Пубертетът при момчетата - тема 9

  • 54 750
  • 742
  •   1
Отговори
# 615
  • Русе
  • Мнения: 7 998
С големият минахме метър и не пуши. Малкото още не е изявило желание да пробва. Надявам се и то да не пропуши.

# 616
  • Мнения: 11 874
Само с пушенето нямаме проблеми Joy
Иначе - мързел, непрекъснато противопоставяне на родителите, философстване, незаинтересованост към учебния процес, няма смисъл да си оправям стаята, да уча, да спортувам и тн. - ежедневно и ежеминутно.

# 617
  • Мнения: 13 582
Не пие, не пуши. С алергия е и има силна непоносимост към цигарени дим, често прави и пред познати физиономии, дори да сме навън. За алкохол-инцидентно, на Нова година или друг случай два пъти в годината по един напръстник, буквално, домашно вино. По този случай казва, че  скучен, не е за компании, но си е негово убеждение. Мен ме критикува дори за бира, пълнеело се от нея.
Според него той е един от-3та непушачи в класа,  един от 3-4 без гадже и един от малкото непиещи(тук вече няма как да знае брой, по думите им). Горският той! Joy

# 618
  • София
  • Мнения: 2 742
Я кажете с пушенето как са нещата при вашите пубери?
Моят е футболист, движи се с други футболисти. Никой от тях не пуши цигари. Виж наргилета пушат около него, той е опитвал, и каза че е много гадно.
Говорим доста по темата, баща ми почина от последици от десетилетия пушене и децата свързват смъртта с този ужасен навик. У нас не се пуши.

# 619
  • София
  • Мнения: 19 695
На моя му намерих едно от онези електронните наргилета в стаята. Беше без никотин, но все пак..... Дръпнах му една реч, уж си стиснахме ръцете да не пуши поне докато не спре с растежа, за да не му се забави /натиснах болното копче/, пък дано да съм успяла да го откажа поне временно. Макар, че като се сетя аз навремето кога пропуших и колко слушах майка ми по темата...... Дано не е, като мен хахахаха

# 620
  • Мнения: 8 096
Спортисти са, в компаниите и сред приятелите и съотборниците им пушенето не е  интересно и модерно, не пушат нито класически, нито електронни цигари и наргилета. Опитвали са. Намират го за гадно.

# 621
  • Мнения: 2 112
Моят син има сенна хрема и при цигарен дим много киха  и му дразни носа , дано това го държи далеч от цигарите за дълго Simple Smile

# 622
  • Мнения: 9 153
Моят син също е алергичен и като усети цигарен дим, бяга и се мръщи. Много се надявам да стои далеч от подобни пристрастявания. Тук ( Германия) цигарите по принцип не са на мода. И не се пуши така масово.
Алкохолът обаче е по- разпространен, сякаш.
Мен ме е страх от различните видове наркотични и упойващи вещества. Чувала съм за разни добавки към питието (при срещи и партита в барове и дискотеки), които се слагат от някой  незабелязано .

# 623
  • Мнения: 11 874
Момичета, при нас нещата продължават с мързела и нихилизма.
По цял ден гледа анимета и играе на някакви игри с теглене на карти, съответно не присъства и/или не слуша в онлайн часовете. Геймърският компютър отдавна е прибран, сега е с един стар лаптоп. Моля да ми кажете как да му огранича всички сайтове, като остане само достъпът до такива, свързани с училището (обучението върви през MS Teams). Или да ми препоръчате фирма/специалист, който може да го направи като му дам достъп до лаптопа или му го предоставя физически.
Писах и в компютърната тема, но все пак да попитам и тук.
До момента опитахме какво ли не - наказания, награди, ограничения, психологическа помощ - без резултат. Вече сме тотално безпомощни да се справим с нежеланието му да учи дори минимално.
До 7 клас беше пълен отличник, сам си избра в коя гимназия да учи, но след първия месец в нея, спря да учи. 8 клас го пропиля, сега прави същото с 9. Едва ли това ограничаване ще го мотивира, но поне няма да има какво друго да прави като няма достъп до други сайтове и телефон.
В абсолютна безизходица съм.

# 624
  • София
  • Мнения: 19 695
Пускаш го да учи през таблет/телефон и му даваш достъп до лаптопа само за контролните, устното изпитване и матиматиката, че за нея си трябва голям екран за задачите. Това е спасението при нас. Така ограничих и говоренето със съучениците по време на час

# 625
  • Мнения: 9 153
zigizagi, според както го описваш не е точно мързел. Да гледаш толкова много в компютъра си е бая усилие. Че и да следиш анимета, да играеш на карти. За мен би било непосилен труд.
Малко инфо си дала, но според това, което ми идва на акъла, опитай се да намериш друга, по- силна мотивация за провеждане на делника.
Какво го интригува момчето ти? Чрез тези му интереси, опитай да извлечеш нещо, с което да се получи от "дефекта в ефект"
Има ли приятели?
Може би нещо чрез приятелите?
Някаква обща цел/занимание, свързано с движение, срещи?
На колко точно години е?

# 626
  • Мнения: 11 874
Скоро ще стане на 16.
Реално училището върви на телефона, а от лаптопа пуска анимета и чатовете с приятели на екран.
Абсолютно нищо не го интересува освен анимета. Има 4-5 много добри приятели, с които всъщност гледат заедно и играят играта със събиране на тези карти. Той има желание да излиза, но те не. Едното дете изобщо не излиза, ама наистина изобщо, другите много рядко, под натиска на задължения и родители.
Лятото ходеше с едно момче от старото училище на плуване, но и от това се отказа. Има възможност да ходи в служебния ни фитнес, но не иска.
Понякога има желание да излиза, но няма с кого. Други приятели не иска да си търси. Предложих му бойни спортове - като по-малък тренираше 4 години карате - не иска. Наш приятел е много известен треньор по борба и няколко пъти го вика в залата - не иска.
Отваря си очите всяка сутрин и пусна анимета. Клавиатурата му е много шумна и я чувам от другата стая - трака нон стоп, има девет профила в играта и непрекъснато ги сменя, за да печели повече точки. Става от компютъра само до тоалетната и да си вземе храна. Вечер с молби и/или скандали, и след прибиране на телефона, си ляга в 23 ч.
Не иска и с програмиране да се занимава. Ходи година и половина на курсове в 5-6 клас и го заряза.
Имах надежда психологът да помогне,  ходи вече 6-7 пъти с желание, но резултат 0. След още няколко посещения ще имаме среща и ние с баща му с психолога.

# 627
  • София
  • Мнения: 6 695
Много е ужасно това и за мен си е резултат от година и половина пандемия, локдауни и никакво адекватно управление и решение за децата. И ние сме в сходна ситуация, макар и да не изглежда все още чак толкова зле при нас. Синът ми е 8 клас, учи интензивно френски, ами какво да кажа... почти не пише, като вляза в стаята веднага се превключва екрана, ето днес са минали вече 3-4 часа, не е написал 1 дума в тетрадката. Все нямал какво да учи. Прибрала съм Х-бокс, изтри уж игрите от компа, ама пак е намерил начин да играе.

Излиза рядко през семдицата, освен в сряда и петък вечер, когато е на плуване, нa коeто ходи с 300 мъки и мрънкане. Тази ходи на физиотерапия, та поне е повод да излезе, но днес приключва. А реално не се вижда кога ще пуснат големите ученици присъствено.

Миналата година и той ходи на психолог, бях се отчаяла, беше точно преди матурите, грам неучене, едва креташе, аз бутах, но едвам издържах. Психологът го поуспокои малко сякаш, не че се втурна да учи кой знае колко. Сега аз ходя на психолог, за да не изгърмя и аз. И така...

Последна редакция: чт, 11 ное 2021, 15:43 от catty m

# 628
  • София
  • Мнения: 16 009
Скоро ще стане на 16.
Реално училището върви на телефона, а от лаптопа пуска анимета и чатовете с приятели на екран.
Абсолютно нищо не го интересува освен анимета. Има 4-5 много добри приятели, с които всъщност гледат заедно и играят играта със събиране на тези карти. Той има желание да излиза, но те не. Едното дете изобщо не излиза, ама наистина изобщо, другите много рядко, под натиска на задължения и родители.
Лятото ходеше с едно момче от старото училище на плуване, но и от това се отказа. Има възможност да ходи в служебния ни фитнес, но не иска.
Понякога има желание да излиза, но няма с кого. Други приятели не иска да си търси. Предложих му бойни спортове - като по-малък тренираше 4 години карате - не иска. Наш приятел е много известен треньор по борба и няколко пъти го вика в залата - не иска.
Отваря си очите всяка сутрин и пусна анимета. Клавиатурата му е много шумна и я чувам от другата стая - трака нон стоп, има девет профила в играта и непрекъснато ги сменя, за да печели повече точки. Става от компютъра само до тоалетната и да си вземе храна. Вечер с молби и/или скандали, и след прибиране на телефона, си ляга в 23 ч.
Не иска и с програмиране да се занимава. Ходи година и половина на курсове в 5-6 клас и го заряза.
Имах надежда психологът да помогне,  ходи вече 6-7 пъти с желание, но резултат 0. След още няколко посещения ще имаме среща и ние с баща му с психолога.
На пристрастяване към играта и интернет ми прилича това. Прочети за поведенческите зависимости и намерете добър психолог, който да разбира от това.

# 629
  • Мнения: 11 874
Благодаря, Бояна!
Чудя се обаче как да отиграя ситуацията с настоящия психолог спрямо детето и как да му кажа, че в един момент трябва да иде при друг?
Това ще стане след нашата среща с психолога, разбира се, но все пак аз трябва да се подготвя, доколкото мога...

Общи условия

Активация на акаунт