Енгин Акюрек в "Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 402

Гедиз не е силен характер, определено. В сянката е на Санджар. Копира доста поведението на Ефето, особвно в работните дела, но не му се получава, Санджар е патил и знае с кого си има работа винаги, виждате винаги е крачка напред пред всеки - пред Гедизчо, Кахраман, Акън и т.н. Много хитри планове има и ги изпълнява умело. Харесвам Енгин Акюрек в тази роля на силен и упорит мъж.

https://www.aksam.com.tr/magazin/sefirin-kizinin-dudusu-ilayda-i … rum/haber-1120877

Интервю с Илайда Ълдър/Дуду - извадка.

Илайда Ълдър, Дуду от "Дъщерята на посланика", имаше затруднения в тази сцена: не знам дали мога да я направя отново

Актрисата Илайда Ълдър, която даде живот на героинята Дуду в сериала "Дъщерята на посланика", говори пред Aksam.com.tr. Ълдър, която е любопитна за личния живот на своята героиня в сериала, направи искрени изявления.

Билге от "Любовта не разбира от думи", Назлъ от "Обещание" и Дуду от "Дъщерята на посланика"... Актрисата Илайда Ълдър, която наскоро влезе в живота ни, привлича вниманието с голямата си фенска база, хвърляйки светлина върху важни бъдещи проекти с изпълнението си...

Въпрос: Появявате се в „Дъщерята на Сефирин“, един от най-важните проекти на екран, как върви?
Илайда: Работата в Бодрум е много добра, върви добре, всичко е наред.

Въпрос: Как се почувствахте, когато получихте първата оферта от сериала? Коя опция ви накара да приемете проекта?
Илайда: Когато срещнах учителя, неговото вълнение и позитивност ме накараха да се чувствам много добре. Екипът е същият. Приехме го, защото вярвам, че това ще ме накара да се чувствам добре и че даването на живот на друг герой ще бъде много полезна стъпка в кариерата ми.



"ГЕРОИНЯ, С КОЯТО НИКОЙ НЯМА ДА ИСКА ДА СЕ СВЪРЖЕ"

Въпрос: В "Дъщерята на посланика" виждаме Дуду, която е представена като персонаж, който се влюбва в женен мъж... Не толкова отдавна видяхме жена, която искаше да отмъсти за чувствата си. Получавате ли лоши реакции от феновете си с героинята Дуду?
Илайда: Разбира се, че съм. В крайна сметка изобразявам жена, която не прави морално правилни неща. Въпреки че знаем семейните и любовни недостатъци на Дуду, страните, които по свой начин са оправдани от това, защо го е направила, в резултат на това тя става героиня, с коята никой няма да иска да се свърже, защото прави погрешни неща.



Въпрос: Какво очаква Дуду в сериала? Видяхме персонажа в сътрудничество с Кахраман в последните епизоди. Да очакваме ли някакви други големи изненади в следващите епизоди?
Илайда: Засега не мога да кажа, разбира се (смее се). Но бих казала, че се държи така, защото Дуду е ранена по свой начин и има неща, които трябва да направи.

„ИМА ГОЛЯМА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ“

Въпрос: За кратко време "Дъщерята на посланика" спечели огромен брой фенове. Тайната на успеха обикновено е искреността в дадена обстановка... И така, какво отличава "Дъщерята на посланика" от другите?
Илайда: Мисля, че зрителите намират нещо от себе си във всеки герой. Сценарият и историята се предават много добре на зрителя и най-важното е, че има голяма любовна история, която кара всички да чакат с любопитство какво ще се случи в следващия епизод.



Въпрос: Бихте ли ни разказали за вашата обстановка и за вашите дни в Мугла?
Илайда: Средата за снимане е много интересна, всички са много приятелски настроени и тъй като живеем заедно в Бодрум и сме винаги заедно, нестандартните шеги се отразяват на снимачната площадка. Естествено е приятно. За мен беше добре да посетя и Бодрум. Хората му са много мили. Морето и слънцето винаги са ме зареждали с енергия. Тук можете да плувате дълго време през годината. Какво повече искаме (смее се).

Въпрос: Говорихме за сериала и нека се запознаем. Вие сте завършила актьорския факултет на университета Йедитепе... Как решихте да станете актриса?
Илайда: По принцип много хора знаят това, но аз не съм завършила актьорско майсторство. Завърших университета Йедитепе - Бизнес администрация. От 7-годишна възраст се занимавах с театър като аматьор, винаги съм обичала актьорското майсторство, така че родителите ми ме направляваха в ранна възраст. Но нямах представа за актьорството пред камерата. Занимавам се с театър като любител от 7-годишна възраст, винаги съм обичал да играя, тоест, когато семейството ми го е водило на млади години. Но нямах представа за актьорско майсторство пред камерата. Записах се на уроци по актьорско майсторство, за да получа идеи. Моят учител в курса, настоящият мениджър Gökçe Doruk Erten, попита дали бихме искали да правим реклами или да опитаме.  Седмица след като приех, и месец по-късно бях на снимачната площадка...

Въпрос: Срещнахте се с камерата в ранна възраст, постигнахте страхотни неща за кратко време... На какво дължите нарастващия си успех от ден на ден?
Илайда: В ранните етапи на този бизнес няма много шансове за избор, така че мисля, че първо е късмет и след това правилно управление на процеса.



"АЗ СЪМ В НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ"

Въпрос: Гледате ли сериали, в които снимате? Как намирате актьорската си игра?
Илайда: Разбира се, гледам, особено гледам собствените си сцени. Сякаш това, което направих, можех да добавя повече, или това, което не направих, можеше по-добре. Що се отнася до другия въпрос, аз съм в самото начало на пътя, има много неща, които трябва да науча, за да се подобря. Но се опитвам да направя всичко по силите си и го правя с невероятно удоволствие. Надявам се, че зрителите харесват това, тяхното мнение е по-важно от това, как аз го виждам.

Въпрос: Попаднах на едно от вашите интервюта... Вие казахте, че сте учили и работили от една страна и че абсолютно трябва да завършите училището си, за да може баща ви да свърши тази работа. Бихте ли разказали малко за семейството си? Твърд човек ли беше баща ти, какво детство имаше Илайда Ълдър?
Илайда: Баща ми е професор в катедрата по бизнес, а майка ми е адвокат. Изглеждайки така, сигурно е бил възприет като студен човек (смее се). Но баща ми е много забавен тип, като памук. Имах много добро детство, имам голям късмет, че ги имам. Както всяко семейство, те се страхуваха както от финансова, така и от морална гледна точка, защото това е сектор, който те не познават...

Здравейте, момичета!

"Ако обичаш някого истински, пусни го на свобода. Ако и той те обича истински, ще се върне при теб. Ако не се върне, никога не е бил твой..."

От една тривиална, леко ориенталска история, включваща в началото си дори елементи на фантастика и недостоверност, с всеки следващ епизод приказката за Санджар и Наре се превръща в една  истинска, страстна, завладяваща любовна история, с универсално, общочовешко звучене.

Потвърди се една общовалидна истина, събрана в думите:
"Ако обичаш някого истински, пусни го на свобода. Ако и той те обича истински, ще се върне при теб. Ако не се върне, никога не е бил твой..."
Точно това видяхме да се случва в последния епизод. Наре направи своя избор и се върна при Санджар. За никого не остана и най-малко съмнение, че те са влюбени един в друг до степен на себеотрицание. И тяхната легенда не само е жива, но и продължава!
Аз лично, да си призная, през  лятото имах други занимания и сега изгледах 9 епизода непосредствено един след друг. Усещането е коренно различно от това, да ти дават на седмица по лъжичка. Когато се гледа по една серия всеки ден, сериалът притежава много силно емоционално въздействие и води зрителя до пристрастяване. Усетих силно магията, която те кара да искаш още и още... Магията е гаранция за успеха на продукцията, не е нужно да се припознаваш в никого от героите.

Актьорското майсторство и талант на Енгин Акюрек в пресъздаването на различните  емоционални състояния в образа на Санджар, накара доста зрители, които за ПЪРВИ път гледат филмов продукт с негово участие, да приемат едва ли не, че самият Енгин е човек с такъв характер.
За да се избавят от тази заблуда, горещо препоръчвам да се изглеждат филмите (защото са по-кратки и може по-скоро да се формира мнение) с негово участие. В тях Енгин играе герои с коренно различни характери. Например могат да започнат с "Малък септемврийски проблем". И да се опитат да отговорят на въпроса кой е всъщност Енгин - Тек или Санджар? Шегувам се, но тогава ще си дойдем на думата.
Разбира се, този пост е по-подходящо да бъде публикуван в една друга тема, тъй като на ветераните в тази всичко това отдавна е известно.



Хайде, хубава неделя на всички и бъдете здрави!

Тази дама/злодейка/, лекарка, с кого ли ще е в комбинация, или ще е инкогнито.

На бас, че новата млада актриса ще е злодейка. Русите и синеоки девойки при съседите са вещици. За Гедиз- продължавам да вярвам, че това е вторият план на филма- мъжкото приятелство, контрастът между Каврук- слугата и Гедиз- чорбаджията. И двамата "са влюбени" в Санджар, но всеки изминава своя път. Целият филм е доказателство, че няма само черни и само бели образи. Всеки си носи кръста. Гедиз нагази в дълбоки и мръсни води, но се надявам да има изкупление. Каврук се самоотрече в името на приятеля. Но остава фигура от втори план, докато Гедиз е "ербап". Иначе би било скучно. Дори Кахраман не е само черен. При Акън и бащата на Наре нямам съмнение, че са гниди. Хубава вечер!

Съгласна съм, без теорията за русите и синеоки девойки Не съм сигурна ,или по-скоро не искам да е злодейка

https://www.okuhaber.com/amp/haber/5662295/icinizi-isitacak-netf … r_impression=true

От днес.

Списък на най-добрите романтични филми на Netflix, които ще ви стоплят

Пригответе се да се насладите на страхотно кино с най-добрите романтични филми Netflix!
Насладете се на романтиката докрай с най-добрия филмов списък на Netflix...

Благодарение на качественото съдържание, което съдържа, Netflix вече зае своето място сред предпочитаните от хората сайтове.  Също така споделихме най-добрите романтични филми на Нефликс днес за вас и събрахме най-красивите за вас.

Най-добри романтични филми на Netflix
Ето списък с най-добрите романтични филми в Netflix, които ще преведат чувствата ви по време на гледане и ще ви напомнят за пореден път стойността на любимия човек:

1- "Една любов, два живота"

"Една любов, два живота" е турски филм, заснет през 2019 година. Филмът, с участието на Бергюзар Корел и Енгин Акюрек, е един от филмите, който беше много популярен и получи положителен отговор от злителите. Основната тема на филма е, че животът на мъжа е разпръснат на различни места с избора, който той прави, и борбите, с които се опитва да живее. Умут е режисьор, който се опитва да заснеме свой филм и търси оригиналност и различност в своите творби.

Животът на Умут, който живее много спокоен живот с кучето си в Мода, Истанбул, се променя напълно за един ден и в живота му навлизат много различни вълнения. Младият мъж внезапно взема кучето си на разходка и в средата на улицата той внезапно среща любовта на живота си. Дениз, успешен архитект, в началото не е съгласна с Умут, но докато се срещат, тя обиква Умут и връзката започва.

Когато обаче Умут избере друг вариант, всички събития се подреждат и любовта им трябва да премине през много изпитания. Netflix - един от най-добрите романтични филми, с който няма да разберете как минава времето. (IMDb резултат 6.2)



2- Най-добри романтични филми на Netflix - "Любовта прилича на теб"



3- Романтична комедия - "Вкусът на любовта"



4 - "Скъпа сладка"



5 - "Сладко от смокини"



6 - "Ти си моя дом"



7 - "Единствен мой, обичам те!"



8 - "Ако се върне, твой е"

https://twitter.com/engin__akyurek/status/1322923033502322689

Клик и си пуснете звука.
Така е, обичат Енгин, обичат Ефето.

Привет

Мерси за превода на интервюто с Илайда/ е от Илайда вземат  интервю от главните герои няма / и за Нетфликс

Радвам се, че Една любов, два живота оглавява класацията
Трябва да си го изгледам пак, много ми харесва !



Не знам за другите филми от списъка как са , освен Сладко от смокини и Романтична комедия, Сладко от смокини е добър

Харесам Енгин с Неслихан, с Берен , но за мен е просто перфектен с Бергюзар Корел. Толкова са прекрасни. Израснах и с двамата.

Мисля, че Гедиз плаче за Санджар във фрагмента.
Но нека да не бързам пред вятъра със заключения.
Образа му е много комплексен и объркващ напоследък.
Според мен, ще мине през своите драми, ще се сблъска със своите демони, докато се върне усмихнатия и удовлетворен Гедиз...
Не си го представям, като Акън и Менекше за напред.
Мисля, че Гедиз държи на Санджар и ще бъде много тъжен ако му се случи нещо..
Това очаквам да е ключов момент за него. Да тръгне в определена посока образа му-или за стана 100% злодей или да се пречупи, депресира, превъзмогне влюбването и да е гръб на Санджар..


Новата сигурно, ще е лоша. Лекарка или полусеста на Акън, искрено се надявам да се влюби в Гедиз. Не може всички да се влюбват в Санджар и Наре, става изтъркано.
 

Браво на прекрасния Енгин, все така да жъне успехи:heart:





Лека нощ...
Очаквам Наре и Санджар да са все по-щастливи..

https://www.youtube.com/watch?v=OGulnXKTyC4

Момичета, ето клип в който участва очакваното ново попълнение в историята ни - Дениз Ъшън.
Песента започва след 3 м., но може да чуем гласа й, да видим малко актьорство..
Много хубаво момиче. Дали ще е злодейка???
Песента в изпълнение на Мурат Боз се казва "Нощ".

Лека.

https://www.facebook.com/EnginAkyurekPy/posts/1866958826776246

Момичета, ето и поредния разказ на Енгин в бр. 35 на списание Kafasına göre.
Превод от испански Теменужка Христова.

СРЕЩИ
Енгин Акюрек

Всеки път, когато в главата ми се промъкваше въпрос, дължащ се на изречение, което не можех да дефинирам, той препълваше и преливаше през сърцето ми и достигаше до върха на езика ми. .Ако останех мълчалив, чувствах почти физическа болка. Затова се втурвах на улицата и опитвах да открия отговора на въпросите си там някъде сред тълпата. Гласовете на скупчените около една зелена маса хора и техните приятелски разговори изпълваха уличния въздух, докато аз търсех отговора на съмненията си в тълпата. Лицата на непознати хора, пресичащи улицата на светло ме успокояваха и ме караха да се чувствам добре. Винаги, когато излизах с такива намерения, срещах един и същи непознат, което бих казал,че е някакъв знак.

Постепенно в главата ми се настаниха съмнения. Три години срещах един и същи човек: около петдесетте, среден на ръст, очила с дебели рамки и прошарена коса, която издаваше възрастта му. Започнах да се насочвам към различни места от различни улици и в различно време. Очите му сякаш винаги ме следваха и ме наблюдаваха като през бутилка вода, леко изкривяваща погледа му.

Бях си създал един образ, който бих разпознал навсякъде. Дори да имаше физически прилики между нас, със сигурност съществуваха метафизични различия в ситуацията. Сякаш това беше някаква визия от моето бъдеще.

След година свързвах себе си със ситуацията, през втората година броях наум съвпаденията, а третата година започнах да се притеснявам за символиката на всичко това.

Ако бяхме на една възраст, бих го притиснал в някой ъгъл и бих го разпитвал много възпитано, докато магарето излезе от водата, докато изпита върху себе си чувството да си следен.

Защо този човек се появяваше винаги, когато трябваше да взема решение върху някакъв проблем?
Имаше ли някакъв знак в присъствието на този човек, че не разбирам и асимилирам правилно това, което виждам?

Не усещах приближаването му. Просто непрекъснато се сблъсквах ненадейно с този безименен непознат. Дори ако се настанявах в ъгъла на някое кафене, той пристигаше, сядаше на масата ми, четеше вестник, пишеше нещо в малък тефтер, който вадеше от чантата си и въпреки, че постоянно се виждахме, той дори не си правеше труда да ме забележи. Не вдигаше глава от вестника, който четеше или от бележките си, така че никога нямаше дори малък визуален контакт, при който да поздрави.

Може би имах проблясък, който освети темата за съвпадението и неговото измерение. Кои сме, откъде идваме всички.

Той имаше история. Историята на всеки от нас, накъде водят стъпките ни, как изглеждаме, това беше нещо лично, което всеки знае за себе си.

Подхранвах дълбочината, наречена “собствено Аз”, която никой не знае как изглежда и каква трябва да бъде.
Каква беше историята на човека, чието име не знаех?

Чаках на улицата червеният светофар да примигне с горящ зелен цвят. Намирах се в едно от онези състояния, в които ти се иска да пуснеш мислите си да се реят свободно между тълпата. Вече знаем, че всичко се променя, непознати проблеми те сграбчват и докато стоиш на едно място усещаш такава болка в душата, сякаш са срязали тялото ти. Два месеца бяха изминали без да го срещна.

Къде беше този човек?

Достатъчно беше да помисля за този проблем и... внезапно, сякаш някой току-що ме бе транспортирал там, той се появи срещу мен, крачейки под зелената светлина на светофара бавно, за разлика от множеството.

Както обикновено не ме забеляза. Винаги съм мислел, че използва едни и същи дрехи, защото носеще сериозността на лицето си като костюм. Сивото и неговите нюанси всъщност не бяха цветът на ризата му, а цветът на лицето му.

Защо не продължих, когато радостният ми смях се разнесе от ляво на дясно?

Сякаш вътре в мен имаше паник бутон, активирал се спешно и несъзнателно. Човекът беше пресякъл улицата и се отдалечаваше от мен с бавна походка, стискайки кожената си чанта близо до тялото, треперещ, сякаш вървеше срещу стадо коне.

Аз също пресякох улицата и го последвах. Трябваше много по-рано да го направя, но все не се осмелявах. Можеше докато го следя да съм научил някоя история, благодарение на съвпаденията. Решен да приключа малката игра, която той играеше, докъдето и да ме заведе, оставих работата си настрана и го последвах отдалеч, докато влезе в дома си. Беше женен, имаше две деца и водеше скромен живот. Не успях да забележа подробности, които да ме препратят към собственият ми живот и бушуващите в мен емоции, единствено виждах баналността. Той прекарваше неделята с децата си - около петнайсетгодишно момиче и момче - като дори сред семейството си запазваше сериозното изражение. Изглеждаше щастлив с жена си, когато вечеряха заедно навън всеки петък вечер. В този мъж бяха събрани всички характеристики на хората, които не обичаха да говорят много, не можеха спокойно да произнасят изреченията и държаха чувствата си дълбоко скрити в джоба на сърцето си. Графикът на човека никога не се променяше, ден след ден, ядеше със съпругата си всеки петък и всяка неделя - с децата си.

Всяка събота се наслаждаваше на кафето си в дома си. Не можех да разбера какво работи, каква е професията му, неговите проблеми, защото той скиташе по улиците по цял ден.

Дали беше горделив баща, срамуващ се да каже на семейството си, че е уволнен? Или пък беше обикновен пенсионер, наслаждаващ се на разходката си по улиците?

Започвах да добивам представа за живота, който наблюдавах отдалеч и мислено да пиша неговата обикновена история в сиви тонове по собствен начин.

Станах рано сутринта и бързо тръгнах, за да избегна натоварения трафик. Бях в чудесно настроение, изпълнен с цял милион въздушни мехурчета. Вървях по улиците, като че ли летях с балон, плъзгайки се към автобусната спирка. Не знам защо бях толкова щастлив, мехурчетата вътре в мен сякаш носеха душата и тялото ми в облаците и към луната, която трябваше всеки момент да изчезне и да даде път на светлината на деня.

Чаках на спирката, когато една ръка докосна рамото ми и сякаш слънцето в облаците докосна гърба ми. Не знаех името на човека зад мен. Мъжът, когото бях следвал в продължение на месеци се взираше в мен. Сивата тържественост беше изчезнала от лицето ми, заменена от окъпано от слънцето сребро. Изпитвах различни чувства, тревожни и преплитащи се едновременно. Не знаех коя емоция да поддържам, а от устните ми започваше да излиза дрезгава усмивка, без да показва зъбите.

Дали ме пресрещна, защото беше разбрал, че го следват? Пристъпи още една крачка, намествайки кожената чанта върху рамото си:
“Здравей.”

Топлината на гласа на човека със сивото лице беше като дъгата. В очите му нямаше въпроси, не ми търсеше отчет. Аз също позволих на устните си да се отворят още малко:
“Здравей.”

Чувствах се щастлив, той ме забеляза и дори ме поздрави.

“Съжалявам, притеснявам ви, но от дълго време се каня да ви поздравя.”
“Не разбирам?!”
“Аз пиша истории, изпращам ги на списания. Понякога карам приятелите си да ги прочетат.”
“Хммм...”
“Написах една история и бих искал да я прочетете.”

Подаде ми папка с фотокопирани листи,която извади от кожената си чанта. Не успях да попитам защо... Не отидох на работа,седнах на първата свободна пейка и започнах да чета.

СРЕЩИ
 Винаги, когато съм щастлив се втурвам на улицата, разхождам се бавно, докато краката ми кажат да спра. От три години срещам млад мъж по улиците, по които обожавам да вървя. Не си давах сметка, че той ме гледа дори с крайчеца на окото си. Намирам се в момент, в който започвам да изпитвам щастие и преоткривам живота. Сякаш погледът на този младеж искаше да ми каже нещо. След три годишни срещи на улицата, започнах да виждам смисъл в тях...

Докато чаках на червения светофар, го видях да стои на отсрещния тротоар и реших да го последвам...