Сървайвър БаБе! (Бабийеросите се завръщат)

  • 11 562
  • 308
  •   1
Отговори
# 15
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Докопала се вече до борда, Хуанита изчете щателно договора /даже и забележките с малки букви/, подписа го с мениджърски размах и отиде да се наконти подобаващо за акостирането му.

# 16
  • Мнения: 3 447


Де Хуанита, подобаващо наконтена.

# 17
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Мда, аз съм Wink

# 18
  • sofia
  • Мнения: 1 606
В това време Бомболейра се носеше самотно на една дъска из необятната морска шир, мърмореше си под носа стихове от Робърт Бърнс и нещо за ром и пури и се чудеше и маеше къде по дяволите изчезнаха всички и най-вече защо най-милата и дружка Василнда никаква не се мяркаше....

# 19
  • Мнения: 1 517
По едно време в небето се трясък - един Делта Форс звучно се разпадна на съставните си части и лумна в пламъци. Нооо - миг преди това една смела Бабийерос изскочи от небесното возило и гръмко се приземи върху самотноносещата се дъска на Бомболейра. "Приятно ми е" - каза летящата Бабийерос -   "Доня Делта Фльорца де Бясна! А вие мадам? "

# 20
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
- Ха така! - каза предоволна Василинда и прибра далекогледа.
Кажи-речи, всички се събраха, ей я доня Бомболейра, и тя ще цъфне всеки момент. Де сега и КГБ-то да ни върне своята вярна сътрудничка и международна шпионка доня Ламелинда ОО.
А доня Амандиня къде се е запиляла, никой не знай... Пак е отишла да разчита разни Розетски камънаци...
За доня Рижунда не посмя и да си помисли, защото тя бе заета жена, учеше къде кого свари на кърмене и захранване.
Доня Василинда паркира несръчно платнохода в един твърде тесен залив, като разпищя алармите на две рибарски лодки, една джонка и едно водно колело.
Тя заподскача по брега към колибата.
Надяваше поне този път, (о, моля те, боже, само този път!) да не се боядисва в странни цветове, да не залепва никъде и пр. весели случки, които все на нея се падаха съдбовно.

# 21
  • Мнения: 3 447
Надяваше поне този път, (о, моля те, боже, само този път!) да не се боядисва в странни цветове, да не залепва никъде и пр. весели случки, които все на нея се падаха съдбовно.
Ех, доня Василинда, трудно е да си метъл, знаете Mr. Green

# 22
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Надяваше поне този път, (о, моля те, боже, само този път!) да не се боядисва в странни цветове, да не залепва никъде и пр. весели случки, които все на нея се падаха съдбовно.
Ех, доня Василинда, трудно е да си метъл, знаете Mr. Green
Знаем, знаем - измърмори Василинда и падна в един трап. Изпълзя от него и продължи към колибата, от която се чуваха весели метълски песни, съчетани с йодлери и обогатени с ориенталски танци. Явно всяка една бабиендра се мислеше за Шакира.
- Туй било перфекшън, бейби - каза Василинда и отвори вратата.
Остана на прага със зинала уста.

# 23
# 24
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
- Ох, май съм неподходящо облечена, въздъхна Хуанита. С мъка се раздели с купения в изблик на щедрост /или зпозабравена нежност/ от Дон Василио шал. Поразрови се из обемистия си багаж и се яви в целия си блясък пред СърБайбърското общество:


- Баба, аааа???

# 25
  • Мнения: 677
И в този момент,без дори и да почука на вратата на колибата,явно подучул веселбата им,се появи Дон Тони Сопранито.."Буенос диас бабийероси!"-каза им той..

# 26
  • Мнения: 25 619
Пред смаяните очи на Василинда и дон Тони се тояви ето това същество

и изрева гръмогласно:
- Затворете си устите, че изстина колибата и влизайте! - И додаде - Дано да си носите пиячка, че нашата вече свърши.

# 27
  • Мнения: 6 417
След него с плавници на краката мокра дошляпа доня Шушонита. Поясът й се беше спукал и тя едва тътреше цял чувал с вълнени шушони-в свежи разцветки, плетени на 5 куки, които собственоръчно беше плела в самотните, дълги зимни вечери/баси и изречението/.   Joy В чувала с шушоните доня Шушонита предвидливо беше навряла гигантска бутилка 16-годишно уиски.

# 28
  • Мнения: 677
Дон Тони Сопранито извади една бутилка с пиячка от чантата,която носеше със себе си..

# 29
  • Мнения: 5 877
 - Най-сетне спасение! Най-сетне цивилизация! - подскачаше доня Амандиня по плажа, след като изпрати с ритник последното подрастващо Ру на майната му, пардон, на майка му.
Такаааа.... изглеждаше малко странно, но опитът с тийнейджъри я беше научил винаги да бъде готова за всичко...

Общи условия

Активация на акаунт