Джо Байдън президент

Журналистката Ема-Джо Морис, която разкри историята за лаптопа на Хънтър Байдън за "Ню Йорк Пост и беше цензурирана от "дълбоката държава" в големите медии и социалните мрежи, за не повлияят разкритията на президентските избори през 2020 г., свидетелства през изминалата седмица пред сенатска комисия за мащабите на цензурата в Америка.
- Съгласно одобрения график, сега отиваме към втория свидетел. Госпожице Морис, имате пет минути.

Ема-Джо Морис: Благодаря ви. Благодаря много, че ме поканихте. Името ми е Ема-Джо Морис, политически редактор съм в Breitbart. Тук съм днес, защото публикувах серия от новинарски репортажи преди три години, през октомври 2020 г. за вече печално известния лаптоп на Хънтър Байдън, известен също и като „Лаптопът от ада“, които се смятат за едни от най-скандалните репортажи за последното десетилетие. Това, което е по-скандално и от самите репортажи обаче е фактът, че те разкриват порочния съюз между разузнавателната общност, социалните медийни платформи и доминиращите медийни издания. По онова време аз бях заместник политически редактор в New York Post и репортажите ми показаха, че въпреки многократните и яростни отричания на тогавашния кандидат Джо Байдън, той явно беше замесен в чуждестранните бизнес сделки на семейството си. За няколко дни, само седмици преди американците да гласуват за следващия си президент, аз разкрих потвърдени автентични имейли от хардрайва на сина на Байдън, показващ украински бизнес партньори, които получават изтекла информация от Белия дом под президентството на Обама. Документирах неофициални срещи между тогава вицепрезидента Байдън и украински изпълнителен директор на украинска енергийна компания и запознах света с Важния човек, който е взел участие в сделката със CEFC – Китайска енергийна компания.
Post публикува точно как материалите, за които се говори, са били получени, дори идентифицира източниците, както и федерална призовка, показваща, че ФБР са разполагали с материалите, върху които се основава историята и са ги имали от декември 2019 година. Но когато историята се появи в социалните медии в онази сутрин, милиони американци потърсиха своите новинарски издания и редактори, за да разберат техните гледни точки. В рамките на няколко часа репротажът беше цензориран във всички големи платформи, на основание, че е бил хакнат, или че е „руска дезинформация“.

Туитър отказа да позволи на потребителите да споделят линка към историята, забрани линковете в личните съобщения – политика, която между другото се използва за заглушаване на детска порнография и премахна поста от верифицирания си акаунт.
Фейсбук каза, че ще ограничи разпространението на линковете в платформата си.

Историите обаче не са базирани на хакнати материали, нито са руска дезинформация и въпреки че тези твърдения тогава дойдоха неочаквано, научихме, че те всъщност съвсем не идват неочаквано. На 19 октомври, пет дена след като Post започна да публикува, Politico пусна материал със заглавие „Историята с Хънтър Байдън е руска дезинформация, казват десетки бивши служители от разузнаването“. (Смее се) Боже, дори не мога да го кажа със спокойно изражение, разбирате ли? Politico публикува писмо, напълно безкритично, от ветерани от американските разузнаватели служби, невярно твърдящи, че експозето на Post има, цитирам, „всички класически белези на руска информационна операция“. Боже... Най-бележитите сред подписалите това писмо бяха Джим Клапър, бивш служител от Дирекцията за национално разузнаване, Майкъл Хейдън, бивш служител от ЦРУ, Джон Бренън, бивш служител от ЦРУ, въпреки силно компрометираната им надеждност, заради участието им в конспирацията за „руския сблъсък“.
Няколко дни по-късно, на 22 октомври, когато Байдън се появи на втория президентски дебат и беше конфронтиран с фактите от репортажа на Post, той каза на Тръмп, цитирам, „Петдесет бивши професионалисти от националното разузнаване казаха, че това, в което ме обвиняват, е руски заговор.“ Но не беше, и той го знаеше.

Сега, бързо преминаваме към тази година, три години по-късно.

Едва през пролетта разследващи от Камарата на представителите разкриха, че е имало обаждане от сегашния държавен секретар Антъни Блинкен до бившия действащ директор на ЦРУ Майкъл Морело, и то е предизвикало писмото на шпионите, публикувано от Politico, което е прескочило процедурите за одобрение на Управлението, които е трябвало по принцип да се приложат. Сега също се знае, че преди моите репортажи Федералните агенции са подтиквали социалните медии да извършат действия за дискредитирането им. Според вътрешни документи, публикувани от Елон Мъск след придобиването на Туитър, ФБР и други членове на разузнавателната общност всъщност са управлявали операцията по цензуриране на платформата, отчасти външно, работейки с висшето ръководство, и отчасти вътрешно, чрез социални медии, които наемат впечатляващ брой кадри на Бюрото.
Журналистът Майкъл Шаленбергер съобщи, въз основа на документи, които е получил от Мъск, че през цялата 2020 г. ФБР и други правоохранителни агенции многократно са подтиквали висши служители на Туитър да отхвърлят материали за лаптопа на Хънтър Байдън като руска хакерска операция.

Федералните служители са уредили достъпа до строго секретни материали да бъде одобрен за ръководството на Туитър и дори са имали кодирана мрежа за съобщения, която са нарекли „виртуална военна стая“. И до днес стотици хора от разузнавателната общност работят в социалните мрежи. През последните няколко години моят репортаж беше потвърден буквално от всяко от официалните медийни издания, от Washington Post до New York Times и Politico, когато залогът беше нищожен, между другото, две години по-късно. Никой не отрича това, че лаптопът е реален, че истинската история е точно такава, каквато аз я разказах в началото. Тази сложна конспирация за цензуриране не беше създадена защото информацията е фалшива. А защото това е истина и защото е заплаха за центровете на властта в тази страна. Тази връзка между служители на правителството на Съединените щати и американски корпорации представлява безпрецедентен опит за подкопаване на Първата поправка – правото да мислим, пишем, четем, говорим каквото поискаме. Начинът, по който ще отговорим, ще определи дали смятаме свободната преса за неотменима, или за незадължителна. Благодаря.