ДЕВЕТИ клас. Все по-трудно стига времето на домашните за бремето.

  • 36 845
  • 737
  •   1
Отговори
# 675 15 дек. 2020, 15:32 ч.
  • Мнения: 2 741
Смяната на дисплей се заплаща в брой, при мен съвпадна с някаква промоция на Самсунг и вместо да платя немалка сума в сервиз, предпочетох да взема нов апарат на изплащане, бездруго не беше първа младост счупеният.

# 676 15 дек. 2020, 15:42 ч.
  • Там, където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 837
Децата се разболяха в почивните дни. Старт даде малката, след нея и наборът. Някакъв стомашен вирус, повръщане и чат-пат разстройство. Ранният старт на щерката още в събота ѝ даде възможност да се оправи за понеделник и бе на училище, обаче наборът нямаше този шанс, при което звъня на личната за консултация относно диети и какво да давам и казвам "И ми трябва бележка за училище!", а тя учудено ми казва "Ама те ходят ли на училище?", при което на мен ми идваше да ѝ кажа "Не, търкалят се по диваните само!". Учудвам се как за някои хора ДО си е баш търкаляне и какво като си болен, то нали си пред екрана, ще се справиш някак си....
Иначе за вредите и ограниченията на ДО както за ученето, така и за нормалното развитие нещата тепърва ще стават от ясни по-ясни....

# 677 15 дек. 2020, 16:09 ч.
  • София
  • Мнения: 1 287
И за мен ДО - то е най-кошмарното нещо, което сме причинявали на децата си. Нещо като бомба със закъснител, която ще избухне в даден момент. Отнети им бяха моменти, които няма как да се върнат. Не е само ощетяване в знанията, а като цяло ограбване на едни от най-хубавите им години в училище.
Най-лошото е, че смятам, че скоро няма да има промяна. Може би след Нова година ще върнат малките, а нашите ще бъдат най - последни.
Никой не мисли за децата в момента. Наистина положението по болниците е отчайващо, но защо изкупителна жертва трябва да са те!

# 678 15 дек. 2020, 16:31 ч.
  • София
  • Мнения: 5 686
Спунк, сменяли сме дисплеи на телефните на набора редовно. По няколко пъти дори на един и същи телефон. Той е доста немърлив към вещите си, затова и не давам пари за скъпи телефони.
Ние също изкарахме този вирус с повръщането и температурата. Първо баткото, а после аз и малката. Страшно беше. Такова нещо не съм преживявала в живота си.
За ДО няма какво да коментирам. Ясно е, че нещата не са ок, лошото е, че не се знае докога ще се продължи. Разчитам на това, че децата са лесно приспособими към всякакви условия и бързо наваксват в отношенията помежду си. Също и гледам да не спирам младежа да излиза. Три пъти в седмицата ходи и на уроци по френски. Днес изведе малката в училищния двор, тя порита с него, игра си, навакса малко въздух.

# 679 15 дек. 2020, 16:34 ч.
  • Там, където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 837
Като гледам как активистите "за безопасно учене" реагират на всяко подхвърлено в медиите, предложение, си мисля, че може и цялата година да се откара в ДО....не би ме учудило и ако същата група са окажат върли антиваксъри...старая се много да не мисля, че започвам да се гневя...

# 680 15 дек. 2020, 16:49 ч.
  • Мнения: 2 064
За смяна на диспеи имаше един сервиз пред ТУ.
Моето със социалните контакти не е назаднало, но все повече си мисля, че на нашите гимназисти им отиде на вятъра труда да влезнат в по-хубави училища. Аз моята не я виждам да учи, по никакъв начин. Класни, контролни, тя си спи и си гледа филми. На успех ще го докара, ама какво ще е покритието Sad.

# 681 15 дек. 2020, 17:54 ч.
  • София
  • Мнения: 6 308
Благодаря ви за мненията. Утре ще видя колко ще ми поискат в оторизирания сервиз и ще реша.

Срещите с двама-трима приятели не са като училищния живот.

# 682 15 дек. 2020, 20:03 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 5 131
След като няколко пъти сменихме дисплей на Самсунг (пред ТУ - приятели са ни), направо купихме Xiomi по техен съвет да не си даваме парите за тия скъпи дисплеи.
Като изключим удобството на това да съм по анцуг по цял ден и да си храня децата в междучасията, не виждам никакъв друг позитив от ДО - нито като родител, нито като учител. Наборът е излизал два пъти за месец и половина Sad

# 683 15 дек. 2020, 20:03 ч.
  • София
  • Мнения: 4 197
Цитат на: Спунк в вт, 15 дек 2020, 17:54
Срещите с двама-трима приятели не са като училищния живот.
Много точно казано.
И моят младеж излиза почти всеки ден с един негов приятел и по-рядко с още двама, но с тях му е вече скучно и предпочита съучениците си. Както той казва, в училище е купона.

# 684 15 дек. 2020, 20:55 ч.
  • Мнения: 2 064
Цитат на: Спунк в вт, 15 дек 2020, 17:54
Срещите с двама-трима приятели не са като училищния живот.
Много ми се иска да се вижда с по-малко деца, примерно 5-6, ама девойката е на друго мнение. Вижда се с доста приятелчета и от квартала и от новото училище. Приятелка е и с деца от съседен клас в новото училище. Много общително водоБлейче.

# 685 15 дек. 2020, 21:43 ч.
  • по Пътеката
  • Мнения: 180
Пораженията, които нанася ДО, от психологична гледна точка, в момента никой не измерва. И тъй като са невидими, ще се случи ефект на бомбата със закъснител.

# 686 15 дек. 2020, 22:50 ч.
  • Мнения: 1 591
Синът ми излиза с компанията от старото училище почти вдеки ден, но има хиляди неща, които липсват - училищния живот, тренировки с отбора, курсовете по език, празнуване на рождени дни и всякакви събития, които са отменени, ежедневието му беше натоварено до минутата, компютър не докосваше буквално.... в момента е залепен за него, затъпял, мързелив, без настроение и без очакване за нещо, тренира вкъщи, няма апетит, защото както сам казва не съм мръднал от стола.... просто за активните деца ДО е ужас, дъщеря ми малко по-леко го понася, но и там виждам досада и безцелно съществуване....

# 687 16 дек. 2020, 03:54 ч.
  • Мнения: 4 950
Добре, а мислите ли, че нашата психика също не е подложена на огромен натиск: по-ясно от децата виждаме какво се случва, преживяваме го (и то драматично: почина син на колежка и всички буквално се поболяхме, блъскат ни некролози на познати или колеги, с които се мъчим да си спомним дали преди 2 или 3 седмици се видяхме и размеенихме бодри думи), кърпим служебни и домашни задачи и се държим сякаш всичко е постарому. Ами и нашият живот се промени коренно. "По съкращение на щата/бе уволнена радостта"(В. Петров). След време цялата тази потисната на подсъзнателно ниво драма, ще избие в соматични прояви. Говоря за хората, които не отричат съществуването на вируса и следят статистиките.
При децата дългосрочните промени ще са опасни (засяга се сферата на социалните им умения и най-важното - емпатията към дружия, умението да съчувстваш и съучастваш в чуждия живот), но все си мисля, че степента на моментно въздействие не е така силна, както при нас. Изхождам, разбира се, от своята среда и обкръжение. Тук чета бодряшки речи, които не проумявам не с разум, а със сърце.

# 688 16 дек. 2020, 06:22 ч.
  • София
  • Мнения: 2 130
Хора, имаме капацитет да се справим с всичко това и с много други неща. Все пак, в основата на справянето е приемането. Когато нещо е голямо, всеобхватно, няма смисъл да риташ и нервничиш. Успокояваш дишането, търсиш си твоята дълбока вяра в..."всичкото", оглеждаш предизвикателството, намираш си силните страни, благодариш за тях и търпеливо започваш да устояваш и преминаваш.
Миналата година детето избра нещо, а аз си бях позволила да мечтая друго, страдах. Преди предната Коледа майка едва оцеля от усложнения на автоимунна цироза (сега е много по-добре, слава богу), после дойде кученцето вкъщи и ми попиля малкия, уютен свят, който ако ми беше нужно се скривах от големия, после татко изчезна и така до днес, цитонамазката от миналата седмица не е мн наред, но лекарят не се притеснява, кастрирахме кучето, но то се ближе по раната и тя не заздравява, наближава Коледа, а не знаем как ще съберем при майка двете мъжки кучета (нашето и на татко), съпругът ми иска с ел печка да стои с нашето в другата, пуста къща...всичките ми много близки приятелки са от години навън и се подкрепяме най-често с емотикони. След малко отивам да си правя 5- тте тибетски упражнения, после тези за кръст, да посрещна слънцето, да направя закуска, да изпроводя кучето и мъжа ми на разходка, да изчистя къщата с прахосмукачка и парцал, да закуся и пийна кафе, да посрещна купето и та го измия в банята, после да измия банята и коридора, да изчакам да мине в 10:30 коридора за възрастни хора, да напазарувам, пожелая на сина успешно училище, да си допия кафето, да ида до гинеколога наживо да обсъдим нещата.... пак купешки неща, вечеря, малко време всички и...лека нощ до утре 5:40. Някъде в това съм аз, животът ми, търсенето на смисъл и щастие. Но...ги намирам - малки светещи трошички ежедневие. Вярвам, че път има и го вървя, променям се, за което съм дошла и така с всеки. Ще разберем един ден кое, как и защо. Хубав ден с усмивки ви желая и се старайте да не оценявате нещата непременно като лоши и добри. Те просто са, ние също.😃

# 689 16 дек. 2020, 07:03 ч.
  • Варна
  • Мнения: 3 373
Dimitrina,  Heartpulse
Наистина, когато човек седне и направи такава равносметка, вижда колко неща са минали през него, с които се е справил. Но понякога в конкретния момент всичко изглежда безнадеждно Sad Моят живот беше същият, в рамките на две години между смъртта на татко и на баба, на автопилот за мен си, и обслужващ всички останали. Като върна назад за това време, се учудвам как съм се справила и оцеляла психически.
Вероятно и сега ще преминем, аз съм спокойна, само за тренировките продължавам да не намирам смисъл в ограниченията им, на наборката 10 години дотук са минали в упорит ежедневен труд,  и не само на нея, сега зачеркваме всичко...

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата