Великобритания - тема [84] Зимно Коледна Много Коронована Локдаунска

  • 30 836
  • 753
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 1 515
Лятото в Корнуел, ако имаме 23-24 градуса, това са много високи темп и си е хийт уейв. Определено заради влагата, на слънце 24 градуса се усеща все ено е 30. Иначе средните темп са 20-22 нормално.

# 556
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 350
Като сме подхванали темата Simple Smile за мен домът ни е тук, по стечение на обстоятелствата детето познава само тази страна. От както сме дошли лятото 2014 не сме ходили в БГ. Дали ми липсва не знам, липсват ми най-близките и градината на мама и татко, уханието на лято и домашни плодове и зеленчуци. Искам детето да може да прекара ваканции там и да опознае това, но нашият дом е тук, където се чувствам спокойна, нещо което в собствената си родина нямах.
Да сме живи и здрави, нормално е всеки да чувства нещата по различен начин.

# 557
  • Мнения: 10 874
Аз съм доволна, че се преместихме в по-зряла възраст, децата ми познават добре и двете страни. След не много време сани ще решат накъде да поемат.
И една щуротия, която правих снощи. Моите са големи и определено не са злояди, но все още се радват на по-различни, не скучни неща.
Скрит текст:

Последна редакция: нд, 06 дек 2020, 13:35 от G&B

# 558
  • Мнения: 2 845
Хайде и аз да се изкажа Simple Smile Моето мнение е различно от тези до сега. Аз съм само от 2 години тук, но съм сама, нямам семейство тук. Нямам с кого да си говоря на български на живо и това страшно ми липсва. Понякога се измярям да комуникирам изцяло на английски. Не ми харесва времето и храната, както и здравеопазването. Нямам намерение да остарявам тук. Планът ми е след няколко години да поема друг път. Липсва ми семейството ми, а в тия времена все повече. Липсата на свободно пътуване почна да ми се отразява психически и ми е все по-тъжно. Силно се надявам с новата година цялата щуротия да приключи и всичко да си е по старому.

Честит имен ден на всички празнуващи! Честит празник на всички бургазлии! ❤ Честит празник и на всички банкери и рибари!

# 559
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 167
Катрала, съболезнования.
Чета ви и не мога да не се изкажа, различно от доста от споделеното. С нетърпение чакаме да изплатим моргича, да се пенсионираме и да се приберем в България, мъжа ми е англичанин, но кажа ли тръгвам той ще е първи. Детето порасна, има си свой път, време е да помислим и за нас. Тук е къщата ми, домът ми, но сърцето ми е в България. Толкова ми е самотно тук, нямам приятели, нямам роднини, помощ от никъде, аз мъжът ми и детето, откак съм тук. Английската рода е загубена във времето.А не малко години съм тук. Може би, ако бях дошла  20-годишна щеше да е малко по-различно.
В момента работя с едно българче, У9, 5 години е тук, почти нищо не разбира на английски, нищо не знае от материала, трудно комуникира с който и да е. През годините съм срещала още няколко българчета, разберат ли че съм българка с насълзени очи ме гледат, като господ съм за тях. Родителите сигурно си мислят, че всичко е наред с децата ми, но това което аз виждам е съвсем различно, българското е в сърцата им.  Жал ми е за тях, дърво без корени.

# 560
  • London
  • Мнения: 6 888
Аз ако не ми е по-добре тук бих се прибрала по-принцип, не съм от хората дето биха стояли някъде да не им е Ок. Баща ми иначе ми остави бизнес с който бих живяла прекрасно в БГ.... Много по-нашироко и като жилище и като всичко. На този етап обаче не ми се прибира, но определено ще се заседявам малко повече покрай бизнеса, той е летен хотелиерски така че съчетаването е възможно.

# 561
  • Мнения: 6 461
За жалост аз дойдох твърде късно. Животът ми беше в България, приятелите, семеството чак толкова не ми липса, по скоро се чувствам виновна. Не ми харесва обстановката там обаче, не ми харесва държавата, уредбата, всичко е от сложно по сложно. Последните години там се бях изолирала от света, виждах се само с приятелите ни комшии, с които сме почти като семейство. Дъщеря ни остави много приятели там, за съжаление тръгна във възраст, в която вече беше близка с тях. Иначе там не харесвам работата си, от години ходех с омраза и ако не бяха колегите ми може би щях да съм напуснала. Тук съм само от 6 месеца с децата, но и онова не беше живот, аз с децата там, а мъжът ми тук. Каката израстна да го вижда през пет-шест месеца, колко психическа енергия ми е струвало това да й обяснявам че баща й я обича, въпреки че е далеч. Тук ми е спокойно, всичко ми е подредено. Каката свиква вече, ходи с желание на училище и макар все още да не е напреднала много с езика, има напредък. Притеснява ме че изостава по другите предмети заради езика, но се надявам да навакса. Опитвам се да помагам вкъщи, но с бебето е трудно понякога. Искаше ми се да се приберем за празниците, обаче в условията на пандемията там и кошмарът по болниците, мисля че ще е излишен риск. Дала съм си време да свикна и все се надявам корона вирусът да ни напусне за да можем да пътуваме най сетне спокойно, не само до Бг а като цяло.

# 562
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
Абе и ние уж дойдохме късно, с живот, жилище и кариери в Бг, ама ей го на, на края на първия месец вече нямаше връщане за нас. А не е като да не ни отне време и усилия тук и да градим кариера от нулата, и наново за жилище и среда да работим... Комплексно е, и няма едно вярно решение за всички.
Но много съм твърда в убеждението си, че всеки е добре да търси своето място, и своето щастие, тук, в Бг, или другаде.

# 563
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 350
Аз дойдох на 38 тук, ММ по-голям от мен Simple Smile след години опити тук се роди детето. Като кариера съм далеч от тази която имах в БГ, но не ми липсва това.
Връзката на родителите ни с детето е нещото за което ми е мъчно.
За самото дете, като виждам как се работи с деца на нейната възраст в БГ съм повече от доволна че е тук на училище.
Здравеопазването сме го дъвкали 100 пъти, аз лично съм доволна.
За пенсионирането да сме живи и здрави само има време да го мислим Simple Smile

# 564
  • Мнения: 6 461
Явно предколедно и пандемично, време ни е за равносметка 🙂

# 565
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 972
В такова настроение съм в момента, че равносметка само на виното и шоколада мога да правя днес Grin
Най-после украсихме дървото, и ме избива на празнични дейности като греяно вино и фалшиво пеене. Пусто домашните ще избягат, а котката може да се опита да ме удуши, иначе бих се раздала Joy

# 566
  • Великобритания
  • Мнения: 2 014
И ние днес украсихме , голяма игра беше с детето , тя слага , аз пренареждам , слага панделки от на куклите , някви фибички .. а бе беля.. ама поне убихме 2 часа
Значи , никак не харесвам неделите .. съботите ми са ок , ама в неделя се чувствам направо като на заточение

# 567
  • Мнения: 6 461
И ние току що украсихме елхата, престраших се да я вкарам. Остзнах, че естествените дървета не са така симетрични като изкуствените. Избърсах 73839 пъти защото постоянно ръси и имма чувството, че няма да се изтърпим дълго с нея. Ако продължи да ме дразни, ще я пратя да спи на двора. Малкият още не я е виждал, ще видим как ще мине запознанството. Изобщо не ми мирише на борче, разочарована съм.

# 568
  • Истински се вижда само със сърцето.
  • Мнения: 10 350
Ина нямаше си работа да ми напомняш за греяно вино 🤣 Ех Виена и Коледния базар, вино, супа сервирана в хляб, наденички и карамелизирани ядки 🤣 и на тукашен коледен базар съм навита ама няма....
Отчетох се с чаша бяло вино само 🙃

# 569
  • На острова
  • Мнения: 1 297
Харесвам много и съботите и неделите. Обичам бавното събуждане, пиенето на кафе на дивана до френския прозорец с гледка към градината, не бързането за училище и работа. Украсих още миналата седмица, паля си свещичките от Yankee календара, гледам да почивам, да съм present. Разхождаме се в близкия парк. Това от днес ❤



Харесва ми тук на този етап от живота. Сменихме кариерите. Работата ми предоставя възможност за развитие, работата на ММ също. Децата са щастливи. Това в Бг не би било толкова възможно. Липсват ми нашите, ще компенсираме с повече пътувания. Живи и здрави да сме!

Последна редакция: нд, 06 дек 2020, 18:54 от ~Миа~

Общи условия

Активация на акаунт