осиновената ми дъщеря

Питаш какво трябва да е направило едно дете, за да му посочат вратата. И ти отговарям, че така като чета коментарите, явно фактът, че не е биологично им е достатъчен.

Това е преекспонация на мненията. Аз такова нещо не прочетох.


Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Второто най-добро време е сега. Японска поговорка

А като си иска БМ?
17 години се опитва човек да направи от нея и накрая какво?  Простотии, кражби и тази, която го е захвърлили? Хайде да не сме чак толкова добри, толерантни и благородни. Просто защото не сме.

Всъщност сме. Прощаваме какво ли не на децата си, оправдаваме ги за всичко, защитаваме ги дори и когато грешат. Защо? Защото сме родители и ги обичаме, защото техните грешки са нашите грешки във възпитанието им, което ние сме им дали. Питаме се къде сме сгрешили и защо на нас, но прощаваме и подаваме ръка колкото и да сме наранени и разочаровани. Защото майчината любов е безусловна.

Не можеш да я спреш, но пак си остава твое дете. Колелото се превърта и идва часът на истината.

Много хубав пост. И моят характер е като на единия ми родител, но това не означава, че не съм дете на другия.

Ти си живяла с двама родители, а аз само с един и зная какво е в пубертета дете да бъде раздвоено, а единият родител, по съвсем прагматични причини да се опитва да ограничава контакти с другия родител, с някоя баба, леля или друг роднина. Ограничаващият родител става досаден пъзливко, който си нема друга работа освен да обсебва. В пубертета започва откъсване от родителите и отхвърляне на някои от техните ценности. Това е нормално. Колкото повече се инатят и опитват да регулират живота и времето на детето, толкова повече отпор срещат.

В днешно време с фейсбук, социални мрежи, евтини ДНК тестове и мобилни телефони не е трудно да се издири човек и връзката да се поддържа тайно след това. Услужливи съседи, съученици, приятели, техни родители могат да помогнат с логистиката за намиране, поддържане на виртуална връзка и срещи и никой нищо не може да направи срещу това. То е и смешно.

Зная, че в UK съдии са забранявали на малки деца и биологичните им родители да поддържат контакт ако случайно са се намерили, но тази забрана е до време, създава в осиновения чувство ма несправедливост, а и няма гаранция, че не остават индиректно в контакт чрез минаване през сметките на други хора. Също, осиновените започват да мислят по 24 часа за биологичното си семейство, да се притесняват майката да не умре през 5те или 10 години, в които им е забранено да контактуват с нея, да си мечтаят да живеят с нея, да я виждат итн. Те мислят за жената, дала им живот всеки ден, колкото и това да не се харесва на някои хора.

Във Франция комерсиалните генетични тестове са забранени и има 3000 евра глоба. Забранени са дори и да са правени в чужбина, в смисъл, че ако хванат писмо с слюнки, предназначени за 23andme или Ancestry има проблем. Това не ни пречи да пращаме материал от Германия, България или Швейцария, където не е забранено. Половината съученици на децата ми си гледат резултатите, 0.005% бушменски гени и 1.009% неандерталски, сравняват си мутациите и с кого са свързани митохондриално, Y хромозоми за момчетата итн. Ако досадни родители с престарели разбирания откажат да извадят 139USD  за такъв тест, цитирайки закона, не е трудно приятелите да се бръкнат с по 10€ от джобните за да могат после да си сравняват резултатите и да си разказват за намерените 5ти братовчеди в Патагония, 8ми в Нагорни Карабах и това, че по майчина линия произхождат от майчиния род на Мария-Антоанета или бабата на Ришельо. Човешкото същество е социално и иска да принадлежи.

Ако тук дете каже, че иска такъв тест, но родителите му не могат да си го позволят или не разрешават, получава плика с епруветката до Коледа или РД, като се намира и начин да бъде пратен от Германия от сестра, която отива там на евтин пазар да зареди с тоалетна хартия или работещ там ежедневно братовчед. Като излязат резултатите няма проблем човек да ги метне в скрита група за Search Angels във фейс бук или другаде и да му съставят родословно дърво до месеци. Така са намирани и БМ в България, които са от малцинство, което не се тества често. Само дето единият и племенник, който живеел в Испания  взел, че се твствал. Това за децата, осиновени в чужбина, които не знаят български.

С ЕГН и трите имена в България може да бъде намерен всеки, който живее там и почти всеки, който все още е жив и си вади редовно български документ за самоличност или има имот там..

А за знаенето, че е осиновено и воденето в дома - те не помагат на детето да си научи историята и да види на кого прилича. Неосиновените не се интересуваме къде сме родени и в коя ясла сме гледани, защо това да интересува осиновените? Неосиновените търсим корени, правим родословно дървета, защо осиновените да нямат това право?

Според мен това са част от мъките на растежа - криза на идентичността, бунт към установените порядки, стремеж да намери себе си. Във втория си пасаж Невена го е описала много добре. Типичните тийнейджърски неща, подсилени допълнително от раната на изоставянето (от което впрочем страдат и деца, прекарали дълго време в кувьоз). Мисля, че девойката ще успее да разбере цялата картинка, но явно за да повярва трябва първо да се сблъска с всичко, което върви с решението й. Но и тя ще порастне и проумее кои всъщност са истинските й родители и коя среда е по-естествена и здравословна за нея.

Някои не са, очевидно.

И ако не е успяла да я направи тази дъщеря "човек" тя какво става - маймуна ли? И какво следва? Хлопване на врата, врътване на резето и да се не върнеш ли?

Питам, че ми е интересен феноменът майчински инстинкт.

И какво значи да си я иска БМ? Те и наркоманите си искат дрогичката да ги пращаме ли при нея щото си я искат?

Не е ли в един момент възрастните да преценят кое е добре и кое не, а не да оставят тийн да решава неща, които са роля и отговорност на родителя?

Такива неща стават и без детето да е осиновено, а при разводи. Примерно, детето е малко и остава при майката. Бащата почти изцяло изчезнал или се появява от дъжд на вятър, в най-добрия случай плаща издръжката по закон. И майката отглежда детето, то става вече големичко и се появява бащата  - уредил си живота човекът, имал време да дръпне финансово, може и да се е оженил, че и дете да има. Но както и да е, изведнъж решава, че иска детето. Майката по логични причини не е кой знае колко добре финансово, все пак две гърла е хранила. И се започва. Детето често е повлияно от материалните облаги, идеализирания образ на отсъстващия баща, иска да си навакса, всичко изглежда чудесно, бащата позволява всичко, майката изнервена и не знае накъде. А бащата може и да не си е уредил живота, но решава, че вече не иска да плаща, а за тази цел трябва детето да е при него и започва атаките. Нататък нещата стават сложни.

Само забравяме, че БМ вземат обмислено решение и подписват документ, че се отказват от детето.
Бащите след развода знаят кой ще им гледа децата - тяхната майка, а БМ изставя детето си на грижата на държавата или на някакви там хора, които може да са всякакви, без да  ѝ дреме.
Съществена разлика!

Някой попита кои са потребилеките с жълто около устата. Това са тези, които нямат деца, но имат сто теории как се гледат деца. С такива освен да разтягаме локуми от любов към празните приказки друго няма какво да обменим. Не можем да обменим опит просто, защото у едната страна липсва такъв.

Не казвам, че моят вариант, а именно хлопването на вратата под носа на един човек, който ме прави на луда е правилен, грешен или единствено възможен. Давам моята гледна точка и моят вариант. Не говорим за моменти, в който детето ме е погледнало накриво, скарали сме се, имало лош ден и т.н. дребни, злободневни проблеми, с които всеки се сблъсква. Говорим за лавина от натрупвани с години проблеми, които довеждат до момент, в който детето си грабва шапката, обръща гръб и решава самосиндикално, че ще отиде да живее с някакъв непознат човек. Това не се е случило за един ден. Имало е хиляди индикации, действия и бездействия довели до този момент. Дъщерята е ходила, ровила, търсила, питала, срещала се с БМ, доколкото разбирам всичко това извършено тайно и подмолно. И един ден - БАМ! Аз отивам да живея с майка си. Ами който може да ги прощава тези работи и да даържи пътя назад отворен. Аз знам, че не мога и съм достатъчно откровена да го кажа. Също така ясно бих го заявила на детето, за да няма после - ама аз не разбрах и искам да се върна, щото майка ми се оказа пълен боклук.

Аз съм писала, че да имам деца никога не ми е било самоцел, нито дори цел. Не се смятах достатъчно емпатична и годна да отглеждам деца. Обаче имам дете и давам много от себе си и правя всичко по силите ми за да има той добър старт в живота. В замяна очаквам зачитане и уважение. И ако един ден, въпреки че ми е роден син той реши да постъпва както дъщерята на авторката, моята реакция ще бъде същата - хлопвам вратата и да се оправя.

Бабри, в предишна тема, към която пуснах линк в тази, авторката обяснява, че първо самата тя се е срещнала с биологичната майка и чак след 2 дни ги запознала или се срещнали и това само 4 дни след намирането на документа. Дотук проблем няма. Всъщност има - как може дъщеря да рови в документите на майка си докато нея я няма и без да поиска разрешение? У нас никой гардероб не се заключва, показваме всичко, но трябва да ни предупредят когато искат нещо. В ровенето виждам невъзпитание и неуважение на чуждо пространство.

 Още на срещата с майката е могла да сложи граници и да помоли вежливо био майката да и съдейства. След това, обаче, я обсебва луда ревност от срещите и че не е на всяка манджа мерудия, а също и към подаръците, които не са лоши и даже може да използува с учебна цел. Не е като майката да е подарила 5 куфара продрани дрехи, глутница питбули или 2 саксии с фикуси. Ако е показала това пред детето е насочила вниманието му към важността и значимостта от подаръците.

На моите деца отдавна сме обяснили законния механизъм да напуснат дома ни още докато не са пълнолетни. Също и кога, какво имат право да правят. Казала съм им, че ще им съдействам за преместване. Естествено бихме искали да ни предупредят. Резултат - никое не ще да се изнесе, да учи другаде, даже пълнолетното. Това защото у нас ранно изнасяне не е табу и го няма удоволствието от забранения плод.

Сигурна съм, че ако осиновителката спре да ревнува, да се страхува от биологичната майка и да се вкарва във филми, отношенията с дъщеря и ще се подобрят. Детето и ще види, че е уважавано като личност, че емоционалните му потребности са задоволени и че от каквото и да се нуждае има подкрепата на поне една истинска майка, която милее за него и го обича и приема такова, каквото е.

Невена, не съм видяла линка към другата тема. Предположих обаче, че тази история си има предоволно предистория и осиновителката също е взела някои неадекватни решения.

При нас децата могат да напуснат домовете си на 16 години. Много от тях го и правят, сина ми имаше една съученичка от проблемно семейство, която си излезе на 16, работеше и учеше по някаква олекотена програма за да може да съчетава двете. Той още тогава се ужаси като я гледаше как живее и ме попита дали тук е задължително децата да се изнесат от дома, когато навършат 18 години. Отговорих му, че може да живее вкъщи дотогава, докогато се чувства готов да се отдели. Ограничения не поставям, но поставям граници и правила и той знае, че светът не се върти около него.
Спазването на правила ще му помогне и по-късно в живота.

Невена, не съм съгласна за подаръци от БМ. Това си е чиста проба подкупване на едно объркано дете. Телефон, който осиновителката не може да контролира, защо? Защото той е връзката с БМ за разговори и срещи без присъствието на законната и отговорната майка. Защо детето краде? Ами ако после тази "майка" е имала нужда и го подучва да изнася от вкъщи, за да й помага? Децата ми получават подаръци за Коледа от роднини, на чиито деца навремето аз съм подарявала и от приятчета за РД. Дори от Дядо Коледа подаръците не са най-големите, най-скъпите и най-желаните. Големите и най-желаните са от мен.
Моята дъщеря също много се бунтува срещу правилата и дори на 3,6-4 съботираше осиновяването си с идеята, че така можем да се откажем и да я върнем и че там, в ЦНСТ или при БМ никой нищо няма да иска от нея и да й поставя правила и ограничения. Точно това си мисли и това момиче. Е, на моята вече 7 години й набивам в главата, че няма дом без правила.
Тази история обаче, ако е истинска и написана от майката, е още един довод за тайна от осиновяване и несрещане на децата с БР до пълнолетие освен при изключителни случаи.

Всяко дете смята, че светът се върти около него. Илюзия на родителите е, че децата знаят, че светът не се върти около тях. Какво и как ще им хрумне никога не се знае и без да има някакви утежняващи обстоятелства. Руснаците имат една поговорка, която в общи линии твърди, че не знаеш какво е в чуждата душа.