят ли ти го поне за малко.
С предишното ми секцио там, таткото си го видя, снима ми го и докато стане време аз да го взема, си гледах снимка (да не говорим, че и 1 ден беше в кувьоз и достъпът до бебешока ми беше силно ограничен) , а сега ще искам да покажа Номер 2 и на тате, и на бате.
Доста ми е дребнав въпросът, ама хей такива неща ме занимават

Аз също смятам, че ролята на бащата е ключова. Трябва да помага на 50% като майката. Не може да го кърми, но всичко друго може. Онзи ден ММ ме пита дали ще му разрешавам да го облича, бях меко казано изненадана и му казах директно " бебето е на двама ни, не само ще го обличаш, ами и ще го къпеш, ще го храниш и памперси ще сменяш". Нямам намерение да ставам робиня затворена в нас. Скоро излизахме с колежка на моя приятелка (с детенце на около година, не помня дали беше навършила), мъжа й звъни на пожар малката реве за теб прибирай се. Това й беше първото излизане без детето. После й праща клип как обикаля из апартамента с нея и пита "Къде в мама? Няма ли я?". А после бебето реве за теб...
От сега съм казала на майка ми, понеже не сме в един град, ако иска да дойде, нямам нищо против и да остане 1-2 седмици, но бебето ще си го къпем ние, ще си го храним ние, както ние преценим. Тя да му се радва и да ми помага за домакинството. За неговата майка не знам какво мисли, но определено няма да си мълча! Нямам и намерение да приемам гости с месеците...
За момента бебето ще е в нашата спалня, само заради това, че в детската стая няма още нищо за отопление, но мислим най-късно до 3-4м. да си е в другата стая. На нашето легло само ако е будно и си играем.

Като чуя израза „бащата да помага“ и направо ми се изправят косите. Не знам защо вече не отива в кофата това остаряло разбиране, че мъжете не могат да гледат деца? Не могат, защото не им се позволява. Да, майката се справя много по-добре заради вроденият й инстинкт. Но и при бащата има такъв момент – той просто се появява с времето.
Ако се отървете от мислите, че „Аз мога по-добре“ или „Той няма да знае какво да направи“, ще си живеете прекрасно, да знаете. Проблемът идва единствено от а)роднини б)майки, които не могат да се доверят на другите хора по принцип.
Да, най-вероятно бащата няма да направи нещо така, както на нас ни се иска, но важното е, че го е направил.
Оставим ли ги да си живеят по старому, всичко свършва и очаквайте включвания от рода на „По цял ден си клатиш краката, а аз ходя на работа“. Не вярвам някоя жена да иска това за себе си...
Всичко, без кърменето, може да се прави и от двамата. Бебето е направено и от двамата. И в този ред на мисли, майката също работи наравно с бащата. Докато бащата не го осъзнае това, няма да е лесно. Аз няма да забравя първия ден, който моят мъж прекара абсолютно цял с едногодишно. После гледаше не празно, ми да не ви казвам как. Имал е преди това някакви подмятания на тема „бил съм на работа“, но след този ден гък не е казал. Да не говорим, че от преди това аз вечер не съм ставала да приспивам и преобувам, разпределяли сме се – той ми носи преобуто бебе, аз го храня и така. Съответно, за спането – ужасно порочна практика е това бащата да се изнесе в другата стая. Познавам доста семейства, които практикуваха това, за да може таткото да се наспи (щото майката няма нужда, нали, тя после ще спи цял ден, докато детето си играе само...). Част от тях са така и до днес (с деца на по 5-6г в собствена стая, а даже има няколко, които спят в една стая с майката, а таткото в другата), при други пък стана така, че бащата по-активно се намеси в отглеждането, когато детето стана на 2-3г и общо взето е, както някой по-горе писа „Липсва ли ти мама, къде е мама – няма я!“. Така че, моят съвет е – бъдете равноправни. Мъжете ще мрънкат, ние ше мрънкаме, но това не трябва да е оправдание. Много жени не издържат на нервите на мъжете си и уж, за да си спестят някое и друго цупене поемат всичко в свои ръце, но така си правят лоша шега. На който му се мрънка да си мрънка, нормално е и няма нищо лошо. Но няма нищо общо с вас.

Пък за спането в едно легло – това е до семейство. Зависи на кой как му е удобно. Не следвайте някакви закостенели вярвания и не си мислете, че на бебе до 1г може да му изградите навици (особено по отношение на съня). На много семейства така им е удобно, на нас също – това беше единствения начин да се наспиваме. В началото беше по средата между нас, после сменихме конфигурацията и спеше от моята страна, пък ние с таткото се гушкахме. Вече психологическата граница, до която трябва детето да е напуснало родителската стая изобщо е 2, три години най-късно, защото тогава детето започва да се сблъска с интимността и любовта като фактор, подготвя се за настъпването на Едиповия комплекс и справянето с него, следователно трябва ясно да му се покаже, че мама и татко освен „мама и татко“ са и „мъж и жена“ и да започне да гледа на тяхната връзка като нещо сакрално, мистично.

Аз съм малко тревожна. Отново пулсът ми играе, кръвното също е малко високо като за мен, която обикновено съм с ниско. Трудно ми е да дишам. Сега пулсът падна до 80-90, но пак по-трудно си поемам въздух. Лекарката каза по един валидол да взимам ако стане така, но не знам дали имам. Ще потърся. Днес официално влизам в 9 м и от вчера ме хващат контракции Бракстън Хикс.

Дух, вземи си от Rescue капките на др Бах - много помагат при тревожност.
И аз се запъхтявам повече тази седмица, но на училището ( добре,че го има това училище 😄), акушерката каза, че между 35 и 37г.с. е най-тежко, защото бебето е още високо, а расте бързо и избутва много диафрагмата, от където следва и задъхването, а след това корема пада надолу и всичко отминава.

Дух, моя пулс като влязах в 9тия непрестанно е висок (над 90, понякога минава и 100) и като изкача 5 стъпала до нашия етаж и издъхвам. Питах акушерката вчера и тя ми каза, че е нормално по време на бременноста да е повишен пулса и да не се притеснявам. Аз не се, ама хич не е приятно. Не са ми давали нищо да пия.

По въпроса за бащата и спането... ММ също получава такива "базици", че съм щяла да го изгоня на канапето и т.н. На всичкото отгоре брат му е точно в това положение и техните родители смятат, че това е нормалното и нас ни имат за екстравагантни родители задето искаме да спим заедно. Питаха ме няколко пъти защо в детската стая няма легло или канапе, къде съм щяла да спя аз.  Добре, че ММ е модерен и въобще не му се нравят такива неща. Той даже се притеснява дали ще го оставям да прави всичко.

Аз съм на мнение, че щастливи родители = щастливо дете. Така че въобще не възнамерявам да неглижирам връзката ни и да ставаме отделни роби на бебето.

Честито раждане на Матей!

Преди няколко седмици писах, че пулсът ми стигна 118 и в продължение на часове стоя над 111. Без никакво физическо или психическо напрежение.

Тези дни отново имам пулс над 110, но и кръвното ми става високо (за мен). Високият пулс първо го усещам по напрежението в главата и очите и силната фоточувствителност.

В понеделник съм на лекар в Надежда и ще питам какво да правя за пулса, макар че май ще е преглед на документите само (смятам да раждам там, но досега не съм ходила там).

Дух, пиши после как ти се отрази валидола (или друго, ако решиш да пиеш).
На мен АГ ми каза да отида на кардиолог, май е време да го направя.

Започнах да го приемам преди 2 дни, бях спряла и затова ми е паднал.

Здравейте, момичетата!
Извинявам се, че сменям темата, но моля да споделите на колко оборота центрофуга перете и ако сушите на програма памук ли го правите. Мн ми се свиха някои от купените дрешки и поне да спася следващите.
Благодаря!
*Отбелязвам, че пера с аег 2в1 9та серия, която суши на ниска температура и досега не съм имала проблеми.

Аз пера на стандартна програма , но намалявам градусите до 30  , не знам центруфугата на какви обороти е 🙄
Сушилнята обаче ми е отделна АЕГ и си ги пускам на програмата за памук , само ако има нещо за което се притеснявам че може да се стопи защото ми изглежда по наелоново си пускам програма Силк или Микс

Пера дрехите на 30-40 градуса, 400-500 оборота на центрофугата. Нямам сушилня. Нищо не ми се е повредило досега.