За принудителното дистанционно обучение

Уини, отстрани винаги изглежда лесно. Някой ден ще се сблъскаш с реалността като родител. Различно е.

Съгласна съм и считам, че учителите трябва да поработят над компютърната си грамотност, вместо да поднасят кофти учебно съдъжание и да мрънкат.
 Освен това, считам за задължително да се поставят условия- всеки ученик да си закупи камера и някакъв достъп до микрофон, така както си закупуват учебници. Без включена камера и микрофон да се пише отсъствие. Децата, които живеят в 21 век, в България и нямат таблет, смартфон или лаптоп са лишени от основно човешко право и такова устройство трябва да им се предостави.....

Точно чужд език е нещо, което се учи идеално и без учител.


С реалността се сблъсках, когато придобивах педагогическа правоспособност.

Значи образователната ни система с тези 18 до 20 часа за първи чужд език в осми клас в паралелките с профил ЧЕ е допуснала сериозна грешка. Защо изобщо има такива паралелки, да се чуди човек.

Родител не се става с педагогическа правоспособност.

Всъщност познавам няколко човека от английските гимназаии,  които не знаят добре английски. На теория интензивната подготовка звучи идеално, но това не значи: 1. че непременно е нужна в този вид - предподаването на учител. 2. че щом в програмата пише, че имат 18 часа седмично и действително присъстват на толкова, то непременно ще се постигне желания ефект.



Имах предвид, че видях 1. колко неадекватна е подготовката на бъдещите учители именно като преподаватели - теоретичните дисциплини по-скоро запълват хорариума на някой от педагогическия факултет; 2. колко са неподготвени и незаинтересовани бъдещите учители от собствената си специалност. На това се дължи мнението ми за учителската професия, поне във вида, в който съществува в България. Има и свестни учители, разбира се, но те са изключения и като цяло такива трудно ще бъдат привлечени само с по-високи заплати, трябва подходяща работна среда.

ИИЧЕ не означава профил ЧЕ. А преподавател не е същото като родител. Не ми се коментира повече. Виждам, че се опитваш да си активна в образователните теми и това води до непремерено оригиналничене в повечето случаи.
Не съм почитател на езиковите гимназии, но със сигурност има причина те да съществуват и част от тях да са сред най-високобаловите училища.
Ако един осмокласник започва изцяло нов чужд език, не е без значение дали тези 18-20 часа ще са присъствени, синхронни в електронна среда, асинхронни при същите условия или ще се образова изцяло сам.
За профилираната подготовка И по другите предмети да не отварям дума.

Пак не разбирам защо трябва да съм родител, за да разбера колко адекватна или не е образователната ни система и учителската професия в този си вид - била съм ученичка, след това съм видяла нещата "от другата страна", докато получа правоспособност. Мисля, че това е доста повече от запознатостта на родителите, които просто подписват каквото им се даде, приямат думата на учители и директори за чиста монета и не се интересуват да научат повече от това, за което от училището са благоволили да ги уведомят - затова и почти никой не знае, че ОЕСР е опция, от която могат да се възползват.


Не се опитвам да съм активна и оригинална. Има въпроси, които ме интересуват, и изказвам мнение, когато имам такова, на базата на това, което мисля за истинно и правилно, не ми пука дали е оригинално или банално.
Възможно ли е обаче твоята активност да е довела до самочувствието, че си последна инстанция по тези теми?

Аз съм родител и учител. И студент, между другото. Та това, което наблюдавам при ДО е ясна загуба на мотивация още на 2-3 ден. Хайде на втората седмица при по-старателните. Дори урокът да е подготвен максимално добре, учениците не усещат контакта един с друг, с учителя и просто мютват, спират камерата и чао.
Говоря за 1-4 и за 8-12 клас.

Днес ще тествам как е системата на ДО в университета. До сега беше само изпращане на писмени задачи. Или да гледаме някое видео. Като това въобще не го броя за "преподаване".

аз също съм и студент. И интроверт като по учебник. В реала рядко взимам участие. Ми в ДО взимам,от срам, от 40 човека група, всеки се мютнал и я из парка, я някъде другаде, и не слуша, не отговаря...и взимам участие.то сме си само аз и професора...
От друга страна, кога бих била на индивидуално обучение . Който е мотивиран, си учи. Ако щеш.

Студентството е друго.
Но ако разчитаме на вътрешна мотивация при учениците, и останат на ДО, ще завършат по 5 на клас. Лоша перспектива.

Говорили ли сте с децата си защо нямат мотивация? Дори при любимите им предмети ли е така?

Моето хлапе е в седми клас в обикновено държавно училище , но с наистина много добри  преподаватели.
Първи западен език започна да изучава във втори клас , а втория в четвърти и двата на частни начала. Тази година завършва ниво B2 и на двата езика. Резултатите от текущите писмени изпитвания варират 98-100%. Свободно чете, пише и се изразява без затруднение.
Да губят се едни около 10 %  при он лайн  уроци, но не повече.
 Съвсем обикновено и даже доста своенравно и палаво хлапе .
Обаче у  дома никога не е толериран мързел, скатаване и глезотии едно. И второ много е трудно да откриете точните преподаватели. Такава загуба  би била истинска катастрофа.
  Малко родители имат късмета децата им да са обучавани от добри преподаватели, а единици наистина оценяваме каква привилегия е това. Причината е, че сме твърде заети и уморени да следим изкъсо и в детайли  как точно протича образователния процес при нашите си деца и се предоверяваме на избраното училище утешавайки съвестта си, че като следим да нямат отсъствия и всичко ще е наред. А то не става само.
Нищо  хубаво не става само.
Дори и да сте попаднали на добри учители , ако не ги подкрепите с нужния контрол у дома поне докато се изградят навици и умения за учене, не се получава.
 ДО е факт. Нека да погледнем на него и като на възможност. Нека поискаме да видим какво са записали децата ни в тетрадките си в края на деня. Нека проверим дали имат редовно домашно. Нека ги накараме да ни обяснят урока.
Ако сме направили всичко това и въпреки него децата ни пак не се справят, тогава ще приема че ДО не струва и не е обучение. Обаче ако тетрадките са празни, а младежът/девойката мълчи и не знае за какво е новия урок, то той не си е направил труда да слуша и тогава топката е у ВАС.

Това, че децата губят мотивация, говори зле за съдържанието и неговото поднасяне

Така е, съдържанието е много зле написано.

Наистина има голяма разлика между личния контакт и контакта през екрана. Все едно да си телефонен родител – ами не става качествено.


winni, детето ти/децата ти в кой клас са?

Като стана дума за телефони - ние разполагаме само с телефони. Лаптоп/и можем само да си мечтаем. Така че - комуникацията става още по-малко през малкото екранче.