Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Колегите

  • 7 641
  • 133
  •   1
Отговори
  • Мнения: 87
Здравейте, направо давам към темата. От 3 месеца съм на ново работно място, до сега всичко вървеше перфектно, с никой не съм имала конфликт, харесва ми това което работя. Но до днес, колегите ми направиха една интрига и от цялата работа излязох аз виновна, навсякъде се шушука за мен, като се приближат спират и ме гледат злобно. Исках днес да напусна направо, но шефовете, казаха че няма да стане, няма да им правя евалата, разбраха ме, разбраха от къде идва проблема, че реално нямам никаква вина, но всичко от колегите ми стигна до ушите им и се почувствах адски унизена.2 от колежките ме махнах от фейсбук приятелите ми, обаче не знам как да действам, утре пак съм на работа колкото да не обръщам внимание, просто това ме съсипва, почти целия ден си го прекарвам на работа, с тези хора. Някой попадал ли е в такава ситуация? Как би постъпил?

# 1
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 105
Бъди над нещата!
Няма да им се даваш, те това целят.

Аз бих се правила, че всичко е наред - пълен игнор над случката.
Не си струва да хабиш нерви за “такива” колеги.

# 2
  • here and now
  • Мнения: 1 787
Не знам шефовете от кога са такива и колегите ти от кога работят там. Имай предвид, че може да се е случвало и преди и да не са се впечатлили особено.
Не се разстройвай, случват се и такива неща.
Горе главата.

# 3
  • Мнения: 565
Въобще да не се впечатлява човек.Почти навсякъде е да  минеш другарчето т.е колегата.На принципа моята питка да е цяла,а друго не ме интересува.

# 4
  • Мнения: 10 656
Въобще да не ти пука. Кой знае пък те какви са ги оплитали като нови. И едва ли абсолютно всички колеги са против теб. Не им обръщаш внимание и си вършиш работата.

# 5
  • Мнения: 87
Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.

# 6
  • here and now
  • Мнения: 1 787
Ами едно време и ние сме ревали, ама вече сме сме разбрали, че няма смисъл.
Клишетата, че живота учи и т.н. са си доста верни в по-голямата си част.

# 7
  • Мнения: 15 736
Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.

Те дават съвет, не казват как е било при тях Wink
Те и лекарите не постъпват според съветите си (например за "не пушете").

# 8
  • Мнения: 136
Как успявате, да останете толкова силни, че да не обръщате внимание, аз явно съм свръх чувствителна, че не спирам да рева и ми е адски болно.
Аз съм била в подобна ситуация и ми беше много гадно. При мен колективът беше малък и само от жени. Още от началото ме надушиха, че съм добродушка и ми се качиха на главата...то не бяха подигравки и злобни реплики, бял ден не видях. Изкарах така 5 години, и аз не знам как издържах. Накрая се отвори една малка възможност за страничен доход и напуснах. Това беше един от най-щастливите моменти в живота ми — сякаш съм била вързана на синджир и са ме освободили. Не знам каква е конкретната случка, но според мен, ако не виждаш шанс за подобряване на ситуацията, се оглеждай за нова работа. Вярно е, че времената са несигурни, но каква полза да имаш пари, а да си загубиш здравето от ядове.

# 9
  • Мнения: 1 713
Много добре обмислете дали нещо в поведението не е неадекватно. Като нов човек това не е невъзможно. Тръшкането няма да помогне, нито гимнастиките във фейсбук, но самокритичността - да.

# 10
  • Мнения: 1 881
Да си гледат работата. Когато започнах първата ми работа, бях на 19 и бяхме само жени и то все млади. Още докато се обучавах ставаха много кражби, ама много. Една колежка, която може би не ме е харесвала, а и защото бях прекалено тиха и стеснителна, започна да разнася слухове сред всички, че аз съм крадлата. Така беше няколко месеца, все чувах някакви изказвания, добре че имах групичка от 5-6 момичета, които ми вярваха, а и с тях се бях отпуснала преди това и знаеха що за човек съм.. Спокойно, всичко е за три дни дето се вика. До следващата интрига. При мен така се завъртяха нещата, че 5 години след това и преди да напусна, бях вече началник и любимка сред колежките, колкото и себично да звучи. А въпросната колежка, която ме обвиняваше, отдавна беше напуснала, но пък лично аз я бях хванала, че тя краде Joy Жалко, че бяхме само двете тогава и нямах доказателства.
Само недей да напускаш и да им правиш кефа. Това ще бъде най- голямата глупост. Покажи им, че си над нещата и такива работи не те бутат. Пък и що за хора трябва да са, че да правят такива дребни интриги, така че изобщо не си струва да си хабиш емоциите по тях. Изкарвай си парите и толкова.

# 11
  • Мнения: 3 038
Докажеш ли се като човек, добър работник и професионалист останалото е плява.

# 12
  • Мнения: 398
Вероятно навсякъде е така - поне един интригант, клюкарка, завистлив/а колега/колежка, мъж сексист или мъжемразка, шеф-цербер и т.н. офисни типажи.
За съжаление е трудно да се намери идеална работа у нас, която да съчетава приятелски колектив и перфектни условия. Ние сме там, за да работим все пак и е добре да си го припомняме. Всичко останало е добре дошло, ако го има, но не може да се очаква като даденост.
В твоя случай е добре, че шефовете са (поне засега) разбрани, държат на теб и на работата и не дават ухо на злобари. Можеше точно в тях да е проблемът, а това е по-лошият вариант. Така че се съсредоточи върху работата и ако продължават да те тормозят - с учтив, но твърд тон им припомняй на колегите за какво точно сте се събрали в този офис.
С това триене от "Фейсбук" са ми много смешни хората. И като те изтрият спираш да съществуваш ли? А може и да е по-добре при такива колеги. Все пак там споделяш лични неща, които после може да се използват срещу теб.

# 13
  • Мнения: 1 171
А аз си мислех, че съм възможно сред най-селяндурската среда...
С колегите - само колегиално. Общуваш по служебно и това е. Без приятелства и фамилиарни истории, поне в началото. По-добре да те сметнат за темерут, с които не си заслужава да общуват на достатъчно близко ниво, че да правят детинщини тип "махане от Фейса"...

# 14
  • Мнения: 5 531
И аз имам много кофти колежки. Още от самото начало ме почнаха с интригите. Тогава трябваше аз да си тръгна за да може да остане една от тях. Е, не можаха да ме изгонят. През годините са ми правили какви ли не номера. От началото се ядосвах, сега изобщо не ми пука. Те ми правят мръсно, но и аз не им оставам длъжна. Отсях си няколко, с които се разбираме добре и така.

Общи условия

Активация на акаунт