Паническо разстройство - 47

Аз все пак мисля, че е добре да се разбере от какво са увеличени все пак. То не може без нищо да е така. Да не си карала мононуклеоза?

Не,не съм боледувала от нищо през последните години.Най-много настинка за 1-2 дена и това е.Горе-долу когато ги напипах за пръв път си пуснах ПКК и беше наред.По същото време хванах и синузит,който и до днес ме мъчи,не съм пила АБ за него,дори не знам дали е на алергична основа или нещо бактериално.Не знам дали от синузит могат да се увеличат.

Лимфните възли по най-различни причини може да са увеличени - например мононуклеоза, токсоплазмоза, но може би инфекционист трябва да ви насочи какви изследвания трябва да си пуснете, все има някаква причина. Котка имате ли ?

На мен понякога лимфните възли на подмишниците ми се подуват преди цикъл. Нямам обяснение защо.

Нямам котка.Чудя се дали пък е възможно заради структурата на тялото ми да ги напипвам.В горната част съм доста слаба,ключиците ми стърчат.Знам,че нормално възлите са до 1 см големи,но не мога да се ориентирам дали моите са по-големи.Някои са като лещено зърно,други като грахово,а имам и един,който е с размер на бобено зрънце.

Хора,някой получавал ли е бодежи в сърдечната област при пр?

Да.

Здравейте,
Днес докато шофирах получих лека обърканост все едно знам къде съм и си карам правилно,но със страх че ще се объркамю и се замаях.Естествено тревожноста веднага ме връхлетя,забучаха ми ушите и едвам стигнах до вкъщи,мерене на кръвно пулс нормалните неща знаете,но си бяха в норма иии малко се успокоих ама тая обърканост ме притесни😔

Здравейте. Бях писала за моите проблеми след корона вирус с психиката и недоспиването. Та вчера бях на психиатър, тъй като много се бях влошила и ми изписа Клонарекс и Есобел. Като клонарекс 0.5 една таблетка вечер и половин сутрин, а Есобел 6 дни по 1/4 от 10мг., после няколко дни по половинка и накрая цяла таблетка. За първи път снощи още от първия прием на клонарекс спах, почти цялата нощ. Плаши ме само, че коментарите за него са много противоречиви. Очаква се да го пия 20 до 30 дни, като ще бъда следена от психиатъра на всеки 10 дни. Ако някой е минал през това, моля да сподели дали се е почувствал добре и как се е повлиял. Като ми е най-важното отново да изпитам желание за живот и да мога да продължа да работя и да спя.

Добре е лечението. Клонарекс е добре, хубаво е че ще те следи на 10 дена. Но може да се закачиш малко, после лека абстиненция ще имаш, нищо фрапиращо. Според мен си на правилния път

Здравейте.Възможно ли е от АД да получавам много тежка дереализация.Докато пих Ципралекс в БГ почти година бях добре,но тук в Англия взимам Есциталопрам,което погледнато реално е една и съща съставка.Но откакто го замених има дни съм добре ,има дни в които се чувствам зле.Усещането е,че главата ми я няма,гледам през стена,тунелно виждане,не мога да се съсредоточа погледа,все едно съм тук ,но ме няма,нямам опора в краката.Като застана права се люлея и не съм стабилна в походката,сякаш живота си тече а аз съм някъде в пространството.Не мога да го обясня просто с думи.Все едно не стига достатъчно кислород до мозъка.Страшно е и ме държо с дни

Здравейте на всички. Специално си направих регистрация в сайта, за да задам въпроса си. Очаквам тези дни да посетя и психиатър, за да го задам и там, но искам да чуя и мнение да хора, които се борят с ПР.
Накратко от два дена взимам Аритави и Линефор. Съвсем накратко прочетох страничните ефекти, защото знам, че в моето състояние мога да ги "приложа" веднага върху себе си. За пръв път се реших да пия АД, макар от 12 години да имам проблем с панически атаки. Но поради много неприятности и мъка през последните години, най-накрая стигнах дъното и му дойде времето. Към въпроса - някой сред вас, който е пил АД за първи път, изпитвал ли е това, което аз, а именно  - чувствам главата си тежка (това е цял ден) и замаяна. Усещам, че ако реша мога да спя и цял ден, но нарочно си пускам да гледам нещо, но движението ми не е много като обикновено, защото ми се вие свят. Освен това нямам никакъв апетит и не чувствам глад, макар от 50-тина часа да съм хапнала общо порция за половин ядене. Това са постоянни ефекти тези два дена.
А другите - изтръпване на лицето, студени вълни - се проявяват само от време на време.

Някой има ли подобен опит?

От Есциталопрама имам нощни изпотявания аз.Консултирах се с психиатър и каза,че е срещана нежелана реакция.В началото много се бях изплашила,че са нещо друго.Каза ми,че не е нищо страшно,но аз все още се притеснявам,а и е изключително неприятно да се събуждам изпотена.Иначе другите замайване,отпадналост си ги имам,но не мисля че са от лекарствата,просто по цял ден лежа и физическата ми активност е нулева,та смятам че е нормално да се чувствам като парцал.Гадене имах само първите 1-2 дена,но съвсем леко.От тогава проблеми с апетита нямам.

На мен започна малко по малко да ми се връща апетита. Главата ми също е по-добре. Вчера например замайването беше доста по-малко, дори успях да си сготвя и да хапна малко. Благодаря, че ми отговорихте. Явно при всеки нежеланите реакции са различни.

Нещо откраднато то фейсбук - и 2020 само ти ме разбираш!
Letiashtata Kozzila Erato
Аз пък харесвам 2020. То аз съм в нея откак се помня.
Още 2004-а лежах нощем и си мислех какво ще правя, когато умра от рак или  от тайствена болест. Към 2006-а ми опада половината коса от параноя, писна ми да се паникьосвам и оттогава нямам проблем да изям кебапче от земята или да пресичам магистралата, но не го правя, за да не тежа на съвестта на някого. Миналия месец като ме стегнаха гърдите, си викам "Еееее, най-сетне, дейба", па легнах самотно на дивана и облекчено посрещнах страха си от първото реално заболяване в живота. Щото, все пак, съм най-здравият човек на планетата.
2008-а установих, че не съм неоткрит гений, а обикновена пача, която всеки момент може да изгуби работата си - така и до днес. От 2010 насам единствената ми цел в живота е на стари години да имам малък  таван, където да е топло и да имам хляб. Уви, това е сложна задача, защото таванът трябва да е в Лозенец, а тука си е скъпо.
Към 2014-а разбрах, че животът е абсолютно безсмислен и ако случайно ни се струва, че има значение, туй е защото има удоволствия на тоя свят - да видиш слънцето, да прегърнеш някого, да идеш на музей в Париж.
Демек, не разбрах защо затвориха ресторантите, а оставиха Джъмбо.
Всички ще умрем - поне да можехме да си го кажем на масата пред тънко нарязано телешко, а не да крещим на каса 6 "Умри, прост дебил!", докато се удряме с дядо Коледа, който свети в седем цвята. Дори Ларс фон Триер не успя да предположи това падение.
И ето, дойде световна пандемия. Нещо, което наистина съществува, а не е само в главата ми и дори най-спокойните хора ги хвана страх за нещо - за близък, за себе си, от Бил Гейтс. Затова през 2020 ми беше разрешено за първи път откак се помня, да лежа в депресия. Да лежиш и да не изпитваш вина, че лежиш, а не простираш, се оказа смайващо преживяване.
Сякаш някой спусна божествен декрет "Айде, тая година можете да плачете със събуждането и никой няма да ви пита раздразнено "Е, защо плачеш сега?"
Уви, годината е към края си. До лятото всички ще са ваксинирани, усмихнати и ще имат идеални профилни снимки и фантастично опънати фланелки на простора, подредени по цвят.
А аз пак ше съм си така.
2020, САМО ТИ МЕ РАЗБИРАШ!!