ОСМИ клас 2020/2021 - Бейлис, вино, ром, текила – и в осми клас ни дават сила!

Добро утро!☕
Няма да идва днес бояджията, болен е. Втресло го и кашлица има.

Момичета, как мога да си купя едно цвете от БАН? Знам, че имаха есенно идложение, но не успях да отида и да си го купя🙄

Не сте хора! Айде вината ги преживях. Обаче сутрин рано да чета за хапване - е това си е изтезание направо!
Аз готвя всеки Божи ден. Че понякога и по две манджи. Два пъти една и съща манджа почти никой не яде. Обаче домашните много ме ограничават от към предложения - зелено да не било, ъ! леща, ма месото да не било лигаво (наборката, да няма тлъстинка), ма само картофи и ориз ли ще ядем, това спагетите не били храна... До преди две години Ани ядеше само и единствено картофи, краставица, леща и боб. И плодове. Тогава го бях закъсала в мирно време. Не искам локдаун, щото пролетта готвех и сутрин, и обед, и вечер.

Моя Пубер беше много злояд като бебе, някъде към 4 година прояде, но за сметка на това обича плодове и зеленчуци всякакви. Мъжът ми не обича единствено бамя и като готвя ядем само с детето, също и горски гъби. Имам промишлени количества манатарки във фризера, но ги ядем само аз и младежа.
Мъжът ми обича да готви, събира подправки, гледа рецепти по ютуб. Лошото е, че след него кухнята е като след война. Той си мисли, че е чистил, ама като вляза и започвам на ново. Но мексикански храни и коледно вино прави само той.
При нас днес е типична късна есен - сякаш сме в облак, леко роси, дърветата са напълно пожълтели, нищо не помръдва, тишина като вакуум.

Моят син може да яде само скара, зеленчуци и плодове, и хляб Добруджа.
Проблема е мъжът ми. Той не яде месо, обича манджа, мазна, постна, десерти и т.н.
Щерката пък върти всякакви тестени и сладки изделия, би могла спокойно да работи като сладкар. И съответно у дома има ...всичко. щото все на някой не е по вкуса . И готвя ли, готвя. Ден, нощ, постоянно. Намразих го вече. Ето, сега, с лаптопа в ръка, трябва да сложа нещо за обяда...и т.н и т.н до безкрай...

ех, момичета, опасни сте... колко готини теми отворихте, а аз пак догонвам...

ние се преместихме след околовръстното в едно село към София-град преди 3-4 години... това трябваше да бъде компромис за всички - градска къща, сравнително близо, за да не се налага да гледаме и треперим над вила, да имаме свобода, спокойствие, животни (любимци ) ами... аз и децата сме си градски тип! Супер е комбинацията, но и негативите си остават. Факт, че никой под теб, над теб, до теб не ти лази по нервите, нямате общи части за ремонт и дебат, от предишното нас до сегашното нас са 6 км, ама... си си далеч и не в града... имаме малко дворче, куче, котки, мишки (декоративни и не само, но те са работа на маците ) и като си отида в града си ми е кеф , защото всичко има навсякъде, дори и намусените хора ме усмихват. Просто ми липсват и си им се радвам

Изкарах книжка заради работата. След книжката вечери наред карах с мъжа ми, за да свикна и да се отпусна. Сега не слизам от колата, голям кеф - независимост Обичам си и Софията.

Да готвя обичам като имам идеи. Не ми се готви, но като почна - правя по 100 неща с кеф. Проблемът ми е аналогичен на вече споделеното - все не знам какво да бъде, предвид всички претенции: трябва да е с месо главно - свинско (без много мазничко ) или пиле, нищо друго. Зеленчуците ... хм, ако ги позавъртя се хапват... питки не съм правила и бих се радвала на рецепти за новак. Като 10 годишна започнах да се заигравам във фурната, но само с десерти и като се омъжих, не можех едно яйце да изпържа... сега готвя, но се скарах с десертите - всеки път треперя като ще им правя нещо, нямам увереност, че ще се справя. Основната причина е, че "моя си" тефтер с рецепти от време оно го няма вече (още се надявам да му се изненадам някъде) и се пробвам с нови неща. Малката ми избира какво да правим - сега на мода в нас са суфлетата...

от супите идеи: правя супа топчета без топчета - хем бързо, хем по-вкусно става според нас - каймата е накъсана, защото децата като малки я дъвчаха безкрайно; картофена супа с бекон, но да не се вижда, че по бекона "има бяло" , т.е. да мирише на месо; любима за мен от детство е супа с картоф, зеленчуци и кокали - сега я правя с месце, за да няма кости, че моите фръцли... ; боб обожаваме, но трябва да е домашен - не знам купешки, който да увира бързо без тенджера под налягане, но трябва качествена наденица за мазнина и аромат.

от любимите постни манджи: майка ми слага буркани с патладжан и чушки,  добавям лук и гъби и яйца и става вид миш-маш, който се понася...; печени червени чушки (замразени слага свекърва ми) - режа ги на парчета и ги запичам в тавичка със сирене, после меткам яйца и бъркам...

с месо любимо е свинско на късчета, картоф и грах, с лук и моркови... но мъжът ми го мрази вече, тъй като често се поръчва обичах да правя малки гювечета с всичко, което се намира в хладилника, но това не отговаря на изискванията на останалите, а за мен само няма и да направя... а, това ми напомня също за нещо отритнато - сирене по шопски - аз го правя пак в глинен съд, пушен червен пипер, мазнина - без нищо от останалите неща по рецептите

по мой вкус са и брускети със сирена - най-елементарното и бързо изпълнение е с нарязан хляб във фурната. Като е изпечено и двете страни хрупка чудесно - за децата с моцарела, за мен с всичко останало ...

а вина... и аз поръчах

до скоро!

На мен темата за готвене много ми харесва. Пък и дава идеи, които при ежедневно готвене започват да липсват

Постовете ви ме присетиха, че има неща, които са забранени у нас- миш-маш( от малки децата не ядат), пилешко(решили сме да не купуваме) 1-2 годишно ако много ни се прияде само. Фрикасе- също не( То е и с пиле нали?)

Аз правя пиле каша, вместо фрикасе. Много се харесва. Нарязвам бяло пилешко месо на дребно и го задушавам в масло и чесън. Като месото побелее, добавям вода да го покрие и варя до полуразпад на месото. Подправки - дафинов лист и бахар. Накрая размивам в студена вода брашно и добавям към пилето, бъркам да се сгъсти и поври за кратко. Накрая сол, черен пипер и готово. Ядат и им плющят ушите!
Моя мъж е живял 5г на Маршалските острови, друго освен риболов и гмуркане в коралови рифове не е имало какво да прави. Ял е най-хубавата риба. Тук никаква риба не може да го изкуши. Аз и детето ядем миди и морски дарове като си отидем във Варна. Много обича скариди, но преди 4 години направи зверска алергия, едва не ни приеха в болница, биха конски дози урбазон, беше пред задушаване, целият един голям отток. И вече не ги правя. Тук понякога продават толстолоб, тогава пържа за мен и него.

И моето диваненце мре за морски дарове, трюфели, хайвер и всякакви подобни. Ама не са ми по джоба, а и е доста алергичен и се съм на тръни...
Лесно предложение за тези дето им е втръснало е пица от лаваш. Изобщо тоя лаваш се оказа благина за капризни тийнове. И на бърза пица става, и на дюнер с изостанали продукти . Новото гюведже е това, изчистихладилник

Аз гювечета тип "изчисти хладилник" обичам, но диванетата не ядат.
Пример от снощи. Имаше задушено пилешко и отделно ориз със зеленчуци. Идеята беше, ако искат да смесят (за мен става много вкусно). Ама не би. Уплющяха само месото, към ориза със зеленчуци погледнаха с неприкрита погнуса.

Оказа се, че човек като се разболее, не му трябват никакви запаси - оризи, лещи, макарони и глупости от сорта. Нито ти се яде, нито ти се пие. Лежиш и береш душа безкрайно. Имам чувството, че ако успея да се преборя, ще ме.е страх да изляза от нас, за да не го хвана пак . А не съм от паниращите се.
Добре, че споменахте тук за кръвното. Оказа се, че и аз събирам границите явно. Вчера беше 90/70 и от това ми е било толкова зле. Нямаше и да ми хрумне да го измеря.
Вече ми е все тая дистанционно или присъствено, с маски или без маски, само да издрапаме някак.

Дано бързо да се възстановиш!

Зазу, дано скоро го преборите!
Аз ви чета, но нещо не ми се пише, а и толкова теми сте подхванали. Явно съм се сдухала, но ще ми мине.

Оф, ние като бяхме болни, две седмици въобще не ни беше до манджи и на тримата у нас. Аз три дни кажи-речи бях без вкус в устата и без усещания за миризми, и както ми беше постоянно лошо - какви ти манджи! Само мандарини и портокалов сок ми бяха в сънищата и мислите. Много такова нещо прекарахме тогава.
Обаче сега наваксахме тая седмица. Такъв апетит сподобихме... Нали са пости - мъжът ми сготви боб със зеле. За тях, с младежа, добави и ребърца. Аз готвя картофки на фурна със сирена и шунка, обаче си ям хумуса с крекери и салати.
...
Винаги се сещам за оная поредица с Астерикс, Обеликс и Панорамикс, дето оня, якия, искаше към лещата и глиган да му добавят.
Та и моите така с постните манджи.

Зазу, и брат ми се беше скофтил така. След две седмици, както споделих, му мина и на него и ни подари една торба с гъби, които беше брал по слънчевото време. Сега си заминаха на село да си видят дръвчетата.
А ние компенсираме изгубените килограми от миналия месец.
Спокойствие, стой си на топло, чети нещо приятно или гледай филми. Приятни. Не новини. Особено пък наши.
И се наспивай. Аз спях по 10-12 часа на денонощие. Много добре ми се отразяваше.

Зазу, по-ведро, няма да се даваш! Един ковид не може да те уплаши и скоро  ще е както преди!
    Иначе си права за всичко, мен отдавна не ме вълнува дали ще е ДО или не, искам само всички да са живи и здрави!
    Нашият клас се събират виртуално на раздумка всеки ден, показвали си кой в каква стая учи, но нашият не си бил оправил леглото и от една седмица е изсипал легото на земята и го реди в почивките😉 Та всичко е "показал"😊

Зазу, съвсем скоро ще си по-добре. Ще видиш.