Любов от различни култури

Това е хубавото на правовите държави. Няма нужда да се осланяш на инстинкти.

Buttercake, има жени, които си изкарват добри пари, повече от мъжете си, тъй че гукат само от любов, а не защото им се налага. Вярно е, че на някои жени капацитетът никога не им позволява да постигнат нещо сами и да са самостоятелни, без значение каква националност е партньорът им.

И да си "имаме доверие".
Аз много се забавлявам, като в България някой ми каже:"ама нали си вярваме"?
Викам:"дай да узаконим нещата, че да не ни е нужно да ви вярваме?"
Време ни трябва....

Всички западняци ли дават заплатата си на жена си

И какво като е правова една държава? Едното не отменя другото.

Аз не мога да се влюбя в мъж, който изкарва по-малко от мен.
Просто в главата ми автоматично става ненадежден и отива в графа "приятел".
 Любовта започва с грижата при мен. И не го правя нарочно. Аз имам добри доходи, имам имоти. Просто съм си такава. Така съм създадена. Мъж без пари за мен е Нестанчев, демек неспособен да се справя в живота и оттам аз решавам, че с тоя аз и поколението няма да оцелеем и адио

За коя държава всъщност си така категорична по отношение на развод и социални (вкл действия на бащата)?

Т. е., за теб, моментната картина не търпи развитие?
Тук и сега, той получава по- малко от теб и това директно го забива " у лево"?

От друга страна- имаш имоти, но ти ли си ги придобила с труда си или са ти наследствени, защото това е много важно.
Ако са ти наследство, няма лошо, но твоите качества, с този факт, не те правят Станчева, нали?
Утре се разболяваш или те уволняват, и вече си в графата "несправяща се сама с живота".
И по твоята логика, трябва да се наведеш на някой с по- високи доходи, че да те измъкне от затруднението?

Бътър, на мен мъж даже гащи не ми е купувал, камо ли да ми даде заплатата си. Не мога да си представя даже да имам мъж, който ми дава пари. Само съм чувала за такива.
Когато нещо не си го изживял, не знаеш какво е. Все си мисля, че ще ми дава 20 -30 евро на ден за храна, колкото да не умра от глад. Просто аз така си го представям. Може и да не съм права, бе може и да има ларж мъже, влюбени, раздаващи се, но аз предпочитам да залагам на сигурното. Мен би ме било страх да увисна на някой.

А за коя държава не важи? Хайде така да направя на свой ред питането. Кажи една държава, в която да има социални служби и при смесени бракове да не се случват действия като описаните. Защото аз не се сещам за нито една, в която да не стават подобни семейни драми.

Кои са точно описаните дейности?

Аз казах, че не мога да се влюбя. Мъжът ми вече отдавна го обичам. Затуй и да обеднее (но той няма, защото е готин и умен пич и не е Нестанчев) ще продължа да го обичам.
Ако се разболеем ще се грижим един за друг.
И дори да бях Нестанчева, няма значение, защото мъжът ми може да обича по-бедни жени от него, демек мен.

Нали писах - децата да останат в държавата-гостоприемник с местния баща, а майката повече да не ги види или да се влачи години по съдилища, докато през това време децата вече са се отчуждили от нея, защото бащата е направил всичко по въпроса. Освен ако майката не се е усетила, че играта ще загрубее и не ги завела в България и тогава играта да се обърне и бащата да се бори и да доказва някакви неща за контакт с децата. Какво мислиш, че тези неща не се случват в правовите държави? При това формално родителят не нарушава закона.

Не съм сигурна какви точно драми визираш, но аз мога да говоря само за UK и Бг.

Не.

Мога да обичам мъж, който изкарва по-малко от мене, но не мога да тръгна да заживявам с неустроен и не бих имала дете с такъв. Детето изисква средства и не искам баща му да е нефелен, неделен свирчо.

 
Не е възможно майката да не може да види децата, освен ако не се прецени, че е заплаха за живота и здравето им и даже и тогава се уреждат някакви контакти ако е възможно - в център, с придружител .

И да се усети, България вече е ратифицирала Хагската конвенция и никой родител няма право да мести дете без съгласието на другия родител в държава, която е част от тази конвенция. Гражданствата нямат никакво значение. Ако живея тук с дете с български баща и детето учи тук и живее при мене и се преселя в България с детето, българският баща е в пълното си право да изиска детето да бъде върнато тук, защото тук е обичайното му местоживеене.

Ако случайно взема и ида в България с детето играта наистина загрубява, защото освен, че ще го изтръгнат, насила ако трябва, 100% ще загубя родителските права и бащата ще стане единствения човек с такива.

Държавата, в която е родено детето не е "гостоприемник", а родина за детето. Дори и да не е родено тук, ако живеем тук, то детето е в юрисдикцията на тукашещния съд и местоживеенето му го решава, при конфликт, тукашния съдия.

Женените тук чужденци не сме на гости. От получаването на право на престой, което отнемаше около 3 месеца едно време, получаваме права на местни за работа, за обучение плащаме като местни, имаме безплатно здравеопазване ако не работим, право на дом. Нямаме право да гласуваме.

Европейските закони важат във всяка държава от ЕО и някои като Швейцария и Норвегия.