НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 8

  • 42 117
  • 733
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 3 104
Аз, пък, противно на всички вас помощ няма да откажа. Знам, че ще ми е трудно, то и сега не ми е лесно.
Никой няма да се заседява с дни или седмици.

# 571
  • София
  • Мнения: 2 516
Помощ е едно, друго е да ти дойдат в къшата да ти живеят други хора (макар и роднини). Сега с кака вкъщи и ние ще искаме повече помощ след като мине на мм бащинството. Но с първо дете като се сетя какъв хаос му е на новото семейство, на майката й се спи, бебе реве, трябва да се научите как да го гледате, да си свикнете.... някой да ми се мотае в краката.... Ние при все че трябваше да се местим спешно, сигурно седмица по-късно викахме гвардията да помага.

# 572
  • Мнения: 397
Аз специално седнах и говорих предварително с мъжа ми, че такива панаири с една тумба роднини, които от родилното да ми се пренесат в нас, докато аз едва си седя на краката и се чувствам като влачена от пороя,  няма да го бъде. И не заради вируса или обстановката, а защото само ще се напрегна.
В АГ Варна има зала за изписванията, която в момента мисля не работи в предвид ситуацията, но не пречи да се изсипят роднини на паркинга пред болницата де. Затова на всички сме им казали, че е забранено разрешават само на бащата да вземе майката и така. За после вкъщи уж ще идват по малко не всички на веднъж, да видим.
На мен помощ ще ми трябва и ще имам в началото, не за друго ами заради каката. Да я заведат на ясла, да я вземат, да разходят кучето. Докато аз съм в болницата с бебето, мъжа ми ще е на работа, няма да му дадат отпуска и някой трябва да гледа детето, той е на смени. Горе долу около месец ще гледаме да имаме помощник, заради нея, че тя и сега постоянно има "Вземи ме, носи ме, вдигни ме", аз го правя на своя отговорност, но е една идея не толкова опасно сега, отколкото като съм прясно оперирана, тя все пак е 12 кг.
Мен вече всеки ден ме питат избрали ли сме дата, аз вчера бях при израждащия и записахме, но родата как не разбра, че няма да им я кажа. Викам ми ще видим, до 2 седмици ще е, ако не тръгне по--рано само. Свекърва ми днес специално ми звънна да ме чуела (това се случва 3 пъти в годината), и между другото били ли сме говорили, вече за дата, казвам "Не сме ще го говорим в последния момент". Нямам ли право пък поне тази информация да си я запазя за себе си, като родя ще разберат, няма да го скрием. Thinking

# 573
  • Мнения: X
Мен не ме притенява ковид-а. По-скоро ми е тревожно за други бацили и вируси. В болницата е ясно, че никой освен бащата няма да дойде. Нямат място там, а и не може. Ако някой идва ще е у дома.

# 574
  • Мнения: 16
Ехааа, колко много бебенца са се родили вече! Simple Smile Да са честити, борбени и здравички всички, а на мамите бързо възстановяване! Purple Heart
Аз от днес съм в 40-та г.с., но нямам никакви признаци за скорошно раждане - коремът ми си е все така висок, нямам контракции, само дишам тежко-тежко и се уморявам лесно, но съм така целия 9-ти месец.
Видях, че коментирате за PCR тестовете. Аз ще раждам в държавна болница и ми казаха, че при постъпване там правят тест.
Хем ме е страх от раждането, хем вече искам да се случва. Надявам се да е нормално (засега няма причина да не е), искам без упойка, но не знам дали ще издържа болката. А ако е с упойка, ще е спинална (в болницата не се предлага епидурална), което ми звучи доста странно, четох, че обикновенно спиналната е за секцио. Ако има мами с предишен опит с нормално раждане със спинална упойка, ще се радвам да споделите - ок ли е този вариант, как се случват напъните, дълго ли продължава обездвиждането и нечувствителността на краката и т.н.

# 575
  • Мнения: 3 104
Помощ е едно, друго е да ти дойдат в къшата да ти живеят други хора (макар и роднини). Сега с кака вкъщи и ние ще искаме повече помощ след като мине на мм бащинството. Но с първо дете като се сетя какъв хаос му е на новото семейство, на майката й се спи, бебе реве, трябва да се научите как да го гледате, да си свикнете.... някой да ми се мотае в краката.... Ние при все че трябваше да се местим спешно, сигурно седмица по-късно викахме гвардията да помага.
А, става дума за няколко часа на ден. Не да се заседява някой със седмици вкъщи. Всички живеем в един град и всеки си има къща. На никой няма да му се налага да нощува при нас.

# 576
  • Мнения: 180
Аз, пък, противно на всички вас помощ няма да откажа. Знам, че ще ми е трудно, то и сега не ми е лесно.
Никой няма да се заседява с дни или седмици.
И на двама ни родителите са на 200км от нас. За двете страни е първо внуче и всички много ще се радват. Ако дойдат на изписването (зависи от ковид ситуацията и дали са здрави по принцип) ще е само за деня. Техните ще идат да спят на Враца при баба му (ние сме в Монтана). Нашите ще преспят вкъщи. Мама ще остане може би 2 седмици с нас. Като така ще ми е по-спокойно. Мисля през това време ние с таткото да си се грижим за малката. А мама ще ми помага за домакинството може би. Искам да е до мен за да ми е малко по-спокойно. Мама е много точен човек и не мисля, че ще ми пречи или натоварва през това време. Пък и, ако видя, че нещо не ми е ок с нейното присъствие винаги мога да я оставя да си се прибере.
За почерпка в болницата ще видя как се процедира, но си мисля за нещо от рода на торта, питка, бонбони и нещо без алкохолно. Ще раждам за сега без избор на екип на случаен принцип. За следящата ме лекарка на всеки преглед си плащам доста прилично, така, че и там ще е нещо дребно, при ходене на преглед след приключване на лохиите или когато там трябва да се отиде.
Вече съм в 38+4, а няма никакви признаци за наближаващо раждане. На 3.11 съм пак на преглед. Иска ми се вече да се ражда и да знам, че е минала тази грижа.

# 577
  • Мнения: 801
Ние сме от "превилегированите'' да живеем в град различен от семействата и на двама ни, за това сме от "късметлиите", които трябва да приютят родата. Еми няма как всички да са ми на главата, особено, когато таткото ще си вземе полагаемия 14 дневен отпуск ( даже и за след него не знам дали ще ми трябва, той си е хоум офис още от март и скоро няма да има промяна). Ако имахме по-голямо дете да, но сега нямаме нужда. Баща ми вече не се чувства сигурен да шофира и трябва брат ми да ги доведе, а неговата няма как да пропусне и да го остави сам така, че стават 4 човека. На моя майка му и баща му пък навсякъде мъкнат брат му (който е 1г по-малък от мен, но как да седи само детето), хоп още 3ма... Ми аз за кое и кого да мисля първо. Предвид, че сега се местим и в нов апартамент (искаме да влезем с бебчо директно от болницата там) още няма да сме свикнали с обстановката, а всеки си прави планове.
Както каза Josefine тук в АГ има отделна стая, но не работи, само таткото пускат да оправи документите и да вземе бебето, защо да идват да седят на паркинга. Добре дошли са за 1 парче торта, както каза някой, обаче всички са на по 200- 300 км от Варна и нз как ще стане.

# 578
  • Мнения: 194
Как ви завижжжждам, че никой няма да нощува у вас .. за мен тва ще е само мечта.


Помощ е едно, друго е да ти дойдат в къшата да ти живеят други хора (макар и роднини). Сега с кака вкъщи и ние ще искаме повече помощ след като мине на мм бащинството. Но с първо дете като се сетя какъв хаос му е на новото семейство, на майката й се спи, бебе реве, трябва да се научите как да го гледате, да си свикнете.... някой да ми се мотае в краката.... Ние при все че трябваше да се местим спешно, сигурно седмица по-късно викахме гвардията да помага.
А, става дума за няколко часа на ден. Не да се заседява някой със седмици вкъщи. Всички живеем в един град и всеки си има къща. На никой няма да му се налага да нощува при нас.

# 579
  • Мнения: 3 104
Е, да, това е може би най-добрия вариант - хем да ти помогнат с нещо, хем да не са пък нон-стоп покрай теб, че то помощ, помощ, ама понякога може и да те натоварят с разбиранията си.

# 580
  • Мнения: 482
Аз пък искам да дойдат вкъщи, когато се приберем. Всички сме в един град. Ще се радвам да посрещнем новия член на семейството с обич и усмивки. И на племенниците ми се събирахме на изпращанията, но си има такт. Никой няма да стои от сутринта до вечерта. Относно отделно заплащане за благодарност , не бих го направила, защото смятам че да си вършиш работата добре и пациентите ти да са живи и здрави, би трябвало да е достатъчна удовлетвореност. А и съм изпълнила целия списък, доста неща остават за тях, които после ги продават и си прибират почерпката.😉 Така или иначе ще плащам на акушерката, ако вече съм много доволна, сигурно бих изпратила една почерпка в родилното, но ще видим как ще мине всичко. Предварително не си правя планове. Хахах ще бъде много смешно, ако заради вируса не приемат хранителни продукти, но пък свръх чистите парички си ги приберат.
Тъй като няма посещения, аз ще се радвам да видя семейството ми пред болницата в деня на изписването. Знам, че всички са достатъчно отговорни и дори да кихнат веднъж, няма да дойдат. Само не знам на мм роднините дали ще бъдат толкова тактични, като се има предвид, че сестра му беше склонна да дойде да ни види, при положение, че е на антибиотик и с червено гърло. Явно не виждаше проблем в това, докато не заявих, че не искам да се виждаме. 🤦‍♀️

# 581
  • Мнения: 2 046
Rainbowww, като спомена как сте посрещали пленениците, се сетих за времето, когато се роди първият ми племенник.
Сестра ми се обади, че е родила. Вечерта се събрахме всички в нашите родители. Мъжът ѝ ни показва снимки на бебето, всички вдигат наздравици, радват се, само аз стоя като в небрано лозе.
Толкова много бях се зарадвала, като разбрах, че сестра ми е бременна, а като роди ситуацията следната: Гледам снимки на едно човече, което не познавам и честно казано не успях да усетя близко. Чак ми се струваше странно, че другите толкова се радват.
Но на изписването след 3 дена, когато го видях и се влюбих. От този ден нататък обичам това дете като мое (или поне така си мисля, скоро ще разбера Stuck Out Tongue Winking Eye)
След години когато се роди племенницата ми, нямах такива драми Grinning

Сори ако съм ви оттегчила, извинявам се и на админа, че не е по темата, но съм пила малко бяло вино Grinning

# 582
  • Мнения: X
Ох аз изпитах нещо подобно ама с второто дете на сестра ми. Първото като го видях и се влюбих в него, а второто ми трябваше доста време да приема и дори си мислеха че ме мрази

# 583
  • Мнения: 801
Ох аз изпитах нещо подобно ама с второто дете на сестра ми. Първото като го видях и се влюбих в него, а второто ми трябваше доста време да приема и дори си мислеха че ме мрази
И аз бях така с на братовчедка ми, отидох в тях, когато се роди малкия само заради каката, защото знаех, че ще има нужда от внимание. А за нея умирах ( и сега де). Толкова съм я гледала, че ми беше по-скъпа и от мое (така мислех).

# 584
  • Мнения: 69
Момичета на колко от вас са им се смъкнали/"паднали" коремите и имахте ли някакви по-странни болки в тазовата и седалищната част по време на процеса Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт