Публикувана: 20 окт. 2020, 21:54 ч.
Последно мнение: 18 дек. 2021, 11:25 ч.

Колегите

10 255
150
1

1
...
5
6
7
...
11
Всички

# 75 16 ноем. 2020, 15:25 ч.

Мнения: 4 093

Сестра ми не се интересува от мен. Хиляди пъти съм я молила за помощ, включително и сега. Отказва.
Тя не иска въобще да се напъва заради мен. Живее си спокоен и щастлив живот и аз с мейте драми съм й ненужна.
Не е като да сме израстнали заедно. Вече написах в по-преден пост че не сме. Личните ни срещи се броят на пръсти, а все по малко поддържаме и он-лайн контакт. Тя седи на страна. Това е. Не иска да си нарушава спокойствието заради мен.

# 76 16 ноем. 2020, 16:35 ч.

Мнения: 2 007

Цитат на: Lale_Lili в пн, 16 ное 2020, 15:03

Здравейте!
И аз и сестра ми си живеем в София. Тук сме родени.
Търся си работа, но с моето CV, не вярвам някой да ме вземе на сериозно ако искам да работя нещо друго и различно от ТРЗ.
За 5 години смених 4 работни места и остината е че съм сърашно чивствителна и прекален префекционист. Държа работата ми да е на ниво и изисквам много от себе си и се вжовявам, а това ми вреди. И наистина евентуално най-добре ще е да потърся малка фирма за да съм там ТРЗ или ако имам късмет нещо друго, но поне да ми харесва. Курсове имам бол. Цял живот каквото съм изкарала съм вложила в образованието ми. Заради това нямам нито, кола, нито нищо скъпо. Последният път вложих на 5000 за курсове по немски в Гьоте институт и да си кажа честно се съм особено доволна. Магистратурата ми по финансибв УНСС, също ми струваше 5000 лева. Въобще всичко съм вложила в себе си. Пари изкарани от мен с труд. Никой никога не мине дал и 1 стотинка. Майка ми само се включваше колкото да ми каже тя какво иска аз да уча и ми даваше да се разбере, че няма да уча друго, дори и да искам. И така цял живот смачкана, и уча каквото ми кажат, работя каквото ми кажат (майка ми умираше да съм счетоводител, като леля ми, ама тя си мисли че сега е като едно време)
През цялото време от 18 годишна работя и уча. Работя и уча. Не съм преставала за последните 15 години, докато здравето ми не отиде на кино и ме започнаха операция след операция и скапана фирма след скапана фирма и работа.
Всеки има тридни моменти в живота, но аз вече не издържам да се боря сама. Майка ми не ми е никаква подкрепя. Тя не си говори с мен. Никога не ме пита как съм. Само ме обижда, или вдига скандали или ме кълне. И днеска набира сили за скандал. Усещам я как е нервна по това как се движи из апартамента. Чака ме нов скандал за каквото и да е. Тя така си измисля неща от въздуха.
Търся си работа, но няма обяви. Едно време в джобса имаше по 10 000 активни обяви, а сега едва 900. Страшно е положението. Болни много и ни така, ни така. Горчиво съжалявам, че не намерих сили в себе си докато бях млада да си купя жилище. Вложих много в това в което живеем сега. Плащала съм ремонти с хиляди левове, купила съм техника за хиляди левове също и на края майка ми минвика : "Ти тука си никоя" Че майка ми е луда е луда, но кажете ми как с толкова много болести и разклатенп здраве да се изправя и да започна всичко от кота нула, че и да си вярвам че ще успея. Всичко е загубено за мен. Явно един ден ще съм тотално бездомна и само ще ми остава да си сложа бесилото и да се избавя от този ужасен живот.

Вложила си толкова за образование, а не се бориш за работно място? На всичкото отгоре си перфекционист? Спри да мислиш от кого получаваш подкрепа от кого не, както ти писах мисли само за себе си. И не си стара, че да пишеш колко си закъсняла, не си на 50. Така, че търси и упорствай, докато стоиш и се чудиш защо никой не те подкрепя, ще минат годините. А ти гарантирам, че 33 ще ти се сторят песен, ще си скапана отвсякъде. Познавам и по-възрастни, които тепърва почват да учат и да се развиват, на тях какво ли им е, че и дали някой ще ги вземе бързо на работа? Не е задължително да е счетоводство има и други професии. Засега може да намериш нещо обикновено, да не стоиш без пари, но същевременно търси. Виждам, че основен проблем ти е, че няма никой до теб, (споменах по-рано, че може да срещнеш подходящите хора след време) не е зле да наблегнеш на нещо любимо - книга, филм, спорт?

# 77 16 ноем. 2020, 16:44 ч.

Мнения: 54 755

Много подозрително ми звучи човек, който се оплаква от всички и от всичко, но чака друг да му помогне.
Не вярвам на такива хора.

По темата.
Избягвайте всякакви лични взаимоотношения на работното място, не споделяйте нищо, което не искате да се разнася.
Най-добре се дръжте учтиво и си вършете работата.
За ФБ и ограничаване на видимостта, подкрепям.

# 78 16 ноем. 2020, 18:40 ч.

Мнения: 1 092

Директно - ролята на вечната неразбрана жертва няма да те отведе никъде. Всъщност, точно тази роля те е докарала до тук.
И в други теми съм го писала - никой, ама никой не ти е длъжен. Приеми го. Виждаш, често и родителите не се чувстват отговорни към потомството им.
Първо за работата - в колектив е шарено. Имала съм колеги, разсъждаващи като теб. Ами, не се получава. Може да е клише, но или се пречупваш или те изплюват. Помисли си как изглежда в биографията ти тази смяна на работни места. На едно интервю всеки опитен, пък и не толкова опитен интервюиращ ще те претегли и ще прецени, че ядове не му трябват.
За квалификацията - хубаво е, че си вложила в себе си. Но много хора са направили същото. И не се оплакват.
В момента имаш нужда от раздвижване, хвани се някъде, където и да е. Това, че си решила да мреш гладна, си е само твое решение и избор.
За случката в болницата - като я знаеш каква е родителката ти, защо разчиташ на нея? Ако е планова операция се зареждаш с всичко необходимо. Ако е било спешно, щом са допускани посетители, молиш някой посетител да ти купи необходимите дреболии. Аз лично съм го правила няколко пъти за болни хора без близки. Правено е и за мои близки, така че не виждам проблем.
Всъщност здравето е единственото, за което трябва да се грижиш, а не за това на кой му пука за теб.
За жилището - щом ти пречи обстановката изнеси се при възможност. Стига си се връщала назад, ужасно е, гадно е, но е безсмислено. Пари, ремонти - да, важни са, но аз съм си по-важна.
Сестра ти е направила своите избори, не я обвинявай, че е щастлива.
Задължително вложи, при първа възможност, в психолог. Осъзнай колко си свободна всъщност. Нямаш деца, мъж... щото можеше да си в същата ситуация с две деца и тогава стоенето вкъщи не е опция.
Обърни внимание на цивилния живот, попътувай когато обстановката позволява и се стабилизираш финансово. Вземи си домашен любимец и разни такива.
Но докато не осъзнаеш, че всеки си има болките и дилемите, а ти си млада и свободна, трудно ще ти е.

# 79 16 ноем. 2020, 19:05 ч.

Мнения: 4 093

Благодаря Ви!
Много сте мили. Гледам обявите и търся работа. За сега никой не ми се обажда, но ще продължа.
Много добре знам как изглежда тази смяна на работни места в CV-то ми. Знам също и че способните HR не ме харесват и има защо. Работя върху здравето си диетата, която трябва да поддържам. Всеки ден е борба. Прави сте за свободата. Освен че ме е стам, че съм сама и без деца, явно има и друга гледна точка за която не се бях сетила. Затова винаги е полезно и друго мнение.
Ще продължа да работя с психолог веднага щом мога да си позволя таксата. Знаете че не е малка.
Още веднъж благодаря!

# 80 16 ноем. 2020, 19:11 ч.

София
Мнения: 62 595

Не т трябва психолог, а да се изнесе. Щом майка т е главният дразнител, плащаш сметки и т.н., значи можеш и да започнеш да търсиш някакво жилище. Каквото ще да е, но да е отделно. Тези пари, които за месец ще дадеш за психолог ще са тш половината наем вероятно, а може и целият наем да покрият. Другото мнение тш го прочете тук, че и безплатно сума хора тш дадохме друго мнение. Само трябва да се размърдаш повечко. Няма кой друг. Психологът е за хора, които могат да си платят.

# 81 16 ноем. 2020, 19:12 ч.

Мнения: 1 092

Никога, ама никога не позволявай да те кълват защото нямаш мъж, деца или разни такива. Или да се засилиш да се жениш и да раждаш защото така трябвало.
На такива доброжелатели много поздрави. Животът си е твой, каквото сабя покаже. И с десет деца, и с десет мъже, когато не си в мир със себе си - все тая...

# 82 16 ноем. 2020, 21:32 ч.

Мнения: 3 251

При такъв немски език, защо не опиташ работа в Германия?

# 83 16 ноем. 2020, 22:48 ч.

София
Мнения: 16 146

Каква Германия? Тя на 33 не може да си вземе живота в ръцете и да се изнесе на съседната улица от мамето. Дреме в къщи и се самосъжалява, дудне против всички. Ако вместо толкова крокодилски сълзи се хване да търси работа и тук ще е добре. Ама ТРЗ, че то сега кой само с това се занимава по счет. къщи. Всичко трябва да знае и прави на практика. То теориите и магистратурите без практига са нищо.

# 84 17 ноем. 2020, 10:33 ч.

Мнения: X

От една страна предполагам, че в чужбина ще успее да събере нелоша сума пари (според нашите стандарти, де) и евентуално да си купи някое малко жилище, но от друга там най-вероятно човек би бил по-самотен, особено ако се хвърляш в неизвестното и не познаваш никой там. Но пък винаги има вероятност и да срещне някого или пък да си намери своята си среда. Никой не може да знае как ще се обърнат нещата.

# 85 17 ноем. 2020, 10:36 ч.

Мнения: 999

Четох някъде една мисъл, че неможеш да се излекуваш в средата, в която си се рязболял.
И аз мисля така. Нова среда, нови хора, нов живот. Само незнам здравословните проблеми дали го позволяват.

# 86 17 ноем. 2020, 12:29 ч.

Мнения: 267

Аз лично в чужбина се чувствам по-добре,но не съм свръх чувствителна, а и съм с мъжа и детето ни. Гигантският плюс е че ми се наложи да изляза толкова много от зоната си на комфорт,че значително заздравих психиката си. Съжалявам за живота,който си имала,но на много хора им се случват тежки неща. Погледни го от друга страна, живееш в държава без войни и бомбардировки, не се страхуваш дали ще можеш да нахраниш детето си. Брат ми учи в международно училище и сирийските му съученици получават паник атаки при преминаване на самолет... Представи си какъв неописуем ужас е това. Коствало им е абсолютно всичко,което имат да го продадат и да тръгнат към неизвестното. Докато нямаш дете е по-лесно да пътуваш и да опитваш. Ние заминахме с бебе на 5 месеца, бунгала, боксониери, че даже и в къща с 15 непознати живяхме. Това само за няма и 2 години. Въпреки болката и огорчението си намери позитивите в живота си и се фокусирай върху тях.

# 87 18 ноем. 2020, 13:16 ч.

...живея на последния етаж...
Мнения: 713

Имам доста познати, и жени, и мъже, които според тях са свръх чувствителни, деликатни, интелигентни, много образовани, и винаги неразбрани от околните. Ами за мен проблемът си е в тях. Не може без компромиси в живота. Няма как вината да е все в другите. Как пък все в лоши колективи попадат, все тях обвиняват..... Докато човек не се вгледа в себе си, никой не може да му помогне.

# 88 18 ноем. 2020, 14:26 ч.

Мнения: 1 647

Цитат на: Lale_Lili в пн, 16 ное 2020, 19:05

Знам също и че способните HR не ме харесват и има защо.

Така написано ... не звучи много добре... Способните са и разбиращи. И ако един разбиращ професионалист НЕ Ви харесва, а и "има защо", то значи, че наистина трябва да си смените попрището.
На Вас не Ви харесва как околните се отнасят с Вас, но не се замисляте дали пък не сте дразнител за тях. Пробвайте да си намерите работа без колектив - търговски представител, нещо хоум офис или огромен колектив, в който просто ще сте никоя и никой няма да Ви забелязва.

# 89 18 ноем. 2020, 17:27 ч.

Мнения: 1 460

Авторке, когато бях на 23 и аз реагирах като теб - топиха ме за какво ли не, изтрита информация от главен компютър и т.н, заплашваха ме, крещяха и ме наричаха как ли не. Аз се затварях в тоалетната и ревях по минимум половин час. Така исках да се сработя с всички, не разбирах къде бъркам. В един момент разбрах - грешката ми беше, че ми пукаше. Затова почнах да се държа безцеремонно с всички агресори. Вече съм на 33, миналата година една колежка каза, че били поръчали хладилник за стаята и щели да изхвърлят моето бюро, че пречело на хладилника, даже беше ми определила къде да седна. Ами така се развиках и им предложих на всички аз да хвърля бюрата, че в крайна сметка хладилникът сега стои в предверието, а когато аз вляза в стаята всички се умълчават. Ако не се научиш да отстояваш своето, особено ако си тиха и усмихната, ще ти се качат на главата.

Препоръчани теми

Грубо обслужване. В мен ли е проблемът?

Вадене на задграничен паспорт на дете при разведени родители

Кралски работи и клюки - януари 2023

1 792
Развлечение

Анонимно, какви заплати получаваме и актуализират ли се спрямо инфлацията?

Причина:

Причина: