Публикувана: 11 септ. 2006, 16:48 ч.
Последно мнение: 17 септ. 2006, 07:49 ч.

Страх ли ви е?

4 088
59
1

# 15 11 септ. 2006, 18:03 ч.

София
Мнения: 344

Страх ме е и сега (ужасно ме е страх).Родих дъщеря си преждевременно и докато понавакса с развитието си не бях на себе си.А направо не мога да си представя как ще се справям със себе си когато поотрасне и тръгне сама на стандартните места-детска градина,училище,екскурзии,....Гледам я и всяка минута си повтарям,че вече не мога да живея без нея.
И наистина (както някой беше написал по-горе)сега вече мога да разбера напълно майка си.

# 16 11 септ. 2006, 18:14 ч.

Там където е семейството ми
Мнения: 2 510

Цитат на: Isa в пн, 11 сеп 2006, 16:48

Страх ли ви е да не загубите децата си?

Преди малко прочетох поста на Ета и колкото и глупаво да звучи направо си ревнах. Не мога да разбера аз ли съм нещо не добре или всички майка са така? На ден поне по веднъж изпитвам ужас, че Дариа може да умре /бррррррр даже ме е страх да го напиша/. Винаги преди да се разделя с нея й казвам колко много я обичам, защото ме е страх, че я виждам за последно. Като я видя да спи си мисля как бих се чувствала ако я няма...

Ако я оставя при майка ми само си представям разни картинки и звъня по телефона, до степен майка ми да ми се тросне наскоро, че ако още веднъж й се обадя с наставления тя няма повече да гледа Дариа. Sick

До скоро всяка температура за мен беше менингит. Още ми е смешно като се сетя как миналото море Дариа започна да повръща посред нощ, а с бившия само се спогледахме и в един глас заключихме "Менингит".

Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас? Rolling Eyes

Isa Така си го написала,че все едно описваш мен.
Доста познати когато споделих страхът си ми казаха,че имам нужда от лекар.Не можах да обясня,че оставяйки го на грижите на някой близък треперя от страх във всеки един момент.
Нямам спокойствие когато знам че някой от двамата е със температура.Нямам спокойствие когато не ас ми пред очите.
Тази година за първи път оставихме Боби на грижите на баба му за една седмица.Той много настояваше все говореше как всички негови приятелчета отивали през лятото при баба на гости а той само не ходел сам без мен.Е престраших се и го оставих.Майка ми ми се подигра с думите"Така ревеш,че все едно мама си войник изпраща на тежка служба"
Ами гадно ми стана.Звънях по милион пъти на ден да го чуя как е. Sad

Едва ли този страх ще ме напусне някога.
Ако ще и на по 30 год.да станат, една майка винаги ще се притеснява за своите деца.Това е моето мнение.

# 17 11 септ. 2006, 18:28 ч.

Мнения: 2 657

Да страх ме е Sad

Но,да не дава Господ Peace

Всеки ден си мисля какво ли не и какви ли не сцени ми минават през главата.

# 18 11 септ. 2006, 18:37 ч.

Кори Селести
Мнения: 5 538

Да.
Много.

Гледам да не ми личи прекалено...

# 19 11 септ. 2006, 18:42 ч.

София
Мнения: 7 097

Да, страх ме е. Всичко това, което описваш ми звучи познато. Толкова ме е страх понякога, че изпитвам чак физическа болка. Моментът, в който ще тръгна на работа и майка ми ще гледа Калина наближава и все по-често си поплаквам...Представям си как и аз ще й звъня по сто пъти на ден...
Досега два пъти съм била като обезумяла за Калина - първият път, когато я оперираха /беше на 1 и половина/ и макар че операцията й не беше тежка, имах чувството, че ще полудея, докато ми я върнат от операционната. Вторият път беше, когато падна от една пързалка и си сцепи главичката - никога няма да забравя звукът от удара и после кръвта по русата главица Cry

През цялото време, докато отивахме към Пирогов си мислех, че ако има някакви последствия от това падане, никога няма да си го простя #Cussing out

Ета, страшно много съжалявам за загубата ти Hug

Преживяла си най-големия кошмар...

Последна редакция: пн, 11 сеп 2006, 18:51 от Naty

# 20 11 септ. 2006, 19:09 ч.

Мнения: 1 113

Страх ме е. Толкова ме е страх, че на моменти усещам, че се задушавам. Дори и сега (почти 4 годишна), често се будя през ноща и я наблюдавам диша ли, учестено ли е. Разболее ли се, такива мисли ми минават през главата ...

# 21 11 септ. 2006, 19:17 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Страх ме е много и мен. На моменти имам чувството, че параноясвам съвсем като по учебник. Гледам да не ми личи, защото ако съм такава като майка ми...тежко ми и горко. Тя и досега си е такава,т.е. не зависи от възраст. Добре, че аз като един истински скорпион съм изключително свободолюбива от ранна детска възраст, та някак не ме потискаше прекалено. Иначе...незнам за резултата.

# 22 11 септ. 2006, 20:36 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Разбира се, че ме е страх. Това е най-ужасното нещо, което може да се случи на човек.
Бях малка, но помня какво беше вкъщи, когато разбрахме, че брат ми (от първия брак на баща ми) е загинал. Карал е колело пред дома си - на малка, тясна уличка (в центъра, където беше забранено да влизат камиони). Само че един влязъл и го убил на място.
Баща ми се поболя тогава. Беше по-млад от мен сега. Получи остър колит, кръвоизливи, от години се поддържа само с лекарства.
До ден днешен много страда, даже съвсем наскоро имаше недоразумение, което видимо много зле му се отрази. Минали са почти двадесет и пет години.
Такава мъка не може да се преживее.

# 23 11 септ. 2006, 20:39 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Ужасно ме е страх, както от болести така и от инциденти. Два пъти в семейството ни умират внезапно сравнително млади и здрави хора и знам, че това се случва не само по вестниците и телевизията. Tired

И не минава с възрастта на детето, поне при мен. Дори за Гого ме е по-страх сега, може би защото имам по-малък контрол. Случвало ми се е да се събудя през нощта посред кошмар, несъзнателно хващам гсм си и набирам Георги - той съответно си спи в другата стая и ме обявява за луда. Просто не знам кога и как ще спра да се тревожа и ще го оставя да си живее живота. Thinking

# 24 11 септ. 2006, 21:23 ч.

Мнения: 6 039

Много ме е страх.............И сега плача, не, не плача ами рева като магаре. Не мога да спра.
Всеки ден от живота ми е с ета. Всеки ден си мисля за Сами. Не съм била до нея тогава. Не съм знаела какво преживява. Уверявам ви, тя е най- силния човек на света. Въпреки всичко децата й растат толкова самостоятелно, че дори се учудвам на смелостта й. Всеки път, когато видя пътя се сещам за детенцето й.
Толкова ме е страх за Малена. За миг си помислям страшни неща. Но бързо гледам да се разсея.

Преди време четох историята на една майка. Беше загубила детенцето си. Там тя разказваше, че все е повтаряла на малката, че толкова я обича, че не може да живее без нея. И сякаш Господ е искал да й докаже, че ще продължи да живее и без нея. Оттогава никога не казвам на Малена така. Просто й казвам, че много я обичам, по 100 пъти й го казвам. И много, много ме е страх.

# 25 11 септ. 2006, 21:59 ч.

Монтана
Мнения: 499

Всеки път си казвам Господ напред и ние по него.Много съм вярваща и вярвам че той винаги ще е с нас и ще ни закриля.Иначе умирам си от страх.

# 26 11 септ. 2006, 22:10 ч.

София
Мнения: 6 999

Ета, няма за какво да се извиняваш естествено, ти извинявай, че ти припомняме нещо, от което боли...

Явно не само аз съм така. Sad

Надявам се да ми мине поне малко с времето. Двама мои братовчеди /братя/ загинаха в един ден още като бяхме деца и въпреки всичко моите родители никога не са ме ограничавали. Даже на моменти са ми гласували безрасъдно доверие, от сега знам, че аз няма да мога. А е добре за израстването на децата.

Майка ми все повтаря, че трябва да си мисля само хубави неща, ама то е много лесно да го кажеш Crossing Arms

# 27 11 септ. 2006, 22:38 ч.

Мнения: 1 860

И мен много ме е страх. От вчера е с температура и хрема, а аз вече съм измислила хиляди сценария, болести и последици. Лошото е, че не само ме е страх, ами и правя филм с цялата ситуация, представям си какво е след това, виждам се обляна в сълзи...абе ужас.

Не спирам да му казвам, че го обичам. Опитвам се да му обръщам повече внимание, защото ме е страх, че ще съжалявам за всяка изминала минута, ако нещо се случи. Не е лесно да живееш с такива мисли, но все още не съм разбрала как да се отърва от тях. Tired