Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Ужасните разговори по телефона

  • 9 860
  • 105
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
А аз точно приятели бих информирала, те са затова. Товарят ме хора, с които се чувам само за спешни и важни неща, а през останалото време сме взаимно в положение 'в чекмеджето за всеки случай'. Иначе и това си е цедка на приятелството - благодарение на такива схеми и маловажности прекратих контакти с хора, които се сещат за приятелството си с мен само ако някой е умрял или им трябват пари.
С което не казвам да сме слепени като бисквитки, но замисли се - обещаваш да звъннеш, не го правиш и пак на теб звънят, с което ти досаждат. А ако не ти звъннат да ти досаждат, дали ще върнеш обаждането? Не да се сетиш за обещаното, а на практика да го направиш?

# 61
  • Мнения: 23 018
То може и любезно да ги разкараш.
Да си директен не значи да си нелюбезен.

# 62
  • Мнения: 185
А аз точно приятели бих информирала, те са затова. Товарят ме хора, с които се чувам само за спешни и важни неща, а през останалото време сме взаимно в положение 'в чекмеджето за всеки случай'. Иначе и това си е цедка на приятелството - благодарение на такива схеми и маловажности прекратих контакти с хора, които се сещат за приятелството си с мен само ако някой е умрял или им трябват пари.
С което не казвам да сме слепени като бисквитки, но замисли се - обещаваш да звъннеш, не го правиш и пак на теб звънят, с което ти досаждат. А ако не ти звъннат да ти досаждат, дали ще върнеш обаждането? Не да се сетиш за обещаното, а на практика да го направиш?
         Точно тези, които приказват много по телефона, са ме търсили и за услуги и съм помагала. Аз един път съм поискала помощ за нещо , което не изискваше никакви усилия, просто 20 минути да се отиде донякъде и да се вземе едно листче. Тази приятелка, на която днес писах по вайбър, замълча и се чудеше как да откаже. Казах и да не се притеснява, ще изпратя майка си. Не настоя да помогне, а знам, че можеше. Шест месеца преди това два уикенда лепих тапети в квартирата и.
          Ще разчиствам познатите си, любезно, нелюбезно, директно, както дойде. Наистина е време за ревизия.

# 63
  • Мнения: 627
Ами някои хора просто обичат да си намират други, които да поставят в ролята на статисти. Те всъщност и затова са толкова настоятелни за контакти, че даже и се сърдят, когато някой не им отговаря. Като са самовглъбени и само от себе си се интересуват, много ясно, че лесно ще намират време за 'другите', това означава, че някой ще им обърне внимание, т.е. намират време за себе си.

Не съм фен на обобщенията, но генерално най-търсещите контакти (да се видят/да се чуят) са най-затворени и незаинтересовани от другите всъщност. Целият стремеж е за да има кой да ги слуша и да им прави компания. Това, разбира се, са мои впечатлния от общитетлни (не го намирам за правилно прилагателно в случая, но така е прието) хора.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 16:53 от kakx

# 64
  • Мнения: 991
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?

Имах същия проблем, ама на работа. Често някоя колежка, че дори и колега, решава да дойде и се почва ... Отучих някои с отговаряне само с ахааа, хмм, да, ясно. Наскоро попаднах и на един друг начин за отърване от досадници - повтаряш дословно думите им, така хем не си директно груб и си ги изслушал, хем им става скучно с теб Grinning и просто ще търсят друг слушател. Ако е по тел, просто не вдигам и им пиша, че съм заета в момента и да пишат там, а аз ще видя когато се освободя. Simple Smile

# 65
  • Мнения: 1 013
Явно съм огровно изключение -обичам да говоря по телефон и ненавиждам общи чатове.  Разбира се, най-много обичам да се видя наживо с някого, но при липса на време (а в момента и на възможност) - телефонът е чудесен заместител.  Може би важно уточнение е ,че никога не звъня само аз -обикновено се "редуваме". Мразя и да ми се обаждат само за проблем - тогава се чувствам използвана. Редовно се чувам с приятелите си, за мен срок от месец е огромен, й да чакам 7 дни да ми върнат обаждане би ме обидило. Предпочитам да прекратя взаимоотношения ако съм някому толкова досадна. Иначе не знам какво разбирате под общи приказки - аз с близките си винаги имам какво да си кажа- онзи ден с приятелка поне половин час обсъждахме изборите в САЩ, защото и двете се вълнуваме, а мъжете ни нещо не се впечатляват.  Брат ми е лекар- особено сега можем да говорим часове за ситуацията, работата  му и всякакви неща.  Не се виждаме от септември, така че чрез телефона наваксваме, с него се чувам през ден -два.

Към авторката - обяснете позицията си и потенциално прекратете взаимоотношения с част от тези хора - мъчите и себе си, и тях по този начин.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 20:43 от Alyssa

# 66
  • Мнения: 1 046
Сещам се точно за две мои такива "приятелки". Едната всеки път като имахме среща ми звънеше дали съм тръгнала, дали вече съм хванала рейса, къде съм вече и така, докато дойде време да се видим е звъняла над 10 пъти. През другото време ми звънеше възможно в най-неудобните моменти и тя го знаеше, като съм примерно на работа и не спираше докато не й вдигна. Става въпрос за 25 годишна жена. По едно време започна да се занимава и с Орифлейм, тогава не издържах. Всяка една среща ни преминаваше в това да се опитва да ми набутва нещо. Беше стигнала до там, че беше писала на ММ да ми подарък един парфюм, който уж съм си го била харесала. Е, тогава прекали и прекъснахме всякакъв контакт.
 Другата моя приятелка, наистина я смятах за близка, е със симптома на вечно влюбената. През година сменя гаджето, всеки от тях нарича свой мъж и го боготвори, живее с тях. В началото като се хване с някой спира да ми звъни, като се сети да ми пише, иска да говори само за връзката й, мъжа колко бил прекрасен, бил най-добрия, как всичко било идеално. Втория период е когато започне да се оплаква от поредния и да казва как е преувеличила и не е бил толкова идеален и леко се прокрадват мисли за раздяла, от типа ще се разделя с него, няма да се разделя. В този период изведнъж зачестяват обажданията.
Третия период е, когато се опитва да се измъкне или от наркомана, насилника или какъв ли не още. Изведнъж от най-прекрасния мъж се оказва, че пак се е хванала с поредния изрод. Признава, че просто иска да създаде семейство, била семеен тип и си мислила, че този път ще се получи, но пак "късмета" не е на нейна страна. Обажданията тогава стават всекидневни и иска да й помагам с пренасяне на багаж, измъкване и т.н. Веднъж хвана и ММ да й пренася багажа, но точно в този ден го задържаха от работа и като взе да го обижда и да говори против него. Тогава набързо я скастрих. Жената е на 27 години, все още в пубертета. И това се повтаря от 10 години, в началото я съжалявах и винаги й помагах, но накрая осъзнах, че сама се поставя в такива ситуации и каквото и да направя няма да й помогна.

# 67
  • Мнения: 219
Била съм и от двете страни- и да ми досаждат ежедневно и да не ме търсят с месеци или само при нужда. И двата вида отношения не ми допадат и голяма част от тях съм ги ограничила. Не държа да се чувам с някой всеки ден, но с близки приятели, веднъж на седмица или 10 дена ми се струва нормално, особено сега, когато се виждаме доста рядко. С майка ми се чуваме почти всеки ден и ми е приятно, невинаги говорим дълго. Понякога е за 2-3мин, друг път за 30. Да уточня, че не звъня, за да кажа какво съм яла или дали съм срала Simple Smile. Не изчетох цялата тема, но оставам с впечатлението, че повечето коментирали, не понасят приятелите си или ги търсят само при нужда.

Последна редакция: нд, 08 ное 2020, 23:20 от Alex_Sandra

# 68
  • Мнения: 24 467
На самите разговори нищо им няма - нито са ужасни, нито някакви други по определение. Те са такива, каквито си ги направят участниците. А щом на единия не му се водят - просто не ги води и толкоз. Намира начин, според характера си - или ясно ще го заяви, или заобиколно, или просто не вдига - но ще си намери начин, ако желае да не си губи времето с такива.
Изобщо не е нужно да се прекратяват взаимоотношения. Важно е да се напаснат те така, че на всички да бъде приятно. За целта се иска обаче човек да се осмели да изясни позицията си.

# 69
  • Мнения: 7 462
Здравейте! Имам огромен проблем с приятелки и познати и тяхната склонност да ме търсят да си приказваме, когато им е скучно. Смятат за нормално да се обадят например в 18.00 часа, когато приготвям вечеря, и да ме държат час и половина да слушам неща, които никак не ме интересуват, нито са някакъв проблем, за който бих могла например да помогна. Не се обаждат, защото имат нещо важно да кажат, не се интересуват от моите проблеми, просто искат да разкажат най- детайлно за ежедневието си и си търсят слушател. Не искам да съм груба и директно да ги отрежа, но деликатните извинения и оправдания не вършат работа-  след известно време  пак звънят. Е, добре, но 5 човека по час и половина разговори и почивният ти ден отишъл на кино. Вече ме втриса, като чуя, че телефонът ми звъни. Имам и нормални контакти с разговори по около 10 минути, но тези хора са единици. Останалите сякаш имат някаква норма за продължителен разговор да изпълняват. Аз не ги търся, не занимавам никого с проблемите си и с ежедневието си. Започнах да си изключвам телефона, като го включа пак ме налазват. Чудя се дали и други имат моя проблем. Дали грешката не е в моя телевизор? Някакви съвети?
Аз имам такива познати и не се оправиха, докато аз не се изразих малко по-разко. Аз си имам друга работа, важна, казвам го "деликатно" в прав текст и тя продължава да говори. И се налага да кажа още в по-прав текст, че не мога да говоря.
Мен не ме учудва това, че някой иска да си поговори с мен - даже е отлично, но чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, а именно, че не мога сега да говора повече, не ми е наред. Все пак между приятели трябва да има някаква елементарна чувствителност.

# 70
  • Мнения: 24 467
Цитат
чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, ....

Аз от години избягвам такива едностранни "разговори" - то са си чисти монолози. Отдавна нямам нужда от фон на балалайка.

# 71
  • Мнения: 7 574
На самите разговори нищо им няма - нито са ужасни, нито някакви други по определение. Те са такива, каквито си ги направят участниците. А щом на единия не му се водят - просто не ги води и толкоз. Намира начин, според характера си - или ясно ще го заяви, или заобиколно, или просто не вдига - но ще си намери начин, ако желае да не си губи времето с такива.
Изобщо не е нужно да се прекратяват взаимоотношения. Важно е да се напаснат те така, че на всички да бъде приятно. За целта се иска обаче човек да се осмели да изясни позицията си.
Като се изясни позицията, твърде е вероятно и взаимоотношенията ( автоматично ) да се прекратят.

# 72
  • Мнения: 24 467
Ако взаимоотношенията са скрепени така - голяма работа.
Ако са нормални приятелски отношения, изградени на реален двустранен интерес - едва ли.

Последна редакция: пн, 09 ное 2020, 12:46 от Judy

# 73
  • Мнения: 23 018

Аз имам такива познати и не се оправиха, докато аз не се изразих малко по-разко. Аз си имам друга работа, важна, казвам го "деликатно" в прав текст и тя продължава да говори. И се налага да кажа още в по-прав текст, че не мога да говоря.
Мен не ме учудва това, че някой иска да си поговори с мен - даже е отлично, но чак да не чува или да игнорира това, което аз казвам, а именно, че не мога сега да говора повече, не ми е наред. Все пак между приятели трябва да има някаква елементарна чувствителност.

Случвало ми се една такава страшно да ме нервира. Опитах се любезно няколко пъти, не вдява. Питам я ти глуха ли си? Все едно не ме чу и продължи да си води монолога. Накрая и казах, че затварям, а тя да се чувства свободна да си води монолога.
След няколко часа пак ми звънна. Сякаш не я бях нагрубила. Пак почна. А аз на работа. Затворих. После вече не и вдигах. Звъня ежедневно около 2 седмици.
Имаме един семеен познат. Мъж. Същата работа. Не го интересува какво правиш. Говори много бавно. И да му кажеш, че си зает и трябва да приключваме, все едно не си го казал.
Случвало ми се е да му крещя.
Аз вече не разговарям с него. Говори с майка ми. Тя се нервира, но тя не може да казва не.
Случвало се е да имаме спешна работа, а тя нали е винаги любезна, казва му, че трябва да приключваме, той не отбира. Тогава взех и телефона и изключих, като и казах, че те така се прави с идиоти и е срамота 60 годишна жена да не може да казва не. Сега по се оправя с досадници.

# 74
  • СИ
  • Мнения: 1 762

         Точно тези, които приказват много по телефона, са ме търсили и за услуги и съм помагала. Аз един път съм поискала помощ за нещо , което не изискваше никакви усилия, просто 20 минути да се отиде донякъде и да се вземе едно листче. Тази приятелка, на която днес писах по вайбър, замълча и се чудеше как да откаже. Казах и да не се притеснява, ще изпратя майка си. Не настоя да помогне, а знам, че можеше. Шест месеца преди това два уикенда лепих тапети в квартирата и.
          Ще разчиствам познатите си, любезно, нелюбезно, директно, както дойде. Наистина е време за ревизия.


Да... За съжаление така се получава понякога. И май не е само понякога, ами си е напълно нормално това. Преди около 7-8 години и аз се замислих за доста познати, приятели и за хора с които съм поддържал някакви контакти. И си дадох сметка, че тия които са получавали сериозни услуги или помощ от моя страна, много трудно могат да бъдат намерени и особено ако става въпрос те да свършат нещо, било то и някаква дреболия. Други се оказа, че си ценят много труда и усилията и ако трябва да свършат нещо, то трябва да им се плати. Нищо, че те самите са получавали помощ или услуги напълно безвъзмездно и даже ти искат такива пари, че ако си потърсиш направо платена услуга на друго място, може да ти излезе и по-евтино. А най-зле се оказа с такива, които имат някакъв бизнес или търговия... Леле, колко са ме лъгали, защото съм се доверявал за цени на ремонти, доставки или някакви други неща които съм купувал. Не е за разправяне...
В крайна сметка човек може да живее и по-добре с много тесен кръг от познати и контакти. А това с досадните телефонисти не е чак такъв проблем. Няма никакъв смисъл да губиш време и да слушаш за неща и проблеми, които не те касаят или не са ти интересни. Има такива хора, които могат да дърдорят денонощно и те си търсят такива, които им се вързват или ги слушат. Но дори и да ги разсърдиш като ги отрежеш, не е голям проблем. В крайна сметка не може да се губят часове в слушане на безсмислици.

Общи условия

Активация на акаунт