Здравейте,
Споделям и моята история, свързана с болница “Надежда”.
Родих на 06.06.2020г.: неуспешен опит за естествено раждане, последвало секцио и коремна операция.
Ще започна с позитивните неща, защото е хубаво да се започва с доброто:
➕ д-р Персенска - прекрасна, мила и очевидно си е свършила работата ❤
➕ д-р Генадиева - спокойна, любезна, винаги отговаря и е на линия дори за най-безумните въпроси
➕ по време на раждането: наистина имаше желание да стане по естествен начин, извикаха хирург по нощите, което е голям плюс, особено в моя случай!
➕ след раждането: ВСИЧКИ бяха изключително внимателни, усещах специално внимание, тъй като не бях в добро състояние, избощо. Посещаваха ме често, обръщаха ми внимание. Бях сама в стая - не съм се чувствала изоставена или забравена в нито един момент, а постоях доста в болницата.
За съжаление има някои неща, които не мога да не отбележа:
➖ Дъщеря ми е резната със скалпел по лицето, по време на ваденето
➖ Не можех да кърмя заради антибиотиците, които ми вливаха. Когато вече можех да кърмя, след 3-4 дни, ми вляха антибиотик по погрешка - някакъв, който вече не е трябвало да ми вливат. Това отложи с още един ден кърменето, което не беше ОК за мен, тъй като вече беше минало доста време от раждането и беше хубаво да започнем възможно най-скоро с опитите.
➖ От корема ми стърчат конци - за мен това е безумно. Имам 3 стари коремни операции и не ми стърчат конци от тях. Вече няколко пъти ходя с молба да ги погледнат и оправят. Подкъсяваха ги 2 пъти и накрая ми казаха да си запиша час при хирург, за да ги погледне. Аз бях ходила и при хирург още в началото, но той мислеше че са резорбируеми и ще се махнат. Оказа се, че не е работено с резорбируеми конци при мен, което за мен няма значение - те си знаят работата. Не ме интересува с какви конци съм шита, просто не искам да стърчат от корема ми. Освен конци се виждат и топчета (това са възли) по кожата. Било, защото съм много слабичка - ако съм имала мазнинка, нямало да се виждат.
Цялостана ми оценка за отношение и внимание е отлична, някак си ще преживея и (надявам се) ще свикна със стърчащите конци, НО няма да простя обезобразяването на лицето на дъщеря ми. Порязана е по бузата, благодарна съм че не е било малко по-нагоре, защото щеше да остане без око. Белегът няма и не се маха.
Едва ли ще имам възможност да имам друго дете, но ако се случи няма да рискувам и то да бъде резнато по лицето. Не ме интересува дали е малшанс и каква е статистиката на порязани деца по време на секцио.
Споделям и моята история, свързана с болница “Надежда”.
Родих на 06.06.2020г.: неуспешен опит за естествено раждане, последвало секцио и коремна операция.
Ще започна с позитивните неща, защото е хубаво да се започва с доброто:
➕ д-р Персенска - прекрасна, мила и очевидно си е свършила работата ❤
➕ д-р Генадиева - спокойна, любезна, винаги отговаря и е на линия дори за най-безумните въпроси
➕ по време на раждането: наистина имаше желание да стане по естествен начин, извикаха хирург по нощите, което е голям плюс, особено в моя случай!
➕ след раждането: ВСИЧКИ бяха изключително внимателни, усещах специално внимание, тъй като не бях в добро състояние, избощо. Посещаваха ме често, обръщаха ми внимание. Бях сама в стая - не съм се чувствала изоставена или забравена в нито един момент, а постоях доста в болницата.
За съжаление има някои неща, които не мога да не отбележа:
➖ Дъщеря ми е резната със скалпел по лицето, по време на ваденето
➖ Не можех да кърмя заради антибиотиците, които ми вливаха. Когато вече можех да кърмя, след 3-4 дни, ми вляха антибиотик по погрешка - някакъв, който вече не е трябвало да ми вливат. Това отложи с още един ден кърменето, което не беше ОК за мен, тъй като вече беше минало доста време от раждането и беше хубаво да започнем възможно най-скоро с опитите.
➖ От корема ми стърчат конци - за мен това е безумно. Имам 3 стари коремни операции и не ми стърчат конци от тях. Вече няколко пъти ходя с молба да ги погледнат и оправят. Подкъсяваха ги 2 пъти и накрая ми казаха да си запиша час при хирург, за да ги погледне. Аз бях ходила и при хирург още в началото, но той мислеше че са резорбируеми и ще се махнат. Оказа се, че не е работено с резорбируеми конци при мен, което за мен няма значение - те си знаят работата. Не ме интересува с какви конци съм шита, просто не искам да стърчат от корема ми. Освен конци се виждат и топчета (това са възли) по кожата. Било, защото съм много слабичка - ако съм имала мазнинка, нямало да се виждат.
Цялостана ми оценка за отношение и внимание е отлична, някак си ще преживея и (надявам се) ще свикна със стърчащите конци, НО няма да простя обезобразяването на лицето на дъщеря ми. Порязана е по бузата, благодарна съм че не е било малко по-нагоре, защото щеше да остане без око. Белегът няма и не се маха.
Едва ли ще имам възможност да имам друго дете, но ако се случи няма да рискувам и то да бъде резнато по лицето. Не ме интересува дали е малшанс и каква е статистиката на порязани деца по време на секцио.
Чак ми се прииска профилът Ви да е фалшив. Все едно в различни болници сме раждали.
За белега-предполагам сте пробвали и пробвате какво ли не, но си позволявам да препоръчам мехлем с невен (домашно приготвен), супер успех при белези има.
П. С. Конците, ако не са резорбируеми не трябва ли да се махнат? С все възлите? В потрес съм.
О, и аз имах бактерия в устата - pseudomonas aeruginosa. Лекувах 10 дни с ципрофлоксацин.
Не съм опитала с мехлем от невен - много Ви благодаря за съвета!
Хирургът е д-р Тодоров, изключително любезен, внимателен и мил човек. Очарована съм от него. Когато ми свалиха конците и след време видях че тези, които стърчат няма да се махнат, отидох при него, но той каза че не ме е затварял той - бил е само до един момент на операцията. Аз съм имала срастване и той е шил черво. След това ме е затварял д-р Тотев, при който ходих след това и ми подкъсяваше конците.
Сега, реално, явно пак ще трябва да ходя при хирург, за да погледне.
ние бяхме 80% девойка, но на ранната фетална в 17 г.с се оказа 100% момченце 