Публикувана: 12 септ. 2006, 15:08 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2006, 16:43 ч.

Детегледачка (българка) в чужбина

8 068
66
1

Отговори

# 60 18 септ. 2006, 13:09 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: megan79 в сб, 16 сеп 2006, 14:23

Аз лично никога не бих си взела българка в къщата за каквото и да било Naughty

.Може би съм предубедена,но това ми е мнението Whistling

.А сега скочете върху мен Joy

Не всички българи НЕ СТАВАТ, но определено мнозинството са такива. Мисленето им е увредено, комплексирани са и поради това не действат адекватно, не могат да разберат задълженията си, все се чувстват минати, все гледат да използват максимално "богатия работодател" и непрекъснато мислите им са насочени в тази посока, вместо да мислят как да си вършат задълженията, за които са назначени. Имат проблем да приемат критиката, сърдят се, скачат да се защитават без да се замислят, а подтикнати от комплексите си и страхът да не ги минат, обдят или унижат. От тук се получава така, че не си вършат задълженията, създават проблеми. Дори отначало да са способни да направят добро поведение, когато човек е толерантен към тях лека полека се отпускат и стават доста нагли, до степен на нетърпимост. Не могат да намерят границата, когато да спрат с претенциите и наглостта си и не оценяват доброто отношение на работодателя. Поради това лично аз не ги предпочитам.

# 61 18 септ. 2006, 13:15 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: м_е_р_и в нд, 17 сеп 2006, 16:55

Сигурно има семейства, които злоупотребват. Според мен е хубаво, като се отива о-пер, да се мине през добра агенция и да се сключи хубав договор. Не да се тръгва само с едната цел да живееш в друга страна или да печелиш пари!
О-пер са млади момичета, които не отиват да печелят пари, а например да научат език, да придобият опит в гледането на деца, да видят друга държава или просто за разнообразие.
В моята група в колежа две момичета имаха проблем със семействата, за които работеха. Оплакаха се на съответното място и си намериха друг работодател. Всичките бяха дошли с цел да видят живота в УК и да научат език. След една или повече години като о-пер, някои от тях полагаха изпит и продължаваха образованието си в университет тук, други се връщаха в родината си, с цел да продължат образованието си или да намерят по-хубава работа, вече с новопридобитите умения, трети срещат любовта на живота си тук Mr. Green

.
Според мен това е един хубав старт за млад и необвързан човек. newsm10

За съжаление, в България представата за о-пер е доста изкривена Rolling Eyes

Подкрепям напълно

# 62 18 септ. 2006, 13:22 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Янтра в нд, 17 сеп 2006, 17:50

Аз не отидох за пари. Исках една година да не лежа на ръцете на нашите, прекъснах за да мисля какво искам да правя като завърша, да работя нещо, да поразгледам малко Дания и основно Копенхаген (там ми беше първото семейство). Исках да видя Амалиенборг, Тиволи, Музея за модерно изкуство, мястото където е роден Андерсен и прословутата статуя на малката русалка. Направих си сметката, че подписвам договор за 30часа работа на седмица(по 6 часа на ден не е много) и ясно беше упоменато, че събота и неделя са почивни дни, очакваше се да се занимавам с деца! Никъде нищо не пишеше за домакинска работа. Все пак си мислех и бях готова да чистя след себе си, да подреждам и чистя стаята/стаите на децата. Обаче не да чистя (само аз!!!!) след 6 човека - родителите, големите деца на 13 и 16 и малките деца на 3 и 8, като всеки знае, че има кой да чисти и никой не пази и не уважава моя труд. Парите както и очаквах си ми бяха за джобни - малко удоволствия, един сладолед в Копенхаген е 70крони, кафе в кварталното кафене - 50.
И ви казах - агенцията не ми помогна. Датчаните естествено защитават датчаните, но поне българската част очаквах да защити мен. Да, ама не. След бая разправии накрая ми предложиха да сменят семейството. Но аз вече сама по интернет си бях намерила друго, където признавам - беше супер, още получавам дребни подаръчета за Коледа (е, и аз пращам де). Беше в малко село, ама не градче, а село са 20-30 къщи до Одензе. Изкарах си с кеф уговорените с тях 9 месеца (после заминаваха за Англия да живеят) и не искахме да се разделим с децата. Бяха 3, живеех на един етаж с тях, а не в мазето. Можех след предварителна уговорка и колата да ползвам да ходя до Одензе и да зяпам насам-натам (пък и автобуси имаше). Да, чистех, обаче виждах, че се стараят да пазят и не се втеляват да им гладя даже и чорапите. И като сготвя сладкиш децата не го приемаха като мое задължение, а идват да ми кажат "Благдодаря!" (и майката и таткото).

Само малко за цените
на сладоледа се изсили. Към 20 крони е средно и то в центъра на Копенхаген Wink

Иначе другото звучи правдоподобно. Слушала съм подобни истории и от други оперки тук. А не искаш ли все пак да се върнеш да живееш тук за постоянно и не като оперка разбира се? Според мен Дания е прекрасно местенце, не мислиш ли Wink

# 63 18 септ. 2006, 13:43 ч.

Пловдив
Мнения: 23 777

Дания е хубаво място, много добре уредено и спокойно (е, имат лека склонност към прекалена бюрокрация, ама се изтрайва Grinning

). Сега обмисляме с мъжа как да идем да учим магистратури там, че таксите в университетите почти ги няма. За по една-две години, заедно, двамата. Ама не знам дали ще стане.....
Копенхаген също е един много красив град, с интересни места за разходка. Одензе ми хареса също. И един малък остров много ми легна на сърцето - Самсьо (или Самсо) - малко не съм съвсем с правописа.
Обаче за сласоледа - бъркаш, в Копенахген живеехме до Фредериксхавен, абе тоя парк-градина на Фредерик някой си, до зоологическата градина. На 10 метра (буквално!) от входа на парка. Ужасно гъзарски и скъп квартал. Толкоз си беше сладоледа, после в Одензе си беше по-евтино.

# 64 18 септ. 2006, 13:53 ч.

Мнения: 6 167

на мен ми е много чужда идеята да има човек , който да живее с нас и да гледа дете. българин или китаец...
просто не мога да си представя такова нещо.
че и да ми сервира.
явно съм с някакво робско мислене, но идеята за нещо, което ми слугува , освен ако не е домашен робот ми е безкрайно чужда.
не бих заложила на българи, по чисто културни причини - по дифолт ще бъде очаквано, че сме си 'свои', което пък е входна врата за компромиси. а този тип отношения, макар и близки са все пак между работодател/работник.

бих плащала часове за гледане на някой студент.

# 65 18 септ. 2006, 14:19 ч.

Мнения: 3 367

Lennie ,
аз бях аупеър преди години (баш за пари,езика го говорех) и в момента имам у дома си такъв(бг) и "слугуването" изобщо не е адекватна дума..има работа к се върши по уговорка,с добра воля и прили1но възпитание,плаща се и толкоз;
проблемът на нас ни е 1е не умеем да слагаме ясни граници и правила-кои какво прави,за какви пари,кога и пр..аз бях много внимателна с моми1ето к сега е у дома(и к 1ете този форум ,1е да не ре1ете 1е си измислям),всеки си знае много добре задълженията, работно време и пр са изри1но изговорени , няма злоупотреби и има отворен диалог-така вси1ки са доволни
всеки избира подходяшия за него варянт,аупеър е система к работи от години и е доста успешна..

# 66 18 септ. 2006, 16:43 ч.

Мнения: 6 167

анетте, не си ме разбрала.
нямам нищо против системите опер!

и си напълно права за границите.
но не съм убедена, че само българи не знаят да ги пазят тия граници. Naughty

2 примера:
- фермерите в южна италия, които експлоатират работници и буквално ги държат на хляб и вода

- сестрата на моята кръстница, архитектка в африканска страна, която смяташе, че е напълно нормално армията чернокожи, които обслужват нейната къща да живеят в къщичка наблизо, в която нямаше ток!!! един имаше , който специално й отваряше вечер след работа портата, за да влезе тя с целия си блясък в къщата. и ако случайно синхрона пристигане/ плъзгане на вратата се нарушеше -човека си загубваше париците.
плащаше им по 100 долара на месец или нещо от този порядък - в общи линии имаха право да се хранят в къщата й и да й износват старите дрехи.

Препоръчани теми

Хормони по време на инвитро стимулация

Мога ли да забременея при тези стойности?

Без десен яйчник и много малко от ляв .

как да публикувам обява

Причина:

Причина: