Мисля си, че ще е по-голям, ще свикне по-бързо.
- смешна и трагична картинка.Може би не трябва толкова да се обвиняваме, а и може би по-скоро се проявява нашия егоизъм- нашето детенце при тези "лоши" чужди хора
- Публикувана: 9 септ. 2006, 21:23 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2006, 21:22 ч.
Как понасяте първите дни на детето ви в яслата?
Повечето жени, минали по-този път, твърдят, че като по-малки децата по-лесно привикват...а колкото повече порасват, толкова по-трудна е раздялата. Аз самата съм пример за това- докато тръгна на училище ме гледаше баба ми (която обичах с цялото си сърце!). Когато тръгнах на училище то не беше рев, не беше шок. Бях най-едрото дете в класа (понеже тръгнах от 7г, а не от 6), а се тръшках като бебе
- смешна и трагична картинка.Може би не трябва толкова да се обвиняваме, а и може би по-скоро се проявява нашия егоизъм- нашето детенце при тези "лоши" чужди хора
Мисля си, че ще е по-голям, ще свикне по-бързо.
- смешна и трагична картинка.Може би не трябва толкова да се обвиняваме, а и може би по-скоро се проявява нашия егоизъм- нашето детенце при тези "лоши" чужди хора
Да ти кажа, майка ми вчера ми напомни как един мой съученик рева целия първи клас...
За момче даже е още по-гадно...
Успокои ме малко
Оставих я в яслата и отидох на кафе с приятелки.Кофти ми беше,но като че ли успяха да ме поразсеят.Като си я взех наобед всичко беше различно-все едно ходеше на ясла от месеци.Така че първите дни за мен бяха първи ден.Пожелавам на всички хлапета такова светкавично свикване с яслата!
Не ме гризе съвестта, че съм дала детето на ясла. Оставих го сутринта - ревна в лелята, но тя бързо го внесе вътре. В 12.30 ще отида да го взема. Дано не е ревал много.
Сега си пия кафето във форума на спокойствие
(Самовнушението е голяма работа, да знаете 
)
И аз съм на мнението, че колкото е по-малко детето - по-лесно свиква. Може би, защото още не разбира толкова много
Поне с големия беше така.
Сега си пия кафето във форума на спокойствие
(Самовнушението е голяма работа, да знаете )И аз съм на мнението, че колкото е по-малко детето - по-лесно свиква. Може би, защото още не разбира толкова много
Поне с големия беше така. 
Все си мисля- толкова много го исках това дете, а сега ще го дам да ми го гледат чужди хора, а аз ще хукна на работа...Дали да не си остана вкъщи? Ама докога? Ами пустите му пари 
! Ами детенцето ми, ами ако плаче, ами аз се чувствам тооолкова виновна... Лоша майка ли съм 
! Ами детенцето ми, ами ако плаче, ами аз се чувствам тооолкова виновна... Лоша майка ли съм Представям си какво ще ми бъде първият ден без Емма... И аз да споделям. Преди малко директорката каза, че приема Иван от др. понеделник.
Много съм щастлива, нямам търпение, незнам защо така. Дано не ми секне ентусиазма с някоя хрема, или много ревове.
Много съм щастлива, нямам търпение, незнам защо така. Дано не ми секне ентусиазма с някоя хрема, или много ревове.
Просто сега ми е тежко, защото го виждам, че реве.
Сега като го взех, веднага ревна като ме видя, но пък бързо спря и започна да ми разказва разни неща.
Поуспокоих се, че днес сутринта бях много зле.
Може би защото го води мъжа ми, по-добре е явно да го водя аз, нищо, че ще плаче повече.
Знам ли?
Да се похвалим, днес е първия ни ден в който не сме плакали 
Дано и аз скоро се похваля
Отразяват ми се чудесно!
Свърших стпрашно много отлагана работа, почивам си, ходя където си поиескам, обръщам качествено внемание на по-големия ми син.
Да отбележа, че с баткото съвсем не беше така-имаше много сълзи от моя страна, но децата сам ного различни!
Свърших стпрашно много отлагана работа, почивам си, ходя където си поиескам, обръщам качествено внемание на по-големия ми син.
Да отбележа, че с баткото съвсем не беше така-имаше много сълзи от моя страна, но децата сам ного различни!
И аз започвам да върша отлагана работа, макар че и работя и не ми стига много времето, но все пак...
Днес се чувствам по-добре, Калоян май също
Започна да ми разказва разни впечатления, казвал си там, че има ако и пиш.
Предните дни не казваше.
Е, утре пак ще пореве, предполагам, но ще влезем в час, няма как
Моят син е на 2 г. и 9 м., до сега съм го гледала, като използвах детегледачка за 4 часа, но виждам, че скучае и търси компанията на деца, избягва бабата и дори плаче от нея,затова реших да го дам на детска градина, за да избегна ситуацията от миналата зима, която прекара пред телевизора и на пролет като го пуснах навън с децата беше като дивак . От 18 септември сме "градинари",но от сега се колебая дали постъпвам правилно, вече освободих жената и изпитвам огризения към нея, синът ми си мисли, че тя не идва, защото само аз ще се грижа за него и изглежда толкова щастлив, а изобщо не подозира какво съм му приготвила. Знам, че вече връщане назад няма, детегледачката едва ли ще се върне, а детската градина сме предплатили за 5 месеца напред, защото такова беше условието. Всеки ден ви чета и се надявам скоро да има повече добри новини от вас, за да се окуражя малко- другата седмица с удоволствие ще споделя нашия опит с вас, дотогава ви пожелавам успех и много усмивки на малките слънчица!