Паническо разстройство - 47

  • 35 354
  • 762
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 2 776
Георги, понякога като чета постовете ти, не мога да повярвам, че си страдал/ страдаш от ПА или депресия. Толкова уверен ми се струваш, без притеснения, без излишен стрес и паника. Добре, че си в темата да ни завръщаш от света на паниката и филмирането.
На мен замъгляването на погледа ми изчезна (да не казвам голяма дума), ама колко страх брах, аз си знам.
И все още имам смотани дни, прояви на паника някакви, това не отминава никога. За съжаление така стоят нещата. Аз бях в много тежко състояния през 2019, постепенно 2020 се оправиха нещата. Като дойде короната, вече бях добре мога да кажа. Но има още какво да се направи, и ще се направи. Но и без хапчета не минах, спрях ги Март. Общо около 10-11 месеца ги пих антидепресантите. Всички ще се подобрите, въпроса е, че това се връща винаги по-устойчиво от преди.

# 511
  • Мнения: X
   Не , не се завръща винаги. Но се иска съпротива да се противопоставяш , когато усещаш, че се завръща. Не трябва да се допуска нов епизод , че измъкването е по-трудно.

# 512
  • Мнения: 2 776
   Не , не се завръща винаги. Но се иска съпротива да се противопоставяш , когато усещаш, че се завръща. Не трябва да се допуска нов епизод , че измъкването е по-трудно.
Медицински е доказано че се връща винаги, просто остава ПТСР и това е причината да се случва. Епизодите на ремисия може и 20 години да са, но се връща.

# 513
  • Мнения: 105
Тези дни се чувствам доста зле,а уж наближават празници,украсихме вкъщи,всичко на пръв поглед е наред.Не спирам по цял ден да си мисля за лимфоми,СПИН,дали пък нямам рак на костите или гръбначния стълб (наскоро започна много да ме боли врата).Нямам желание за нищо.Свързах се с психиатъра и ми каза,че тези изпотявания са странична реакция на АД и от тогава спрях да се изпотявам 😃 За сметка на това започнаха нови хипохондрични епизоди и така си карам вече 1 година.На всичкото отгоре ме е страх да отида на лекар,започвам цялата да треперя само при мисълта,че трябва да отида.Чудя се дали и вече да не увелича дозата на АД. Празниците пак ще са кошмар и то заради собствената ми корава глава,не за друго.

# 514
  • София
  • Мнения: 2 092
Георги, понякога като чета постовете ти, не мога да повярвам, че си страдал/ страдаш от ПА или депресия. Толкова уверен ми се струваш, без притеснения, без излишен стрес и паника. Добре, че си в темата да ни завръщаш от света на паниката и филмирането.
На мен замъгляването на погледа ми изчезна (да не казвам голяма дума), ама колко страх брах, аз си знам.
Как ти изчезна замъгляването, какво се оказа?

# 515
  • Мнения: X
  Не , не се завръща винаги. Но се иска съпротива да се противопоставяш , когато усещаш, че се завръща. Не трябва да се допуска нов епизод , че измъкването е по-трудно.
Медицински е доказано че се връща винаги, просто остава ПТСР и това е причината да се случва. Епизодите на ремисия може и 20 години да са, но се връща.
 При мен повече от 20 г. не се е завърнало и все по-рядко се налага да прогонвам епизоди. Даже почти не ми се случва. Минавам за спокоен човек и  се научих да се справям със страховете и тревожностите си -по трудния начин. Като човек по-дълго живял от вас , видях, че много хора минават по пътя на ПР, ГТР, получават ПА , депресии в някакъв момент от живота. Не трябва да живеете с чувство, че няма излизане от състоянието. Трябва да се научите да контролирате страховете си- сами или с помощ от специалист.

# 516
  • Мнения: 2 776
  Не , не се завръща винаги. Но се иска съпротива да се противопоставяш , когато усещаш, че се завръща. Не трябва да се допуска нов епизод , че измъкването е по-трудно.
Медицински е доказано че се връща винаги, просто остава ПТСР и това е причината да се случва. Епизодите на ремисия може и 20 години да са, но се връща.
 При мен повече от 20 г. не се е завърнало и все по-рядко се налага да прогонвам епизоди. Даже почти не ми се случва. Минавам за спокоен човек и  се научих да се справям със страховете и тревожностите си -по трудния начин. Като човек по-дълго живял от вас , видях, че много хора минават по пътя на ПР, ГТР, получават ПА , депресии в някакъв момент от живота. Не трябва да живеете с чувство, че няма излизане от състоянието. Трябва да се научите да контролирате страховете си- сами или с помощ от специалист.
При мен не дойде от страхове, от бърнаут. Нямам и сега страхове. При мен за разлика от други страх от смъртта няма. Пустия му животец не ми е толкова ценен.

# 517
  • Мнения: 2 822
Не спирам по цял ден да си мисля за лимфоми,
Защо така мисиш?
Аз по цялото тяло имам мастни образувания и на моменти се чуддя също дали не са лимфоми, дори след като ЛЛ ми каза че са ... мастни образования.

# 518
  • Мнения: 167
Ананас, сподели как ти успя да се справиш. С хапчета или без? Колко епизода си имал?

# 519
  • Мнения: 1 430
При мен е страх от самия страх, страх от болести, страх от смъртта, въобще...красота Simple Smile Сигурно има оправия, психотерапия и хапове ако се налага, но хапчетата са временно спасение, не се ли научим да контролираме страховете си и не лекуваме ли основния проблем, няма начин.

# 520
  • Мнения: X
Скрит текст:
Георги, понякога като чета постовете ти, не мога да повярвам, че си страдал/ страдаш от ПА или депресия. Толкова уверен ми се струваш, без притеснения, без излишен стрес и паника. Добре, че си в темата да ни завръщаш от света на паниката и филмирането.
На мен замъгляването на погледа ми изчезна (да не казвам голяма дума), ама колко страх брах, аз си знам.
Как ти изчезна замъгляването, какво се оказа?
С успокояване и успокоителни.
Аз си мисля, че хипохондрията ще си я нося завинаги.

# 521
  • Мнения: X
Без хапчета, защото ме беше страх и от тях. Започна като кардиофобия и се разви и разрои до какви ли не фобии ,докато стигна до класическото страх от страха. Чувствах в един момент, че нещата са буквално на живот и смърт. И приех, че най-лошото нещо в живота е страхът , по-лошо и от смъртта и не трябва да ме обсебва като съм избрала  да живея. Започнах да изтласквам всякакви лоши мисли и да се захващам с неща, които ме разсейват от тях. Опитвах се  да приемам страховете си и да се помирявам с тях. Човек приема, че  е смъртен и трябва  да е  жив и любопитен за живота , да си върши задълженията , а да не се фиксира и отравя битието с мисли за болести и смърт. Помага много спорта.Бягането прочиства главата от лошите мисли и утвърждава вярата в тялото и здравето. Движението  помага да  се измести вниманието и контрола върху тялото.

# 522
  • Мнения: X
Нищо не мога да изтласкам аз. Ей ме нА, днес съм в нов филм.

Скрит текст:
Правих лазерна епилация и една миниатюрна бенка май не я покриха с бял молив и сега я наблюдавам. Ужасена съм да не е станало нещо с нея. Луда работа.

# 523
  • Мнения: 157
И аз имам З мастни образования просто наблюдавам дали не ръстат,обаче единия го усещам растящ и се панирам пак здраво ама заради страха какво ще ми кажят не отивам на лекар 😒
Не спирам по цял ден да си мисля за лимфоми,
Защо така мисиш?
Аз по цялото тяло имам мастни образувания и на моменти се чуддя също дали не са лимфоми, дори след като ЛЛ ми каза че са ... мастни образования.

# 524
  • Мнения: 105
Не спирам по цял ден да си мисля за лимфоми,
Защо така мисиш?
Аз по цялото тяло имам мастни образувания и на моменти се чуддя също дали не са лимфоми, дори след като ЛЛ ми каза че са ... мастни образования.

Имам увеличени лимфни възли на шията от година и нещо,а може би и повече. Лятото хематолог ги беше гледал и каза,че не са толкова увеличени и няма нищо страшно,но аз се панирам и всеки ден ги натискам и преглеждам.Лошото е,че вече ме е страх и да ходя на прегледи.Общо взето си живея в мой измислен кошмарен свят и няма измъкване.

Общи условия

Активация на акаунт