Ох, Боже, хем знам, че вепър е глиган😆😃😀
- Публикувана: 24 окт. 2020, 17:18 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2020, 20:36 ч.
Образователен Говорилник - какво ли ще се случи в тема 8?
Пък то какво може да квичи? 
Това с “мачката руча поганци” го знам от съвсем дете - единият ми дядо, този от северняшкия край, често го разказваше като житейски анекдот как даскалът им в училище се опитвал да отучи новодошъл ученик от диалекта му (явно родопчанин е бил). Карал го бавно да прочете: “котката яде мишки”. После му казвал “а, сега го повтори бързо” и момчето изстрелвало “мачката руча поганци” 
))
)) 
И аз ползвам смарЪнгясва и ботОр, пък съм родена дЪ Ге и живяла изцяло в Софето.
Иначе в северозапада влашкият е неразбираме за мен, както и родопския. Родопска баба да ти говори все едно на китайски.
Мецане последните думи, май едната беше отивам...се проверяват в правописния речник. Някои не ги хваща правилото за ударена гласна.
Какво знаете вие? Аз в момента изучавам видовете представа за света в митологията. Гърците имали двуична и троична представа. Честно, супер ненужни неща виждам в учебника по литература.
Иначе в северозапада влашкият е неразбираме за мен, както и родопския. Родопска баба да ти говори все едно на китайски.
Мецане последните думи, май едната беше отивам...се проверяват в правописния речник. Някои не ги хваща правилото за ударена гласна.
Какво знаете вие? Аз в момента изучавам видовете представа за света в митологията. Гърците имали двуична и троична представа. Честно, супер ненужни неща виждам в учебника по литература.
Чак не мога да повярвам, че някой е имал двоична и троична представа. По троичната система например 2+1=10, щото числата вървят 1,2, 10, 11, 12, 20, 21, 22, 100 и т.н. няма други цифри освен 0,1,2. Та 22+1=100 в троичната система. В двоичната пък има само 0 и 1, та 1+1 е 10, а 111+1 е 1000. Като стигнеш най-голямата цифра, минаваш на следващия разряд 😀😃😆🤩🤩😅
Но със сигурност в учебниците на Фенси може би друго се има предвид, че двоична представа примерно е съществата да имат по две глави, знам ли. Не помня да сме учили такива неща.
Но със сигурност в учебниците на Фенси може би друго се има предвид, че двоична представа примерно е съществата да имат по две глави, знам ли. Не помня да сме учили такива неща.
Дуя се, перча се означава.
Ботур (по онлайн речниците виждам го дават и с о и с у) си е типична дума за северняшкия край, Фенси. Аз също съм родена в Плевен. Те там са царе на ръбатия изказ, както и на грозните имена като Пъто и Пъта, например, и още цял наръч вдф-звучащи.
И да се допълня: май изписването “смарангясвам” е добило повече гражданственост, или поне според гугъля е така:
И да се допълня: май изписването “смарангясвам” е добило повече гражданственост, или поне според гугъля е така:
Двоична - небе и земя. Троична - небе(Олимп и боговете), земя(хората), подземно царство.
На моята гръцката митология и е супер увлекателна, но всичките тези терминологични глупости направо и убиват интереса.
На моята гръцката митология и е супер увлекателна, но всичките тези терминологични глупости направо и убиват интереса.
Миленита, чувал съм, че в Плевен били "дагейци", защото на всяка втора дума казвали "да го е."😃😀
Ейй Миленита, с виното и лимонадата ми натисна бутона на времевия скок назад към детските лета.
Северна България, на 30 км. след Видин. Всичко е равно, къщите са едноетажни и широки. Стаята, в която спим с баба ми, е поне 25 кв.м - 2 пъти по-голяма е от софийската “детска”. Двор - 2 дка. Рози, чимшир, хризантеми - всичко организирано под конец. Баба гледа само мен през лятото, но ми готви всеки ден във шпората. На обяд берем домати от градината и правим салата (с лук и с магданоз - ОМГ!). Сипвам от каната с вино в една стъклена чаша с румънски надписи на зодиите. До първите букви сипвам вино, а до горе наливам лимонада. Навън следобед не се чува нищо, най-многото някой трактор. И постоянно мирише на трева, цветя и има пушек от печките, който не замърсява, а завършва аромата на детския ми спомен. Баба ми беше учител по география. Имаше куп лачени обувки с шарени катарами и блузи с финтифлюшки. Не ми даваше да говоря влашки (който си е чист румънски, няма нищо общо с българския), защото живеем в България. Със съседките си говореше обаче само на влашки.
Северна България, на 30 км. след Видин. Всичко е равно, къщите са едноетажни и широки. Стаята, в която спим с баба ми, е поне 25 кв.м - 2 пъти по-голяма е от софийската “детска”. Двор - 2 дка. Рози, чимшир, хризантеми - всичко организирано под конец. Баба гледа само мен през лятото, но ми готви всеки ден във шпората. На обяд берем домати от градината и правим салата (с лук и с магданоз - ОМГ!). Сипвам от каната с вино в една стъклена чаша с румънски надписи на зодиите. До първите букви сипвам вино, а до горе наливам лимонада. Навън следобед не се чува нищо, най-многото някой трактор. И постоянно мирише на трева, цветя и има пушек от печките, който не замърсява, а завършва аромата на детския ми спомен. Баба ми беше учител по география. Имаше куп лачени обувки с шарени катарами и блузи с финтифлюшки. Не ми даваше да говоря влашки (който си е чист румънски, няма нищо общо с българския), защото живеем в България. Със съседките си говореше обаче само на влашки.
Препоръчани теми