осиновената ми дъщеря

Охооооо, честитооооо! Да сте живи и здрави с дъщеричката и много да тв радва! Пожелавам ви само щастие и хубави емоции заедно. 💐💐💐

Отдавна не си писала, но помня красавицата в Норвегия,ли беше?

Розмариня, нищо обидно към никого не виждам в поста на Натака. Описва какво би направила, като ясно и точно изразява предположение. Натака не може да знае дали би успяла да обича   конкретно осиновено дете както би обичала свое. Такава и е настройката, възпитанието, характера и е похвално,че се е замислила за тези неща преди да се хвърли да осиновява.

Много осиновители мислят,че ще могат да си паснат с детето и обичат осиновеното дете, но за съжаление не си пасват и го разсиновяват или шитват в дом. Тук по домовете има повече изоставени от осиновители деца, отколкото от биологични майки. Родените под Х и/или оставени за осиновяване още в родилното отиват за кратко в приемно семейство или кърмаческо отделение и са обикновено веднага осиновени от здрави, женени родители с минимум 200 000€ капитал (толкова изискват за да впишат в регистър).

В някои райони процентът разсиновени достига 25. Обикновено са осиновени по-големи и са проблемни,но колко от нас си натирваме собствените деца понеже били проблемни?

Всеки понякога се припознава в нечие мнение, и аз и ти. Не можем всички да мислим еднакво.

Поздрави

Нищо за скачане няма. Искрено се възхищавам на хората, които са способни да обичат деца, които не са техни биологични. Аз не съм способна. Наясно съм с това. Не се гордея с този факт, не се и срамувам от него. Обичам моите деца, не защото са най-прекрасни, а защото са мои. Знам, че има по-красиви и по-умни от тях, но това за мен няма значение. Нормално е да обичаме децата, които са "наша кръв" - елементарен инстинкт за съхранение на вида. Хубаво е, че има хора, способни да обичат деца, които не са "тяхна кръв", защото и тези деца имат нужда от искрена обич.

Уиш, всички родители обичаме децата си, защото това са нашите деца. Не защото във вените ни тече една кръв. Ако утре разбереш, че в родилното е станала грешка и са сменили детето ти, ще го обичаш ли по-малко? Моите деца са продължители на вида толкова, колкото и твоите. Осиновените деца не са друг биологичен вид, те също са от човешкия род.
Много малко осиновители могат да кажат дали могат и обичат осиновеното дете като рождено. Поне в България осиновяват повече хора, които не могат да имат деца. Аз имам две деца, но не знам как се обича рождено дете, защото и двамата са осиновени. Така, че или можеш да приемеш едно дете за свое, или не можеш. Но приел ли си го за свое ти го и обичаш като свое, защото то става свое. Моите деца са си мои деца и ничии други. Факт. В тях влагам толкова, колкото бих вложила и ако ги бях родила аз, а може би и повече.
"Скача" се на хора, които нахлуват в проблем на осиновители и започват да размахват пръст, ме проблемите ги има заради гените на осиновеното дете или да поучават как то имало видите ли още една майка и тя имала права... Ми не, няма друга майка поне не в този смисъл. Майката е една и тя е тази, която не просто фигурира в документите, но я поела грижата и носи отговорността за детето. Майката обича детето си безусловно, а това значи, че няма значение дали го е родила или го е осиновила. Обича го, защото е майка, а това е детето й. Боли я, защото е майка, а това е детето й. Опитва се да го предпази от грешки, защото е майка, а това е детето й. Страда, защото е майка, а това е детето й. Щастлива е, защото е майка, а това е детето й.
Имаме майка и дете. Другото са подробности.
Любовта на майката, която е осиновила детето си, в никакъв случай не е по-малка от любовта на майката родила детето си. Дори е по-голяма, по-силна и по-жертвоготовна.
Невена, осиновяването на по-голямо дете, особено, когато има тежко минало и идва от коренно различна култура може да е голямо предизвикателство. У нас случаите на разсиновяване са рядкост, единици са.

Прекрасен пост, Мама Ру. Наистина прекрасен. Докато не стигнах до ето това и то развали всичко: НЕ! Невероятно глупаво е да се правят сравнения. Ти сама го каза "Имаме майка и дете и това е всичко."

Уиш ти също сравняваш. А няма какво да се сравнява. Детето става твое дете и без да си го родила.

Какво сравнявам?

Обичаш децата си, защото са твоя кръв.
А аз обичам децата си, защото са ми деца. Чия кръв са е без значение. Това са моите деца. Само това има значение.

А, това ли? Нормална биология - инстинкт за съхранение на вида. Не сравнявам коя е ПО майка - родилата или осиновилата. За мен и двете са майки, ако обичат и се грижат за децата си.

Невена, благодаря за комплимента за красавица, ама не съм. Някога бях, може би прелъстителна, но не и красива. , А нямам нищо общо с Норвегия. С двата крака съм в българската действителност.

По темата.
Постът на Натака е обиден за мен и за мама Ру.

Тази потребителка Натака, ако имаше как, бих я блокирала. Понеже няма как, ще я подмина и все по-рядко ще съм тук. Тя да си пише, щом я влече.

И изобщо - защо се хванах на пързалката на анонимник.

Буе буе.

Ще се изненадаш колко хора дават чистосърдечни съвети от позицията на родител, не от позицията на "осиновила vs родила"...

Възможно е конкретната тема да е пързалка. Но не е чудо невиждано осиновени деца да поискат да узнаят кои са биологичните им родители. Ние обсъждаме този въпрос. Намирам го за важен и не особено лесен за отговор.

Уиш, има малка вероятност темата да е пусната от детето, а не от майката. И ако е така и тя чете писаното, без да дава знак, доста от съветите тук ще подклаждат това раздвоение или фантазии, които изживява. Но пък и няма как да й помогнат.
Относно това, че темата е формулирана с използването на думичката "осиновена". Заглавието идва да подскаже, че става въпрос за може би малко по-специфичен проблем, който по-голямата част от децата, отглеждани в биологичното си семейство нямат. Самата тема относно тайната, произхода и неизвстните около биологичните родители е много болезнена за осиновените. Разбира се, че всеки има право на отговори и на познаване на семейната история и гени. Аз без да съм осиновена имам доста неизвестни и от страна на майка ми, и от страна на баща ми, та много добре разбирам тази нужда. И на мен няма кой да ми отговори на въпросите. Не е приятно.
Но тук прочетохме и съвети към майката, че трябва да позволи и контакти, и изнасяне, и упрек към детето - че гените му били лоши, щото не е биологично на авторката, и съмнения относно етническият му произход - щом лъжело и красяло дали пък не е ромче... Във всеки случай аз градивни съвети не прочетох към изтерзана майка, нито към порасналата и объркана щерка. Жената (ако е истинска историята) е опитала всичко по силите си и в отчаянието си пише тук.

Най-сетне да си дойдем на думата, че темата се отклони далеч от смисъла, в който е пусната. Аз съм твърдо за децата да имат възможност да узнаят кои са БР и да не бъдат спирани, но това да става чак след навършване на пълнолетие, ако разбира се, БР изобщо могат са бъдат издирени и желаят среща с детето (дето вече няма да е дете).

Аз посъветвах да я пусне при БМ, щом се е стигнало дотук.
Ако беше на 13 детето, ако ситуацията беше различна, разбира се че и съвета ми щеше са е различен.
Но, имаме не дете, а момиче на 17, което от 4 години поддържа връзка с БМ и приема подаръци, и установява близост, а от майка си се отдалечава и стига до нетърпимост.
Насила хубост не става на тези години.
Точно защото го е разбрала, жената, пише тук с надеждата за някакъв съвет-чудо, който да намести нещата.

Според мен, няма друг, освен да я пусне, за да й парира ината и й да свали розовите очила.

Не става да я пусне. Момичето е 11-12 клас, все още е непълнолетно и точно майката носи отговорност за нея е бъдещето й. Да я пусне, ама като завърши средното и вече е пълнолетна. Тогава вече и разрешение няма да й е нужно на дъщерята. Пък БМ като иска да се прави на майка да й осигури висшето или да й подари екскурзия по повод завършването. Тогава отговорността за изборите ще е на дъщерята и последиците ще трябва да си ги посрещне. А майката, че пак ще се тревожи и тормози е ясно.