Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 402

  • 40 106
  • 738
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 10 928
Добро утро!

Благодаря за разказа, изчетох го на един дъх, както винаги -  разказ в картини с неочакван край 😋

Хубав ден!

# 526
  • Мнения: 20 905
Добро утро,



https://www.facebook.com/EnginAkyurekPy/posts/1866958826776246

Момичета, ето и поредния разказ на Енгин в бр. 35 на списание Kafasına göre.
Превод от испански Теменужка Христова.

СРЕЩИ
Енгин Акюрек

Скрит текст:
Всеки път, когато в главата ми се промъкваше въпрос, дължащ се на изречение, което не можех да дефинирам, той препълваше и преливаше през сърцето ми и достигаше до върха на езика ми. .Ако останех мълчалив, чувствах почти физическа болка. Затова се втурвах на улицата и опитвах да открия отговора на въпросите си там някъде сред тълпата. Гласовете на скупчените около една зелена маса хора и техните приятелски разговори изпълваха уличния въздух, докато аз търсех отговора на съмненията си в тълпата. Лицата на непознати хора, пресичащи улицата на светло ме успокояваха и ме караха да се чувствам добре. Винаги, когато излизах с такива намерения, срещах един и същи непознат, което бих казал,че е някакъв знак.

Постепенно в главата ми се настаниха съмнения. Три години срещах един и същи човек: около петдесетте, среден на ръст, очила с дебели рамки и прошарена коса, която издаваше възрастта му. Започнах да се насочвам към различни места от различни улици и в различно време. Очите му сякаш винаги ме следваха и ме наблюдаваха като през бутилка вода, леко изкривяваща погледа му.

Бях си създал един образ, който бих разпознал навсякъде. Дори да имаше физически прилики между нас, със сигурност съществуваха метафизични различия в ситуацията. Сякаш това беше някаква визия от моето бъдеще.

След година свързвах себе си със ситуацията, през втората година броях наум съвпаденията, а третата година започнах да се притеснявам за символиката на всичко това.

Ако бяхме на една възраст, бих го притиснал в някой ъгъл и бих го разпитвал много възпитано, докато магарето излезе от водата, докато изпита върху себе си чувството да си следен.

Защо този човек се появяваше винаги, когато трябваше да взема решение върху някакъв проблем?
Имаше ли някакъв знак в присъствието на този човек, че не разбирам и асимилирам правилно това, което виждам?

Не усещах приближаването му. Просто непрекъснато се сблъсквах ненадейно с този безименен непознат. Дори ако се настанявах в ъгъла на някое кафене, той пристигаше, сядаше на масата ми, четеше вестник, пишеше нещо в малък тефтер, който вадеше от чантата си и въпреки, че постоянно се виждахме, той дори не си правеше труда да ме забележи. Не вдигаше глава от вестника, който четеше или от бележките си, така че никога нямаше дори малък визуален контакт, при който да поздрави.

Може би имах проблясък, който освети темата за съвпадението и неговото измерение. Кои сме, откъде идваме всички.

Той имаше история. Историята на всеки от нас, накъде водят стъпките ни, как изглеждаме, това беше нещо лично, което всеки знае за себе си.

Подхранвах дълбочината, наречена “собствено Аз”, която никой не знае как изглежда и каква трябва да бъде.
Каква беше историята на човека, чието име не знаех?

Чаках на улицата червеният светофар да примигне с горящ зелен цвят. Намирах се в едно от онези състояния, в които ти се иска да пуснеш мислите си да се реят свободно между тълпата. Вече знаем, че всичко се променя, непознати проблеми те сграбчват и докато стоиш на едно място усещаш такава болка в душата, сякаш са срязали тялото ти. Два месеца бяха изминали без да го срещна.

Къде беше този човек?

Достатъчно беше да помисля за този проблем и... внезапно, сякаш някой току-що ме бе транспортирал там, той се появи срещу мен, крачейки под зелената светлина на светофара бавно, за разлика от множеството.

Както обикновено не ме забеляза. Винаги съм мислел, че използва едни и същи дрехи, защото носеще сериозността на лицето си като костюм. Сивото и неговите нюанси всъщност не бяха цветът на ризата му, а цветът на лицето му.

Защо не продължих, когато радостният ми смях се разнесе от ляво на дясно?

Сякаш вътре в мен имаше паник бутон, активирал се спешно и несъзнателно. Човекът беше пресякъл улицата и се отдалечаваше от мен с бавна походка, стискайки кожената си чанта близо до тялото, треперещ, сякаш вървеше срещу стадо коне.

Аз също пресякох улицата и го последвах. Трябваше много по-рано да го направя, но все не се осмелявах. Можеше докато го следя да съм научил някоя история, благодарение на съвпаденията. Решен да приключа малката игра, която той играеше, докъдето и да ме заведе, оставих работата си настрана и го последвах отдалеч, докато влезе в дома си. Беше женен, имаше две деца и водеше скромен живот. Не успях да забележа подробности, които да ме препратят към собственият ми живот и бушуващите в мен емоции, единствено виждах баналността. Той прекарваше неделята с децата си - около петнайсетгодишно момиче и момче - като дори сред семейството си запазваше сериозното изражение. Изглеждаше щастлив с жена си, когато вечеряха заедно навън всеки петък вечер. В този мъж бяха събрани всички характеристики на хората, които не обичаха да говорят много, не можеха спокойно да произнасят изреченията и държаха чувствата си дълбоко скрити в джоба на сърцето си. Графикът на човека никога не се променяше, ден след ден, ядеше със съпругата си всеки петък и всяка неделя - с децата си.

Всяка събота се наслаждаваше на кафето си в дома си. Не можех да разбера какво работи, каква е професията му, неговите проблеми, защото той скиташе по улиците по цял ден.

Дали беше горделив баща, срамуващ се да каже на семейството си, че е уволнен? Или пък беше обикновен пенсионер, наслаждаващ се на разходката си по улиците?

Започвах да добивам представа за живота, който наблюдавах отдалеч и мислено да пиша неговата обикновена история в сиви тонове по собствен начин.

Станах рано сутринта и бързо тръгнах, за да избегна натоварения трафик. Бях в чудесно настроение, изпълнен с цял милион въздушни мехурчета. Вървях по улиците, като че ли летях с балон, плъзгайки се към автобусната спирка. Не знам защо бях толкова щастлив, мехурчетата вътре в мен сякаш носеха душата и тялото ми в облаците и към луната, която трябваше всеки момент да изчезне и да даде път на светлината на деня.

Чаках на спирката, когато една ръка докосна рамото ми и сякаш слънцето в облаците докосна гърба ми. Не знаех името на човека зад мен. Мъжът, когото бях следвал в продължение на месеци се взираше в мен. Сивата тържественост беше изчезнала от лицето ми, заменена от окъпано от слънцето сребро. Изпитвах различни чувства, тревожни и преплитащи се едновременно. Не знаех коя емоция да поддържам, а от устните ми започваше да излиза дрезгава усмивка, без да показва зъбите.

Дали ме пресрещна, защото беше разбрал, че го следват? Пристъпи още една крачка, намествайки кожената чанта върху рамото си:
“Здравей.”

Топлината на гласа на човека със сивото лице беше като дъгата. В очите му нямаше въпроси, не ми търсеше отчет. Аз също позволих на устните си да се отворят още малко:
“Здравей.”

Чувствах се щастлив, той ме забеляза и дори ме поздрави.

“Съжалявам, притеснявам ви, но от дълго време се каня да ви поздравя.”
“Не разбирам?!”
“Аз пиша истории, изпращам ги на списания. Понякога карам приятелите си да ги прочетат.”
“Хммм...”
“Написах една история и бих искал да я прочетете.”

Подаде ми папка с фотокопирани листи,която извади от кожената си чанта. Не успях да попитам защо... Не отидох на работа,седнах на първата свободна пейка и започнах да чета.

СРЕЩИ
 Винаги, когато съм щастлив се втурвам на улицата, разхождам се бавно, докато краката ми кажат да спра. От три години срещам млад мъж по улиците, по които обожавам да вървя. Не си давах сметка, че той ме гледа дори с крайчеца на окото си. Намирам се в момент, в който започвам да изпитвам щастие и преоткривам живота. Сякаш погледът на този младеж искаше да ми каже нещо. След три годишни срещи на улицата, започнах да виждам смисъл в тях...

Докато чаках на червения светофар, го видях да стои на отсрещния тротоар и реших да го последвам...
[/i][/b]
Благодаря! Flowers BouquetFlowers Bouquet

Момичета, Hug

Здрав и спокоен ден.

# 527
  • Пловдив
  • Мнения: 36 220


Има ли още сълзи в очите на Мелек.
Кога ще се гушнат отново с тати??
В очакване сме.

# 528
  • Варна
  • Мнения: 290
Добро утро в дългоочаквания ден! Да свършим по-бързо задачите за днес и довечера пред екрана се насладим на продължението на историята . Ще има много сълзи , но се надявам и на забавни моменти .
Благодаря на Теменужка и Мариана за превода на разказа 🌹🌹🌹. За пореден път ни показва колко талантлив и необикновен човек е Енгин . Кара ни да се замислим  как в забързания си живот не забелязваме непознатите хора около нас .
Хубав ден и бъдете здрави !

# 529
  • Мнения: 123


Има ли още сълзи в очите на Мелек.
Кога ще се гушнат отново с тати??
В очакване сме.


Добро утро!

Ох,Марианче,какъв готин татко си ни предложила.
Чудесен Енгин като Санджар - грешен ,силен,способен да обича до смърт.

Аз залагам,че Гедиз ,след инцидента ще се сети колко ценен е за него приятеля му.
Продължавам да твърдя,че хората в състояние на емоционален шок,правят резки завои в поведението си.
Мелек е истинско съкровище,голям късмет извадихме с Берен.

Пожелавам един спокоен и усмихнат ден на всички пишещи и симпатизиращи на най-хубавата и толерантна тема

Бъдете здрави и довечера на кино

# 530
  • Варна
  • Мнения: 290
Източник ВК .


" 💣 💥 Предлагаме ви интервю с Uraz Kaygilaroglu за списание L 'Officiel Hommes Преведена е само частта, свързана с нашата поредица.

ℹКак протичат снимките на Дъщерята на посланика?

Снимките вървят добре. Тази година те бяха известни с големия си успех. Пандемията също ни засегна силно, беше необходимо, както всички, да спрем сериала. И преди това вече бяхме на успешна вълна, успехът на сериала и високите рейтинги ни направиха много щастливи. Имам прекрасна среда, може би това е голяма заслуга на нашия режисьор Емре. Работейки с такива успешни актьори като Енгин и Неслихан, които са толкова отдадени на работата си, вие също се опитвате да съответствате на тяхното ниво. Ако имате качествени партньори като Емре, Неслихан, Енгин, Едип, Есра и други, тогава се опитайте да съответствате на тази височина. Изглежда, че се мотивираме взаимно, което се отразява в успеха на сериала. Снимките се провеждат в Бодрум, което улеснява работата ни, отколкото в Истанбул. След снимките се наслаждаваме на красотата на природата, която ни заобикаля. Мисля, че дъщерята на посланика е добра работа.

ℹИграейки герой като Гедиз, който изпитва едностранна любов - това ли ви учи на нещо?

Гедиз изпитва едностранчива безнадеждна любов. Подхранва надеждата в собствената си глава. Дълго време той не признава чувствата си. Някои неща, които не можете да направите, са още по-ценни за вас, това е друг добър пример. Тоест желанието започва да расте и да расте в главата. Той е човек, чийто характер е да притежава желаното по всякакъв начин, на което е напълно предаден. Може би, ако го има, тогава всичко щеше да играе в различни цветове. Познавайки отлично безнадеждността на любовта си, той се опитва да обича
и да се бори докрай.

ℹКоя любов според вас е по-важна: взаимна или платонична?

Както казах, ако имаше взаимна любов, щеше да е съвсем различно. Наре му каза „отстъпи“,  ако му  бе казала  „Не съм за него  ,а обичам теб“, всичко щеше да се промени. Може би действията също биха се променили. В момента чувствата, които притежава Гедиз, могат да променят живота му. От друга страна, аз самият не съм бил платонично влюбен толкова дълго. Ако не се получи, щях да го оставя и да не бягам напразно. Затова вероятно ми е трудно да отговоря на този въпрос.

ℹСлед всеки нов епизод те обсъждат много енергично. Как по принцип гледате на жената в социалните мрежи?

Да, започнете, благодаря ви много. Гедиз, много добре написан персонаж. Той има характер, за който жените копнеят. Съдейки по първите епизоди, отношението му към Наре, Гедиз в началото може да изглежда добре. Санджар в началото е обратното. Като актьор се опитвам да си върша добре работата. И затова съм много доволен да получа положителни отзиви.
Мисля, че социалните мрежи са много важни. Колкото и важно да е опасно. За първи път можете да получите каквато и да е информация в публичното пространство. Внимавайте лично за това, който харесва какво. Получавайте последните новини. Преди всичко беше различно, чрез трета страна получавахме само новини. Ако запазите баланса, то социалните мрежите не са лошо нещо."

# 531
  • Пловдив
  • Мнения: 36 220


https://www.facebook.com/SefirinKiziDizi/posts/1729031293930248

Аз бях пъстрата птичка, защо ти полетя?

# 532
  • Pleven, Bulgaria
  • Мнения: 631
Здравейте в нашия ден,дружки.Пак се загубих,но вече сте ми свикнали,нали?
Да започна с благосдарност за превода на епизода,който и аз,както всички останали консуматори,очаквам с нетърпение всеки вторник.
На вас,мили мои,благодаря за всички размишления,съмнения,мнения.Както винаги,припознавам мислите си в постовете на всяка от вас.Нямам какво да добавя,всичко сте изкоментирали надълго и широко.Два тежки,изключително драматични епизода изгледахме,а и трети такъв ни очаква.Дано вече започнем да виждаме все по-ясно онази светлина,която ще озари бъдещето на Наре,Санджар и Мелек.Нашето момче,няма да е мъртво,просто ще преживее част от страданията на Наре.А тя ще трябва да изпита какво е да ти тежи съвестта,да оцени самоотвержеността на Санджар и да приеме любовта отново в сърцето си.Как ще го направи,ще видим...
Ще споделя с вас по памет думите на няколко момичета,прочетени някъде в нет пространството,които са дружки,обичани и уважавани от мен.
Има ли смисъл да простиш,ако няма на кого да дадеш прошката си?Ако имаш сили,дай прошка,ще облекчиш най/много себе си.Обаче дори да са ти простили,най-трудно е ти самият да си простиш...
Как мислите,Санджар би ли си простил някога за вредата,нанесена на Наре,за пропуснатите години с Мелек и любимата?Той е съдник на  самия себе си и то строг и безкомпромисен...
Очакваме да видим новите персонажи,каква ще бъде тяхната роля и как ще се отразят върху отношенията на Наре и Санджар...И още два чудесни анализа от Навид Шахзад прочетох...Страхотна е тази жена!Как подробно анализира всяко действие,всяка идея!Е,тя разбира се,също гледа,чувства,разбира нещата от собствената си маслина и никой в нищо не убеждава.Просто споделя в нета свободно и независимо,както всичи правим.Които се интересуваме,превеждаме и четем.Питам се,има ли възрастова граница,за да си фен на някой артист?!....Просто щото тук-там прескачат някакви подхвърляния....лелки,бабки и т.н....Според мен е забележително как фенството може да накара човек да научи много нови неща,да обедини хора от различни възрасти и култура в една обща цел.Лично с мен така се получи.А с вас???
Момичета,радвам се,че сте толкова разбрани,толерантни,дискретни!Радвам се,че през годините това си остава къщичката на Енгин-уютна ,топла,разтоварваща и винаги с надпис Добре дошли на вратата!!!
Нека денят бързо отлети,за да можем да се насладим на невероятният Енгин Акюрек и неговата прекрасна и талантлива партн1орка Неслихан Атагюл,както и на целия екип!
да идва по-скоро довечера.....

# 533
  • Варна
  • Мнения: 290
Теменужка 💓 благодаря за поста 👍.

Най- обсъжданите сериали за миналата седмица .👏

# 534
  • Пловдив
  • Мнения: 36 220


https://twitter.com/SefirinKiziDizi/status/1323232844391612416

Подгряват ни:
Алчност и гняв в очите на Гедиз!

Гняв, от какво ли ще е породен? Че Санджар е оцелял, че Наре го упреква защото е знаел какво ще прави Санджар и не е попречил... Възможно е и полицията да го разпитва. Още малко и ще разберем.
Алчност - иска си отново откраднатото от семейството му завещание от Ефеоглу. Иска да е шеф на фирмата, която получи чрез гласуване Зехра, иска Наре, иска Санджар да го няма - дали в затвор, дали да си отиде от света на живите... Дали??? Дано да греша.

# 535
  • Мнения: 24 853


Здравейте момичета Two Hearts

Тази седмица ще ми е натоварена откъм работа доста.
Едва сега съм вече у дома, прочетох ви и наистина се радвам, че темата ни е място спокойно и зареждащо само с положителна енергия.

Благодаря за разказа на Теменужка  Two Hearts  и Мариянка Two Hearts  както и за двете интервюта на Илайда и на Ураз.
Оценявам, че признават "тежката"  артилерия в проекта.

Да видим какво ни очаква довечера, но "гнева и алчността"  не ми навяват добри мисли... 

# 536
  • Мнения: 10 928
Особено алчността, гнева на всеки може да се случи в даден момент и при определени обстоятелства. Но да си алчен е мно-о-го лошо 👎.
  И дали ще видим Санджар изобщо в тая серия 🙄

# 537
  • Мнения: 1 638
Цитат
Алчност и гняв в очите на Гедиз!
Не мога да го разбера!
Ще видя довечера.
Как ли Наре ще "използва" този гняв и алчност.

# 538
# 539
  • Варна
  • Мнения: 290
"Алчността е един от най-сигурните признаци, че човекът е дълбоко нещастен."
               Франц Кафка

 "Каквото е започнато с гняв, завършва с позор. "
     Бенджамин Франклин

Това ще сполети и Гедиз .

Общи условия

Активация на акаунт