Детегледачка (българка) в чужбина

Ако мога-ще изнеса цяла лекция на някое момиче, което е тръгнало да става О-ПЕР в чужбина.
За Бога, момичета, не го правете!!!
Това е евтин начин за тях да си намират комбинирано чистачко-детегледачка за жълти стотинки.
А да не мислите, че храненето на още един човек им излиза хиперскъпо????Неееееее, няма такива филми.
Апропо, ако някой иска повече инфо-съм готова да си разкажа историята на лично.
Пък защо не и на обща-не аз трябва да се срамувам.

Аз мога да се подпиша под горното с две ръце!
И ако някой ви разправя как като au-pair е изкарал сума пари значи лъже! По принцип парите които дават са като джобни за съответната страна и с едно излизане в месеца на кино и кафе и една дреха и ги няма.
Ако все пак се срещат свестни семейства, то те са много, много нарядко, нещо като бялата лястовица.

Сигурно има семейства, които злоупотребват. Според мен е хубаво, като се отива о-пер, да се мине през добра агенция и да се сключи хубав договор. Не да се тръгва само с едната цел да живееш в друга страна или да печелиш пари!
О-пер са млади момичета, които не отиват да печелят пари, а например да научат език, да придобият опит в гледането на деца, да видят друга държава или просто за разнообразие.
В моята група в колежа две момичета имаха проблем със семействата, за които работеха. Оплакаха се на съответното място и си намериха друг работодател. Всичките бяха дошли с цел да видят живота в УК и да научат език. След една или повече години като о-пер, някои от тях полагаха изпит и продължаваха образованието си в университет тук, други се връщаха в родината си, с цел да продължат образованието си или да намерят по-хубава работа, вече с новопридобитите умения, трети срещат любовта на живота си тук  .
Според мен това е един хубав старт за млад и необвързан човек.
За съжаление, в България представата за о-пер е доста изкривена 

Нито съм била използвана нито нещо подобно!Напротив,както казва Мери това е Програма за културен обмен,да се научи езика и т.н
За да се избегнат подобни ситуации е препоръчително да се замине с агенция,има и Федерация на Ау-пайр.Ако се оплачеш на място и се взимат съответните мерки.Още повече в чужбина,където можеш да ги осъдиш.Много момичета останаха,омъжиха се,учат и т.н
А и да добавя,че не е най евтиния вариант.На ау-пайр се плаща медицинска застраховка,карта,курс,ако е шофьор кара колата.Не мисля,че това не е разход.След мен в Германия дойде испанка,завършила право,преди това  е била в Ирландия,за английски език,искаше да научи немски.

Съгласна съм с Мери, че  au pair не е начин за печелене на пари. Аз обаче дори не съм стигала до au pair, тъй като лесно си намирам жени (предпочитам да не са млади) чрез познати, а и държа да са поне познати на познати.
Не е въпроса кой къде е избрал да живee. Исках да кажа, че Швейцария не е социална държава и затова при гледане на 2 и повече деца ми е по-изгодно да ми идва човек в къщи, който иначе да си живee при своя позната/роднина тук. Това ми е идеалният вариант. Не съм имала фрапантни случаи досега, напротив много съм била доволна от българките. Имаме и помощ от родителите, но не постоянна и детегледачките ни запълват дупките. Естествено, не съм навита тогава да плащам толкова колкото бих давала за детска градина/ясла/хорт, тъй като и гледането с жена си има недостатъци, така че поне финансовата страна трябва да ми е плюс, а не минус.
Но наистина гаранция няма и за 2те страни че всичко ще тече по мед и масло. Те някои със свои не се разбират, пък какво остава с чужди.

Аз не отидох за пари. Исках една година да не лежа на ръцете на нашите, прекъснах за да мисля какво искам да правя като завърша, да работя нещо, да поразгледам малко Дания и основно Копенхаген (там ми беше първото семейство). Исках да видя Амалиенборг, Тиволи, Музея за модерно изкуство, мястото където е роден Андерсен и прословутата статуя на малката русалка. Направих си сметката, че подписвам договор за 30часа работа на седмица(по 6 часа на ден не е много) и ясно беше упоменато, че събота и неделя са почивни дни, очакваше се да се занимавам с деца! Никъде нищо не пишеше за домакинска работа. Все пак си мислех и бях готова да чистя след себе си, да подреждам и чистя стаята/стаите на децата. Обаче не да чистя (само аз!!!!) след 6 човека - родителите, големите деца на 13 и 16 и малките деца на 3 и 8, като всеки знае, че има кой да чисти и никой не пази и не уважава моя труд. Парите както и очаквах си ми бяха за джобни - малко удоволствия, един сладолед в Копенхаген е 70крони, кафе в кварталното кафене - 50.
И ви казах - агенцията не ми помогна. Датчаните естествено защитават датчаните, но поне българската част очаквах да защити мен. Да, ама не. След бая разправии накрая ми предложиха да сменят семейството. Но аз вече сама по интернет си бях намерила друго, където признавам - беше супер, още получавам дребни подаръчета за Коледа (е, и аз пращам де). Беше в малко село, ама не градче, а село са 20-30 къщи до Одензе. Изкарах си с кеф уговорените с тях 9 месеца (после заминаваха за Англия да живеят) и не искахме да се разделим с децата. Бяха 3, живеех на един етаж с тях, а не в мазето. Можех след предварителна уговорка и колата да ползвам да ходя до Одензе и да зяпам насам-натам (пък и автобуси имаше). Да, чистех, обаче виждах, че се стараят да пазят и не се втеляват да им гладя даже и чорапите. И като сготвя сладкиш децата не го приемаха като мое задължение, а идват да ми кажат "Благдодаря!" (и майката и таткото).

в Испания с гледане на деца предимно се занимават еквадорки . приблизително знам 4е вземат от 300 до 450 евро плюс на някой им плащат осигуровки (но разбира се не е задължително ) . ина4е на 4ас ако е вземат от 3 до 5 евро .

Нямах здравна осигуровка, курса си го ПЛАТИХ САМА. Пътуванията до курса-също, като сметнеш, че аз живеех в едно забутано Долно-Уйно-на-Майната си на 35 км. от Реймс. Ходех на курс веднъж седмично, един ден ми освобождаваха и туй то. Събота/неделя буквално ме гонеха от къщата да съм ходела някъде си и да не съм стояла при тях, защото"си имали личен семеен живот, ако въобще можеш да разбереш какво е това". Карах едно семейно колело - 15 км. в едната посока, за да отида до една приятелка-румънка, която единствена можеше да ме разбере и беше най-близо до мене. Забраняваха ми !!!!!-да контактувам с хора от селото. Сигурно за да не ги разнеса какви гадни снобари бяха и как ме унижаваха. Имах запознанство с един мъж от селото-вдовец, с две деца. Когато разбраха, че ме е поканил да излезем, буквално ме сринаха с порой от думи, чиято цел беше само една-да ме възпрат от евентуална връзка с него. Причината??? Бил е женен за жена от тяхно близко семейство. До последния ден не можах да му обясня защо се дърпам и защо отказвам да изляза с него.
На психическа основа получих 10 месечна аменорея. Знаете ли какво значи това??? Да нямаш М и да не си бременна. Не можех да отида да се лекувам, защото НЯМАХ ЗДРАВНА ОСИГУРОВКА. Тя-Кристин-уж ми плащаше 50% от озразходените за лечение суми, но за последното нещо направо си ме пре....а и не ми даде и франк.
А когато се оплаквах на собственика на агенцията от София-той просто ми даде един списък с
имена на агенции. Аз какво да правя-да им се обадя и да кажа "аз съм вашата леля. Намерете ми ново семейство".
Прибрах се на 11-я месец и не исках въобще повече да чуя за чужбина-мерси.
П.С. След мене знам, че е имало при СЪЩОТО СЕМЕЙСТВО. поне още 3 момичета, които са си тръгнали или са били тормозени по същия начин.
П.П.С. Перфектно съм наясно, че по линия на ОПЕР пари не се печелят.
Обаче аз и доста загубих.

Значи перфектно разбираш тогава на мене какво ми е било на главата.
Благодаря за което.

В УК не можеш намери човек да плати 600 поунда (около 1500фр) за опер  Тарифата тук е по около 30 поунда на седмица и споменатите по-горе екстри. За нани тук се плащат около 1500 на месец, при 37 часова работна седмица. Та кой би платил 600 за 25 часа, да му живеят в къщата и уроците по английкси да им плащат  Нека не забравяме, че нанитата са квалифицирани детегледачки със съответните референции, а опер са млади момичета без квалификация, опит и референции в тази сфера.
Темата стана много интересна за момичета желаещи да заминат като опер в чужбина. Какво е важно да знаят, на какво да обърнат внимание, къде и как да си търсят правата. Хубаво е по време на интервюто не само да отговаряш на въпросите, но и да зададеш свои, за да можеш да прецениш дали за теб си заслужава тази работа.
В момента една приятелка си тръси опер. Била провела около 10 интервюта по телефона, спряла се е на едно момиче. Беше доста разочарована от някой от отговорите, надявам се да е попаднала на свястно момиче. Проблемът сега е, че агенцията посредник не е дала договор, нито съдейства при издаването на виза. Ами аджеба тази агенция само таксата ли си прибира  Е с такава агенция на никого не препоръчвам да заминава опер, защото със сигурност би си имал проблеми, нито пък да наема през нея.

Депешарчице съжалявам за това което си преживяла.Наистина е добре да се знае преди да заминеш,че не отиваш на гости,но такова отношение 
Като попълваш формата за кандидатсване има въпрос:Искате ли да вършите домакинска работа?
И най-различни други въпроси които трябва да обмислиш преди да отговориш.Също така сами можете да си намерите семейство,в Холандия аз не бях доволна от едното и си хванах багажа и при Агенцията.Иска ме не иска казах и че семейството не ми допада и искам друго.Не ме тормозеха,просто условията не бяха добри за мен.Наистина всичко си е до късмет,но ако не ти харесва и ако си малко по настоятелна,да не кажа нахална,като се свържеш с агенцията трябва да си твърд.Повечето не им се занимава,искат да оправят нещата,но те са длъжни да намерят друго семейсвто,мисля че беше до 2 семейства(не помня точно).

Diorella аз бях излъгала, че не мога да гладя Да не мислиш, че ме отмина гладенето? Писах, че не искам да чистя. Вярно, за готвенето сама се накиснах. Исках да се занимавам с деца. Чакай да ти опиша как стояха нещата при мен - сутрин ставам в 6:30 за да съм сервирала масата до 7 когато слизат двете по-големите деца, после майката и бащата с двете малките. Родителите излизат, аз обличам малките, обувам ги и ги водя на детска градина и училище (излизаме към 8, 8:10). На връщане правя дребни покупки от магазина (седмично пазаруване правят родителите, ама да речем свърши се млякото), като се отчитам с касовата бележка до крона (ако си купя нещо сама от магазина си го плащам отделно на касата с мои пари, те например не ядяха праскови, бащата беше алергичен, пък аз обичам). Не знам как всеки ден имаше нужда от пазар Довличам се аз с двата сака вкъщи. Масата от закуска мен ме чака, никой не си вдига чинията или купата и навсякъде чаши. Пускам миялната. И почвам чистенето. За всеки ден имам списък от жената с постоянни задачи и каквото изникне между другото. Три етажа къща как се чисти. Един ден чистя двете детски спални, друг ден другите две, родителската спалня в трети ден.Три бани и тоалетната за гости. И по една стая от долния етаж - трапезария, хол + преходна всекидневна, кабинет. Всеки ден АЗ! оправям всички легла, смъквам дрехите за пране, разпределям мръсното пране, пускам пералня (нормално около 2-3 на ден), чистя коридора и антрето (бе не знам как го цапаха този коридор, ама всеки ден го миех), кухнята се мие всеки ден заради кучето - голяма доберманка, защото стояло в кухнята (абе аз ли го пускам това куче там, като тях ги няма кучето стои в антрето защото аз съм цербер и на искам да цапа току-що измития под). Значи към 3 приключвам с чистенето. Не всеки път успявам да свърша всичко, понякога остава и за другия ден. Вземам душ и отивам да взема децата от училище и детска градина. Два пъти седмично водя момиченцето на 8г на плуване и веднъж седмично момченцето на 3г на детска гимнастика някъде на райна си майна с метрото. Другите дни се прибираме вкъщи и аз се занимавам с децата до 7, когато си идват родителите. Два или три пъти седмично докато децата беснеят трябва и да сготвя. Проблема идва, че майката ми казва, че не иска децата да стоят пред телевизора, а пък момиченцето вдига телефона и се обажда на баща си и казва, че не им пускам телевизора и той ми вдига врява и ми казва да го пусна. Е, как да ги накарам да не гледат, и като жената се върне - тя пък е сърдита. Ако родителите искат да излазат аз стоя до 11-12 да ги чакам и да гледам децата, т.е. не мога да си легна независимо, че децата спят. А на другия ден трябва да стана пак в 6:30 и да бъхтам цял ден. Ако някое от децата убеди майка си, че е болно си стои вкъщи, ама не мен от това работата ми не става по малко, пак трябва да я свърша всичката и непрекъснато да наблюдавам и детето. Освен чистенето някъде между другото имам и задължението да изпера и изгладя всички дрехи. Ама гладя всичко - чаршафи, боксерки, чорапи, всичко. По минимум 2-3 перални на ден...... Три пъти седмично поливам и цветята (около 20 минути). С големите две деца не се занимавах, ама все пак са си още двама човека в къщата - повече пране и чистене и на техните стаи, оправяне на леглата.
Вярно, трябва да призная - събота и неделя съм свободна. Ама аз обикновено бях толкова скапана, че ги проспивах. Езиков курс имаше два пъти седмично от вечер 8, ама предпочитах да изляза да се поразходя вместо да науча нещо, толкова бях смачкана.