За разликата между 20-ина годишни момичета и 30 – 40-годишни жени

Точно. Или го правиш, или не. Разни пространни обяснения защо не ставало са ненужни. То е ясно защо не става.
По принцип няма лошо на човек да не му се занимава, не ме разбирайте погрешно. Но дс го прикрива с някакви оправдания за липси и невъзможности вече е лошо.

Излишните, вредни емоции се избягват от нормалните хора. Умеят да разграничават приоритетни от случайни. Раздаването им охотно, спрямо непознати е натоварващо. Особено, ако комуникирам интензивно.

Това се опитах да кажа няколко пъти тук (без частта за натоварването), но без никакъв ефект. Интересно дали ти ще имаш по-добър успех от мен.

Ами тогава всеки си стои сам. Поне аз така ги виждам нещата. Да, не е ок да се прекалява с глупостите, но жизнен опит се трупа като ти се случват някакви неща. Контакти, комуникация с хора, на различни места, ситуации, и отсяваш. Понякога е приятно, понякога натоварващо, но какво от това? То и за да плуваш, трябва да се намокриш. Или стоиш на брега и го мъдриш?

Ако е вярно това определение, то доста хора са ненормални. Аз в това число.
Всеки може да бъде споходен от излишна и вредна емоция. Ако не иска човек наистина да стане ненормален, би трябвало да си даде възможност да изживее и изрази емоцията. Тя може да изглежда неадекватна, ирационална. Но ако човек се замисли, има причина да изживява такава емоция и простото замитане под килима не е решение. В йога се правят упражнения, как да приемаме емоциите си и да ги пуснем да си отидат, да не ги задържаме в себе си.

Всичко което правя, го правя за бъдещото семейство и децата си. Аз съм бил осигурен още на 20. Но съм възпитан да се грижа и да осигурявам за семейството. Не си позволявам да харча излишно. Нито имам амбиции с парите се да купувам жени, забавления, внимание, семейство и каквото и да е подобно.
Така че няма как да върна децата. Аз за тях се боря.
За психическото изтощение. През цялото време си мисля, че е временно, еднократно, още един "удар", още една "победа". Лошото е, че се превръща в тенденция през последните години и е трудно да спра. Във всеки случай, не съм толкова глупав, за да продължавам неограничено. Ясно ми е, че това е временно.

Иначе ще се разболеем, например от рак.

За да се формира връзка, независимо дали приятелска или любовна, е нужно човек да се отвори към околните. Това е риск, защото понякога преценката ни греши, има и патологично зловредни хора, които са много харизматични. Тези много пестеливите, предпазливите и пазещите се си остават сами. Живее се с пълна палитра от емоции, останалото е живуркане във вечен страх да не се прецакаш и да не те прецакат.

Няма нищо по-постоянно от временното.
Наблюденията и опитът ми съвсем недвусмислено сочат, че човек няма как да прави каквото и да е в името на нещо несъществуващо. Прави го за себе си. Ако искаш да правиш нещо в името на Х, в един относително ранен момент все пак създаваш или придобиваш Х.

Те емоциите са налице и дали си мислим, че ги показваме, владеем или игнорираме, те си намират начин да се превъплътят, да избият под различни форми, поведения. Най се страхувам от хора, които винаги са сдържани и твърдят, че владеят емоциите си.

Да, на такива рано или късно им избиват чивиите.

Тази седмица, във Франция намериха едно гърне със злато в една стара къща. На стойност минимум половин милион евро. Човечецът цял живот е живял скромно и останал без семейство и наследници. И общината го наследи.
Това психическо изтощение, което споменаваш  (избягване на нови контакти, вкопаване в зоната на конфорт...) и което не е предизвикано от никаква житейска трагедия, ме навежда на мисълта, че страдаш от депресия. Може би няма да е излишно да се обърнеш към специалист

Не отричам, че някакви елементи на депресия има отвреме на време. Но не постоянно.
Не съм казал, че избягвам нови контакти. Срещам нови хора всеки ден. Самият процес на "свалка" (който е различен от простото срещане) е свързан с някакви "тестове" опъване на нервите, кофички и по-големи кофи с лайна срещу мъжа. Правите го несъзнателно. Искате да видите всички страни на мъжа, обливате го с различни емоции. Не е само до химия.  С химия се започва, но в процеса има и друго. Отделно, по-хубавите момичета неотменно имат няколко кандидата. И много често ги събирате накуп. Да, но аз не умея да да съм център на внимание на много хора. Не съм се научил като малък, а и като по-голям трудно се получават нещата. Ако е до физика, бих набил всеки (конкурент), но уви, не се решават така споровете в наши дни. В такава среда са важни други качества, да говориш гладко, високо, да умееш да прекъсваш, да умееш да не позволяваш да те прекъсват, да умееш да осмиваш другите, без да ги обиждаш пряко, а понякога и да ги обиждаш.
Водещи са не обективните качества (не можеш и да се хвалиш, както уточнихме), а това кой как ще се представи, каква поза ще заеме, какви приказки ще изприказва.
Такава рафинирана среда не е "мои води". Аз съм прост човек. Математик. Войн. Философ. Така съм израстнал, това са ми били ценностите и качествата, и не мога да ги променя. Съзнавам, че ми липсва умението на общуване, боря се до колкото мога.
Едно уточнение. Не съм инвалид. Като казвам, "не умея да общувам" се сравнявам с най-добрите. Определено се оправям далеч по-добре от средностатистически мъж.

Само да вметна, че горното изброено от теб, с което твърдиш, че не искаш да се състезаваш, НЕ Е добро общуване, нито качествено.
Удовлетворяващо общуване е, когато всички взимащи участие в него се чувстват добре, леко, комфортно, приятно, обменят мисли, знания, чувства и се обогатяват взаимно при този процес.

Абе то е ясно, че вие искате нещата сами да се случват от самосебе си.
Ей така "само стана", "случайно се срещнахме еди къде си".
Но ако ти си активната страна, няма такива лесни и сами неща.
Но не очаквам да стигнем до консенсус в това отношение. Защото разминаването е на ниво подсъзнание и не е осъзнато.

То вие и против боя имате много против. Но основното е да не го виждате, а не че не се случва. В еволюцията (при мъжките животни) без бой не може. Как иначе да се установи кой да е с женската.
То и имате инстинкт да привличате "внимание", и така от 5-10 индивида, колкото може повече. Но после нямате инстинкт да продължите отсявката. Или поне не толкова силен. Заради еволюцията, тия 10 се избиват, остава 1, и който "остане около вас" той печели.
Та хубаво, женската интуиция, много интуитивна, но не базирайте цялата вселенска философия и обяснения на нея. Има бели петна.

А и да погледна от друг ъгъл, тия, на които не ни е гладко и лесно приказването и сме силни в други неща да лягаме да мрем ли!? Щото трябвало да става лесно. Ми на мен не ми е лесно. Аз съм силен в други неща. Да оставим само тези, дето само приказват, само те да оставят поколение?