Много си струва да обмислиш и тази възможност.Можеш да му подариш живот, изпълнен с възможности, а едно прекрасно семейство да получи невероятен дар.Според закона аборта е "прекъсване на нежелана бременност" и имаш право да го извършиш(според човешките закони), но има и друг, по-висш закон, според който това е убийство.И това, че не всички са наясно, не значи, че не е вярно.
- Публикувана: 6 ноем. 2020, 15:43 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2020, 11:48 ч.
Проблемна бременност и спорове с бъдещия баща, заплахи за раздяла от негова страна
То щото да родиш дете и да го метнеш за осиновяване е по-човешко от аборта. Викаш по-добре да не си убиец и да ти е чиста съвестта, че си го дал на някой друг. Това да не е коте да го подариш на комшиите? Понякога все още се изумявам на изкривените разбирания на хората за редно и нередно.
Значи да го изтръгнат от нея и да го хвърлят на кучетата е по-добре от колкото да расте в добро семейство?Въпрос на гледна точка.
Кой е казал, че тя няма да му бъде добро семейство? Май изобщо не можеш да асимилираш, че нормалните хора или си раждат и гледат децата, или просто не ги раждат. Само пълен изрод би износил и родил дете, което да даде за осиновяване.
Има и една друга група - сурогатните майки, ама не е за тях темата.
Май изобщо не можеш да асимилираш, че нормалните хора или си раждат и гледат децата, или просто не ги раждат. Само пълен изрод би износил и родил дете, което да даде за осиновяване.
Това е някакво изумително мнение, което ми събира очите. Никаква логика няма в него. Познавам едно осиновено дете, то още не знае, но си изкара щастливо детство, завършва висше в чужбина, има всички шансове и перспективи пред себе си. Ако е било останало с майка си, която не можела да го гледа, дали е щяло да е по-добре? Никой не може да ме убеди, че да.
Само дето тук не става дума за това дали детето е щастливо, или не. Става дума за майката какъв човек е. И дали е по-библейско да родиш нежелано дете с ясната идея, че ще го метнеш в някой дом, или да го махнеш.
Изобщо не споря, че осиновените деца са щастливи, всякакви случаи има. Просто е безумно да се твърди, че абортът е по-голямото зло от това да си зарежеш детето и да се надяваш да има късмет да го осиновят хора, които ще му дадат бляскаво бъдеще. Защото това си е чисто тото. Мисля всички имаме поне по един познат, отгледан до 18 години в институция и подмятан по приемни семейства. Май не е много розово.
Изобщо не споря, че осиновените деца са щастливи, всякакви случаи има. Просто е безумно да се твърди, че абортът е по-голямото зло от това да си зарежеш детето и да се надяваш да има късмет да го осиновят хора, които ще му дадат бляскаво бъдеще. Защото това си е чисто тото. Мисля всички имаме поне по един познат, отгледан до 18 години в институция и подмятан по приемни семейства. Май не е много розово.
Въобще, как се намеси осиновяването, не знам. Това само нераждала жена може да го измисли. Ужасно трудно е да го носиш 9 месеца, да го раждаш часове наред и да го хвърлиш за осиновяване. И какъвто му бил късмета. А ако няма късмет? Хайде да не намесваме разни пролайф течения в този форум
Много е странно да твърдите потенциално “богато” семейство какво може да осигури, по-добро, от това което аз мога да му дам. Без значение създалата се ситуация с въпросните междуличностни взаимоотношения. За пореден път се убеждавам, че човек, който няма такива проблеми, не може адекватно да даде съвет. Защото никъде не съм казала, че нямам работа, висше образование, добри доходи на фона на българския стандарт, жилище, помощ и тн. Смятате, че човек с нормален живот не може да попадне в такава ситуация? Ако трябва мога да работя и на 4 работни места ако не ми достигнат пари. Не говорите реално в ситуацията.
Аз до 4ти месец повръщах всичко, дето хапнех, от 5ти до края имах зверски киселини и главоболие, за което не пиех никакво хапче (макар че бяха разрешили аулин), след което раждах 9 часа без упойка. Но ако дойдат от Ислямска държава с обещание да ме заколят, барабар със семейството им, ако не подпиша декларация за отказ, или не направя аборт без съмнение ще избера първият вариант. Защото все пак българче, с подписана декларация много лесно би се осиновило, и да, няма гаранция кой и с каква цел би го осиновил, но поне ще има шанс за пълноценен живот. Иначе няма. Това е.
П.С. Казах нарочно алтернативата с ИД. В други условия, разбира се, че няма никога. И при никакви обстоятелства.
П.С. Казах нарочно алтернативата с ИД. В други условия, разбира се, че няма никога. И при никакви обстоятелства.
Много е странно да твърдите потенциално “богато” семейство какво може да осигури, по-добро, от това което аз мога да му дам. Без значение създалата се ситуация с въпросните междуличностни взаимоотношения. За пореден път се убеждавам, че човек, който няма такива проблеми, не може адекватно да даде съвет. Защото никъде не съм казала, че нямам работа, висше образование, добри доходи на фона на българския стандарт, жилище, помощ и тн. Смятате, че човек с нормален живот не може да попадне в такава ситуация? Ако трябва мога да работя и на 4 работни места ако не ми достигнат пари. Не говорите реално в ситуацията.
Като те гледам и ти не можеш да му осигуриш нищо друго освен отровна среда.
Парите ако не знаеш не са всичко.
По-важно е в каква среда расте това дете.
Дойдоха и високо издигнатите доховно. Хайде почваме да подаряваме деца на майката планета.
Бо, ако си със собствено жилище, образована и с добри финанси, то какво би те накарало да имаш общо с този човек? Такъв въобще не би трябвало да има къде да го срещнеш дори.
И преди време ти казахме, че той не те иска и не мисли, че имате връзка.
Ако работиш на четири места едновременно, ние тук във форума, ли ще го гледаме това дете, или ще го метнеш на майка си? Понеже този те лъгал пък после не те взел.
Бо, ако си със собствено жилище, образована и с добри финанси, то какво би те накарало да имаш общо с този човек? Такъв въобще не би трябвало да има къде да го срещнеш дори.
И преди време ти казахме, че той не те иска и не мисли, че имате връзка.
Ако работиш на четири места едновременно, ние тук във форума, ли ще го гледаме това дете, или ще го метнеш на майка си? Понеже този те лъгал пък после не те взел.
С приятеля ми чакаме бебе, но при всеки наш спор за нещо иска да се разделим, защото не разбирал отношенията така. Трудно му минавало след караници и те постепенно са го отделечавали от мен. Последният спор е от вчера. Аз съм болна и с проблемна бременност, гледам да не се движа много и натоварвам. Въпреки това не почиства след себе си, казах му, че ми тежи домакинската работа и тн. и снощи ми направи физиономии защо не съм разпределила в хладилника покупките. (Заради проблемната ми бременност той пазарува). След това аз се изнервих и чашата преля, защото ми държеше тон как е трябвало да го питам ако трябва и 100 пъти ако не съм разбрала нещо - в случая ставаше дума за един конвектор, той твърди, че на определени зададени параметри е изключен (17градуса), а аз не откривах този вариант (явно градусите бяха повишени и нямаше такава опция). Разказвам в детайли тази глупава случка, за да видите от какъв характер е спора. Аз повиших малко тон, защото исках да кажа, че го няма този вариант изобщо, но излезе, че аз не съм разбрала как се изключва и било по-добре да го питам като нещо съм разбирала.. След тази случка за поредн път ме обиди да съм вървяла в на майка ми еди си кое, и да съм си знаела как от утре няма да ми говори вече. Аз му отговорих, че няма повече да търпя такива думи, чувствах се зле здравословно, не трябва да се напрягам заради бебето и проблемите ми. Днес той дойде от лекар (бърза помощ),бил с високо кръвно, помоли ме да го оставя. Сега отново аз излизам най-черна и лоша. След всеки такъв спор, той настоява да се разделим как не може да издържа на такъв тормоз, стрес, аз имам вина за всичко и тн. Предният път настояваше да скъсаме, защото го поканих с нашите на обяд(той вече ме беше запознал и аз уважих неговото семейство), но той отвърна, че това му е единствен почивен ден и не иска ангажименти. Аз се разочаровах и го питах мен като ангажимент ли приема и стана страшен скандал, как е трябвало да му кажа, че държа да дойде, аз все съм мълчала , че уж ми нямало нищо, а после съм правила проблем и подобни. Скъсахме, малко след това разбрах за бременността и като му казах, беше категоричен да се разделяме, защото не се разбираме, той се отказва от мен, не от детето, аборт е единственият изход. В последния момент обаче промени избора си, да го оставим, но аз да съм се била променила. Притеснявам се, че няма да мога да си износя бебето със всичкото това, което се случва. В безизходно положение съм.
Казал е, че се отказва от теб??? Казал е, че ще приеме да имате дете, ако ти се промениш??? Жено, бягай не с 200 ами с 1000. Тоя ще ти скъси живота и този на детето ви също. Умопомрачително токсичен тип.